От няколко месеца в Италия се опитват да реанимират "българската следа" в атентата срещу Йоан Павел II. И не само.

Както преди години, така и през 2005 г., това прави бившият съдия следовател Фердинандо Импозимато, който събира всичко в едно ново досие - стрелбата по папата, "присъствието" на Антонов на "Свети Петър", ЩАЗИ, българската ДС, КГБ и "архивът на Митрохин".

Именно с последния избягал през 1992 г. в Лондон бивш архивар на КГБ е свързана работата на комисията на италианския парламент за "разследване дейността на КГБ на Апенинския полуостров". Тя носи името "Митрохин" и беше създадена преди две години.

Това, което Импозимато прави, не е нещо ново. Атаката си започна през 2001 г., когато "обясни" отвличането на 15-годишната Емануела Орланди, изчезнала на 22 юни 1983 г., дъщеря на ватиканския служител Ерколи Орланди. 45 дни преди това изчезна и 15-годишната Мирела Грегори, като двете не бяха намерени. Отвличането на Емануела по-късно беше определено като "третият атентат срещу Йоан Павел II".

Каква беше истинската причина за раздухването още през 2001 г. на "българската следа" от Импозимато. Най-вероятно, за да се отвлече вниманието от избухналия през пролетта на 1998 г. във Ватикана скандал, свързан с тройното убийство на началника на Швейцарската ватиканска гвардия - Алоис Естермен, неговата венецуелска жена - Гладис Ромеро, и члена на гвардията Цедрик Торнай.

Тогава говорителят на Ватикана - Наваро Валс само три часа след убийството, заяви, че Торнай, в пристъп на ярост, тъй като не е получил награда, е застрелял началника си и жена му, и накрая се е самоубил. Торнай беше представен като наркоман, а Естерман, като примерен охранител на папата.

Но постепенно нещата започнаха да "смърдят" и все повече хора питаха какво става във Ватикана. Избухнаха скандалите с кардиналите - педофили и хомосексуалисти, в САЩ и други страни.

На този фон се появи и Импозимато. Какво съчини той, за да отвлече вниманието от убийствата във Ватикана? Свърза ги със споменатото отвличане през 1983 г. на 15-годишната Емануела Орланди. Тогава папата получаваше писма, че ако не помогне за освобождаването на стрелялия по него Али Агджа, Емануела няма да бъде освободена. На 26 декември 1983 г. папата заяви, че отвличането е дело на "международния тероризъм". Терминът беше пуснат от тогавашния президент на САЩ Роналд Рейгън, по-точно от неговия вицепрезидент Джордж Буш - старши.

Какво общо имаше всичко това с гвардееца Естерман и споменатия Импозимато? Имаше, защото Импозимато, за да отвлече вниманието от убийствата във Ватикана през 1998 г., реши да набута всичко в едно глупаво съчинение. Според него, Естерман, е бил вербуван от бившата източногерманска ЩАЗИ, за да дестабилизира Ватикана и за да помогне на българската Държавна сигурност, която вече водеше битка за Антонов. За да бъде по-убедителен, Импозимато цитира някакви писма, "намерени" в архива на ЩАЗИ на бившия български вътрешен министър Димитър Стоянов до неговия колега от ГДР Ерих Милке. И тъй като Естерман е бил агент на ЩАЗИ той е отвлякъл момичетата по нейна поръчка, за да се помогне на ДС.

За всеки случай Импозимато твърдеше, че в атентата срещу папата Естерман също е могъл да играе важна роля и френското разузнаване е получило информация за предстоящия атентат и за отвличането на момичетата от небезизвестния Йордан Мантаров, търговски аташе в Париж, който бил казал на французите, че "в Москва е било взето решението за убийството на папата". Информацията на Мантаров е била потвърдена и от Николае Чаушеску, "който се опитвал да разубеди Живков да не убива папата"!

Но всяка глупост си има своята причина.

В случая става дума за вилнеещия хомосексуализъм във Ватикана, който е на път да унищожи авторитета на католицизма по целия свят. С него бяха свързани Естерман и Торнай.

Това беше потвърдено и от книгата City of Secrets (Градът на тайните), която разкри истината за тройното убийство във Ватикана, дължащо се на хомосексуализма на Естерман и Торнай. Те са имали двугодишна хомо-връзка, но Естерман изневерил на подчинения си с друг гвардеец. Торнай, изоставен от своя любовник-началник, получавал ниска заплата, накрая изпаднал в депресия и убил Естерман. Намиращата се в този момент до Естерман негова "жена" станала случайна жертва. Накрая Торнай се застрелял.

Един педалски скандал във Ватикана, заради който Импозимато съчини цялата история с ЩАЗИ, КГБ, ДС, вербовките на Естерман, двете отвлечени момичета и т.н.

В България името на Фердинандо Импозимато се помни от онези, които работеха по "случая Антонов". Именно този италиански съдия-следовател подготви обвинението срещу България и Антонов заради атентата.

Тези свои внушения той продължава и сега в рамките на комисията "Митрохин".

През 2003 г. Импозимато написа, че основна фигура в отвличането на Емануела и Мирела е бил ... Гюнтер Бохнзак, който през 1964-1990 г. е бил служител на ЩАЗИ, шеф на HVA Abt.X - отделът за активни мероприятия, чиято задача беше дестабилизирането на Запада, в това число "на Ватикана и лично на папата". За тази цел Бохнзак е "осъществил няколко паралелни и отвличащи вниманието операции, които е трябвало да насочат следите към ЦРУ".

Импозимато пак се сети за България. "Взех няколко копия от архивите на ГДР с писмата на българския вътрешен министър Димитър Стоянов до Ерих Милке - министъра на вътрешните работи на ГДР и шеф на ЩАЗИ, и ги показах на Бохнзак. Той беше изненадан и призна, че писмата за Емануела и Мирела бяха измислени и подготвени от ЩАЗИ".

Изводът можеше да е един - ЩАЗИ е отвлякла момичетата, за да помогне на българската Държавна сигурност.

И тъй като ЩАЗИ отдавна я няма, никой не може да опровергае казаното от Импозимато.

Тогава той се "сети" и за други неща, че в Москва през 1981 г. с всички средства са искали да спрат визитата на папата в Полша. Агентите на Изтока получили задачата да намерят цели, за да имат аргументи за шантаж. Двете момичета имали постоянен контакт с папата. Но основната цел е била Рафаела Гугел, дъщерята на иконома, известен с безграничната си вярност към папата. Похитителите я следели 15 дни, но тя ги усетила и казала на охраната на Ватикана. Тогава похитителите се насочили към Емануела и Мирела.

"По това време наближаваше процеса на Али Агджа. И от Москва започна контраофанзивата - пишеше Импозимато. Източните служби използваха отвличането на момичетата за разгръщането на една от най-големите следвоенни дезинформационни операции."

Какво да добавим? Импозимато като че ли не беше чул думите на Йоан Павел II, че никога не е вярвал в българската следа. Или именно тези думи разтревожиха онези, които са дали поредната поръчка на Импозимато?

Защото въпросът кой и защо стреля по папата продължава да е на дневен ред. Отговорът, който рано или късно ще дойде, ще обясни едно от най-мръсните престъпления на ХХ век, в което преднамерено и цинично беше намесена и България, а един невинен човек - Сергей Антонов, трябваше да плати висока цена.

Сега неуморимият Импозимато отново се опитва да набута всичко това в едно съчинение...

...Чувствам се задължен в рамките на възможностите, да се върна към онези години и към истинския фон на отвличането на Емануела Орланди, което със сигурност имаше връзка и със стрелбата по Йоан Павел II.

Чувствам се задължен, тъй като по онова време, като активен журналист в "Работническо дело", по един или друг начин, участвах в кампанията за защита на Антонов. За съжаление Орманков вече го няма, Стефка Билдирева едва ли има възможност да следи всичко отблизо, Боян Трайков напоследък не се чува. Това се отнася и за членовете на групите, работещи по случая в ЦК и МВР.

Ще се опитам да запълня тази празнота, още повече, че това наистина е важно с оглед надигащата се поредна антибългарска истерия не само в Италия...

Емануела О., т.е. третият атентат срещу Йоан Павел II

22 юни 1983 г., 19,20 ч.: След урок по флейта в музикалното училище, 15-годишната Емануела Орланди се сбогува с приятелката си Рафаела на автобусната спирка на Corso Rinascimento. Емануела е един от 404-те граждани на Ватиканската държава, в която живеят само 73 цивилни лица. Четвъртото от петте деца на Ерколе Орланди, служител в Апостолската столица. Току-що е завършила втори клас на лицея, добро и послушно момиче, винаги се прибира вкъщи преди 23,30 ч., когато Швейцарскатагвардия затваря вратите на Ватикана.

Преди урока по флейта към Емануела се приближава непознат мъж, който й предлага да работи като дистрибутор на козметици. След урока чака момичето за нейния отговор. Междувременно Емануела се обажда вкъщи, за да пита майка си - отговорът е да не се доверява на непознатия. Емануела не се връща вкъщи за вечеря.

Какъв беше моментът? Продължаваше процесът срещу Агджа, който две години преди това, на 13 май 1981 г., беше стрелял по папата. Приключваше втората визита на Йоан Павел II в Полша. Продължаваше следствието за смъртта на Роберто Калви, обесен една година преди това на моста Blackfriers в Лондон, след краха на Banco Ambrosiano, която отговаряше за финансите на Ватикана.

Две седмици след 22 юни 1983 г. стана ясно, че Емануела е била отвлечена. Похитителите искат намеса на папата за освобождаването на Али Агджа, което по-късно Импозимато ще представи като работа на ЩАЗИ, ДС и КГБ.

26 юни 1983 г.: В дома на Орланди се явяват агенти на спецслужбите. Телефонът е поставен на подслушване. В Рим се появяват снимките на Емануела.

28 юни: Агджа се обажда на съдията, водещ следствието по стрелбата по папата и иска да промени предишните си показания. Отказва се от "българската следа".

5 юли: В пресбюрото на Ватикана се обажда човек с акцент (получава прозвището "американеца"), дава код за следващите контакти - 158, и условието за връщането на Емануела вкъщи: "Папата Войтила трябва да се намеси, за да освободи Али Агджа до 20 юли."

Един час след това "американецът" се обажда и в дома на Орланди и пуска седем пъти един и същ запис: "Тази година трябва да съм в трети клас на лицея, държавното училище на името на Емануел III." Гласът е на Емануела. Не е ясно обаче дали записът е правен преди или след нейното отвличане.

8 юли: В дома на приятелка на Емануела се обажда италианец с южен акцент и иска освобождаването на Агджа и пряка телефонна линия с ватиканския държавен секретар кардинал Казароли. Потвърждава датата на "приключването на акцията" - 20 юли.

17 юли: Похитителите подхвърлят магнетофонен запис с първата сериозна заплаха: "Ако преговорите за освобождаването на Агджа се провалят ще убием момичето." Чуват се викове: "Боли, боже мой, чувствам се много зле." Гласът е на Емануела. Записът слуша и Йоан Павел II.

19 юли: Един ден след осигуряването на пряката линия с Казароли се обажда отново "американеца" и настоява за публикуване на комюникето от лентата във вестниците Messagero, Tempo, Paese Sera.

20 юли: Вестниците публикуват комюникето. През следващите дни семейството е тероризирано със съобщения за "трупа" на Емануела, "намерен недалеч на сметището до летището Фиумичино, във "Фиат" до гарата Termini, и в други райони на града." Похитителите заплашват, че ще изпратят момичето на родителите й на парчета.

22 юли: Орланди съобщава, че по отвличането са ангажирани съдиите следователи Доменико Сика, Иларио Мартела и Фердинандо Импозимато, който водеше и следствието със стрелбата по папата.

24 юли: Похитителите трябва да се обадят в полунощ на кардинал Казароли. Не се обаждат. Правят това чак когато съдия Сика, който е във Ватикана, за да се опита да засече местоположението им, напуска. "Не се опитвайте да ни изхитрите. Следващият път ще убием момичето и ще оставим трупа й на Свети Петър. И вие ще сте виновни за смъртта й" - съобщават похитителите.

25 юли: Появяват се първите анализи, че съдбата на Емануела всъщност се решава от интригите вътре във Ватикана. Причината? Прехванатата касета, чието съдържание ватиканските чиновници не съобщават, мълчанието на Ватикана, "телефонистите" се оплакват, че никой от Апостолската столица не им оказва съдействие.

Според италианския криминолог Франческо Бруно, Али Агджа е получил задачата да рани, а не да убие папата, като стрелбата е била само предупреждение. Папата обаче не го е разбрал, заради което същите среди, които са дали оръжието на Агджа, са отвлекли Емануела, която папата е познавал лично. По този начин нейният живот зависи от Войтила.

4 август: Появява се нов ултиматум. ANSA в Милано получава краен срок за освобождаването на Емануела - 30 октомври. Информацията идва от "Туркеш" - турски антихристианския фронт за освобождение. Нито турското посолство в Рим нито правителството в Анкара са чували за такава организация. Най-вероятно тя не съществува.

8 август: "Туркеш" изпраща ново комюнике. Авторите са готови да дадат доказателства, че Емануела е все още жива. От деня на отвличането никой не е дал доказателства за това.

22 август: Папата отново съобщава, че се моли за отвлеченото момиче и за своя атентатор Агджа.

4 септември: След 44 дни тишина отново се обажда "американеца" и съобщава на ANSA, че в кош за смет на "Свети Петър" са оставени магнетофонна лента и страница от партитурите, които Емануела е носела в деня на отвличането.

След това намират две страници от написан ръчно "Дневник на отвличането". От тях се вижда, че съобщенията на "Туркеш" са били изпращани от ватикански и италиански служители за "объркване на следата".

Започва търсене на тялото на Емануела.

6 септември: В телефон до ANSA "американеца" обяснява, че "търсенето около базиликата Санта Франческа Романа са излишни. Емануела не е там." Името на базиликата е шифрована информация за ватиканските власти. Но Ватикана мълчи.

22 септември: На сцената се появява нова група - "Феникс". Говори за "турска фаза, код 158", която продължава твърде дълго. Специалистите обръщат внимание, че Феникс, столицата на Аризона е мястото, където най-често се срещат босовете на американско-италианската мафия и че съобщенията са написани на език, типичен за мафиотските среди.

25 април 1984 г.: Папата отправя пореден 8-ми апел за освобождаването на Емануела. На следващия ден Corriera della Sera публикува снимка от аудиенция при папата отпреди 3 години. На снимката Емануела гледа с възторг Йоан Павел II. Какво искат да кажат?

26 април: В дома на Емануела се обажда отново "американеца". "Емануела се чувства добре."

15 декември: Турчинът Суферлер Салин информира карабинера Джузепе Априле, че знае местопребиваването на Емануела. Информацията стига до папата. Неговият секретар Станислав Дживиш се среща с турчина, който твърди, че Емануела е в Италия и че нейните похитители са готови да я освободят срещу 4 милиона долара. Карабинерите обаче осуетяват сделката. Според тях турчинът е мошеник.

1 юли 1985 г.: Али Агджа съобщава, че Емануела е заложничка на "Сивите вълци" и на българите, които искат той да оттегли обвиненията си срещу Антонов. Твърди, че съобщенията, подписани от "Туркеш", са написани от неговия помощник Орал Челик.

Септември 1986 г.: Съдиите получават информация от "Сивите вълци" в Германия, че Емануела е жива и след пластична операция има ирански или иракски паспорт, живее под ново име с един от похитителите - турчин, от когото има дете.

20 юни 1993 г.: Съдията Мартела казва: "Зад изчезването на Емануела стоят толкова големи неща, че само трибуналът на историята ще може да ги отсъди." Казва, че е открил неща, от които му е настръхнала косата и че това е следа, водеща много високо.

15 юли: Агджа отново се изказва по въпроса: "Нямам с това нищо общо. Считам, че отвличането е епизод от войната между световните суперсили, че това е третият атентат срещу папата - след неговия и след опита на испанския духовник Хуан Фернандес Крон да го убие с нож във Фатима. "Някой, използвайки Емануела, иска да шантажира Ватикана и след това да хвърли всичко върху мен."

22 юли 1993 г.: Кардинал Силвио Одди прави огромна сензация. Съобщава, че на фаталния ден преди 10 години Емануела е била забелязана след урока по музика във Ватикана, но е била откарана с луксозна кола до своя дом, където е останала известно време и след това се е върнала в колата. Две години след това Одди предполага, че думите на Орланди към дъщеря му: "Вратите на твоя дом са винаги отворени" означават, че момичето може и да е избягало от вкъщи.

Юни 1995 г.: Един от ватиканските служители обръща внимание, че на снимките, направени по време на аудиенцията при папата точно преди атентата, присъства мъж, който много прилича на Агджа. Спомнят си, че именно Ерколе Орланди раздава поканите за аудиенциите при папата. Спомнят си, че Орланди е "сивият кардинал" на Апостолския дворец и че изпълнява важна функция в "информационните служби" на Ватикана.

По-късно шефът на полицията Винченцо Париси пише: "Ватикана през цялото следствие не искаше да сътрудничи. Хората, които са отвлекли Емануела, прекрасно познаваха вътрешните механизми на Ватикана - римските църкви и улици. Мисля, че има съучастие на Апостолската столица. Самият "американец" можеше да действа от Ватикана."

Юли 1995 г.: "Агджа представя нова версия на атентата срещу папата. Според него агентите на тайните италиански служби са му обещавали да излезе на свобода до две години, ако признае, че "зад атентата са българите и съветите". Ако този план не е успеел, ЦРУ, заедно със "Сивите вълци", е трябвало да организират похищение във Ватикана.

5 септември: Агджа твърди, че Емануела живее в манастир и че високи лица във Ватикана знаят къде е. Съобщава и личността на "американеца", който е агентът и резидент на ЦРУ в Рим Олдридж Еймс (арестуван през 1994 г. в САЩ за шпионаж в полза на СССР и осъден на доживотен затвор). Агджа твърди, че в затвора е бил посетен от Еймс и от агента на италианското разузнаване Франческо Пациенца, които го инструктират какво да говори и пише. Добавя, че още през 1982 г. се е стигнало до договорка между Белия дом, ЦРУ и Ватикана по въпроса за"появата на българската следа". В разговорите е участвал Хенри Кисинджър, архиепископ Пол Марчинкус, който се занимаваше и с финансите на Ватикана в банката IOR.

22 май 1997 г.: В интервю за Corriera della Sera. Импозимато представя своята версия. Според него Емануела е отвлечена от "Сивите вълци" по поръчка на българите, за да принудят Агджа да мълчи, давайки му шанс да излезе на свобода чрез натиска върху папата и италианското правосъдие.

Една година по-късно Импозимато добавя, че "момичето е било жертвано без нужда". Агджа така добре се е правел на луд, изключвайки "българската следа", че похитителите са забравили за размяната с Емануела."

4 май 1998 г.: В казармите на Швейцарската гвардия са намерени мъртви Алоис Естерман, неговата жена Гладис и Седрик Торнай. Изтича информация за хомосексуалната връзка между двамата мъже и въобще за хомосексуализма във Ватикана.

8 май: Немският вестник Berliner Kurier съобщава, че Алоис Естерман е бил шпионин на ЩАЗИ, под псевдонима Вердер, и че след отвличането на Емануела не е бил сменен от папата, въпреки настояването.

16 декември: Италианският Republica публикува интервю с лидера на кюрдите Абдула Йоджалан, който твърди, че Емануела е отвлечена, за да бъдат улеснени преговорите за освобождаването на Агджа. И добавя. "Но в Европа тогава имаше още едно убийство - на Олаф Палме. Когато то се изясни, тогава ще стане ясна и тайната за атентата срещу папата."

10 юли 2000 г.: Един месец след екстрадирането на Агджа до Турция той изпраща писмо до папата, в което пише: "Скъпи брате, дай си оставката. Не можеш да стоиш начело на една институция, която е седалище на демони и сметище на историята, която смени третата фатимска тайна и организира атентата срещу своя папа."

Кой отвлече Емануела Орланди? "Сивите вълци", за да освободят Агджа, ЦРУ, за да помогне на "Сивите вълци", масонската ложа Propaganda Due, мафията в Италия и САЩ, "Червените бригади", Gladio и т.н.

Кой беше този "американец"? Дали наистина беше Олдридж Еймс?

Едно нещо е сигурно. Онзи, който организира отвличането на Емануела Орланди беше замесен и в атентата срещу Папата.

10 декември 2000 г.: От Англия беше съобщено, че аутопсията на Роберто Калви потвърждава, че той е бил обесен. Синът на Калви добави, че баща му е трябвало да бъде убит, тъй като е поверил на Йоан Павел II тайните на Banco Ambrosiano и оттогава е започнала войната срещу папата и Калви. Дали Емануела беше разменна монета и в тази война?

12 май 2001 г.: Орал Челик съобщи, че Емануела е жива и че заговорът срещу папата е съчинен във Ватикана с участието на италианските специални служби, италианските масони и мафията.

13 май 2001 г.: В 20-та годишнина от атентата срещу папата в римската църква Грегорий VII беше намерен череп, увит във вестник. От експертизата стана ясно, че той е на жена, европейка на възраст 25-30 години. Убита. Дали по този начин някой не искаше да съобщи на папата "въпросът с Емануела Орланди трябва да се счита за приключен."

21 декември 2001 г.: Импозимато се появи отново с "откритията" си за участието на ЩАЗИ, българската ДС, КГБ и т.н.

2003 г.: Импозимато отново си спомня за "българската следа".

2005 г.: Импозимато за четвърти път през тази година реанимира и "българската следа" с разширение към отвличането на Емануела, ЩАЗИ, КГБ и т.н.

4 май 2004 г.: Умря Ерколе Орланди. Над 20 години той чакаше връщането на малката Емануела. Дълги години бащата и майката оставяха ключа отвън на вратата: "За Емануела. За да може да се върне вкъщи по всяко време."

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ