През 2006 г. Русия ще стане основен световен доставчик на нефт. Това се потвърждава и от прогнозата на Международната агенция по енергия (IEA), като темповете на прираста на добива ще зависят само от данъчната политика, усвояването на залежите в Източен Сибир и пускането на нови нефтопроводи.

Според IEA през близките години дневното производство на нефт в Русия ще надмине 300 000 барела, т.е. с 3 на сто повече, отколкото е сега. Русия ще стане основен играч на нефтения пазар.

Що се отнася до цените на нефта, сегашните прогнози съвпадат в едно - че през следващите 25 години динамиката им ще се определя от търсенето, а не от предлагането, т.е. цените ще останат на високи нива за по-дълъг период, отколкото преди, и Русия ще бъде най-важният играч в тази нова нефтена глобална инфраструктура.

По-важен е въпросът какво ще означава това за Русия. Отговорът е, че нефтът ще върне до 8 години позицията на суперсила на Русия и ще определя нейната растяща геополитическа роля, която ще се равнява на тази на СССР.

Ако предположим, че барелът нефт през следващото десетилетие ще струва 50 долара, целта, поставена от Путин през 2002 г. за удвояване на брутния национален продукт до 2012 г. ще бъде изпълнена (въпреки че в началото беше определена като фикция), само с една година закъснение. Приходите на руснаците до 2012 г. ще нараснат пет пъти - от сегашните 300 долара месечно, на 1386 долара, което ще доведе до бум в потреблението на населението. Номиналният брутен национален продукт на Русия ще надмине 2,8 трилиона долара, а на човек от населението ще бъде 20 073 долара.

При 50 долара за барел приходите от износа на нефт и газ ще надминат 343 милиарда долара през 2015 г. като валутните резерви в така наречения стабилизационен фонд ще бъдат около 600 милиарда долара.

При 100 долара за барел, което засега е горната граница на прогнозата, към 2015 г., основният въпрос, който ще мъчи руснаците ще бъде как да си харчат парите. Месечната заплата на един руснак ще нарасне почти 10 пъти и ще надмине 2280 долара през 2015 г., като брутният национален продукт на човек ще бъде 33 000 долара, повече, отколкото в Германия и Англия, а в стабилизационния фонд ще бъде събрана огромна сума от 1,5 трилиона долара. Русия ще се превърне във водеща страна по жизненото равнище само за едно десетилетие.

Тази прогноза може да бъде реализирана и при по-ниски цени на нефта. В Русия има стабилна политическа власт, която няма да допусне нова революция или социални безредици. Формира се нова идеология, основаваща се на възстановяването на патриотизма и православието. В общи линии вече е формиран и фондовият пазар.

Освен това Русия има още едно преимущество - нефтогазовият сектор, ако усвояването на Източен Сибир започне навреме. Основен играч на този пазар ще бъде "Газпром", който неотдавна купи "Сибнефт". За тази сделка писахме обширно. "Газпром" ще стане собственик на други руски нефтени активи - 49,5 на сто от "Славнефт" и 49 на сто от "Сибнефт-Югра". По този начин присъствието на "Газпром" става внушително и на нефтения пазар. Фирмата събира своите нефтени активи в една компания - "Газпромнефт", и ще увеличи добива на течни въглеводороди от 10,5 милиона тона годишно до 40 милиона през 2010 г. По този начин "Газпром" се превръща в глобална енергийна компания, един от трите лидери на световния енергиен пазар.

Продажбата на "Сибнефт" беше една от най-спорните приватизационно сделки в Русия. Не е тайна, че собственикът на "Сибнефт" Роман Абрамович сключи изключително изгодна за него сделка. Кремъл реши въпроса с финансови средства, а не със силови методи.

Особен интерес продължава да предизвиква подписания неотдавна между Русия и Германия договор за строителство на Северния газопровод, получил названието "пактът Путин-Шрьодер" от недоволните транзитни балтийски страни, Полша и Украйна. Строителството на газопровода от "Газпром" и немските BASF и E.ON ще мине през Балтийско море и ще съедини със 1200 км руския бряг при Виборг с немското крайбрежие при Грайсфелд. Очаква се да влезе в експлоатация още през 2010 г. В началото капацитетът му ще бъде 27,5 милиарда кубометра годишно, а след строителството на втора нишка - 55 милиарда кубометра.

Русия и Германия ще спечелят от проекта. Чрез него Германия ще бъде съединена с гигантските газови залежи на Русия, а "Газпром" ще получи достъп до газоразпределителната система на Западна Европа. Очаква се още през първата година на експлоатацията Русия да получи печалба от 4 милиарда долара. Освен това изразеното желание на Англия, Холандия и Дания да се включат към газпромовската мрежа откриват нови възможности пред Русия за разширение на газовото присъствие в Европа. По този начин усвояването на газовите залежи в северна Русия (Задполярното, Приразломното, Щокмановското, Южно-Руското и др.) става рентабилно. Суровинната база за Северния газопровод ще бъде Щокмановското находище.

Това са лоши новини за Украйна, която досега се опитваше да разиграва транзита на руски газ за политически цели, особено при "оранжевото" управление на Юшченко. Провалиха се и опитите на Киев да намери алтернатива на руския газ. Преговорите на Украйна с Туркменистан за доставка на газ са в тупик. Президентът на Туркменистан Сапармурат Ниязов заяви, че подписването на такъв договор е невъзможно без участието на Русия, и преговорният процес беше отложен за неопределен срок. Ниазов поиска от Юшченко да плати дълга за доставения газ на Украйна от 484 милиона долара.

Украйна разчиташе да подпише с Туркменистан договор за 25 години за доставка на 60 милиарда кубометра годишно. Но надеждите на украинските чиновници не се оправдаха заради непреклонността на Ниазов и защото по-рано "Газпром" изкупи до 2010 г. всичките газотранспортни мощности на Узбекистан, откъдето минава газопроводът Средна Азия-Център, по който и туркменският газ се транспортира в Русия и Украйна. "Газпром" сключи договор за 25 години за покупката на почти целия туркменски газ. Даже ако Украйна намери нещо в Туркменистан, няма да може да го транспортира без участието на Русия.

Интензифицират се и процесите откъм източната част на Евразия. По време на визитата на Путин в Токио стана ясно, че по-голямата част от нефтогазовия износ от Сибир на стойност 18 милиарда долара годишно, ще получи Китай. Японците поискаха от Путин ускоряване на плановете за строителството на нефтопровод и към Япония.

Но Русия ще построи в началото тръбопровод от Източен Сибир към Китай, а след това отклонение към крайбрежието на Тихия океан, недалеч от Япония. Става дума за нефт, който ще стигне на Япония за девет години и газ, с който ще задоволи нуждите си за 70 години.

Японците помолиха Путин да се върне към предложението Япония да финансира строителството на японското трасе. Но общата ситуация е по-благоприятна за Китай, тъй като през следващите 10 години той ще купува много повече нефт, в това число от Русия, докато потреблението на Япония стагнира.

Русия разполага с 18 милиарда барела неусвоен нефт и 196 трилиона кубометра газ в Източен Сибир и на Сахалин. Китай ще получи две трети от нефта, който Русия планира да изнесе в Азия в течение на четири години. Останалият ще отиде за тихоокеанските пазари, в това число Япония. Стойността на този нефт ще възлиза на 13 милиарда долара годишно.

"Роснефт", който е най-големият доставчик на руски нефт за Китай съобщи, че е дал на China Petroleum & Chemical 25 на сто от проекта за усвояването на нефтените и газови залежи в крайбрежието на Сахалин. През октомври Русия съобщи, че може да замрази проектите за строителството на два тръбопровода към Ледовития океан, които щяха да осигурят доставки за САЩ.

Нефтът започва да връща на Русия позицията на суперсила.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ