Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Голямата картина
01.2006

Никога не съм предполагал, че в този живот ще видя краха на двете най-големи империи в историята - СССР и САЩ. Да, и на САЩ.

Неведнъж правех условни паралели между Горбачов и Буш. Оказа се, че сравнението е основателно, най-малкото заради това, че двамата станаха гробокопачи на своите империи. Дали това беше само субективен провал или такава беше тежестта на обективната реалност, която не може да търпи такива свръхобразувания на планетата? Това е голямата картина.

Накрая и архитектът на "оранжевата дъга" и на прочее "шахматни дъски" Бжежински призна, че политиката, водена от САЩ след 11 септември 2001 г., отговаря на тезата, че причините за краха на империите е умението им да водят самоубийствена политика. В случая със САЩ тя има физическа изява в лицето на Джордж Буш.

Все повече съм убеден, че неоконсерваторите търпят поражение и че Буш ще започне да се изтегля от Ирак. Но това не се дължи на някакво негово прозрение, а на подготовката на главните американски корпорации за връхлитащата икономическа криза, която ще бъде безпрецедентна със своята дълбочина и продължителност. Де факто това е капитулация на САЩ и ще има глобални последици. Светът започна да се "пренася" към Европа, Русия и Китай и се отдалечава от САЩ. Освен това светът отива наляво.

Американската "оранжева" дъга" увисна. Тя остана без единия си краен стълб - Узбекистан, който вдигна във въздуха и нейния западен стълб - Украйна, която пък беше посъветвана от Бжежински "сама да си помогне". Никой друг по-добре от автора на тази "оранжева дъга" не знае, че условието за влизането на Украйна в Европейския съюз - с помощта на САЩ, трябваше да бъде създаването на алтернативен на руския коридор за транспортирането на каспийските енергоресурси. И именно този коридор увисна в единия си край във въздуха. На 14 ноември Путин и президентът на Узбекистан Каримов подписаха съюзнически договор, като по този начин Кремъл изби южната опора на дъгата на Бжежински и взе реванш за предишното си поражение в Киев и Тбилиси. Напълването на "оранжевите" украински тръби зависи от Казахстан и Туркменистан, чийто нефт и газ преминават през територията на Русия. Но руският Газпром подписа петгодишен договор за транспортиране на газа през Казахстан. Същото направи с Узбекистан за преминаване на газа от Туркменистан. По този начин Газпром стана единственият оператор за транспортиране на газа от Туркменистан, Узбекистан и Казахстан, и от самата Русия. На украинската "оранжева проамериканска дъга" беше сложена руска "газова юзда". Реално това е газова война.

При Буш кризата започна по-рано, още през лятото на 2005 г., когато се стигна до срив на неговия рейтинг. Мълчаливото мнозинство, на което той разчиташе, проговори. Белият дом се превърна в обсадена крепост. Обикновените американци започнаха да питат защо страната им е в иракското блато. Републиканските кандидати за губернатори в ключовите щати се отказаха от помощта на Буш в предизборните битки. Досега показването до националния лидер беше привилегия. Сега губернаторите не искат и да чуят за него.

Ако през пролетта на 2003 г. някой безумец беше предложил на САЩ да изхвърлят в пясъка няколкостотин милиарда долара и живота на няколко хиляди американци, за да закарат демокрацията в Ирак, даже нямаше да му се смеят. Но именно тази идея стана знамето на Буш.

Сега целта е друга - как да се предотврати Армагедона, който ще се случи в Близкия Изток, когато американците офейкат от Ирак. След тях ще избухне близкоизточният вариант на Първата световна война.

Ако САЩ бяха парламентарна, а не президентска република, Буш би могъл просто да си даде оставката. Но той не може, освен ако не му направят импийчмънт. Както казаха във Вашингтон, "Буш днес изглежда така, сякаш е готов да внесе 28-ма поправка към Конституцията, даваща право на президента да зададе въпроса: "Мога ли да си отида вкъщи."

Но няма да може още три години. Изходът за него е или да си върне доверието на американците, което е невъзможно, или да зададе горния въпрос. Светът побягна от САЩ. Отгоре на всичко, побягна наляво.

В Израел Шарон скочи от потъващата дясна лодка и с Шимон Перес ще правят "центристка партия с ляв оттенък".

В Англия премиерът Тони Блеър едвам потушава съпротивата в собствената си партия и също може да се сблъска с импийчмънт заради войната в Ирак.

Франция вече се настрои срещу десния неоконсервативен вътрешен министър Николя Саркози, като социалистите, комунистите и зелените остават силни на регионално и общинско равнище.

Италианският неофашистски премиер Берлускони ще бъде победен в изборите от лявата коалиция.

В Норвегия социалистите бият консервативния премиер, близък до десните среди в САЩ.

Латинска Америка вече е истински кошмар за САЩ. Башелет, измъчвана някога от подкрепяния от САЩ ген. Пиночет, е президент на Чили, начело на социалистическата партия.

Предстоят и президентски избори в Мексико, като бившият ляв кмет на Мексико сити има шансове да успее срещу приятеля на Буш - Фокс.

След изборите президент на Венецуела отново ще е Уго Чавес, превърнал се във флагман на политическите сили в Аржентина, Уругвай, Парагвай и Бразилия.

В Никарагуа сандинисткият лидер Даниел Ортега има отново шанс да стане президент.

Светът се отдръпва от САЩ и отива все по-наляво.

Но картината няма да е пълна без Русия. Дали отново идва нейният час? За разлика от Европа, битката на САЩ срещу Русия е за всичко. В миналото СССР почти обедини Евразия в интегриран център с континентални мащаби. Това обединение може да сложи край на свръхдържавния статут на САЩ. Заради това политиката на САЩ към Русия е била винаги проста - да се постигне нейното разпадане и ликвидиране. Но нещата се променят. Русия се опитва да възстанови международното равновесие от времето на студената война или поне да осигури зона на спокойствие около себе си.

Американската политика отново се превърна в смъртна заплаха за Русия, която, след дълго бездействие, започна да се събужда и е готова да поеме своята част от отговорността за световната сигурност, нарушена от САЩ след 11 септември.

Започналото настъпление на Русия има шансове да завърши с успех. Тя може да си върне влиянието в околните територии с инфраструктура още от съветските времена.

Геополитическите реалности отново имат основно значение. Те дават отражение и в Европейския съюз. Франция и Германия преразглеждат своите концепции. Приемането на Турция става химерично, България и Румъния вероятно ще бъдат отложени, след което няма да бъдат приети, ако не дадат европейски гаранции.

Но голямата картина сега се определя от антиамериканския съюз на Китай, Русия и Латинска Америка. Това е техният момент на славата. Дали ще го пропуснат?

Едва ли някой е предполагал, че само за 20 години ще станем свидетели на залеза на две империи. Залеза на СССР никой не предвиди. Не им вярвайте, ако твърдят обратното. За залеза на САЩ започнаха да се досещат.

Въпреки всичко, завиждам на американците. Не заради възможността да преминат през деструктивността, която преживяхме през последните 15 години, а заради онова, което евентуално ще настъпи след краха. Новият шанс за нов възход.

Красота.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 128, January 2006
Квазибалистичните ракети "Топол" и "Булава"
"Русия нанася ядрен удар по САЩ". Това не е цитат от времето на студената война, а сценарият на състоялите се в началото...
    Разкарайте този електорат
Не ни е лесно, но на ЕС е по-тежко. Нашата дилема е пасивна. Дали ще ни приемат или няма, не зависи от нас. Тяхната диле...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com