Ако не се случи нещо извънредно, като например нова световна война, 2006 г. ще бъде Година на Мечката. Под този знак Путин ще посреща през юни в Константиновския дворец като председател на Г-8 лидерите на другите седем "големи". Досега се държеше скромно, но личеше, че зад неговата сдържаност се крие гордост. Нали самата Русия е огромна?

Но времето на презрението и разгрома отмина. Димът от съветския срив беше много гъст. Като че ли този път мечката я бяха уцелили смъртоносно - политически и социален хаос, колапс на икономиката, беднотия, мафии. Тапите на шампанското гърмяха от Берлин до Вашингтон. "Мечката вече я няма." Нищо не им пречеше да започнат окончателния кръстоносен поход на Изток - през Русия, към Китай, Индия, Близкия Изток...

Но докато чертаеха своите карти, забравиха за историята. Западът направи поредна огромна грешка - подцени силите на Мечката, чийто силует отново се изправяше над руините на бившата Съветска империя.

Дебатът дали Русия има амбиции да бъде отново суперсила са безпочвени. Тя вече е суперсила. Бих могъл да кажа, че именно Русия спечели студената война, а не САЩ. Дали не е твърде ангажирано? Напротив. Констатацията закъсня. Това са реалностите.

Преди да скицирам някои от най-важните, ще припомня, че по-големи специалисти са изчислили развитието на Русия, за която е характерен 385-395-годишен цикъл, през който се повтаря определен сценарий - най-напред разруха и неравно възстановяване, след това ръст, страната се изправя и достига разцвет към средата на периода, през последната негова четвърт нарастват отново противоречията. В последната фаза на периода всичко завършва с глобална криза, започват смутни времена, намаляване на населението и загуба на територии. След това идва нова стабилизация и нов подем.

Сегашната вълна за Русия е четвърта. Тя започна през 1982 г. и ще завърши през 2379 г. Началото беше аналогично като при предишните 816-1199 г., 1200-1588 г. и 1589-1981 г. - ценностна и икономическа криза, разпадане на централната власт, смут, загуба на територии, смяна на системата на управление, депресия, загуба на население.

Сега Русия започва да излиза от поредната криза. Настъпва периодът на стабилизирането и бавния подем, като към края на XXI век тя ще бъде световен лидер заедно с Китай. Сега е само в Г-8. Все пак е нещо. Преди три и половина години, когато европейците и американците формално признаха Русия за член на този елитен клуб, не я възприемаха сериозно и се отнасяха към нея като компания, поканила един неприятен за всички човек, когото за съжаление не могат да не поканят. Русия присъстваше, но всичко се решаваше без нея.

Това вече не е истина. Само за три и половина години нещата се обърнаха. Днес ЕС не може да функционира без газа, нефта и стоманата от Русия, която отново е суперсила, но вместо червеното копче на атомната бомба, държи газовия винтил. Путин, след началното лутане, схвана, че Русия отново ще стане велика, благодарение на своите енергоресурси, които практически са неизчерпаеми. От тях се нуждае целият свят, като наркоман. За Путин статутът на председател на Г-8 е маршалски жезъл, а не подарък от пренебрежение.

Самите САЩ сега учат новите уроци на зависимостта от Русия. Америка също се нуждае от руски газ и нефт. През 2005 г. Буш трябваше да отмени ембаргото за покупка на руски технологии. Причината беше проста - няма Русия, няма Космос. Всъщност, единствената космическа държава в момента е Русия, която вече може да изстрелва сателити от подводници - нещо, което въобще не е опитвано на Запад.

Руската асиметрична военна технология - преди всичко квазибалистичните ракети "Топол" и "Булава", направиха безпредметна каквато и да било антиракетна отбрана на САЩ. Русия съобщи, че формира 20 нови ракетни полка, което е най-голямото ядрено увеличение след Карибската криза през 1962 г.

Докато светът е заложник на нефта от ОПЕК, руските ресурси не зависят от световните ценови игри. Общата капитализация на "Газпром" надмина 200 милиарда долара и се изравни с BP и Shell. Путин печели шахматната игра на газовото поле на Украйна. Всъщност играта е между Русия и САЩ, като две глобални суперсили.

Русия вече държи и долара за заложник. Нейно отклонение към еврото ще означава, че Москва редуцира световното търсене на долари и контролира богатството на САЩ. Вашингтон губи приятели навсякъде. Москва си ги връща в Азия, Южна Америка, в ЕС и продължава да изгражда геополитически съюзи. Узбекистан и Казахстан се спасиха от "цветните революции" не без помощта на Кремъл.

Атаката на САЩ спря в Румъния, България и Грузия, на бреговете на Черно море. Но и тук присъствието им е въпрос на време.

Съюзът на Русия и Китай е без прецедент - това е най-големият пазар, най-големият енергоресурс и най-големият производител на планетата.

В края на 2005 г. Русия нанесе удар и срещу американския информационен монопол и пусна 24-часова сателитна програма на английски език.

Ситуацията в Ирак не може да бъде решена без Русия. И в Иран. Няма Москва - няма решение. Ако не беше Москва, САЩ щяха да нападнат Иран още през декември 2004 г.

Путин спечели и важни битки на вътрешния фронт. Най-важната беше за ЮКОС. Още преди две години обърнах внимание, че става дума за сблъсък между Путин и Ротшилд. Идеята на последния беше чрез "неговото момче" Ходорковски да превземе ЮКОС, да източва руския нефт евтино и чрез офшорни фирми да го продава скъпо. На един етап Ротшилд трябваше да жертва Ходорковски, за да изкупи изцяло ЮКОС. Но Путин играеше своята игра и не бързаше да прати Ходорковски в затвора, докато държавата не изкупи сърцевината на ЮКОС - Юганск, с помощта на китайците, които дадоха 6 милиарда долара. Когато САЩ и Англия разбраха, че са изиграни, започнаха атака срещу Питин - "тиран", "деспот", "антидемократ", "антисемит".

Но Путин реализира цялостна стратегия, която вече е на масата - богатствата на недрата на Русия са за руснаците. Създаде и най-големия глобален енергиен играч "Газпром-Роснефт".

И още нещо. Вероятно руснаците са усъвършенствали технологията за дълбоко сондиране, спрямо която англо-американските концерни не могат да противопоставят нищо. С покупката на ЮКОС дойде и стратегическият технологичен трансфер, с който в Русия едва ли ще има пик или криза на нефтодобива.

Геополитиката на света в момента има само един фокус - къде са енергийните ресурси и кой ги контролира.

В тази обстановка Путин пое ръководството на Г-8 през 2006 г. Вече се чуват гласове как да бъде осуетено, бойкотирано или провалено. Но Путин не е толкова глупав, а Буш не е толкова интелигентен, за да настъпи обрат при съпоставката на техните потенциали.

На пръв поглед като че ли старият Кремъл се връща на сцената. Но ситуацията е различна. Русия в редица отношения сега е по-силна от СССР и парадоксално постигна някои невъзможни цели, когато беше най-слаба. Ако от сегашния държавен капитализъм се върне към социалния мотив, тогава ще стане още по-силна.

Заради това ми се струва, че американците все още не знаят, че са загубили Студената война и че 2006 г. ще бъде Година на Мечката.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ