На тази страница обикновено коментираме някоя вътрешна политическа тема. Сега обаче ще се спрем на онова, което става около нас. Защото България е неговата функция и защото политиката ни отново е извън времето и пространството.

Какво става около нас?

Става нова студена война.

Това не е продължение или повторение на предишната, която беше между СССР и САЩ. Сега конфигурацията е различна, като Русия е само един от участниците.

Иран е поредният катализатор, очертал фронтовете на новото издание на студената война.

В края на януари постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН се договориха да няма незабавни санкции срещу Техеран. Вероятно беше постигнат компромис. "Ядреното досие" и на Иран да влезе в Съвета за сигурност, но санкции, за които настояват американците, няма да има. Решението за внасянето на досието може да бъде взето на 2-3 февруари на сесията на МАГАТЕ.

За какви санкции срещу Иран може да става дума? Ами, ако Техеран отговори също със санкции и ограничи или спре износа на нефт (той е вторият най-голям износител в ОПИК) цените на барела ще скочат до 100 долара, което е кошмарът за САЩ и Запада. В Русия нямат нищо против такива високи цени, но те ще спрат динамичното развитие на Китай и Индия.

Буш върви към военен сценарий, но от всяка гледна точка няма нито ресурсите, нито възможностите да нанесе удар. Затънал в пустинята на Ирак, застанал над клокочещия вулкан на икономическата криза в САЩ, блокиран от нарастващото неодобрение на американците и от съпротивата в Конгреса, неговата военна опция е нереална и наистина трябва да е клиничен случай, за да я избере.

Иран, от своя страна, разиграва ситуацията добре и използва съществуващите разногласия в западния свят, за да печели допълнително време. Техеран възобнови изследванията по обогатяването на урана и отхвърли предложението на Москва за съвместно предприятие за обогатяването на руска територия. След това Техеран съобщи, че е възстановил само част от изследванията в ядрената област като производството на гориво "продължава да е под действието на доброволния мораториум", и че е готов да сътрудничи отново с МАГАТЕ, тъй като неговите изследвания са с мирен характер. Декларира и готовност да премине към детайлно обсъждане на предложението на Русия за обогатяване на урана на нейна територия.

Вероятно на 16 февруари Иран ще обсъди в Москва руското предложение за съвместно предприятие, което да произвежда гориво за "всички нужди на мирната енергетика", като всичко това прави с убедеността, че има неотменимо право да прави онова, което прави, и че не внушава никакви договорености.

Сложна е ситуацията на Китай, който има по-малко поле за маневри от Русия. Пекин има договори за нефт и газ с Иран, прави там огромни инвестиции. В Съвета за сигурност Китай ще наложи вето на каквито и да било санкции срещу Техеран.

Има и още нещо много важно, което все още не се разбира. Това е фактът, че в световната икономика се появи истински, т.е. реален лидер. Това е именно Китай. В преразчет на юана към долара според покупателната им способност, брутният национален продукт на Китай за първи път дава стойности, които са по-големи от брутния национален продукт на САЩ.

Запомнете това. Светът има нов лидер. В гората, в която САЩ се чувстваха най-силен звяр, навлезе нов звяр. Не само че влезе, но и мисли, че е дошло времето да се разбере кой кой е.

Нещата са ясни. САЩ се движат с пълна пара към дефолт, т.е. към фалит. Ако в тази ситуация Буш започне през март война срещу Иран това ще означава сам да си сложи примката и да си ритне столчето.

Защо през март?

На първо място през март 2006 г. Иран официално преминава към евро във външната си политика, в това число при износа на нефт и открива своя нефтена борса. Започналото прехвърляне на иранските авоари от Европа също ще приключи към март.

Към март Китай пък ще започне да увеличава делът на еврото в своята валутна кошница, в която на долара сега се падат 70 на сто.

Ако действията им се окажат синхронизирани (бъдете сигурни, че именно така ще бъде) и ако подготовката за война на САЩ и Израел срещу Иран навлезе в окончателна фаза, тогава доларът няма да издържи.

САЩ досега загубиха от войната в Ирак 2 трилиона долара. Откъде ще взимат други най-малко 6 трилиона за войната срещу Иран? Светът вече няма доверие в долара. Всеки приличен икономист знае, че такава ситуация е абсурдна.

Много подозрителни са и намеренията на Федералния резерв на САЩ да прекрати публикациите за нарастването на обема на доларовата парична маса в обращение. Това означава, че световната общност няма да има инструмент да следи реалната цена на долара. Това също трябва да стане през март.

С други думи, по едно и също време на различни места на планетата ще станат събития (те са много повече, в това число изборите в Украйна и Израел), подриващи доверието към САЩ и техния долар.

Но и това не е всичко.

Цикълът на нарастването на лихвения процент в САЩ вече приключи, защото повечето субекти на американската икономика не могат да го издържат. Това съвпада с началото на поредния цикъл на падането на долара спрямо другите валути. Ако се отчете високата инфлация в САЩ това падане може да стане много бързо.

Смяната на шефа на Федералния резерв - Грийнспан, от Барненке може да означава онзи преход на Федералния резерв от контрола от международния финансов елит към силен национален контрол, за който пишем от много време.

Рязкото спадане на доходите на обикновените американци ще разруши социално-политическата система на САЩ. За любителите на катастрофите ще споменем, че ако сривът на долара е много силен, тогава теоретически може да се стигне до едномоментна емисия в размер примерно на 10 трилиона долара, т.е. увеличаване на доларовата парична маса с пъти. Тогава САЩ ще навлязат в период на хиперинфлация и огромна криза.

Отговорът на въпроса, дали доларът ще може да преживее 2006 г. Белият дом ще знае също през март.

Наистина удивително е колко се измени светът само за пет години, откакто президент на САЩ стана Джордж Буш. Цялата енергия на тази голяма държава беше насочена в напълно погрешна посока, както вътре, така и извън нея. Тогава какво чудно има в твърдението на Буш, че САЩ, са в състояние на война от 5 години. И какво чудно има в нашето твърдение, че светът се намира в състояние на Втора студена война по всички вектори - икономическия, геополитическия, финансовия, военния. Такова нещо не е имало даже и в най-острите моменти на противостоенето между САЩ и СССР.

Опитът на Вашингтон да изгради еднополюсен свят се провали. И само след няколко години ще разберем, че през периода 1998-2006 г. се водеше огромна битка за неговия многополюсен характер.

На този фон задаваме въпроса, къде сме ние. Ясно е, че сме извън времето и пространството.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ