Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Аргументите Топол-М и Булава
Срещу илюзорното превъзходство на САЩ
05.2006

Излезлият в американското списание Foreign Affairs анализ, посветен на сравнението на американския и руски ядрен потенциал и правещ извода, че САЩ вече са постигнали почти тотално ядрено превъзходство и монопол, е наистина тревожен. Даже, ако това са теоретични изводи.

Авторите и онези, за които са предназначени тези разработки, не знаят една проста истина от близкото минало - че в евентуална ядрена война между САЩ и Русия не е толкова важно колко бойни глави имат американците или руснаците. Още по-невярно е твърдението, че САЩ вече са достигнали такова равнище на своите ядрени стратегически сили, че могат спокойно да нанесат първи разрушителен удар по Русия без да се страхуват от възмездие, т.е. да започнат и да спечелят ядрена война. Нищо по-погрешно.

В тази връзка ще припомним думите на един генерал-ракетчик от бившия СССР, който сега е бил в командировка в САЩ и при преминаването на една към друга ракетна база, до магистралата видял позната водонапорна кула. "Аз я знам - казал руският генерал на американците." "Това не е възможно, вие сте тук за първи път - се учудил американският му колега." "Познавам я, защото към нея у нас е насочена балистична ракета и кулата е топографският ориентир." "Защо? Тази кула е стара и въобще не работи." "Не става дума за кулата. Става дума за това, че под нея се намират две тектонични плочи и след удара по тях Тихият океан ще залее цяла Калифорния."

Анализатори от Foreign Affairs май не си дават сметка за какво всъщност ще става дума в една ядрена война.

На пръв поглед техните изчисления са оптимистични за САЩ. Истина е, че след разпадането на СССР, Русия съкрати с 39 на сто стратегическите си бомбардировачи, които сега са разположени само на две летища и са уязвими. Истина е, че Русия съкрати и 58 на сто от междуконтиненталните си балистични ракети, и с 80 на сто атомните подводници с балистични ракети, които излизат на световно дежурство само два пъти годишно (по времето на СССР правеха това 40 пъти годишно). Истина е, че руските радари не могат да засекат пуска на американските ракети от техните подводници в Тихия океан и Северния Атлантик и че спътниковата система за откриването на тези пускове е много остаряла. Но от всичко това едва ли американските експерти могат да правят извода, че системата за ядрено възпиране между САЩ и Русия, която от десетилетия поддържа глобалната сигурност, е останала в миналото и че е настъпила ерата на американското превъзходство.

Защото, когато става дума за ядрените въоръжения, винаги има втори, трети и четвърти поглед и изведнъж нещата се оказват различни. А със сигурност са много по-сложни от опростената схема, приета от американските анализатори. Те станаха по-сложни още когато Джордж Буш, след като стана президент, излезе от Договора за противоракетната отбрана между САЩ и СССР от 1972 г. Усложниха се още повече, когато Буш съобщи, че Америка си запазва правото да нанася изпреварващ ядрен удар по своите врагове.

Русия не остана длъжна. През 2004 г. под ръководството на Путин, се проведоха командно-щабни стратегически учения, като в техния ход беше изпробван новият хиперзвуков ядрен боен блок. След това Путин заяви, че в Русия се е появила напълно нова оръжейна система, можеща с хиперзвукова скорост да преодолява всяка система на противниковата отбрана. След това, като от ръкава на факира, вместо остарелите стратегически ракети "Сатана", се намериха 30 напълно нови и сухи степени, заради което срокът на експлоатацията им беше удължен с не по-малко от 30 години.

Западът, който отдавна беше махнал с ръка на твърденията на Русия, че продължава да е велика ядрена сила, изведнъж не на шега се изплаши.

Според Държавния департамент на САЩ в момента Русия има 4399 ядрени бойни глави, а САЩ - 5966. Но Русия има преимущество в изстрелваното тегло - 2547,7 метрични тона, срещу 1797,9 метрични тона на САЩ.

САЩ имат 500 пускови установки на балистични ракети с наземно базиране Minuteman III (общо 1200 ракети) и 50 пускови установки на ракетите Peacekeeper - общо 500 ракети. Подводните ракетоносци имат 432 пускови шахти за ракети Trident 1 и Trident 2 - общо 3168 бойни глави. В САЩ са разгънати 243 стратегически бомбардировача (81 самолета В-1, В-2 и 143 В-52), които имат на въоръжение 1098 бойни глави.

Русия разполага с 663 пускови установки на балистични ракети с наземно базиране (СС-18, СС-19, СС-25, РС-12М), които са снабдени с 2183 бойни глави. Руските подводници имат 292 пускови шахти и 1592 бойни глави. Русия има на въоръжение и 78 стратегически бомбардировача (14 самолета Ту-160 и 64 - Ту-95), които могат да носят 624 бойни глави.

По количеството на пусковите установки на наземните междуконтинентални ракети и на подводниците двете страни имат - паритет 955 срещу 982. Време за презареждане на шахтените пускови установки за втори залп американците няма да имат.

Истина е, че руският ядрен щит остарява и че 80 на сто от руските ракетни комплекси са отслужили всички възможни и невъзможно срокове. Но и тук изводите на американците не са съвсем точни. На 19 март в Северодвинск руснаците заложиха третия корпус на най-новата руска атомна стратегическа подводница от проекта Борей 955, чийто главен кораб "Юрий Долгоруки" ще влезе в строя още през 2007 г. Още по-важно е, че тези подводници ще бъдат въоръжени с най-новите ракетни комплекси с морско базиране "Булава", която ще носи до 10 ядрени блока. Не става дума за броя, но и за начина на доставянето им до целта.

"Булава" наследи от своя сухопътен предшественик - комплекса "Топол-М", възможността да прониква през всякаква противоракетна отбрана. Подводницата от проекта 955 ще може да ги изстрелва направо под дебелия арктически лед, разчупвайки го със своя корпус или със специален заряд, както правеха най-мощните съветски подводници от проекта - 941 Тайфун, като до последния момент не разкриват своето местоположение. И така, даже американците да имат спътникова система за ранно предупреждение, превъзхождаща няколко пъти руската, те по никакъв начин не могат да открият този пуск. Пускът на Топол-М американците не виждат и сега, а на нея може да бъде монтирана и хиперзвукова маневрираща ядрена бойна глава, която не може "нито да се открие, нито да се прехване".

Що се отнася до мобилния вариант на "Топол-М", той вече постъпва на въоръжение. Намиращият се сега на въоръжение "Топол" беше приет на въоръжение от 1988 г. до 1994 г., като за този период около 350 автономни пускови установки влязоха на бойно дежурство.

"Топол" беше развитие на предишните мобилни ракети "Темп" и "Пионер". В "Топол" се използва тристепенна балистична ракета като стартът е минометен. Масовото въвеждане на "Топол" позволи на Русия да реши проблема с оцеляването на групировката на междуконтиненталните ракети при евентуален ядрен удар. С тях Русия запазва минимум 60 на сто от необходимия потенциал за ответен удар. Използването на твърдогоривни ракети намали времето за пуска и опрости експлоатацията.

Според Договора за съкращаване на нападателните оръжия Русия предостави на САЩ точните координати на всички свои ракетни шахти и места за базиране. Това направиха и американците, които свързваха големи надежди със системата си за космическо наблюдение, която обаче се оказа несъвършена. Достатъчно беше руските Тополи да излязат от териториите на своите бази в районите на бойното патрулиране и вече нито един американски спътник за наблюдение не беше в състояние да даде техните координати.

За 24 часа движение "Топол" могат да изминат стотици километри в абсолютни пущинаци и да се маскират в очакване на команда за пуск. При това машините са автономни не само при движението си във всяко направление, но и при получаването на целта, като заповедта може да дойде или от спътник, или по закрити военни канали. Всичко това прави ракетните комплекси "Топол" свръхопасно оръжие, гарантиращо на страната-агресор, че нейните действия няма да останат безнаказани.

Срокът за експлоатация на "Топол" беше определен на 10 години. Но през 1998 г. беше извършен пуск на такава ракета, намираща се в бойно дежурство над 10 години, като преди това бяха извършени 57 учебно-бойни стрелби с тези ракети и всичките бяха успешни.

В момента фактическите срокове на експлоатация на първите ракетни комплекси "Топол", отчитайки тяхното удължаване, надмина 17 години, а на по-рано произведените - и 20 години. Най-вероятно сроковете отново ще бъдат удължени, заради необходимостта от поддържане на числеността на групировките на ракетните войски и заради очакваното до 3-5 години масово извеждане на бойния състав на около 200 ракетни комплекса РС-18 и РС-20, които са на въоръжение вече над 25 години. През този период ще трябва да влязат на въоръжение и новите мобилни комплекси "Топол-М". Това означава, че повечето комплекси "Топол" ще се намират на въоръжение до 2016-2018 г., което ще позволи през този период, при планираните темпове на въвеждане на новия вариант на "Топол-М", да се гарантира нанасяне на ответен удар по агресора.

Още по-улеснено е движението на "Топол-М". Осемоосният влекач не се нуждае от пътища. Веднага от бокса той може да потегли в безкрайните простори на Русия и да извърши пуск от всяка точка на своето пътешествие. Експертите знаят, че да се търси "Топол-М" в безкрайните блата и гори на Русия е безполезно дело. Даже ако бъде открит от космоса няма смисъл да се насочва срещу нея ракета или авиация. Тя междувременно ще отпътува.

Другият компонент е стратегическата авиация на Русия. Бомбардировачите Ту-160 още през миналата година получиха на въоръжение новата стратегическа високоточна крилата ракета Х-555, която попада в "прозореца" на разстояние 3000 км.

Не е толкова сляпа и руската система за предупреждение за ракетно нападение. След унищожението на съветската радиорелейна станция в Латвия, Северният Атлантик се наблюдава много по-лошо, а станциите "Днепър" в Казахстан и Източен Сибир не стигат до Тихия океан. Но от началото на 2006 г. в опитна експлоатация до Петербург влезе най-новата модулна станция от типа "Воронеж", която вижда всичко което става в небето от Калининград до Мурманск и до Гренландия. През 2006 г. такава станция ще влезе в експлоатация в юга на страната. А след една година и в Далечния Изток.

И накрая - последното. В началото на крупна ядрена агресия Русия си запази правото да използва ядрено оръжие срещу нападащата страна. За незабавно използване са готови 542 междуконтинентални балистични ракети. Това ще стане, даже ако САЩ изведат от строя всички пунктове за управление на руските ядрени сили. Именно загубата на връзка с центъра ще въведе в действие последния аргумент на руската триада - специалните ракети, които ще полетят от Изток на Запад и от запад на Изток автоматически, изстрелвайки от шахтите всичко, което е оцеляло.

Апокалипсисът е неизбежен и тогава ще бъде напълно безразлично дали американците могат да унищожат Русия 6 пъти, а тя САЩ - 5 пъти.

А за да се унищожи споменатата в началото водонапорна кула, под която се застъпват тектоничните плочи, е достатъчна само една тежка ракета "Сатана". След това Калифорния ще изчезне.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 132, May 2006
Логото на ГЕРБ е откраднато от нас
Явно възможностите на така наречената партия на Борисов - ГЕРБ, стигат докъдето стигна и плагиатчето от АТАКА - Сидеров,...
    Вашингтон и Москва все по-често ще броят ядрените заряди
Между САЩ и Русия започва нова Студена война. Ситуацията в някои отношения е по-тревожна и от критериите на предишната, ...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com