Отправиха ми няколко забележки за илюстрации във вестника. Преди всичко за две от тях.

Първата е разсъблечената дама, която публикуваме от 15 години като "шпионка на месеца". На въпроса "защо", отговаряме: "защото искаме по-младото поколение да знае каква трябва да е неговата правилна сексориентация." В държава на толкова педерасти - буквално и преносно, това е добра дидактика. Подпомагаме и демографската криза.

Втората забележка е за публикуваната моя физиономия с нейния визаж отпреди 15 години. По-точно от 17. Но не е халтура, а беше щракната от един от най-добрите български фотографи - Гошо Панамски, през онези години, когато нормалните хора даже се смееха. Не я държах, за да лъжа по-младите читателки на "Строго секретно" за моята външност, а защото в демократичната залисия бях подценил този онагледяващ материал. Усмихната физиономия в околния кошмар може само да е изява на малоумие. Заради това от текущия брой си пускам новата, по-актуална физиономия, която е по-малко ухилена от предишната. Човек наистина трябва да е кретен, за да се усмихва на ставащото около нас.

Така, от частни случаи с две илюстрации, преминавам към обобщението - че на съвременна България й трябва повече красота - не само на няколко полуголи девици или на моята физиономия. Защото около нас от 15 години преобладава грозотията. Това е ежедневният и постоянен разказ за България, пълна с гниещи язви, подигравана като посмешище на Европа.

И всичко това беше постигнато само за 15 години, през които страната се разпадна на миришещи фрагменти, даващи в своята цялост една отвратителна фотография. Независимо от метода - дедукция или индукция, резултатът е един и същ.

Грешката е фундаментална. Грешката е на системата, ако в това около нас въобще има някаква система.

Не, има. През последните 15 години единственото нещо, което имаше развитие, беше нищетата, престъпността, хаосът, господството на криминални, икономически и силови структури. И трябваше да чакаме 15 години, докато Европа най-накрая ни зашлеви и отъждестви системата ни с мафиотска структура.

За 15 години България излезе начело в списъка на държавите с невероятно социално и имуществено неравенство. Доходите на 3 на сто от богатите и на 40 на сто от бедните се различават над 30 пъти. При такова развитие, държавата и населението преминават в категорията на нежизнеспособните.

За 15 години българите, което е уникален случай в световната история, сами се отписаха от водещите държави по социални, здравни и образователни придобивки и се върнаха 200 години назад към средновековието. Няколко тъпанари нарекоха това "демокрация". Но за всеки човек демокрацията е преди всичко право на достоен живот, на работа, на социален и семеен прогрес. От нея обаче 90 на сто от българите бяха отписани.

В началото онези твърдяха "недоубитите кучета лаят, демокрацията си върви." Днес кучетата продължават да лаят, а те лаят срещу тях, което е предвестник на социално-политически сблъсъци извън присъстващите "политически сили" - на бедните срещу богатите, на ограбените срещу бандитите. Никога в историята на България толкова много не са били унижавани от толкова малко.

15 години може да са цяла епоха. Много народи даже в по-къси срокове извършиха икономически чудеса. За такъв срок от пепелта на войната се изправи СССР, който стана световна империя, водеща военна сила, първа космическа държава, с първата атомна централа, с най-доброто образование и наука в света. За същия период и унищожената от войната Германия се възроди и към 1964 г. вече произвеждаше два пъти повече от Третия райх. За същите 15 години и капитулиралата във войната Япония се превърна в икономически колос, който стана втората икономическа сила на планетата. За 15 години Китай, след като преодоля "културната революция", хукна напред и вече е първата икономическа сила на света.

За 15 години след войната България вече изпреварваше 3 пъти Гърция и 6 пъти Турция, инфраструктурата, образованието, науката, медицината бяха в подем, всеки имаше работа, зорлем караха циганите и турците да работят и да се учат със специални малцинствени квоти.

И какво стана с България след 1990 г.? По икономическото развитие сме на 60 на сто от равнището на НРБ от 1989 г. и ще я догоним чак след 15 години. Страната няма нито прогноза, нито стратегия за развитие, няма модел за сегашното и бъдещето устройство.

Заради това казвам, че грешката е фундаментална, системна. Че от това нищо няма да излезе, защото не може да излезе.

Продължава измирането на нацията и бягството на най-способните. Отбраната липсва, кризата е политическа, икономическа, социална и правова. Огромната част от националното богатство е под контрола на малка група, стигнали до него по бандитски начин. Това може да бъде преодоляно само с ускорено движение напред, т.е. с връщане на "филма" назад към ситуацията отпреди 1990 г. И с това сме уникални - връщането ни назад ще означава движение напред.

Властта стана абсолютно закрита и неподконтролна за обществото. Народът и властта отдавна са два отделни свята.

Патриотите офейкват от България. Всъщност патриотите винаги така са правили, като правилно са разсъждавали, че без тях ситуацията в България ще се оправи. Сега е ред и на всички позакъснели да си вземат куфарите. Ситуацията със сигурност ще се оправи, ако и нас няма да ни има. В това число и пишещият тези редове, който обаче, за разлика от всички демократи, отдавна можеше да напусне и да бъде приет навсякъде със заплата на целия ни парламент. Но остана тук, за да ви задава тъпи въпроси от рода "изчислете колко е загубила България от търговията с Русия заради бъдещото си членство в ЕС, ако се вземат предвид цените на доматите спрямо цените на нефта и газа." Все пак някой трябва да ви дава рецепта за рецептата.

Когато състезателката по фигурно пързаляне падне върху леда, публиката се радва повече от гледката на безупречните победители. Богатият свят изпитва огромно удоволствие, когато вижда чуждите провали. А ние от 15 години само го радваме в страната, в която всичко - от президента до откраднатата автострада - е един огромен провал.

Искахте го, имате го. Наизбирахте се, получавайте. Никой не ви е виновен, най-малко моята усмихната физиономия отпреди 15 години. Но по-лошото е, че всички ние трябва да си сменим физиономиите, защото остаряхме страшно много през тези 15 години. И искаме да ги отпишем, да ги забравим или въобще да ги няма.

P.S. Използвам случая, за да благодаря предварително на онези, които в средата на месеца ще ме поздравят с поредния ми по-напреднал рожден ден. Бързам обаче да ги разочаровам, че и по двете ми родословни линии съм от дълголетници и че и за двете 59 години е юношеска възраст, а не време за печатане на некролози. И че винаги са се ръководели от максимата: "Абе, дай да поживеем още малко, за да видим какво ще стане."