Трагедията със задържаните в Либия български медици поставя въпроси от медицинско, юридическо, морално и политическо естество. Сред тях на първо място е въпросът дали HIV-вирусът на СПИН е инфекциозен и дали човечеството не беше въведено в огромно заблуждение. В "Строго секретно" постоянно разглеждаме въпроса за СПИН, в това число и научната информация, опровергаваща "официалната версия" за чумата на XX век.

През последните 25 години ни плашеха или с общочовешка пандемия, или обещаваха да открият ваксина срещу СПИН. Постепенно обаче започна да се откроява все по-релефно голямата медицинска мистификация. СПИН е една огромна лъжа.

Съществуването на вируса HIV-СПИН беше превърнато в "научно доказателство" в САЩ около 1980 г., въпреки че медици, особено в тогавашните социалистически страни, твърдяха, че става дума за изпуснато от американските лаборатории биологическо оръжие. Други пък призоваваха всичко да се изучи и провери. През тези 25 години се появиха и много научни работи, които експериментално и критично опровергаваха теорията за произхода на СПИН. Става дума например за работата на австралийската група учени под ръководството на Елена Пападопулус, на групата под ръководството на калифорнийския професор Питър Дюсберг, на унгарския учен Антал Макка, който е работил в страни от Европа и Африка, за учени в Русия. Общо в света тези учени са около 7000, в това число и носители на Нобелова награда. Но те са игнорирани от средствата за масова информация. Че така нареченият вирус на имунната недостатъчност никога не е бил открит призна и неговият "откривател" Люк Монтание - от Франция, и Роберт Галло - от САЩ.

Въпреки това измамата продължава. Огромни сили и пари са въвлечени в този процес. През отминалия период американските власти създадоха собствен и световен СПИН-естаблишмент, в който влизат много правителствени и неправителствени учреждения и служби, представители на органи и учреждения за здравеопазване, фармацевтични концерни, различни общества за борба със СПИН и хиляди СПИН-журналисти.

Те игнорираха стотиците научни разработки, медицински изследвания и достоверни факти, опровергаващи вирусната теория за смъртоносния СПИН. Защо беше това? Отговорът е прост. Ще се опитаме да обясним с понятен за читателя език.

Никой не казва, че СПИН няма. Това не е съвсем точно. СПИН, като синдром на придобиваната имунна недостатъчност на човека, има. Имало го е, и ще го има. Но той не се предизвиква от вирус. И да се зарази човек от него в традиционното разбиране на думата "заразявам се" е невъзможно.

За имунния дефицит е известно отдавна. Всички студенти по медицина още преди 30 години, когато за СПИН въобще не се знаеше, разказваха на изпитите, че имунната недостатъчност е вродена и придобита. Знаехме всички болести, които сега са обединени под общото название СПИН.

Според версията на Световната здравна организация с думата СПИН сега се наричат всички известни отдавна заболявания като кандидози на трахията, бронхите, белите дробове, хранопровода, криптоспородиоза, салмонелни септицемии, туберкулоза на дробовете, пневмоцистинна пневмония, обикновен херпес, рак на шийката на матката, синдром на изтощението и др.

Спекулациите около проблема със СПИН са най-голямата измама на съвременния медицински пазар. Има социални причини за имунодефицита - нищета, недояждане, наркомания и др. Има и екологични. Във всеки конкретен случай на отслабване на имунитета е необходимо подробно изследване на болния за откриване на причините.

Но хората трябва да разберат едно - СПИН не е инфекциозна болест и не е причинявана от вирус. Досега няма научни доказателства за вирус на имунодефицита на човека, предизвикващ СПИН.

Но хората умират с диагноза HIV-инфекция. Обикновено става дума за напълно неправилна диагноза. Така например двама руски лекари, работещи над СПИН над 15 години, доказват от дисекциите, че повечето починали с тази диагноза са починали от хепатит и туберкулоза. Следи от HIV в тази категория не са били намерени, въпреки че по принцип всеки вирус трябва да оставя в организма своя следа.

В света още никой не е видял вируса на СПИН. Но това не пречи на заинтересованите да се борят с неоткрития вирус. Да се борят по особен начин. Въпросът е в това, че антиретровирусната терапия, която трябва да се бори с HIV-инфекцията, реално предизвиква имунодефицит, тъй като убива безразборно клетките и особено костния мозък, който отговаря за производството на клетките на имунната система. Лекарството AZT (зидовудин, ретровир), с което сега лекуват СПИН, много отдавна беше измислено за лекуване на рака, но тогава не посмяха да го използват, тъй като препаратът е изключително токсичен.

Жертви на диагнозата за СПИН най-често са наркоманите. Това е истина, защото наркотиците са токсични за имунните клетки и имунната система се разрушава от наркотиците, но не от вируса. Наркотиците разрушават стомаха, който в организма изпълнява много функции и обезврежда токсичните вещества. А с болен стомах човек ще се разболее от всичко. При наркоманите преди всичко се развива токсичен лекарствен хепатит. СПИН може да се развива от наркотиците, но той не е инфекциозен и не се предава от човек на човек. Друг въпрос е, че на фона на получения вече имунодефицит в тях може да се появи всякакво инфекциозно заболяване, което може да се предава, в това число и хепатит В, отдавна изучената болест на Боткит, хепатит А и др.

Но и на ненаркоманите поставят диагноза HIV-положителен. Тук нещата могат да са много сериозни, тъй като става дума за погрешни диагнози. Така например 80 на сто от кожните заболявания дават положителна реакция на HIV. При излекувани резултатът вече е отрицателен. В други случаи анализите могат да останат положителни, могат да прореагират други антитела, а на болния да му поставят диагноза на HIV-инфекция.

Така например HIV не беше отделен в информацията на конференцията в Барселона през 2002 г. За това там говореше известният професор по патология, занимаващ се от 30 години с електронна микроскопия Етиен де Харве, който детайлно анализира техническите доказателства за липсата на фотографиите на електронната микроскопия на онова, което е известно като вирус на СПИН. Той обясни, че ако HIV действително съществуваше, лесно би могъл да бъде отделен от пациенти с голямо вирусно натоварване. А щом няма вирусът, не може да има и никакви диагностични тестове, изготвени от частици от този вирус. Щом няма вирус, няма и частици, от чиито белтъчини се състоят диагностичните тестове за откриване на антитела срещу митичния вирус. Следователно, те не са указатели за наличието на какъвто и да било вирус и дават лъжливи положителни резултати с намиращите се вече в организма антитела, които се появяват в човека в резултат на всякакви ваксини или при други известни на медицината болести.

Лъжливостта на теста може да бъде открита и при бременност, с което се обяснява и нарасналият рязко през последните години брой на бременни жени с тест HIV-положителни.

Заради това даже в материалите на ООН и СЗО обикновено има абзаци, в които с дребни шрифтове е написано, че "те не гарантират достоверността на информацията и не носят отговорност за вредите, които могат да последват от използването на тази информация." За какво тогава се харчат стотици милиони долари за изследването на СПИН. И къде всъщност отиват парите за борбата със СПИН.

Ако припомним прогнозите отпреди 10 години, особено в САЩ, днес по света би трябвало да са болни от СПИН около 500 милиона души. Но толкова няма и няма да има.

Още през 1993 г. американският лекар Роберт Уилнър си вля в организма HIV-положителна кръв. Когато го попитаха защо рискува живота си, той каза: "Правя това, за да сложа край на най-голямата лъжа в историята на медицината."

Подобна лъжа са и съобщенията за създаване на "ваксина срещу СПИН". Но в медицинските статии авторите на тази "панацея" се оплакват, че класическият метод на Пастьор за създаване на ваксини не дава резултати. Е, как ще даде, щом като за създаването на ваксина липсва най-важното - изходният материал под наименованието вирус. Без него методът за създаване на ваксина не работи. И Пастьор през XIX век, даже в най-страшния си сън, не е могъл да предположи, че след десетилетия, някакви хора, наричащи се учени, ще могат да създадат ваксина от нищото, и да се оплакват, че методът не работи.

Но парите, отиващи за една фикция, съвсем не са митични.

В лъжата със СПИН са убедени водещи световни учени.

В увода към книгата на Дюсберг "Измисленият вирус СПИН" лауреатът на Нобелова награда проф. Муллис от САЩ пише: "Аз бях убеден във вирусния произход на СПИН, но Дюсберг твърди, че това е грешно. Сега виждам, че хипотезата за HIV/СПИН е не само ненаучна доработка. Това е адска грешка. Казвам това като предупреждение."

Самият Дюсберг в тази книга пише: "Борбата със СПИН завърши с поражение. Започвайки от 1981 г. над 500 000 американци и над 150 000 европейци си поставиха диагнозата HIV/СПИН. Данъкоплатците в САЩ заплатиха за това над 45 милиарда долара, но оттогава не беше открита никаква ваксина, никакво средство за лекуване и не беше разработена никаква ефективна профилактика. Нито един пациент със СПИН не беше излекуван."

СПИН противоречи на всички закони за инфекциозни болести. Например, 15 000 жени на HIV-положителни американци не са се заразили с вируса, въпреки че продължават полов живот със своите мъже.

Алфред Хассиг, професор по имунология, бивш директор на швейцарското отделение на Червения кръст, президент на Международния червен кръст, написа: "СПИН се развива в резултат на въздействието върху организма на голямо количество най-различни фактори, в това число стресови натоварвания."

Унгарският учен, доктор Антал Макк пише: " Постоянното акцентиране върху неизлечимостта на СПИН служи само на целите на бизнеса и получаването на пари за изследване. С тези пари се разработват и получават токсични препарати, които не укрепват, а разрушават имунната система, обричайки човека на смърт от страничните въздействия. СПИН не е смъртно заболяване. Това е бизнес със смъртта."

Доктор Брайн Елисън в статията си "Задкулисната игра около проблема с вируса на имунодефицита на човека", отбелязва: "Идеята за създаване на СПИН принадлежи на Центъра за контрол и профилактика на заболяванията в САЩ (CDC). Ежегодно центърът получаваше по 3 милиарда долара за борба с епидемиите, имаше хиляден щат със сътрудници и се отличаваше с тенденция да интерпретира избухването на всяко заболяване като инфекциозна епидемия, за да манипулира общественото мнение и финансово да обезпечава своята дейност... Идеята за вирусния СПИН стана един от тези проекти, разработени и успешно пуснати в обръщение от центъра и неговата структура - Службата на епидемосведения (EIS). Както каза един от работниците на този център: "Ако се научим да управляваме епидемията на СПИН това ще ни послужи като модел и при други заболявания."

През 1991 г. биологът от Харвард, доктор Чарлз Томас създаде група за научна преоценка на теорията за СПИН. Той, заедно с други учени, разбираше необходимостта да опровергае тоталитарния характер на доктрината HIV-СПИН и нейните трагични последици за живота на милиони хора на планетата. "Догмата за СПИН представлява най-главното и най-голямото нравствено разрушително мошеничество, което някога е било извършено.

Налице е една недоказана хипотеза за HIV/СПИН, действаща в полза на световната медицинска върхушка, трупаща от нея милиарди, манипулираща световните медии и създаваща специални групи за давление в интерес на няколко световни фармацевтични корпорации. Колко милиарди долари, колко насочени преднамерено в задънена улица изследвания, колко неспасени човешки животи - това е ужасно.

Според водещи лекари, списъкът на факторите, които предизвикват погрешни положителни резултати от теста за HIV, съдържа 62 пункта. По-долу даваме най-известните от тях:

1. Здрави хора в резултат на непонятни кръстосани реакции.
2. Бременност, особено при жените, раждали много пъти.
3. Преливане на кръв, особено при многократни трансфузии.
4. Инфекция на горните дихателни пътища.
5. Грип.
6. Неотдавнашна вирусна инфекция или вирусна ваксинация.
7. Ваксиниране срещу грип.
8. Ваксиниране срещу Хепатит В.
9. Хепатит.
10. Първична билиарна цироза.
11. Туберкулоза.
12. Херпес.
13. Хемофилия.
14. Алкохолен хепатит.
15. Малария.
16. Ревматичен артрит.
17. Заболяване на съединителните тъкани.
18. Злокачествени тумори.
19. Склероза.
20. Стомашна недостатъчност.
21. Трансплантация на органи.
22. Погрешен положителен отговор на друг тест в това число RPR (бърз плазмен реагент) на сифилис.
23. Анален секс.
24. Наркомания.

От редакцията:
Всичко това дава основание да се погледне на трагедията с българските медици в Либия от коренно различна гледна точка, към което призовахме още преди 4 години, и което тогава беше подкрепено от водещи учени по света, но за съжаление не и от наши "политици".

Това дава основание за започване на съдебен процес срещу либийската държава от самите български медици или от техните роднини и срещу тогавашните български политици от режимите Стоянов-Костов-Михайлова и Сакскобургготски-Паси.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ