Лихвите на световните централни банки ще продължат да растат, но инфлацията едва ли ще бъде спряна, дедоларизирането на финансите ще се задълбочава. Господството на американската валута приключва. Към есента трябва да се очаква криза в икономиката на САЩ, която ще предизвика срив на глобалния пазар.

Това са основните елементи на валутно-финансовата ситуация в САЩ и света, която анализираме от години. Допреди няколко месеца те бяха оспорвани. Сега са неоспорими. Но веднага се появява въпросът какво ще стане със света, ако доларът колапсира. Анализът на този кошмар е достоен за сценарий на най-големия трилър и обяснява основната причина за евентуална нова голяма война на САЩ.

През юли Федералният резерв на САЩ прибягна към поредното 17-то поред повишаване на лихвения процент - до 5,25 на сто, като 6 на сто са въпрос на месеци.

Вълната от по-високите лихви залива света. Гуверньорът на Bank of England Мервин Кинг предупреди "че лихвите са били твърде ниски, твърде дълго време".

Но най-силните антидоларови импулси дойдоха от Китай, Иран и Русия.

Китай не се поддаде на давлението на Вашингтон и не промени курса на юана. Обратното. Увеличи във валутната си кошница делът на еврото, йената, лирата и други валути.

Неочаквано за Вашингтон беше и решението на Путин да въведе от 1 юли конвертируемост на рублата и да открие руска нефтено-газова борса.

Като връх на всичко дойде и решението на Иран да открие собствена нефтена борса.

По този начин бягството от долара на световния финансов и търговски пазар продължи да набира скорост.

Какво може да направи новият шеф на Федералния резерв Бернанке. Но наследството от неговия предшественик Грийнспан е ужасно. През 2005 г. САЩ вече имаха сумарен дълг, надминаващ ... 46 трилиона долара (10 трилиона на федералното правителство, 2 трилиона на щатските и местни администрации и 34 трилиона в публичния сектор). Освен това САЩ имат задължения в социалното осигуряване от 7 трилиона, и 37 трилиона в здравеопазването и др.

Това прави общо дълг за 88 трилиона долара. Страшно, нали? Това означава по 300 000 долара дълг на всеки американец или средно по 1 милион долара на всяко американско семейство. Това е реалната картина на американската икономическа и финансова система днес.

Но тя е само върхът на айсберга. За подводната му част ще стане дума по-долу.

Структурните и системни проблеми на американската икономическа и финансова система са такива, че за господството на долара настъпиха последните часове. Развръзката може да настъпи към есента на 2006 г.

Мечтите на САЩ да се избавят от по-голямата част от дълговото бреме с помощта на някакви финансови манипулации и със стимулирането на икономиката по военен път, се оказаха неосъществими.

САЩ вече нямат реална икономика. Картината наистина е невероятна. Производствената система на САЩ де факто беше пренесена в Китай. Значи, производствената база на САЩ е Китай. С това американците успяха да забавят кризата, която трябваше да изгърми още през 2000 г. Но се получи още по-лоша ситуация. През 6-те години, които спечелиха, те сами помогнаха за изграждането на най-големия им конкурент - Китай.

За отказ от монопола на долара вече са готови всички големи световни играчи начело с Китай, Русия и Иран. Създаването на акю (азиатската разчетна единица) е пролог към появата на най-мощната световна валута в най-динамично развиващия се регион на планетата - Азия и Океания. И еврото има предпоставки да стане такава валута, но то не може да измести долара. Еврото беше така построено, че да ограничава възможностите на Централната европейска банка за агресивна стратегия. В обозрима перспектива то не може да замени долара в световния оборот. Но когато доларът започне да си отива ситуацията може да се измени. Защото при тотален негов срив, т.е. светкавична загуба на монополната му позиция в света, някой ще трябва да я заеме. Това може да направи общата азиатска валута. Юанът е готов с мащабите на резервите, икономиката и с възможностите на банката на Китай. Но това засега трудно ще стане заради голямата зависимост на Китай от вноса на енергоносители, което означава, че юанът може да се съюзи с японската йена или с руската рубла.

Що се отнася до Русия, тя все още има скромни перспективи, въпреки че притежава най-големия потенциал. Това ще превърне рублата в регионална валута. Но за да стане глобална са необходими две предпоставки - на първо място много мощен икономически скок, и на второ - интеграционен скок в постсъветското пространство. Страната, която разполага със собствена финансова система, може неимоверно да забогатее. Известно е, че най-богата е онази страна, която има собствена финансова система. Засега Русия е далеч от тази цел.

Но над Китай, Европа и Русия надвисна друга опасност - катастрофалните последици от срива на долара. И изведнъж се оказа, че САЩ са постигнали една друга цел - че основните му съперници трябва да правят всичко възможно да предотвратят срива на долара и краха на американската икономика.

Какво ще стане ако доларът и САЩ се сринат до нула, т.е. до равнището на Великата депресия от 20-те години на XX век. Ще стане нещо невиждано, в което светът ще загуби не само дълговете, които американците трябва да им върнат, но и за 10-15 години ще бъде върнат с десетилетия назад.

Да погледнем нещата и от тази на пръв поглед парадоксална гледна точка.

По принцип голямата част от световното богатство е свързана с долара, оценявано (деноминирано) в щатска валута. Това означава, че едва ли някоя централна банка ще бъде заинтересована в неконтролирания колапс на долара. Какво ще правят Китай, Япония, Близкият Изток, Корея, Тайван и Европа, щом като са в ситуация, изградена през последните 50 години, да приемат долара срещу своите стоки.

Какво ще стане, ако доларът колапсира до нулево равнище? Това означава, че цялата световна икономика ще влезе в дълга депресия и колапс. "Маслото" на световната финансова машина - доларът, ще "изтече" и в момента те нямат друго, с което да напълнят този двигател. Ако доларът колапсира, машината ще спре и изстине Представете си всяка доларова сметка пресъхнала. Представете си трилиони долари от пенсионните дружества без никаква стойност. Представете си Китай и Япония да загубят своите валутни резерви.

За какви стойности може да става дума?

Ако се разглежда така нареченият показател М-3, т.е. доларите в обращение по света, те са около 11 трилиона. Още около 3 трилиона в Китай, Япония и Русия. Това прави 14 трилиона долара. Но това е само част от реалните цифри на американските дългове.

За да се доближим поне малко до реалните цифри трябва да включим и стойността на американския стоков пазар, на осигурителните фондове, на застрахователния бизнес, на търговските борси и търговския обмен, на дълговете в недвижимостите, на държавните облигации, на деноминираните в долари деривати... И така, при недвижимостите става дума за около 50 трилиона, в облигациите - около 50 трилиона, в дериватите от всякакъв вид - 300 трилиона, в неизплатени финансови инструменти - 100 трилиона и т.н.

Общо това прави около 600 трилиона долара. Но тъй като списъкът може да стигне стотици позиции сумата може да бъде умножена по две и прави 1200 трилиона долара. Ако се прибавят загубите от капитализирането за период от 10 години - от 5 на сто годишно, трябва да прибавим още 50 на сто, т.е. 600 трилиона долара. Ако се прибавят и някои трудноизчислими процеси като например приносът на долара за световната финансова и производствена ефективност, която може да е около една трета от тоталната сума, това означава още 400 трилиона долара.

Общо това прави 2200 трилиона долара. Две хиляди и двеста трилиона долара!

Това означава, че ако доларът падне утре, цялата световна икономика ще спре и тоталната загуба на световното богатство ще бъде около 2200 трилиона долара за период от 10 години. Според някои американски икономисти това обаче е долната граница на изчисленията.

Което означава, че САЩ със сегашния си брутен национален продукт от 14 трилиона долара ще се нуждаят от 157 години, за да отработят тези загуби. Това означава, че целият свят с актуалния си годишен брутен национален продукт от 50 трилиона долара ще се нуждае от 44 години, за да създаде отново това богатство.

Но как САЩ и светът ще си възстановят това богатство, ако глобалната икономика спре да работи за 10 години?

В историята има само едно такова събитие, което поне малко се приближава към тази ситуация. Става дума за тоталната депресия през 30-те години, когато САЩ и повечето финансови пазари изгубиха над 90 на сто от цялото си пазарно капитализиране. Стотици милиони останаха без работа, което доведе до Втората световна война със 100 милиона жертви.

Но това, което ще се случи сега ще бъдат 100 такива велики депресии, финансов Армагедон. И САЩ няма да бъдат единственият губещ.

Разбира се, това е работна хипотеза, тъй като доларът не може да се срине до нулево равнище за броени дни. Но процесът е започнал. Той е неизбежен от икономическа и политическа гледна точка. Хората си мислят, че централните банки имат възможности да спрат този процес. Истината е, че те нямат такива възможности и че само един финансов инцидент ще предизвика ефекта на доминото, паническо бягство от долара и никакви централни банки няма да са в състояние да спрат тази паника. Разбира се, този сценарий може да не се случи още няколко години. Но светът е на неговия праг. Оттук нататък нещата са в ръцете на висшата сила. Ами, ако и тя вече не обича зеления цвят?

Парите вече не означават нищо. Парите са само контракт, написан върху парче хартия, която е една голяма нула без реална сила зад нея. Реалната сила са суровините, производството, науката, образованието, инженерната мисъл, високите технологии. Останалото е нищо.

САЩ са загубили отдавна. Сега този народ е в голяма беда. Но само след няколко месеца никой няма да си помръдне пръста да му помогне.

Направете си изводите. Те са прости.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ