Основите на геополитиката

След дълги пазарлъци на 22 юни в Киев беше постигната парламентарна "оранжева" коалиция. Предишният премиер Юлия Тимошенко - от февруари до септември 2005 г. трябваше да състави правителство на трите коалиционни сили - нейният "Блок на Юлия Тимошенко", "Наша Украйна" - на президента Юшченко, и Социалистическата партия - на Мороз.

Но спечелилата най-много места във Върховната рада Партия на регионите на Виктор Янкулович блокира трибуната на парламента.

Ясно е, че Юшченко избра най-напред Тимошенко под давлението на американците. Не е тайна, че те са активно въвлечени в процеса на формирането на парламентарното мнозинство и в някои случаи направо диктуват правилата на играта. На власт трябваше да дойде "оранжева коалиция" без участието на "проруската и антизападна" Партия на регионите.

Това принуди нейните депутати да блокират работата на парламента и реализацията от Юшченко и Тимошенко на основните задачи, поставени им от Кондолиза Райс. Първата е да бъде въвлечена Украйна в НАТО, а втората - да се спре газа от Русия към Европа.

Именно американците настояха Юшченко да внесе в договора за формирането на мнозинството във Върховната рада специална точка за НАТО. Тя беше формулирана така, че да гарантира присъствието на пакта в страната въпреки нейния неутралитет. "Украйна се обявява за сътрудничеството с НАТО." Но САЩ искат на всяка цена да въвлекат Украйна в НАТО. Сегашният техен посланик в Киев Уилям Тейлър още преди пристигането обяви своята програма за действие - до есента на 2006 г. Киев ще трябва да реализира първия етап от програмата Украйна-НАТО, а към 2008 г., да бъде приета в пакта. Даже базирането на руския черноморски флот в Крим вече не пречи на НАТО, въпреки че противоречи на неговия статут, че "не е допустимо наличието на чуждестранни бази на териториите на страните от НАТО." Но в Брюксел бързо си промениха критериите, за да не чакат до 2017 г., т.е. до изтичането на актуалния договор между Киев и Москва.

През първата половина на юли започна вторият етап на кризата. "Оранжевата коалиция" на Юшченко, Тимошенко и социалистите се разпадна. Създадена беше нова Антикризисна коалиция, начело с Партията на регионите, която издигна за кандидат-премиер своя лидер Виктор Янукович. Той призова към изграждане на широка коалиция. Но президентът отказа да разгледа назначението на Янукович за премиер. Ситуацията остава неясна до момента на нашия анализ (б.р. - приключен редакционно на 21 юли). Тя може да завърши по няколко начина - съставяне на нова коалиция и правителство, начело с Янукович, някакви нетрайни варианти или с нови избори.

С всичко това е свързан и най-важният въпрос - газовият транзит през Украйна, който е стратегически въпрос не само за Русия, но и за Европа. И тук давлението на американците е еднопосочно - Киев да се откаже от януарските договорености, което в Москва ще бъде прието като обявяване на война.

Ще припомним, че според сега действащото споразумение, работещата от Швейцария руско-украинска фирма "РусУкренерго" купува руския газ по 230 долара за 1000 кубометра и газ от Централна Азия, предимно от Туркменистан за 50 долара, който след транзита през Русия вече струва на Украйна 95 долара за 1000 кубометра. Но Туркменистан поиска удвояване на цената до 100 долара и предупреди "Газпром", че спира доставките ако не ги получи. От "Газпром" пък предупредиха Киев, че всеки опит за едностранно прекратяване на януарските договорености ще имат лоши последици за Украйна.

Заявлението на Тимошенко, че ще преразгледа януарските газови договорености между Украйна и Русия предизвика дестабилизиране на отношенията с "Газпром" и неговият шеф Алексей Милер отмени визитата си с Киев. Европейците вече сънуват газови кошмари. Бившият немски канцлер Герхард Шрьодер заяви, че транзитът през Украйна трябва да бъде намален. От "Газпром" добавиха, че думите на Тимошенко показват, че Украйна "става слабо звено на газовите доставки".

А това може да завърши още по-тежка газова криза през зимата на 2006 г.

Тя беше предвидена и от международната рейтингова агенция Fitch Ratings. Налице са всички предпоставки за кризисна ситуация в Европа, съобщиха от агенцията.

Според "Газпром" в момента украинската "Нефтгаз" не пълни хранилищата с достатъчни обеми газ, за да задоволи повишеното потребление през зимата. За да се осигури безпроблемен транзит на руския газ към Европа до началото на отоплителния сезон в украинските подземни хранилища трябва да има 18,5 милиарда кубометра газ. Според "Нефтогаз", към 22 юни в хранилищата е имало 5 милиарда кубометра, като до началото на сезона би трябвало да са 16 милиарда. Но ако Туркменистан спре своите доставки не е ясно въобще какво ще става.

Януарските договори предвиждат цена за транзита 1,6 долара за 1000 кубометра на 100 км. Цената е фиксирана за 5 години - до януари 2011 г., и юридически основания за преразглеждането на цените няма, т.е. въпросът за транзита е най-прост от юридическа гледна точка. Що се отнася до доставките на газ за Украйна, нито Русия, нито Украйна имат някакви правни задължения. В действащото споразумение подписано от "Газапром" и "Нефтогаз" е казано, че от 1 януари 2006 г. "Газпромз" не прави доставки на руски газ за Украйна. Доставчик е фирмата "РусУкренерго", която е швейцарски резидент, като цената на доставяния от тази компания газ за Украйна от 95 долара за 1000 кубометра беше фиксирана до 1 юли 2006 г. Заради това Украйна няма основания да предявява претенции към Русия за газовите доставки.

Какво може да направи Киев? Вариантите са три.

Първият е да се опита да убеди "Газпром" да възобнови доставките по предишните цени от 50 долара за 1000 кубометра, т.е. 5-6 пъти по-ниски от европейския пазар, като за това шантажира Русия с транзита. Това не може да се случи. Украйна подписа Европейската енергийна харта и пое задължения да не обвързва вътрешните доставки с транзита. Освен това европейските транзитни такси са по-ниски от онези, които "Газпром" плаща на Украйна.

Вторият вариант е да бъде елиминиран "РусУкренерго". Но и той е обречен на неуспех. Правителството не може да забрани на компанията да транзитира газ през Украйна за износ при подписани контракти. "Газпром" няма да се съгласи да доставя газ направо на украинската газова компания, която е под политическо давление.

Третият вариант е да се върне Туркменистан. През второто полугодие на 2006 г. тази страна още разполага с 10-15 милиарда кубометра неразпределен газ. Туркменистан предложи на "Газпром" да го купи по 100-125 долара, но "Газпром" отказа. Това означава, че потенциално поле за възстановяване на сътрудничеството между Украйна и Туркменистан има. Но последните преговори между тях завършиха без резултат. Украйна може да се откаже да плаща за газа и ще започне, както в миналото да го краде от европейските потребители, като разчита, че те ще окажат давление върху Русия. Но този шантаж няма да успее.

Страните, зависещи от украинския транзит са Германия, Италия, Франция, Австрия, Словакия, Румъния, Унгария, Гърция и България. Те са заинтересовани в стабилността на доставките, които не трябва да бъдат обусловени от платежоспособността на самата Украйна.

Най-последователна е Италия, която е краен пункт на газопровода и всички липси се появяват именно при нея. В Москва Романо Проди заяви за недопустимостта на несанкционирания "отбор" на газ от Украйна.

Юшченко разчита на своя адвокат САЩ, които нямат никаква икономическа заинтересованост в стабилността на европейския газов пазар. САЩ разглеждат газовата криза в Европа като повод за борба с растящото влияние на Русия като основен енергиен партньор на Европа.

Това означава, че Украйна е застрашена от икономическа катастрофа, тъй като цените на газа през второто полугодие така или иначе се увеличават. По-лошо е, че в момента Украйна е основно звено на американската геополитика. Заради това тя може да стигне и до точката на разпадането или още по-лошо - до гражданска война.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ