Книгата на Александър Солженицин "200 Yahre zusammen. Die russisch-judische Geschichte 1795-1916" - "200 години заедно. Руско-еврейската история 1795-1916 г.", издадена в Мюнхен през 2002 г. е една от най-важните за руската революция и за ранния период на болшевиките. Неслучайно е и мълчанието около нея в основните световни медии, които в миналото вдигаха шум около произведенията на Солженицин, когато беше най-големият дисидент по времето на СССР. Но сега мълчат, защото след разкритията, които книгата съдържа за ролята на евреите през периода на Ленин и на болшевишкия етап, историята ще трябва да се препише, ако не напълно, то със сериозни корекции на досегашните официални версии.

Книгата би могла да се нарече и "Краят на легендите". Например на легендата, че някога въобще е съществувала независима Руска социалдемократическа партия. Създадената в Минск през 1898 г. Руска социалдемократическа работническа партия (РСДРП) е била дериват на организацията на Германския еврейски работнически съюз в Литва, Полша и Русия.

Солженицин опровергава и други легенди. Той пише: "Много други еврейски, повече еврейски от руските, гласове, се чуват в тази книга за еврейското доминиране на антимонархисткото движение в периода преди войната."

Солженицин, когото преди няколко години на Запад наричаха "патриарх в традицията на Достоевски", "последният руски пророк" и "авторът на ГУЛаг", отхвърля категорично официалните версии за генезиса на Октомврийската революция и отбелязва, че отношенията между руснаците и евреите са били винаги на острието на бръснача.

Солженицин опровергава и легендата, че много преди царят да бъде свален, руската империя е била в криза и упадък, и че апокалипсисът на февруари и октомври 1917 г. не е могъл да бъде избегнат. Нищо подобно, твърди Солженицин, като насочва вниманието към 18 септември 1911 г., денят в който започва терорът.

"И преди това се бяха опитвали да убият Столипин. Седем пъти различни терористични групи се бяха опитвали да убият Столипин и неговото семейство, но не успяваха. Руският Бисмарк, както беше наричан, християнин и слуга на руската империя, въведе своята страна в модерната ера чрез широки аграрни реформи и представително самоуправление, което превърна изостаналите селяни в предприемчиви фермери. Но осмият опит - на 18 септември 1911 г., в операта в Киев, беше успешен. Убит беше един голям руски реформатор, който едновременно беше и министър на вътрешните работи.

90 години по-късно Солженицин добавя: "Първият руски премиер, който искаше да изравни правата на евреите с руснаците и даже се противопостави на царя по този въпрос беше убит от евреин."

Убиецът беше Мордко Хершович Богров, студент, внук на търговец с алкохол и син на милионер, който стреля по Столипин. Богров беше на 23 години. Тези изстрели сложиха край на руската реформация, в това число на опитите на Столипин да премахне антиеврейските ограничения.

Последица на 18 септември беше радикалната промяна в световната политика. Столипин беше противник на руската политика, враждебна спрямо Германия и приятелска спрямо Англия и Франция. "Ако Столипин беше жив, Русия нямаше никога да влезе в Първата световна война."

Дали Богров е действал сам или като член на анархисткото подземие, не е известно. Солженицин не дава отговор.

След изстрелите в Киев и изстрелите в Сараево три години по-късно, мирът в Европа е унищожен. И Солженицин разкрива истината за Октомврийската революция, в която Богров, Бронстайн, Манделстам, Ауербах, Розенфелд, Брилиан, Апфелбаум играят водеща роля.

Солженицин пише за евреите като за "душителите на Русия, палачите на мръсната революция."

Кои са те? Кодът, който Солженицин използва е "болшевики-евреи". "Преди Октомврийската революция болшевиките не бяха най-силното движение сред евреите. Но малко преди революцията болшевиките-евреи Троцки и Каменев сключиха военен съюз с трима евреи Натансон, Стайнберг и Камков." Онова, което Солженицин иска да каже е, че "Ленин, от военна гледна точка е разчитал на еврейска мрежа. През октомври 1917 г. еврейският контингент играеше решаваща роля в подготовката и осъществяването на въоръженото болшевишко въстание в Петроград и в потушаването на съпротивата срещу новата съветска власт. Прочутият Латвийски батальон от 12-та армия, който беше преторианската гвардия на Ленин, имаше еврейски комисар Нахимсон."

Солженицин се опитва да отговори с исторически факти и на други въпроси - поведението на ортодоксалните евреи след октомври, броят на болшевиките-евреи преди и след октомври, присъствието на еврейските кадри в Червената армия и ЧеКа, ленинската еврейска стратегия и наследството на Ленин.

"Болшевиките се обърнаха към евреите веднага след като взеха властта. Те се озоваха масово. Някои служеха в изпълнителната власт, други - в различни правителствени органи. Идваха предимно млади евреи. Феноменът имаше масов характер.

"През решаващите години на гражданската война 1918-1920 г. ЧеКа беше контролирана от евреи. Комендантите на повечето затвори обикновено бяха от Полша и Латвия. Почти напълно евреите бяха завладели всички командни позиции в партията, армията и ЧеКа в Одеса, в градския съвет на Петроград. Лазар Каганович ръководеше терора в Нижни Новгород, Розалия Салкинд-Семлячка командваше масовите екзекуции на наказателните роти в Кремъл. На 27 юли 1918 г., малко след убийството на царя и неговото семейство, съветското правителство нареди да бъдат убити всички погромаджии, като всеки свещеник беше считан за такъв."

"Ленин, а не Сталин, на 17 юли 1918 г., пусна демоните от бутилката. Ключът към решенията беше в ръцете на Ленин" - пише Солженицин в главата "Вартоломеевата нощ в Екатеринбург". Основните оръжия бяха Свердлов, Дзержински и Троцки. Нито един от тях не беше руснак. Екзекуторите в Екатеринбург и Урал не бяха руснаци. Кървавите Голошекин и Белобородов - партийните екзекутори в Урал, не бяха руснаци. Янкел Юровски, който се хвалеше, че "убих царя на място" не беше руснак."

През 1936 г. Сталин заповяда Белобородов да бъде ликвидиран в Лубянка, дали като евреин-космополит или като враг на политиката на Сталин към русифициране на СССР. Голошекин беше убит през есента на 1941 г., когато немските танкове приближаваха Москва."

Но кои бяха жертвите? "Огромното мнозинство от тях бяха руснаци, убити в мазетата, изгорени в манастирите, удавени в лодки, обесени в горите, офицери, селяни, аристократи, пролетарии, интелектуалци за традиционната антисемитска руска буржоазия."

Лауреатът на Нобелова награда Солженицин пише, че "извършителите на геноцида спрямо славянския народ в ЧеКа, Люблянка, Гулаг бяха палачите на антиславянската революция."

Солженицин не е първият историк, който изучава 1918 г. Преди десет години руската еврейка Соня Марголина, дъщеря на болшевик от ерата на Ленин-Сталин, също написа за престъпленията и ролята на евреите в тях. "Болшевиките-евреи бяха първите кандидати за ешафода."

Но Солженицин иска да разбере, защо руските евреи бяха едновременно престъпници и жертви. В главата "Убийството на евреите в Йедвабне" той обяснява как поляците, латвийците, литовците, украинците, естонците, белорусите, молдовците и румънците едва дочакаха немците "които ги освобождаваха от еврейския терор."

Солженицин изучава и специфични въпроси като например, защо в периода 1939-1941 г. толкова голям процент от еврейството в Източна Галиция и в балтийските държави сътрудничи на Червената армия и на тайната полиция на Сталин. И защо последвалите погроми срещу тях в тези райони бяха под лозунга "отмъщаваме за съветската окупация".

През 1939 г. Станислав Иванович, социалист със симпатии към СССР, написа: "Ако един ден диктатурата на болшевиките приключи, колапсът ще се съпровожда от варварска омраза срещу евреите и от жестоко насилие срещу тях. Колапсът на съветската мощ ще бъде ужасна катастрофа за еврейството. Днес съветската власт е синоним на юдеофилия."

И въпреки че на 27 юли 1918 г. Ленин издаде указ, с който нареждаше всеки активен антисемит да бъде разстрелван без съд и присъда, в Русия се появи нова воюваща форма на антисемитизъм, която получи влияние в правителствените кръгове в средата на 20-те години. Съветската власт беше превърната в еврейска власт, евреите преследваха еврейски, не руски цели." Тогава по стените на руските градове се появиха надписите: "Унищожете евреите, спасете съветите, бийте евреите, спасете Русия". С други думи революционният жаргон искаше спасението на съветската власт, но без евреите.

"Унищожете евреите" не беше лозунг на черните сотни, а боен зов на младите руски комунари, пет години след Октомври. В навечерието на XII партиен конгрес през 1923 г. Политбюро се състоеше предимно от евреи. Заради тази антиславянска тенденция руските ленинци решиха да започнат антиеврейско въстание. Преди откриването на XIII конгрес ветераните Фрунзе, Ногин и Трояновски призоваха към изпъждане на еврейските лидери от Политбюро. Опонентите им реагираха бързо. Скоро след това Ногин умря след "дребна операция". Последва го Фрунзе. На ленинградската партийна конференция през 1927 г. Николай Бухарин разкритикува капиталистическата същност на еврейската средна буржоазия, която е дошла на власт и е заела мястото на руската буржоазия. Бухарин заяви, че евреите сами са виновни за появата на новия антисемитизъм."

"Това беше част от тактическата игра на Сталин, да толерира евреите в своя антураж, и преднамерено да ги поставя на водещи позиции, след което имаше основание да ги прати в затвора и да бъдат екзекутирани с основателни обвинения. Такъв беше случаят с колективизационната програма 1928-1933 г., към която Сталин прикачи имената на известни евреи. Еврейските комисари отговарящи за програмата "анти-кулак", осъществяваха геноцид спрямо украинските селяни."

"Но след 1936 г. дойде редът и на самите престъпници. За първи път Сталин съобщи техните имена - Яковлев, Епщайн, Колманович, Рошал, Фейгин.

Имаше и други причини за избухването на пролетарския антисемитизъм. Младите руски работници не можеха да авансират на образователния фронт. През 1926 г. 26 на сто от университетските студенти бяха евреи с буржоазно потекло. Евреи - от 30 до 50 на сто - заемаха важните позиции във вътрешните и външни търговски мисии и комисариати. Тяхната империя включваше градските и селски складове, ресторантите, бизнес-кантините, лавките на затворите и казармите, кооперативите, производството на хранителни стоки. Ръководството на Госплана и на петилетките беше в ръцете на Розенхолц, Рухимович, Епщейн, Фрумкин, Селемки. Въпреки антиеврейските чистки на Сталин през 1936-1937 г. милиони евреи продължаваха да служат в съветските структури." Сред тях бяха масовите убийци в ЧеКа, ОГПУ и ГРУ, Урицки, Уншлихт, Кацнелсон, Берман, Агранов, Шпигелглас, Шварц, Абсел, Хайфец, Паукер, Майер, Ягода, Герсон, Исраел, Плинер, Коган.

Еврейският техник на системи за екзекутиране Григорий Майрановски разработи газовата камера. Когато през 1951 г. този бивш шеф на изследователския институт на НКВД беше арестуван, той написа до Берия: "Моля, да не забравяте, че лично убих стотици врагове-свине на съветската държава."

Солженицин цитира и статистиките на проф. Курганов, според които в революцията са загинали 66 милиона руснаци - Солженицин пише, че Ленин е имал три причини за издигането на евреи в елита. На първо място, защото те смъртно са мразили руските традиции, руския исторически модел и самата Русия. На второ място заради тяхната готовност да свалят последните граници на морала. И на трето, заради тяхната готовност физически да ликвидират "врага".

"Но и Ленин, който беше интернационалист, не беше приятел на евреите-ционисти. През 1902 г. той заяви, че няма такова нещо като еврейска националност и че това е чудовищно откритие на загнилия капитализъм. Сталин също считаше евреите за хартиена нация, "която с времето ще бъде неизбежно асимилирана."

Даже след антиеврейските чистки на Сталин през 1936 г. в народните комисариати, те имаха непропорционално голямо представителство: Литвинов-Финкелщейн, Ягода, Розенхолз, Вейцер Калманочич, Каганович, Солц, Гамарник, Гуревич, Гинзбург.

"Солженицин изрежда и имената на над 500 криминалисти и екзекутори в затворите - Моше Фраминг, Мордахай Хорус, Йозеф Ходоровски, Исаак Солц, Наум Зоркин, Самуел Агурски, Лазар Аронстам, Израел Вайзер, Арон Вайнщайн, Исак Гриндберг, Шолом Двойлазки, Макс Дайтч, Йосиф Дрейзер, Самуел Сакс, Йона Якир, Мойсе Харитонов, Фрид Маркус, Соломон Кругликов, Израел Разгон, Бенямин Свердлов, Лео Крицман."

"Поставяме край завинаги на синагогите в учрежденията" - каза новият външен министър Молотов през пролетта на 1939 г., когато започна антиеврейска чистка в своето министерство. "В сравнение с външното министерство официалният погром в министерството на вътрешните работи беше много по-драматичен. Между януари 1935 г. и януари 1938 г. еврейското присъствие беше намалено то 50 на сто на 6 на сто. Солженицин разкрива и имената на евреите-главорези, работили на Лубянка - всичките намерили се през 1936 г. в списъците на Сталин за екзекутиране, довело до "почти пълното елиминиране на евреите, които играеха важна роля в СССР."

Важна е и оценката на Солженицин за Сталин, която обяснява много. Според Солженицин "ранният Сталин вярваше в евентуалното асимилиране на евреите под догмите на "пролетарската революция". Но евреите яростно се съпротивляваха на асимилирането им като етническа група в условията на социализма, защото смъртно се страхуваха от русифициране. От началото евреите се бореха в рамките на Еврейския комисариат (Йевкома), за еврейска секция в рамките на Руската комунистическа партия (Йевсек), за запазването на еврейския народ в социалистическата държава и даже за създаването на еврейска съветска нация в СССР."

"Разгромът дойде в края на 20-те години със забраната на Йевком и Йевсек. Младите евреи приеха това без протест. Към края на войната Сталин заповяда ликвидирането на Еврейския антифашистки комитет и осъди на смърт неговите лидери. С това дойде и краят на идиш, като отделна култура. По този начин болшевишкото решение на стария "еврейски въпрос" намери решението си на рампите на ГУЛага - Главното управление на лагерите."

"Еврейският комисар в кожено сако и Маузер, говорещ лошо руски, беше типичен образ на революционните времена" - написа Соня Марголина, дъщеря на еврейски болшевик, живееща в Берлин. И продължава: "Трагедията на евреите е, че нямат никаква политическа опция да избегнат възмездието за историческия си грях към Христос. Съветският режим ги спаси за малко, но възмездието все още ги чака."

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ