Буш отиде на срещата на Г-8 в Петербург с две основни задачи. Първата беше да осигури подкрепата на Г-8 за новото правителство на Ирак, а втората - да създаде коалиция срещу ядрената програма на Иран, която да внесе въпроса в Съвета за сигурност за санкции и след това да упълномощи и военна операция срещу тази страна.

Що се отнася до Ирак, след убийството на четиримата руски дипломати, Москва даде ясно да се разбере, че счита Ирак за окупирана държава и че САЩ носят там отговорността за всичко, в това число и за това престъпление.

По отношение на Иран нещата за Буш бяха още по-лоши. Той предлагаше на другите решенията, докато те от години не могат да се съгласят с единна диагноза. Разграничението пролича отново. От една страна са Русия, Германия, Франция, Италия и Канада, а от другата са само САЩ и Англия. Балансът в полза на антивоенния лагер натежава още повече с позицията на Китай, Бразилия и ЮАР. А това означава, че надеждите на Буш Г-8 да му помогне да реши проблемите си с Иран бяха илюзия.

Но ситуацията продължава да е опасна. Световното съотношение на лагерите се обърна изцяло срещу "световния жандарм" едва ли ще спре Буш. Обратно - може да го провокира към още по-авантюристични крачки. Преди срещата на Г-8 Буш даде на Иран ултиматум - "доброволно е длъжен да прекрати всички работи по обогатяването на урана в рамките на своята ядрена програма и че лидерите на Иран имат ясен избор. Ако го приемат, тогава бихме могли да изработим договор, който да донесе на Иран реални ползи". Едновременно Държавният департамент на САЩ заяви, че "шестимата посредници във формата 5+1 ще разглеждат въпроса за използване на възпиращи средства по отношение на Иран и ще се опитат да предадат въпроса в съвета за сигурност на ООН".

И двете декларации бяха ултиматуми. Иран заяви, че отхвърля всякакви предварителни условия за преговори за своята ядрена програма. Единственият правилен път са преговорите. Те трябва да са открити и без предварителни условия".

В момента това е диалог на глухи. Срещу ултиматумите на САЩ Иран играе със свои правила.

Ситуацията е без промяна. Главната претенция на САЩ към Иран е неговата ядрена програма. Но Буш не иска да води преговори, предпочитайки да плаши Техеран и да го вкарва в блокада. Иран предлага преговори, но без предварителните условия на САЩ. Отказ от иранската ядрена програма може да стане резултат на преговорния процес, но вероятността е минимална.

Заради това американците продължават да се готвят за поредната си военна операция. Опасността от нова война не е отминала. Ако се махнат думите, тя продължава да е на дневен ред.

От източници в Пентагона се разбира, че военновъздушните сили на САЩ са подготвили нов план за бомбени удари по Иран. Главните привърженици на силовото решение продължават да са вицепрезидентът Чейни и главата на Пентагона Ръмсфелд, които считат, че стратегическите бомбардировки могат да са решение на целия проблем. ВВС имат план за бомбени удари с усъвършенствани системи за насочване върху една и съща цел в бърза последователност с големи серии "разрушители на бункери", т.е. бомби, които са пълни с обикновен взрив, но са с огромна мощ. Сухопътна операция в сегашния момент не се разглежда. През април в Пентагона са се били отказали от идеята да използват тактически ядрени оръжия. Вместо тях бомбардировачите В-2, носещи BLU-28 с тежест до 20 тона, със спътниково насочване, ще унищожат подземните бункери в Иран и ядрените му обекти.

Но от Пентагона идва и все по-голяма съпротива. Висши военни са предупредили администрацията, че въздушните атаки срещу Иран няма да унищожат неговата ядрена програма, заради липсата на достоверно разузнаване и защото няма доказателства, че Техеран прави атомни бомби.

Рязкото покачване на цените на петрола след новата война на Израел срещу Ливан с прогноза, че могат да стигнат до 100 долара при иранска криза, поставя на преден план и икономическия и финансов аспект на една нова авантюра на Буш. Засега отрицателното въздействие върху долара от откриването на нефтената борса на Иран беше неутрализирано от новото увеличение на лихвените проценти в САЩ от Федералния резерв. Но участниците в глобалния финансов пазар са на ръба на нервната си издръжливост, страхувайки се от крах.

Икономическите последици от атака срещу Иран ще бъдат много по-силни от онова, което се случи през 1973 г. Но сега САЩ едва ли ще оцелеят. Американците едва прескочиха пропастта от нефтения шок през 1973 г. с високите си виетнамски дефицити, ценовата инфлация на нефта и енергията, стагниращата икономика, високата безработица и едновременното дестабилизиране на Близкия Изток от Израел.

От днешната перспектива се вижда, че именно 1973 г. беше началото на края на САЩ като икономическа сила.

През 2005-2006 г. действат същите фактори като през 1973 г., но сега САЩ са в най-лошата икономическа ситуация оттогава с огромни бюджетни и търговски дефицити, със слаб долар, високи нефтени и енергийни цени, свиващо се потребление и икономика.

Израел отново е основната причина за дестабилизирането на Близкия Изток. Границите на американската военна мощ проличаха в Ирак и Афганистан. Сега САЩ не могат да оцелеят в нов нефтен шок, който ще се появи след атака срещу Иран и при тези 80 долара за барел. САЩ са на ръба, още повече, че тяхната икономика беше изградена при цена 20 долара за барел.

Въпреки декларациите, че САЩ ще държат Ормузкия пролив отворен в случай на конфликт, това няма да е възможно и нефтените доставки от Персийския залив ще спрат, което ще изстреля барела до 150 долара. Това ще е краят на западната икономика.

Реално погледнато, дилемата вече не е дали ще има война срещу Иран. Дилемата е, че войната е завършила, но победителят ще бъде съобщен по-късно.

Зад Иран застана Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), което беше изключително неприятно за Белия дом. Евентуално приемане на Иран в ШОС ще циментира това сътрудничество за десетилетия и ще оформи нов енергиен блок между Русия и Иран, които заедно разполагат с 40 на сто от нефтените и газови ресурси на планетата.

След разговорите си с Проди в Москва Путин каза: "Нашата задача е да използваме преговорния процес с Иран, за да върнем въпроса за иранската ядрена програма в рамките на МАГАТЕ. Съдейки по онова, което чухме от нашите ирански партньори на срещата на ШОС на 15 юни, това е напълно възможно".

Техеран демонстрира готовност за компромисно поведение, което беше потвърдено и на срещата на Организацията на ислямската конференция в Баку, където външният министър на Иран Моттаки направи два важни акцента - че преговорите могат да бъдат възобновени без каквито и да било предварителни условия, като се зачитат правата на Иран и усилията за укрепване на договора за ядрено неразпространение", и че постигането на "консенсус със Запада по горните параметри ще има положителен отзвук върху мира и стабилността в района, в това число Ирак и Афганистан, където Иран е готов да окаже ценно съдействие".

Засега Техеран не бърза с отговора си и прави внимателен анализ на своите опции. "Мисля, че Иран се нуждае от повече време и трябва да запазим търпение" - заяви китайският президент Ху Цзинтао на срещата на ШОС. Руският външен министър Лавров добави, че "Иран скоро ще съобщи датите, които ще предложи за разговори и това ще бъде конструктивен отговор".

Освен военната опция, САЩ, Англия и Израел разиграват и сценария "смяна на режима" в Техеран. Но тук изненадващо се появи един сериозен противник - президентът Махмуд Ахмадинеджад, който също е интересно политическо явление.

Религиозен фанатик или човек от народа? Манипулиран или прагматичен играч?

Какъв е Махмуд Ахмадинеджад - синът на ковача, станал президент на Иран? Всички предишни президенти на Ислямската република идваха от висшия шиитски клер или от висшите слоеве и носеха имена с достойно звучене - Бани Сард, Раджай, Хаменей, Рафсанджани, Хатами.

Ахмадинеджад е човек от низините. Син на ковач от Гармсар, селце, разположено на 100 км югоизточно от Техеран, където хората имат мазоли по ръцете и говорят примитивен диалект на перския език. На север са високите планини Елбрус, на юг - солената пустиня.

Махмуд, който се е родил през 1956 г. като четвърто от седемте деца, е бил на една година, когато семейството му е тръгнало да търси щастието в големия град. Тогава са сменили и името си. Първоначалто са се наричали Саборжиан. Думата sabor означава "бояджии на прежда". Тя е популярна в произвеждащия персийски килими Иран. Новото име е трябвало да скрие по-ниския произход. "Ахмад" е име, използвано и за определяне на пророка Мохамед, а "неджад" означава "раса". Ахмадинеджад, значи, е "от рода на Мохамед".

Но за Ахмадинеджад селските корени никога не са били пречка. Обратното. Президентът обича да се представя като човек от народа. Когато говори с обикновените хора, не може да се разбере, че е учил в политехниката на Техеран и че е преподавал там. Никога не е пил, учил е, четял е Корана, помагал е на баща си в ковачницата. Не е ясно дали е участвал в Басидж - масовото движение, което аятолах Хомейни създаде през 1979 г. и което участваше масово във войната срещу Ирак. Когато Ахмадинеджад стана кмет на Техеран през 2003 г., изгради мрежа от фундаменталисти. Това даде плодове по време на президентските избори през 2005 г. Милиони членове на Басидж му помагаха във всеки град, село и джамия. Тогава се заговори, че по време на войната Иран-Ирак Ахмадинеджад е бил инструктор в организацията.

Сега Басидж е инструмент на неговата власт. Ръководството на организацията съобщи, че 50 000 доброволци-командоси от ирански мъченици са на разположение на президента в случай на инцидент. Ако някой атакува иранските ядрени обекти, тези хора веднага ще влязат в акция.

Почти нищо не се знае за дейността на Ахмадинеджад от 1979 г. до края на войната през 1988 г. Хипотезата, че е изиграл ключова роля в окупирането на посолството на САЩ в Техеран се оказа неточна. Участвал е в революционното студентско движение, но винаги е бил в сянка. Според някои източници, е участвал в специалните части, действащи в тила на кюрдите и е стигнал чак в Киркук. Факт е, че по време на войната е завършил политехниката в Техеран и е направил докторат. В армията едва ли има сериозна подкрепа, но зад него е духовният лидер аятолах Хаменей.

Първата му международна реч беше на 17 септември 2005 г. в ООН. Отново беше облечен в износения костюм и бяла риза без връзка.

Но нещата се промениха, когато започна да говори. Всички очакваха с нетърпение какво ще им каже за иранската ядрена програма. В началото не каза нищо ново. Но след това изненада слушателите, когато започна своята "проповед". Обяви края на епохата на лаицизма и агностицизма и че западната наука е понесла окончателно поражение. Обърна се към бога. "Изпрати ни обещания, това идеално човешко същество, което ще въведе света в мир и справедливост."

Държавните ръководители в залата бяха озадачени. Окончателен триумф? Идеалното същество? Ставаше дума за шиитския спасител на света Махди, т.е. дванадесетият имам, който според шиитите е последният легален наследник на пророка Мохамед.

Но по време на 27-минутната реч на Ахмадинеджад тишината в залата беше огромна. Силата на убеждението на този човек придобиваше силата на аура.

И сега западните аналитици не могат да разберат начина на мислене на Ахмадинеджад, за да схванат неговото поведение. Даже в Иран не знаят какви са неговите намерения. Този човек прави впечатление на неуловим бастани - ирански борец. За едни е религиозен фанатик, който ръководи политиката от гледна точка на идването на месията. За други е марионетка в ръцете на висшите консервативни духовници. Но неопределеността е голям политически коз на президента, която му позволява да играе с противника и да го държи в несигурност.

Простият и разбираем език издава политика, който разбира нуждите на обикновените хора. Това е човек, който говори онова, което милиони иранци и мюсюлмани по целия свят считат за истина. Когато иска Израел да изчезне от политическата карта на света или отрича Холокоста, той изрежда онова, което лидерите в този район не смеят да кажат публично. Когато критикува елита и иска връщане към религиозните ценности, изразява онова, което лежи на сърцето на милиони хора в Близкия Изток. Ако обвинява неоимпериалистическия Запад, че иска да отстрани мюсюлманите от ядрената технология, за да спаси своята икономическа и военна хегемония, това се разбира от всеки - от Бангладеш до Маракеш. И колкото повече САЩ и Израел се опитват да го изолират на международната арена, толкова повече нараства митът за "Робин Худ на потисканите мюсюлмани".

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ