Въпросът, който се задаваше постоянно във висшите военни и политически кръгове на Запад и Изток, е дали Иран разполага с крилати ракети с далечно действие Х-55 с въздушно базиране, получи окончателен положителен отговор - "Да". Иран има такива ракети. Той беше даден от вицепремиера и министър на отбраната на Русия Сергей Иванов, който на 30 юни съобщи, че Украйна е доставила на Иран и Китай по шест крилати ракети Х-55. "Украинската фирма "Прогресс", която е дъщерно предприятие на "Укрспецекспорт" през 2000-2001 г. е доставила на Китай шест крилати ракети Х-55 (това са съветски ракети с въздушно базиране с голяма далечина) и още шест такива ракети на Иран, с което Украйна е нарушила режима за контрол на ракетните технологии. Заради това руските органи са започнали наказателно дело" - съобщи на пресконференцията Сергей Иванов.

Известна е и кипърската офшорна фирма, през която е било направено нелегалното заплащане на тази сделка. След износа на ракетите, от украинската страна е бил представен фалшифициран сертификат за доставка на ракетите в Руската федерация. През май-юни 2001 г. граждани на Украйна и Австралия, използвайки нови фалшиви документи от името на държавната руска компания "Росвооружение", са осъществили износ в Иран на още 6 ракети и комплекси за наземно оборудване за тяхната проверка КНО-120.

Най-важен в този скандал е фактът, че Иран вече разполага с такива ракети. САЩ и Израел знаят, че Иран разполага с изключително опасно оръжие с огромна унищожителна сила срещу всеки агресор или неговата територия.

Какви са ракетите Х-55?

Съветските Х-55 "Гарант" (според класификацията на НАТО AS-15 Kent) са малогабаритни стратегически крилати ракети, разработени от фирмата "Радуга" през 1974 г. като влязоха на въоръжение през 1984 г. Х-55 е дозвукова стратегическа ракета, предназначена за борба с най-важните стратегически обекти на противника с предварително известни координати. За носители на Х-55 се използват стратегическите бомбардировачи Ту-95МС и Ту-160. Х-55 е с нормална аеродинамична схема, с право крило, с относително голямо удължение, в неработно положение, събираща се във фюзелажа на тялото. Двигателят е разположен на излизащ подфюзелажен пилон (в неработно положение и се намира вътре в ракетата). В конструкцията на ракетата са реализирани идеите за намаляване на радиолокационната и топлинна откриваемост. Модификацията на ракетата Х-55СМ се отличава с увеличена далечина на полета.

След разпадането на СССР голямо количество такива ракети останаха на териториите на Украйна и Казахстан и се връщаха в Русия за сметка на погасяването на газовите и други дългове. Х-55 може с висока точност да поразява стационарни цели на разстояние 2500 км. Ракетата може да носи конвенционална или ядрена бойна глава от 200 кг. Ракетите, доставени на Китай са били без ядрените глави, които са по-малки от 60 см в диаметър. Х-55 е оборудвана с автономна система за радарно следване на профила на терена според ненанесените преди старта данни.

През 2005 г. представител на иранската опозиция Джафарзаде заяви, че Иран успешно е усвоил технологията за производство на крилатите ракети Х-55, получени от Украйна. Според него, от 12-те украински ракети (въпреки че Иванов говори за 6) постъпили в Иран, две са били изпратени във военния комплекс в Парчин за обратен монтаж. След това министърът на отбраната на Шран Али Шамхани е потвърдил, че Иран успешно е усвоил технологията на производството на Х-55.

Ако това е истина, означава няколко изключително важни неща. Иран разполага с крилати ракети, които могат да нанесат удар по противник в радиус до 2500-3000 км и могат да носят конвенционални и ядрени бойни глави. Ракетите може да са 6, но ако Иран е усвоил тяхното производство, може и да са много повече, т.е. потенциал, който може да е по-жесток отколкото се предполага и в най-черните сценарии.

За първи път Русия обвини Украйна в незаконен износ на ракетите на 22 юни, но Киев отговори, че това е политизирана атака.

Но реално аферата с ракетите започна много по-рано.

Да припомним накратко основните й моменти.

През януари 2004 г. по наводка на немското разузнаване BND, в Украйна започна разследване на сигналите, че "изпратените" в Русия през 2000-2001 г. 12 стратегически крилати ракети Х-55, заедно с документацията и наземното оборудване, се били озовали в Китай и Иран. През април 2004 г. беше арестуван бизнесменът Евдокимов, а двамата му руски партньори - Орлов и Шиленко, обявени за международно издирване. Шиленко изчезна, а Олег Орлов до август 2004 г. живееше със своята жена - чехкиня, в Карлови Вари.

Всичко се промени с назначението за шеф на службата за сигурност на Украйна (СБУ) на Александър Турчинов, съратник на Юлия Тимошенко, който вероятно бе решил, че с този скандал може да оказва давление върху президента Юшченко, който по време на сделката беше премиер и член на Съвета за национална сигурност. В началото на 2005 г. Турчинов, депутатът Омелченко н генералният прокурор Пискун, съобщиха за "утечката на ракетната технология", за което веднага написа западният печат.

Но в средата на 2005 г. се получи издънка. През септември целият кабинет на Юлия Тимошенко беше уволнен. Спрямо Турчинов започва следствие за злоупотреби.

Съобщено беше, че предишният президент Кучма и Службата за държавна сигурност още през юли 2001 г. са информирали предшественика на Госс в ЦРУ - Джордж Тенет, за изчезването на Х-55. Но Тенет и стоящите зад него Чейни и Ръмсфелд, са затаили това, тъй като в навечерието на агресията срещу Афганистан и Ирак, не са искали да се карат с Китай.

През ноември 2005 г. депутатът Зинченко от блока на Тимошенко изстреля поредната сензация - за откритата липса от 250 бройки ядрени боеприпаси, предадени на хартия от Украйна и официално "получени" от Русия.

Схемата беше оставена отворена и се чакаха съответни указания. Но Сергей Иванов я затвори. Иран разполага с ракети Х-55.

Засега все още липсва складът, от който Иран ги е купил. Москва твърди, че складът е бил украински. Украйна казва "не, не съм ги продавала." За всеки случай Иран казва "не ги е продавала, а и ние не сме ги купували."

Засега все още нищо не лети. Но ако полети в обсега му ще бъде цяла Европа, целият Близък Изток, почти цяла Африка и половин Русия.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ