Забъркването на Симеон Сакскобургготски в далаверите на Виктор Емануил, Силвио Берлускони и италианските масони отново насочва вниманието към ролята на тази организация в Италия и Ватикана.

От българска гледна точка трябва да се върнем към кулисите на атентата срещу Йоан Павел II през май 1981 г. на площада "Свети Петър" от който по-късно същите среди родиха така наречената "българска следа".

Аферата "Виктор Емануил - Кобургготски" ражда нова "българска връзка", но с обратния знак.

Онова, което на египетските фараони служеше за поддържане на властта, днес е заменено от машина за правене на пари. Тайните съюзи като масоните и техните мрачни тайни са добро средство за това. Опасността от забъркването на името на България от Кобургготски в пореден международен скандал с италианското правосъдие ще бъде използвана срещу нашата страна от същите среди, които съчиниха и "случая Антонов". Странна е бързата реакция на Кобургготски за организирането на неговата защита в Италия на фона на липсата на каквато и да било заинтересованост към съдбата на българските медици в Либия или на определени среди отново в Рим, в лицето на Гуццанти и Импозимато, да реанимират "българската следа" в атентата срещу Йоан Павел II.

Заради това сме длъжни отново да разкрием кулисите на Ватикана и ролята на масоните в тях с някои нови факти около стрелбата по Йоан Павел II, и други, преди и след това...

...Ключовата фигура във всички тези събития и в техните последици до днес беше Пол Марчинкус, шеф на Ватиканската банка от 1971 до 1989 г., обвинен от италианските власти през 1982 г. за престъпленията в Banco Ambrosiano за 3,5 милиарда долара.

Но заради американския произход на Марчинкус (от Чикаго) той никога не беше осъден в Италия, а като служител на Ватикана имаше имунитет срещу съдебно преследване.

Последва серия от убийства - известни и неизвестни, преди и след атентата на Йоан Павел II, които бяха отражение на битката на масоните във Ватикана. Сред тях беше убийството на банкера Роберто Калви, намерен обесен под моста Blackfriers в Лондон, престъпленията на свободните масони от Propaganda Due (Р2) и Prieure du Sion, и дълбокото въвличане на Ватикана в тайната световна организация, известна като Илюминатите, а на своите членове - като "Семейството", "Орденът" или "Избраните". Доста от тези тайни се разглеждат преднамерено повърхностно или изопачено в "Шифърът на Леонардо", но повечето остават и досега неразкрити.

Почти навсякъде в тази верига присъстваше Пол Марчинкус, който, вместо да бъде осъден заради банковите престъпления и убийството на Калви, бързо растеше в йерархията на Ватикана, за да стигне до поста Държавен секретар и шеф на Ватиканската банка, в която работеше тясно с международния финансист Микеле Синдона, като двамата превърнаха ватиканската банка - IOR, в център на международната организирана престъпност и в основен канал за пране на пари, минаващи от Banco Ambrosiano през Ватикана към света. По същия канал минаваха и парите на ЦРУ за финансирането на полската "Солидарност".

Но масоните, така наречените "престилки", шетаха отдавна във Ватикана. Това се доказваше от списъка на ватиканските масони, публикуван 10 години след Сабора от 1952 г. На него се оказа, че всички приоритетни функции и ключови звена на ватиканската държава бяха завладени от масоните.

Тогава глава на Апостолската столица стана кардинал Ронкали, 77-годишен старец, но млад "модернист", и, както се оказа по-късно, поддържащ топли връзки с масоните, готов да либерализира Ватикана, да започне диалог към екуменизъм и промени "в духа на времето". Ронкали си избра името Йоан XXIII. Защо? Нали Йоан XXIII вече е имало? И това е бил така нареченият антипапа Йоан XXIII от 1410-1415 г.

Защо Ронкали се върна толкова назад в историята към този позорен прототип? Защото такъв беше изборът на масоните.

Съществува богата литература за Ордена на темплиерите и за техните наследници от Prieure de Sion, които са с типично масонска пирамидална структура, на чийто връх е великият майстор. Според тях, те съхраняват духовната тайна на Църквата - Светия Граал.

До 1118 г. двата закона са съществували паралелно с общи велики майстори. След това е настъпило разделение, като последният през 90-те години на XX век велик майстор на Prieure de Sion беше Пиер Плантард дьо сен Клер, влиятелна задкулисна личност. Неговият предшественик Жан Кокто - известен френски поет и драматург, беше само на 20 години, когато се свърза с известния автор Прост - хомосексуалист, с Андре Жид - също хомосексуалист, и Морис Барес - писател, свързан с движението Action Francaise - също хомосексуалист. Малко хора знаят, че освен Йоан XXIII от 1410 г. имаше и втори Йоан - XXIII, който беше именно Жан Кокто, великият майстор на Prieure de Sion, което означава, че тези Йоановци XXIII бяха реално трима, като последните бяха двама наши съвременници.

На този фон приемането на това име от кардинал Ронкали не беше случайно. Това беше сигнал към онези, които знаеха за какво става дума - масоните са вътре в Църквата и на най-високо място. Техният сигнал»предупреждение беше - а сега ще видите какво ще стане с Църквата.

Именно Йоан XXIII взе решението за свикването на Втория ватикански сабор -Vaticanum II, и започна "модернизирането на църквата", което преди него Пий Х беше нарекъл "клоака на всичките ереси".

Малко хора помнят, че Ронкали пребиваваше в България преди Втората световна война. Беше заточен от Пий Х и у нас установи връзки с местното еврейско население. След това беше изпратен в Турция, където католиците са само 35 000. Постепенно станаха известни неговите връзки с масоните, особено с представителите на Великата ложа на Англия. Той имаше връзки и с еврейската масонска ложа Б’най Б’рит, която по онова време имаше официален представител във Ватикана. Именно този човек подготви, проведе и реализира Втория ватикански сабор. След него свободните масони, т.е. "мрачната секта", имаха във Ватикана над 120 представители, в това число няколко най-влиятелни кардинали.

Свободните масони са най-големият и най-стар враг на Христовата църква. Те са така наречената "антицърква". За начало на организираната масонерия се приема 1717 г., когато четири най-големи британски свободни масонски ложи се легализираха и обединиха. Но битката на масоните срещу Римската църква е много по-отрано, от векове, като методологията на троянския кон, т.е. проникването в лагера на врага, беше тяхното основно средство за борба с християнството.

Масоните винаги са били преследвани от църквата, която ги обвиняваше, че считат за свой истински шеф "великия Сатана". Милиони игноранти по света мислят, че свободната масонерия е нещо благородно, че нейната същност, не е онова, в което е обвинявана. Но основната им цел беше престолът във Ватикана. Огромната атака започна през 70-те години. През 1977 г. списъкът на 121 ватикански масони попадна в ръцете на папа Павел VI, но той боледуваше от левкемия и нямаше сили да започне битка с тях.

Негов наследник, избран през 1978 г., стана Йоан Павел I. Именно тогава започнаха едни от най-трагичните страници в историята на Църквата, довели до избирането на Карол Войтила за папа.

Неговият предшественик Йоан Павел I, т.е. кардинал Албино Лучани, беше наричан "усмихнатият папа". Но дълго не се усмихваше. Умря в 33-ия ден на възкачването на престола. Умря внезапно, в леглото. Намериха го със списъка на ватиканските масони. Всички сериозни познавачи на Ватикана са убедени, че именно този списък беше причината за смъртта на Йоан Павел I, който имаше намерение да очисти Ватикана от "синовете на сатаната".

Неочаквано на Йоан Павел I помогна един брой на Osservatore Romano от първите дни на септември 1978 г., чийто главен редактор беше Мино Пекорели, бивш член на супертайната ложа Propaganda Due - Р-2. Списъкът беше същият, който намериха до леглото на умрелия внезапно Йоан Павел I. В него бяха имената на най-влиятелните кардинали - Вило Бугнини, Казароли, на директора на Ватиканската банка Пол Марчинкус и на много други еминенции на Ватикана. На 28 септември 1978 г. Йоан Павел I прие кардинал Вило и му съобщи, че директорът на Ватиканската банка Пол Марчинкус трябва незабавно да бъде уволнен. Съобщи, че ще извърши големи персонални промени. Ще трябва да си отидат Луиджи Менини и Пелегрино де Стробел - най-близките сътрудници на Марчинкус в банката. Папата нареди да се спрат всички сделки с Banko Ambrosianо, намираща се в ръцете на Роберто Калви, шеф на ложата Р-2. И основната цел на този разговор - Йоан Павел I съобщи на кардинал Вило, че трябва да предаде функциите си на кардинал Белини. Вило изслуша всичко с каменно лице. Само при споменаването на Белини заяви, че по-добре ще бъде ако бъде заменен от кардинал Казароли, т.е. един масон да бъде заменен с друг.

Ще припомним, че държавният секретар, т.е. министърът на външните работи на Ватикана, е най-високата функция след папата.

Вило разбра, че папата започва чистка на масоните, чиито имена бяха в списъка на Osservatore Romano. Всичките не можеше да отстрани наведнъж. Започна постепенно и отгоре.

Разговорът между Йоан Павел I и кардинал Вило завърши късно вечерта, към 21 часа. Какво стана до 4,30 часа сутринта, когато намериха папата мъртъв в неговата стая?

Ще се спрем на малко известния медиен език, използван от масонерията, чийто основни издания са New York Times, Washington Post, International Herald Tibune, Le Monde, Die Welt, Frankfurter Allgemeine Zeitung, La Stampa, Times, Time, Spiegel, Stern и др.

На 28 септември, в деня на срещата на Йоан Павел I и Вило, в International Herald Tribune бяха публикувани две сигнални снимки, представящи папата отдясно на пилон - вратата на смъртта, в която влиза.

На следващия ден International Herald Tribune информира за смъртта на "грубия папа". Защо "груб", а не "усмихнат", както всички го наричаха. Сигналът беше ясен както и заглавието: "Трагичната драма на Йоан Павел I". Защо трагична драма? Драмата винаги е трагична, а не весела? Но "трагична" имаше друг смисъл - че драмата е внезапна и силова.

По този начин сигнализираше помежду си световната масонерия, т.е. онези, дърпащи конците на хилядите масони, които не разбират нищо от онова, което става зад кулисите.

Другият сигнал беше, че същите масонски издания упорито твърдяха, че Йоан Павел I е 33-дневният папа, въпреки че беше известно, че той беше папа 34 дни. Ставаше обаче дума за мистиката с числата, която при масоните е важна и фанатично съблюдавана - различни комбинации на 6 - особено 666, и 3 и 9, техните сборове и т.н.

Папа Йоан Павел I беше отровен. Кой беше убиецът? Това бяха ватиканските масони и тогавашните шефове на италианската Propaganda Due (Р-2). Те бяха окото на тайфуна, в което няколко седмици по-късно се оказа и кардинал Карол Войтила, т.е. Йоан Павел II, чието "царуване" щеше да изкара на челните страници на световните медии и България.

Йоан Павел II също прекрасно се ориентираше в програмите и методите на работата на масонерията. Имаше лични контакти с отец Стефано Гоби от Милано, основател на Движението на марианите, което вече е общосветовно. През 1989 г. той написа, че международната свободна масонерия е "звярът, приличащ на пантерата, за която свети Йоан говори в Апокалипсиса" и че "тяхната сила и власт идват от Сатаната".

В началото на 2003 г. канадската телевизия излъчи сериал за Йоан Павел II. В един от филмите има интересни кадри, които са същността на избирането на Войтила за папа. Камерата показва генерал Войчех Ярузелски в неговото жилище във Варшава, остарял, но помнещ всичко: "Брежнев ми каза: "Вашият Бжежински, вашият Бжежински, избра Войтила за папа." Ярузелски повтори два пъти думите "вашият Бжежински".

На другите кадри се появява вече Бжежински, който говори за папата като за световен авторитет и изведнъж с присъщата му самодоволна усмивка казва: "Папата ми каза: "Ти ме избра, значи трябва да ме посетиш."

Бжежински е в клуба на Билдербергите и е основател на Тристранната комисия. Той имаше и лично участие в демонтажа на СССР, като важна роля в този процес изигра Йоан Павел П, захранващ Солидарност с парите на ЦРУ.

Съдружник на Бжежински в създаването на Тристранната комисия беше мултимилиардерът Дейвид Рокфелер, подкрепян от циониста Хенри Кисинджър - немски евреин.

В монтирането на Тристранната комисия участваше и френския жидомасон Жан Моне, наричан "баща на обединена Европа". В Комисията на Билдербергите се повтарят имената на Рокфелер, Кисинджър, Бжежински, Клинтьн, Джордж Буш-старши. Уорнър Каринггън, Кърк Къркланд, Кол, Варбург, Анели, Ротшилд, Атали, Уилям Елиът.

Много години след тези събития, в края на 2003 г., Бжежински даде интервю на "Газета виборча" на Адам Михник (чието истинско име е Арон Шехтер) и отправи шокиращи обиди спрямо християните: "Трябва да се вземе предвид присъствието на фанатична и изключително глупава религиозна десница в САЩ - каза Бжежински. - Тя излиза от тезата, че ще настъпи Второто пришествие, че идва Апокалипсиса, Армагедон и четат фрагменти от Стария завет. Това е психопатия."

Папа Йоан Павел II много пъти говореше за Апокалипсиса и Армагедон, за Второто пришествие на Христос. Ако диагнозата на Бжежински е точна, сред психопатите беше и Йоан Павел II, т.е. онзи, който се обърна през 1978 г. към Бжежински с думите "Ти ме избра".

Голяма част от задкулисието, свързано с избора на Карол Войтила за глава на Римокатолическата църква, продължава да не е известно. Ето защо през последните години в "Строго секретно" направихме всичко възможно за повдигане на завесата, зад която са процеси и имена с решаващо значение за избора на Войтила за папа.

Ще припомним, че кандидатурата му мина чак при осмото гласуване и на 16 октомври 1978 г. прозвуча Habamus Papam. Карол Войтила стана Йоан Павел II.

Важна личност за избора на Войтила беше неговият стар приятел епископ Дескур, който преди това беше сътрудник на Павел VI и прекрасно се ориентираше в съотношението на силите във Ватикана. Именно Дескур уреждаше срещите на Войтила с кардинал Рока и архиепископ Поджи, които по онова време бяха едни от най-влиятелните ватикански дипломати, равняващи се на кардинал Казароли.

Преди това, през 1976 г. Войтила посети Чикаго, където е най-голямата американска колония, и установи близки отношения с кардиналите Коди, Баум и Кук. Именно чрез тях и тяхното влияние във Ватикана, лобито ръководено от Бжежински, вече пробутваше Войтила към престола.

Други вътрешни източници твърдяха, че Войтила е бил задкулисно определен за папа още след смъртта на Павел VI, т.е. през лятото на 1978 г. За тази цел група влиятелни кардинали се срещнаха с Дескур и решиха наследник на Павел VI да бъде Войтила. Но това не стана. Вероятно изборът на неиталианец още не беше узрял, заради което временно беше избран Йоан Павел I, който след това беше елиминиран.

Едва ли някой от присъстващите на избора на Войтила си даваше сметка, че дълбоко зад кулисите Рейгьн, Буш-старши, Бжежински, американското ционистко лоби начело с ложите Б’най Б’рит и ADL, вече монтираха световната схема срещу съветската "империя на злото", предвидена за демонтаж, в която изключително важна роля трябваше да играе именно полският кардинал Войтила.

По този начин изборът на Войтила стана избор на американския синдром на политиката, финансите, глобализма и ционизма. Основните козове бяха в ръцете на Бжежински, Рокфелер, Б’най Б’рит, Билдербергите, Трилатералната комисия.

В 18,44 ч. на 16 октомври 1978 г. на централния балкон над площада Свети Петър в Рим изпълнено с 200-хилядна тълпа, се появи кардинал Феличи и съобщи Habemus Papam.

След това новият папа Йоан Павел II започна сам да кани най-близките си приятели. Първият беше неговият приятел от детство Йежи Клугер (по произход евреин), следващият беше Дескур.

На избора на Войтила за папа масонерията реагира с ентусиазъм. Береш от Линц, един от най-активните масони, оказващ натиск върху Ватикана по въпроса срещу антимасонския канон 2335, оцени Войтила със суперлативи. Последва и кардинал Кьониг, който заяви, че скоро ще бъдат преразгледани отношенията на Ватикана и масонерията.

Зарадва се и американският кардинал Коди. С Войтила ги свързваше дружба, минаваща през ... доларите. През Коди вървяха милионните дотации за полската "Солидарност", които идваха от ЦРУ, от банките на Ватикана, които перяха мръсните пари на мафиотите от Р-2 Джели и Синдона, Марчинкус.

Бог гледаше всичко това и мълчеше.

Почти веднага след избора за папа, през 1978 г. Йоан Павел II извика директора на Ватиканската банка Марчинкус на финансов доклад. Говориха един час. Преди това кардиналите Бенели и Феличи бяха съставили точен отчет на финансовата ситуация на Ватикана. Марчинкус беше в окото на този циклон. Назряваше не само финансов, но и политически и медиен скандал. Ватикана беше огромна пералня на мафията, ЦРУ, масоните и т.н.

Но папката с цифрите за Ватиканската банка остана непокътната на бюрото на Йоан Павел II през цялото време на едночасовия му разговор с Марчинкус.

Защо папата не отвори папката и я оставя за после? Какво означаваше това "после" след избухването на скандала за стотици милиони долари с Banko Ambrosiano и IOR, и тайнствената смърт на Роберто Калви, вторият член на дуета Марчинкус-Калви. И защо папата не посмя да разпита Марчинкус за тези финансови престъпления? Дали защото знаеше, че именно на масоните дължеше възкачването си на престола или още не можеше да се ориентира в свирепия задкулисен сблъсък във Ватикана между ЦРУ, италианското разузнаване, масонската Propagandа 2, и неофашистката Gladio.

Да започнем от финансите на Ватикана.

През ноември 1979 г. Йоан Павел II свика в Рим всичките 130 кардинали от целия свят на супертайна среща. Информира ги за трагичната финансова ситуация на Апостолската столица. Срещата трябваше да бъде тайна, но скоро стана явна.

На 130-те кардинали папата заяви, че е крайно време да се приключи с легендата за огромните богатства на Ватикана и призова да не допускат изтичане на информацията.

Първоначалният баланс беше направен от Марчинкус. 1979 г. завърши с дефицит от 20,2 милиона долара. За 1980 г. се предвиждаше дефицит от 28 милиона. Ако тенденцията се запазеше и през 1984 г., Ватикана би трябвало да обяви фалит.

Всички гледаха към Марчинкус. Защо папата говореше за бюджетна криза щом като кардиналите Бенели и Феличи оценяваха, че в банката IOR има депозити за над 1,6 милиарда долара, а недвижимите имоти на Ватикана се оценяваха на още 2 милиарда.

Какъв беше генезисът на тази финансова катастрофа, която още в първата година на престола накара Йоан Павел II да разсекрети тези най-големи тайни на Ватикана?

Чак до 1968 г. Ватиканската банка не плащаше данъци, които от 1962 г. бяха 15 на сто. Когато правителството на Италия поиска от банката да плати неизплатените данъци и да съобщи капитала си и неговото участие в промишлените и банкови структури на Италия, папа Павел VI се изправи пред проблем - как да излезе от тази ситуация. Помощта можеше да дойде само от Марчинкус и неговите приятели от ложата Р-2, начело със Синдона.

Синдона нямаше никакви морални задръжки, беше безогледен и лъжлив. Тези качества го изтласкаха на върха на двете банки и го вкараха в коридорите на Ватикана. Благодарение на това, беше приет в масонската ложа Р-2, чийто създател беше още по-опасната креатура - Личо Джели.

По този начин Синдона стана най-важният финансов посредник на Ватикана.

Той трупаше загуби за Ватикана по два начина - чрез шантаж и подкупи. Криминалните трансфери му носеха огромни печалби, но Ватиканската банка генерираше загуби.

През 1972 г. влезе и на пазара на САЩ като сериозен акционер на Franklin Bank (Ню Йорк). Тези международни връзки му осигуриха достъп до света на политиката - Андреоти, Фанфани, Ричард Никсън, мафиотските кланове на Сицилия и Ню Йорк, папа Павел VI и неговия банкер Марчинкус. Синдона установи връзки и с Ротшилд чрез Б’най Б’рит, Hebros - в Лондон, и Continental - в Чикаго.

Но както често става с такива "хора на годината", на 3 октомври 1974 г, чрез хората на масонската ложа, работещи в апарата на правосъдието и полицията, Синдона разбра, че ще бъде арестуван на следващия ден. Информацията получи от Личо Джели. Когато на следващия ден започнаха да го търсят, Синдона вече не беше в Италия. Избяга в Женева с швейцарски паспорт, който притежаваше отдавна. Оказа се, че има и швейцарско гражданство.

Веднага след неговото изчезване беше задействано доминото - контролираните от Синдона банки започнаха да фалират.

През 1976 г. Синдона беше осъден от военен съд на 25 години затвор в САЩ.

Когато една креатура изчезва от престъпната сцена, на нейно място трябва да се появи друга. Това беше Роберто Калви, член на масонската ложа Р-2, в подземния свят известен като II Cavaliere - "рицарят".

"Рицарят на труда" започна своята кариера в Banco Ambrosiano в Милано.

През 1971 г. стана неин шеф. Когато Синдона представи Калви на Марчинкус това означаваше висша препоръка и въвеждане сред най-доверените хора на Ватикана.

Нищо чудно, че след избора на Йоан Павел I в гигантския октопод започнаха да звънят всички аларми. Ставаше дума за октопода, съставен от синдрома на банките, италианската масонерия, италианската масонска суперложа Р-2 и цялата корумпирана система на италианската финансерия, медии и политика. Октоподът се изплаши от новия папа Йоан Павел I. Доброто време във Ватикана за мафията свърши. Ватиканските свободни масони трябваше да действат. Паниката им беше огромна. Страхуваха се от експлозията на финансов скандал. Йоан Павел I умря изненадващо. Не е трудно да се досетим кой беше екзекуторът - петата колона на ватиканската масонерия, начело с кардинал Вило и Марчинкус.

Смъртта на Йоан Павел I продължи кариерата на Калви, Джели, Марчинкус и Вило. Два месеца след откриването на тайния списък на членовете на Р-2 (не ги бъркайте със списъка на 121 масони във Ватикана) Калви беше най-накрая арестуван и пратен в затвора. Към края на юли той плати гаранция и излезе на свобода. През август 1981 г. заедно с Марчинкус направиха най-голямата далавера. Съобщено беше, че Ватиканската банка има дълг от 1 милиард долара.

През август 1981 г. в Полша атакуваше "Солидарност" като Йоан Павел II беше в епицентъра на тези събития зад кулисите. Това обяснява защо той не "забелязваше" финансовия кръвоизлив, предизвикан от Калви, Марчинкус Джели и Р-2.

Съществуваше обаче още един списък. Това беше списъкът на Калви от 27 август 1981 г. до Ватиканската банка с молба Марчинкус да поеме задължението за тези милиони.

Договореността между Марчинкус и Калви беше заговор срещу финансите на Ватикана. Три седмици по-късно на 28 септември 1981 г., Марчинкус стана архиепископ и заместник на комисията по избора. Председател на тази комисия беше кардинал Агостино Казароли, който, заедно с Марчинкус, беше в списъка на ватиканските масони.

Дали Йоан Павел II се страхуваше, че ще сподели съдбата на своя предшественик Йоан Павел I?

Това се материализира на 13 май 1981 г., когато турският терорист Али Агджа стреля по папата. Само три години след възкачването на престола основни врагове на Йоан Павел II станаха "братята с престилките" от масонската ложа Р-2, от Списъка 121, от лобито на италианската финансерия. Това беше причината за атентата срещу Войтила, който впоследствие щеше да бъде насочен от същите тези среди, с подкрепата на ЦРУ, срещу България, нейната Държавна сигурност и в крайна сметка срещу СССР.

И в този октопод от мръсни операции името на България отново е замесено. Този път от лицето Сакскобургготски, цинично наричан от някои италиански медии "Симеон български". На преден план излизат връзките на полуграмотния Кобургготски с неговия братовчед - мафиот и масон Виктор Емануил, и с Берлускони. И всичко това е само малка част от голямата картина, за която става дума.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ