Такъв ракетен бараж какъвто КНДР изстреля на 4 юли не е имало даже по времето на противоборството между СССР и САЩ. Няколко аспекта на тази конфронтация са уникални и са тясно свързани с Иран.

КНДР изстреля ракетите си в момент, в който Иран е под огромното давление на САЩ и ЕС. И изведнъж, само за няколко часа, тежестта се пренесе от Техеран на хиляди километри на Изток - към Пхенян. Но КНДР беше готова за това. Даже целта й беше предизвикване именно на реакция, която е свързана и със ситуацията около Иран.

Пхенян с театрализираната демонстрация на военната си мощ прикова вниманието на целия свят, с което дава отново пример за подражание не само на Иран, въпреки последвалата резолюция на Съвета за сигурност.

Примерът наистина е уникален. Северна Корея използва удивителен начин за ядрено възпиране, както уникален е и подходът на Иран. Разбира се, САЩ знаеха за предстоящото изстрелване и се опитваха да сплашат КНДР и даже да свалят тези ракети. Но се появи въпросът с какво ще ги свалят. Тяхната ПРО е в непълноценно състояние (виж стр. 20). Заради това предпочетоха да не се опозорят.

От друга, страна общото при КНДР и Иран е че колкото по-остро се държат не само към САЩ, но и към цялата международна общност, толкова по-солидно изглежда тяхната позиция и толкова по-отрицателна изглежда позицията на САЩ. Всъщност това е една илюстрация, че е наказвано само слабото поведение, само опитите за преговори, само страните, които се оказват под клеветническо и необосновано давление. Ако ви обвиняват, че имате оръжия за масово унищожение, но реално го нямате, така или иначе, вашият край идва.

Така стигаме до друга особеност на корейското ядрено възпиране. Пхенян извади 7-те ракети на стартовата площадка почти една седмица по-рано, за да могат САЩ добре да ги разгледат. Това беше прекрасно разиграно. Корея съобщи, че има намерение да направи важно изявление и даде време на САЩ да подготвят вербалния си отговор.

Тогава Корея прибягна към нов интересен подход. Досега всички начини за възпиране бяха насочени срещу държавата, от която може да дойде потенциалната заплаха. Но корейското възпиране беше така да се каже универсално. Изстреляните ракети се насочиха не само към САЩ, но и към Япония, Южна Корея, Русия и Китай. Тъй като ракетите летят неизвестно накъде се създава впечатлението, че корейците сами не контролират този процес и ракетите могат да застрашат който им попадне. Заради това за всеки случай е по-добре никой да не се занимава с Корея или да я заплашва. Защото ако почне да гърми с ракетите не се знае къде ще долетят и кого ще уцелят.

"Провалът" с изстрелването на междуконтиненталната ракета "Таеподонг-2", която, според един източник е летяла само 40 секунди, а според други - 7 минути, особено зарадва Пентагона. Говорителят на Белия дом заяви, че няма никаква заплаха за САЩ", тъй като "Таеподонг" явно беше провал". Не беше. Логиката на американците отново е сбъркана и те забравиха, че северокорейците демонстрираха обхвата на тази ракета още преди 7 години, когато долетя където трябваше. И че сега КНДР е взривила сама ракетата си в началото на полета, за да покаже преднамерена слабост, типична китайска тактика на Сун Цзе.

Не е ясно и каква договореност има между КНДР и Иран. Но ясно е, че тяхната външна политика е координирана във времето и пространството.

Съобщенията, че Иран разполага с крилати ракети Х-55, които могат да носят и ядрени заряди също не беше случайно. Възможно е КНДР да извършва някои опити на поръчка на Иран, особено със Скъд-ове. С колко и с какви ракети от КНДР разполага Иран никой не знае. Но едновременните предупреждения от Пхенян и Техеран, че САЩ могат да получат съкрушителен удар, както и някои от техните съюзници, също така не е случайно.

Илюзия е да се очаква, че шестстранните преговори с участието на КНДР ще донесат някакъв изход. Пхенян иска двустранни преговори със САЩ за подписването на формален договор на неагресия.

Същата тактика избира и Техеран - преки преговори с Вашингтон за договор за неагресия.

Внимание заслужава и фактът, че корейската стрелба беше на 4 юли - националният празник на САЩ, и по времето, по което те изстреляха своята совалка в Космоса. Изстрелването на 7-те ракети може да се свърже и с това. Корейците са майстори на всякакви метафори. Едновременно Пхенян заплаши САЩ, че в случай на превантивен удар или въвеждане на санкции ще започне голяма война.

Паралелите между КНДР са много и са насочени към една цел. Досегашният вариант на неразпространение на ядреното оръжие, който съществуваше в двуполюсния свят на САЩ и СССР, базиращ на гаранциите на международното право и на това, че страните могат реално да получат ефективни гаранции за своя суверенитет от единия или от двата полюса, вече не съществува. Те можеха да получат гаранции без да прибягват сами към силово възпиране. След краха на СССР такива гаранции няма и никой не може да ги даде. Всяка страна по всякакви причини може да иска да запази своя суверенитет. Така се стига до парадокса, че печелят онези системи, които са по-тоталитарни. Заради това при КНДР и Иран никой не може да предскаже какво ще се случи.

Но в по-широк контекст виновни за това са днешните САЩ, които носят абсолютната отговорност, защото не позволяват появата на алтернатива от гледна точка на международната сигурност и от гледна точка на режима на неразпространение. Никакви технически, никакви силови инструменти не действат, защото не може с полицейските средства от средата на миналия век да се действа в съвременния свят. Няма никакви други гаранции за суверенитета. Това се отнася и за ООН. Няма никакви други гаранции за сигурността, освен концепцията за националния суверенитет в рамките на международното право. Но това е безсмислена риторика, тъй като международно право няма.

Сега САЩ говорят, че докато са се занимавали с Иран са изпуснали Северна Корея. Никой никого не е изпускал. Просто Иран засега няма оръжие, заради което има шанс, че давлението върху нещо ще има успех, докато КНДР има ядрено оръжие и едва ли ще се намерят толкова смели политици, че да се опитат да я сплашват.

Паралелите между политиката на КНДР и Иран ще стават все повече. Не се знае и какви взаимни ангажименти са поели. Ами, ако се отнасят за нов ракетен бараж, този път без разсейка от Северния до Южния полюс, а точно към Хавайските острови, където е командването на Тихоокеанския флот на САЩ и към Аляска, където е тяхната антиракетна отбрана, насочена преди всичко към КНДР. Ами я си представете, че корейците изстрелят "Таеподонг-3", която има обсег 12 500 км?

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ