След 2000 г. целият латиноамерикански континент направи ляв завой, и стана антиамерикански, както никога преди. Никога преди бреговете на Рио Гранде, която е границата между САЩ и Мексико, не са били толкова далеч един от друг. На юг от реката проамерикански е само Салвадор. Всички други вървят наляво, начело с открито антиамериканските Венецуела и Боливия на Уго Чавес и Ево Моралес.

На политическата сцена на Латинска Америка индианското пончо и пуловерчето замениха костюмите на Armani. Това не е популизъм, както се опитват да го изобразят на Запад. Това е социална революция, която в повечето страни на континента придобива чертите на социалистическа.

Чавес нареди да бъдат напечатани и раздадени безплатно един милион екземпляра "Дон Кихот" и "Клетниците". Книгите трябва да дадат на бедните слоеве стимул в борбата срещу "злото". Преди това Чавес им обясни за какво зло става дума. "Ние заставаме лице в лице с опасността, произтичаща от геноцидната и неморална политика на елита, който актуално управлява САЩ. Там, където огромната част от населението (от 20 на сто в Чили до 80 на сто в Еквадор и Парагвай) живеят в мизерия и бордеи, без вода и канализация, за 2 долара дневно, новият социален елит може да разчита на пълната подкрепа на descamisados (хората без ризи). Най-богатите 10 на сто получават над 60 на сто от доходите, най-бедните 10 на сто - само 1,6 на сто. Нищо чудно, че търсещите социална справедливост вече са стотици милиони на континента.

"Бях пастир, след това станах дребен фермер - каза президентът на Боливия Ево Моралес. Дете съм на бедно многодетно семейство. Когато други учеха в чужбина, аз работех за своя хляб."

"Бях работник - добавя Лула да Силва, президентът на Бразилия."

"Бях сержант, когато започнах бунта в казармите - си спомня Уго Чавес."

Това е, което обединява изплувалите до върха "коренни патриоти" и представители на класическите вече социалистически и комунистически партии. Всички те са обединени от антиамериканизма и отдавна прекрачиха Рубикона на геополитическата реалност, в полза на техните държави и срещу олигархията на САЩ.

"Почти двеста години изминаха откакто извоювахме независимостта от Испания и Португалия. Но сега трябва да извършим антиамериканско деколонизиране - заяви Ево Моралес, който пристъпи към национализиране на природните богатства и преразглеждане на контрактите с американските концерни за добив на нефт и газ.

Всички нови лидери на Латинска Америка отхвърлят досегашната социалнополитическа система като несправедлива и корумпирана, мечтаят за безкръвна революция. Чавес говори за боливарска революция (Симон Боливар, 1783-1830 г., е латиноамерикански герой за освобождението от испанците), която ще обедини континента срещу САЩ, глобализирането и чуждите концерни. Моралес даже говори за "повторно създаване на Боливия."

Чавес действа. Венецуела, която е петият производител на нефт в света, го продава почти на беценица на най-бедните страни от Централна Америка, за да намалят своята зависимост от САЩ. Стигна дотам, че на бензиностанциите CITGO в САЩ (които са собственост на държавния нефтен концерн на Венецуела) започнаха да продават по-евтино масло на най-бедните американци.

Чавес помага и на Аржентина, да се освободи от зависимостта на МВФ. Предложи и създаването на Международна банка на юга (по примера на антиамериканската телевизия Telesur), която действа срещу "доларизирането на района".

Боливиецът Моралес, който с гордост казва "аз съм индианец" вижда в Чавес съюзник в борбата с "империализма и неолиберализма". Нещата стават все по-динамични. Латинска Америка има високо развито чувство за обща съдба, култура и религия.

Помага и Фидел Кастро. Той няма бензин, но изпрати във Венецуела 15 000 лекари и сестри на заплата на правителството на Чавес, които оказват безплатни услуги в поликлиниките за бедните. Още толкова кубински учители преподават в училищата.

Никой вече в Латинска Америка не се страхува от избори. Печелят при урните, както някога Перон. След това консолидират властта, променят конституцията и изборния закон. В Боливия ще бъде въведена система, която ще осигури на президента мнозинство в парламента.

Венецуела е най-важна. От последните анализи се вижда, че тя притежава 1,36 трилиона барела нефтени резерви. Повтаряме - 1,36 трилиона барела. Това е повече нефт, отколкото преди 50 години се предлагаше, че има под цялата планета.

Чавес е трън в окото на САЩ и бърза с изграждането на социалната база на управлението си чрез преразпределение на общественото богатство. 25-милионното население на Венецуела вече има достъп до безплатно здравеопазване. Неграмотността беше изкоренена. Правителствените програми осигуряват на 15 милиона субсидирани храни, лекарства и други стоки. Чавес създава модел на управление, което се базира върху нуждите на хората, а не на някаква идеология. Това го прави още по-труден за определяне като авторитарен или догматичен. Неговата политика на преразпределяне на приходите създаде бързо средна венецуелска класа. Чавес стана най-големият кошмар за икономическата и политическа доминация на САЩ на континента. "Да разгледаме социализма и да го изграждаме - заяви Чавес. Социализмът на 21-ия век трябва да базира върху солидни хуманни ценности."

Това вече беше наречено "прогресивен социализъм".

Целият южноамерикански континент, който през цялата съвременна история се намираше под контрола на САЩ, на прага на новото хилядолетие се опитва да намери собствен път за развитие. През 60-те и 70-те години САЩ, с цената на огромни усилия, успяха да приглушат влиянието на кубинската революция и да качат във властта на латиноамериканските държави сили, които работеха в духа на доктрината Монро, формулирана още през 1823 г. Рано или късно обаче не можеха да не се появят последователи на идеолозите на кубинската революция. Най-напред беше въстанието на военните радикали в Перу, след това в Панама се появи генерал Торихос.

Кастро, Чавес и Моралес подписаха тристранен договор за сътрудничество и търговия. Венецуела в тази тройка е основният финансов донор, Куба е доставчик на исторически опит и интелектуални сили.

И всичко това става не по революционен, а по конституционен път. Самият факт на идването на власт на нови лидери чрез свободни и демократични избори показва, че политическата ситуация в Латинска Америка се стабилизира.

Това САЩ не могат да допуснат и се готвят за война срещу Венецуела. И тя се готви за война със САЩ. В края на май военноморските сили и резервистите на страната проведоха учения, в които отработваха тактиката на "противопоставяне на външна агресия". Маневрите бяха на полуострова Баратуана, на който има големи залежи от нефт и най-големият в света нефтопреработващ комплекс. По-рано, от април, в Карибско море се намира група на Атлантическия флот на САЩ, начело със самолетоносача "Джордж Вашингтон".

Присъствието на такава сила на морските граници на Венецуела е предупреждение към Чавес. В средата на май, когато той съобщи за сътрудничеството с Куба и Иран, Белият дом го включи в списъка на държавите, представляващи опасност за САЩ и забрани доставките на американско оръжие. Чавес отговори, че не съжалява за загубата на САЩ като доставчик на оръжие и се обърна към Русия и Китай.

Венецуела закупи от Русия 24 машини Су-30 (два от тях вече пристигнаха), които да заменят американските F-16. Венецуела купи и 100 000 автомата "Калашников" от Русия, като ще изгради и собствена фабрика за тяхното производство. Су-30 е в категорията на висшите изтребители. Това са офанзивни самолети, които могат да се включат в битка срещу самолетоносачи. Су-30 може да получи и някои сериозни антикорабни ракети.

Чавес, Моралес, Хумала, Обрадор са представителите на новата политическа класа на Южна Америка, на народния избор, които не са демагози и искат да изградят демократичен авторитаризъм, отговарят на техните политически традиции.

"Да прегърнем своите народи" е техният лозунг. На юг от Рио Гранде има все по-малко място за САЩ. САЩ загубиха Америка.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ