Голямата истина за голямата лъжа

Съществува ли задкулисно световно правителство? Този въпрос се задава от милиони хора по света.

Наполеон е казвал, че "парите са нервът на войната". Реалната политика е също война, само че студена. И тя се нуждае от организация, която прави реална възможността големите пари да управляват света, игнорирайки официалните власти и купувайки необходимото количество необходими хора.

През последните 50 години беше изграждана широка мрежа от организации, превръщащи парите в политика. На върха на тази пирамида се намира олигархията на САЩ, която е упълномощена от световната доларова олигархия да реализира Новия световен ред, т.е. глобалния завоевателен проект на западната цивилизация.

Моделът на тази глобална власт е сложен и непроницаем и в неговите лабиринти могат да проникнат само хора, които познават нещата, механизмите и коридорите на властта и парите. Те отварят очите и на другите за това задкулисно правителство, което е избрало най-добрата за него максима - "да имат всичко и да не отговарят за нищо".

Интересно е, че самата идея за съществуването на целенасочени нелегални глобални структури на властта, наричани "световно правителство" яростно се отрича от същите тези организации и лица, влизащи в световната структура. Но процесът на глобализирането вече е официално признат. Укриват само съществуването на центъра на управлението. По същество споровете вече се водят за едно - дали се вижда зад дърветата гората, или не се вижда. Гората се вижда все по-добре и онова, което се вижда не вещае нищо добро, ако хората не се събудят.

За съжаление, повечето хора по света живеят само с проблемите на днешния ден и съвсем не се тревожат накъде се движи тяхната страна със своята цивилизация, основана на глобалното използване на световните ресурси. Те са убедени, че имат някакви права и гаранции, и заради това с тях и децата им нищо и никога няма да се случи. Нищо по-погрешно.

Интересно е, че именно такава жизнена позиция беше възпитавана в по-голямата част от населението в рамките на "развития социализъм".

Но именно това се използва от световното правителство - убеждението на хората, че на "върховете" те са необходими за тяхното процъфтяване, поне техните гласове и ръце. Точно обратното. В съвременния свят, когато световното благосъстояние се определя не от производството, а от недостига на невъзстановимите ресурси - нефт, газ, дървесина, желязна руда, хората отдавна не представляват ресурси и се превърнаха в източник на излишни разходи, заради което трябва да бъдат "съкратени".

Това е същността на съвременния процес - постиндустриалната цивилизация, чийто най-силен израз беше компютъризираното на обществения живот, не се нуждае от хора, а от тяхното съкращаване, особено ако става дума за страните от третия свят. Победителите в Третата световна война не се нуждаят от пленници или роби. На тях им е нужна територията без хората, а все по-често не се нуждаят и от територията, и от хората.

В началото на промишлената революция в Англия овцевъдството изяде земеделието. Тогава говореха "овцете изядоха хората". Днес е същата ситуация - наличието на населението намалява доходността на територията, даже ако е суровинна, а онези, които нямат суровини, нямат никаква стойност, и още по-малко населяващите ги хора.

Заради това няма нищо чудно, че изпълнителната власт почти навсякъде е оръдие на световното правителство и изпълнява наказателни функции спрямо собственото си население, които все по-често възприемат формите на откровен геноцид.

Един от инструментите на световното правителство е така наречения Римски клуб, който беше особено активен в края на 80-те и началото на 90-те години, когато се решаваше изхода от Студената война и бъдещето на постсоциалистическите държави и на Третия свят. Този клуб си самовъзложи задачата научно да обезпечава "устойчивото развитие", а неофициално - да пропагандира концепцията за така наречения "златен милиард", т.е. мекия геноцид спрямо 80 на сто от населението на Земята, по-точно неговото изтребване с всички възможни средства и начини.

Така нареченият "Комитет на 300-те" отдавна постанови, че бъдещият свят трябва да бъде "по-добър и много по-малък", в рамките на 1-2 милиарда души.

В какво се състои тяхната идея за по-добрия свят. Милиарди ненужни гърла, изяждащи ограничените природни ресурси, трябва да бъдат "бракувани" и унищожени. Бракувани по два признака - по имуществено положение и по национална (цивилизационна) принадлежност. Славяните, в това число и българите, бяха бракувани като едни от първите.

Това обяснява и какъв характер трябва да възприеме съпротивата на българския народ в нейните национални параметри, включително въоръжена съпротива.

Неизбежно следствие е и постепенното унищожаване на основите на християнството, на националните държави и в крайна сметка ликвидирането на стотици милиони хора. Комитетът на 300-те, т.е. световното правителство, разглежда глобалните социални катаклизми и икономически депресии като "подготвително средство" пред наближаващите много по-сериозни събития и ги третира като средство за формиране на човешките маси, които ще бъдат послушни получатели на "помощи за безработни".

Тази ситуация по същество не се отличава от проповедите на Малтюс и фон Хайек и подема стария въпрос за това, че ресурсите не са достатъчни за всички. Докладът им обаче беше откровена измама и не анализираше основното - че доказалият своята сила човешки гений при всички случаи ще намери решение за проблемите с недостатъка на ресурсите.

Според намерението на глобализаторите, вместо сравнително мекия модел на "глобалния пазар" ще дойде жестокия модел на "глобалното администриране". На етапа на "глобалната окупация" природните ресурси трябва да се изземват и разпределят в рамките на глобалното планиране на глобалистите от западната цивилизация.

Националните държави ще трябва да приемат или сценария на Римския клуб, или ще бъдат насилствено "демократизирани" според югославския или иракския модел - най-напред блокада, след това атака и окупация. Природните ресурси, преди всичко нефтът и газът, трябва да минат под контрола на глобалните плановици, т.е. на световното правителство.

В САЩ глобалистите говорят, че Америка навлиза в епоха, която не прилича на нито една преди и която е длъжна да премине в диктатура. Помага информационната революция, основаваща се на развлечението (масовите зрелища, насилието и секса), които са нов наркотик за масите, ставащи все по-безполезни. По този начин се постига постепен социален и политически контрол над личността, като се използват и различните технологии за контрол на мозъка.

Скоро ще стане възможен почти непрестанния контрол над всеки жител на Земята чрез обновявани компютърни файлове, които, наред с другите информации, съдържат подробности за здравето на човека, начина му на живот и т.н.

Всеки човек вече е разработен в разни файлове на оператори на клетъчни телефони, банкови, транспортни и кредитни карти, които дават възможност да бъде следен в реално време.

Приета беше и американската идея за електронния паспорт с биометрични данни под претекста на "борбата срещу тероризма". Човечеството само създава глобалната система за следене и контрол на всеки.

Волята за съпротива на хората се контролира. Човекът "трябва да се държи в състояние на постоянна несигурност за неговото сегашно и бъдещо положение". Засега хората реагират така, както ги програмират. Изпадналите в апатия личности винаги са готови да приветстват появата на "големия човек", който обещава да реши всички проблеми и да въведе "ред в обществото". Но реално той не може да реши нищо, защото самият е пионка на големите.

Като цяло, управлението на обществото в широки мащаби се постига чрез средствата за масова информация. Това се дължи на страха на световното правителство, което си дава сметка, че ако истината стигне до достатъчно много хора, мотивационната блокировка ще става все по-слаба и накрая ще падне. Тогава примирението, че "всичко е загубено" ще загуби своята сила.

Според политтехнолозите на глобализма, нацията трябва да бъде програмирана за промени и да свикне с тези изменения. Днес разводите са нещо нормално, самоубийствата стремително растат, отклоненията от социалните норми - сексуалните извращения, хомосексуализмът, педофилията и лесбийството, станаха нещо обичайно.

Времената не се променят, тях ги променят. Всички изменения са били планирани по-рано и стават в резултат на разчетени във времето действия. Хората просто са заспали и позволиха да бъдат хвърлени в пропастта на апатията, дилетанщината и твърде големите възможности за избор. Тези промени ги лишават от волята за съпротива. Това състояние вече има и технически термин. То се нарича "дълбоко проникващо дълготрайно напрежение" и реално е перманентна масова шизофрения и глобална психическа епидемия. "Дълбоко проникващото дълготрайно напрежение" стана част от нашата околна среда, която е опасна, както отровния въздух, който дишаме.

Има три фази в реакцията на стреса, които проявяват социалните групи. Първата е повърхностна - атакуваното население се защитава с лозунги, това не засяга източника на кризата и няма реално противопоставяне. Втората фаза е разпадането. Това става, когато кризата продължава и общественият ред започва да се руши. Следва третата фаза, когато населението влиза в състояние на пълна апатия. След това следва неадекватно адаптиране на отделни индивиди и групи.

Манипулирането на цели групи население става чрез "шока на бъдещето". Този шок представлява серия от събития, които стават толкова бързо, че човешкият мозък не е в състояние да ги осмисли. Науката доказа, че съзнанието има ясни граници за осмисляне, както на количествените изменения, така и на тяхното естество. След серия от непрекъснати "шокове" населението влиза в такова състояние, че неговите членове вече не искат да правят избор в променящите се обстоятелства. Те са обхванати от апатия, способността им за съпротива е неутрализирана. Такава група става лесно управляема, което е и целта на разработката. Тази технология представлява физическо и психологическо пречупване на онази пренапрегната част от съзнанието, която отговаря за взимането на осмислени решения.

Всичко това е резултат на преднамерената стратегия на световното правителство и неговите социални инженери и е насочено към най-уязвимото място - към нашата представа за самите себе си. От тази обработка на съзнанието ставаме като стадо овце, водени на заколение. Ще припомним, че за разлика от други млекопитаещи - кучета, коне, свине, чувстващи наближаващата заплаха, в овцете и овните отсъства страхът от смъртта.

Човечеството в момента се намира в състоянието на стадо овце, които водят към кланицата, и то все още пасе и няма представа какво го очаква. Крайно време е да се събуди или поне да се изплаши.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ