Буш вече е отписан, въпреки че ще се опита да се върне във войната. Обиколката му в Азия беше за събиране подкрепа за ядрена атака срещу Иран. Не я получи.

Какво ще става в САЩ, Ирак, Иран, Сирия и Израел? Това е основният въпрос след междинните избори в САЩ, с които завърши 12-годишното доминиране на републиканците, т.е. на "добрата стара партия", good old party (GOP), в законодателната власт.

На пръв поглед отговорът е ясен. Демокрацията спечели, системата заработи. Изборите бяха първата крачка към ликвидиране на хаоса, който Буш и неоконсерваторите донесоха на САЩ и света.

Но на втори, се появява въпросът, дали системата наистина заработи, дали американците не бяха отново излъгани и дали нещо ще се промени, особено в Близкия Изток.

Нещата продължават да не са оптимистични.

Истина е, че огромното мнозинство от американците гласуваха срещу войната в Ирак, която Буш превърна в основна тема на изборите, за да не даде възможност да се обсъждат сривът на икономиката и долара, и глобалното изолиране на САЩ. С Ирак беше най-лесно, защото позицията на загубилата републиканска върхушка не се различава от тази на спечелилата демократична върхушка.

Но давлението на обикновения американец все пак се засили, което доведе до уволнението на секретаря на отбраната Доналд Ръмсфелд. Много вероятно е то да се дължеше и на нещо друго - на бунта на генералите в Пентагона срещу политиката на Буш в Ирак и подготвяната от него и Израел атака срещу Иран. Заговори се даже за военен преврат в САЩ.

Междинните избори бяха първите след началото на войната срещу Ирак. Американците се обявиха срещу нея. Но доста по-рано беше ясно, че тази война е загубена, че е огромно стратегическото поражение. В навечерието на изборите Багдад беше обкръжен от части на съпротивата и прилича на Сайгон преди неговото падане.

Акцентирането върху Ирак даде възможност на Буш да отклони вниманието и от Афганистан, където американците и НАТО затънаха, а талибаните си връщат територията и властта. Акцентът върху Ирак отклони вниманието и от падащото жизнено равнище в самите САЩ.

Но и тук демократите не можеха да атакуват Буш заради две причини. На първо място, откакто през май 2006 г. Хенри Полсън замени като секретар на финансите Джон Сноу, цялата финансова политика на Белия дом фактически премина под контрола на демократите. На второ място, демократите нямат никаква алтернатива на наближаващата дългова лавина.

С други думи, демократичният модел за информационно-финансово господство над света и републиканският за военно-технологично господство, демонстрират своята несъстоятелност. И двете крила на американския елит са пред необходимостта да изработят някаква принципно нова концепция за глобално доминиране. На този фон изборите дадоха възможност за преразпределение на някои позиции в елита - републикански и демократичен, за да имат време да се опитат да противодействат на срива на САЩ.

Вероятно договорките бяха по-различни - демократите трябваше да спечелят в Камарата на представителите, а републиканците да запазят преимущество в Сената.

Но демократите спечелиха и там. Буш и новата говорителка на Камарата - Нанси Пелоси, побързаха обаче да разочароват онези, които си мислеха, че демократите ще използват шанса да превърнат времето до 2008 г. в период на обструкция на Буш и да хвърлят върху него отговорността за провала вътре в страната и в чужбина. Това обаче едва ли ще се случи.

Само наивници биха могли да вярват в някакви принципни различия между елитите на републиканците и демократите. Нищо подобно. Като американски властови елит, още през 70-те години те изработиха заедно Големия план за контрол и монополизиране на глобалните нефтени, газови и ядрени ресурси чрез инвазия в богатите на енергия страни и инсталиране в тях на марионетни режими, които експлоатират собствените си народи за добив и снабдяване с енергия на САЩ.

Сривът на СССР отвори за САЩ огромен прозорец за постигането на тази цел. Атаките на 11 септември 2001 Г. бяха увертюрата към "глобалната война срещу тероризма", която трябваше да служи като прикритие за американската хегемония. Буш взе назаем фашисткото мото на Мусолини "ако не сте с мен, сте срещу мен" и го превърна в "или сте с мен, или с терористите", за да камуфлира американската експанзия. Част от Големия план за разработване на арабския свят и Близкия Изток беше връчен за изпълнение на администрацията на Буш-Чейни. Афганистан и Ирак бяха началото. Ливан, Сирия и Иран са следващите. След това са Русия и Китай. Целта остава постоянна. Заради това в САЩ става само прегрупиране във върхушката с оглед нейното изпълнение. Контролирането на Ирак с неговия нефт е важно за САЩ. Още по-важен е контролът на нефта, газа и урановите залежи на Иран, които могат да го превърнат в суперсила. Контролът над Иран ще означава възпиране на Китай и ограничаване на Русия. Иран е най-късият път за тръбопроводите от Казахстан и Каспийско море към Персийския залив с неговия танкерен трафик.

Необявената война срещу Иран започна веднага след войната в Ирак. Присъедини се и Израел, който се обяви срещу ядрената програма на Техеран и отказва да живее под "опасността от ядрен Иран", като заплашва, че ще нанесе удар по иранските ядрени съоръжения.

Вероятно инвазията срещу Иран беше планирана за април 2006 г., веднага след гратисния период, даден от ООН на Техеран да спре ядрената си програма. Планът предвиждаше 5-дневни тежки въздушни бомбардировки от САЩ, Англия и Израел, включващи и тактически ядрени оръжия за унищожение на бункерите. Нахлуването по сушата трябваше да стане от запад (Иран), изток (Афганистан) и от морето (Персийския залив).

Опитвайки се да предотврати атаката, Иран проведе големи военни маневри през април. Силата, която демонстрира по море, суша и въздух с напреднали оръжия подейства като аргумент. През август Иран проведе нови маневри, координирани с Китай и Русия, по всички ирански геостратегически граници, давайки сигнал, че тяхното атакуване ще струва много скъпо на агресора. В Белия дом разбраха, че са подценили иранската военна сила. Тогава Буш реши да отложи атаката и да привлече повече съюзници от ЕС или някои арабски режими.

Преди изборите в САЩ, в отговор на безпрецедентното съсредоточаване на американски самолетоносачни групи в Персийския залив и Средиземно море, Иран на 2-11 ноември проведе поредни военни маневри, на които бяха изстреляни нови видове ракети - Шахаб-3 с обхват до 2500 км, които могат да ударят американците в района и територията на Израел, и Noor, Kowsar и Nask, с радиус около 170 км, предназначени за военноморските сили, с които може да се покрие Ормузкия пролив. Това има огромно стратегическо значение, тъй като през него минават 20 на сто от всички световни нефтени доставки. Едновременно президентът Ахмадинеджад предупреди отново Тел Авив след като израелският заместник-министър на отбраната Ефраим Снех заяви, че "не изключва атака срещу Иран."

Но по същото време американското съсредоточаване около Иран започна да намалява и експедиционната ударна група Iwo Jima отплува обратно за САЩ след 6-месечно патрулиране в района, като на място останаха само самолетоносачната група Eisenhower и експедиционната група Boxer, но на достатъчна далечина от иранските свръхзвукови противокорабни ракети Sunburn и Яхонг. По този начин, в момента САЩ нямат потенциала и концентрацията за атака срещу Иран, който може не само да защити своята територия, но и да нанесе огромни поражения на противника.

САЩ се нуждаят поне от 3 експедиционни ударни групи и от 2 самолетоносачни групировки, за да имат шанс за успех срещу Иран.

Но Техеран държи основните козове. Той може да затвори Ормузкия пролив, когато поиска с трите поставащи мини подводници от класа Кило, да предотврати прочистването на мините с разположените по бреговете антикорабни ракети. Освен това, Иран има китайски мини ЕМ-52, които са с ракетни двигател и могат да бъдат деактивирани, за да пропускат приятелски кораби, или активирани, за да унищожават корабите на противника.

Освен това, още през април 2006 г. Иран направи опити с ново високоскоростно торпедо, което може да се движи във водата със 100 метра на секунда, четири пъти по-бързо от конвенционалните торпеда. Това иранско оръжие вероятно се базира на руските суперкавитационни торпеда "Шквал" с ракетни двигатели за унищожение на подводници. Торпедото има реактивен двигател с твърдо гориво, създава суперкавитационен балон, който го покрива с газова обвивка, намаляваща триенето метал-вода. Торпедото е изстрелвано със 100 км/час. След това включва своя реактивен двигател. При опитите "Шквал" е имал 80 на сто успеваемост в обхват до 7 километра.

За да избегне войната, Иран вървеше по дипломатическия път и отвори ядрените си съоръжения за инспекциите на МАГАТЕ, чиито експерти нямат доказателства, че той разработва ядрено оръжие. Иран предложи да спре ядрената си програма, ако САЩ престанат да го заплашват и дадат гаранции, че няма да го нападнат. Буш-Чейни отказаха и съобщиха, че всички опции, в това число и ядрената, са на масата. Ахмадинеджад призова към мирни преговори и свободен от ядрени оръжия Близък Изток на сесията в ООН през септември.

Изборите в САЩ донесоха категоричното "не" на повечето американци за войната срещу Иран. Това принуждава Белия дом и Пентагона да извършат промени в плановете си. Ако не са в състояние първи или сами да атакуват Иран, тази задача могат да делегират на Израел, който ще бомбардира ядрените съоръжения на Иран. САЩ ще помагат с оръжия, разузнаване и логистика. Американските сили няма да бъдат въвлечени пряко, но ще доставят на Израел ядрени оръжия с миниатюрни бойни глави. Израел няма никакъв потенциал за сухопътна война и ще атакува от въздуха районите, в които има оръжия за ответна атака на Иран. Това може да стане всеки момент, според някои източници, най-вероятно между февруари и април 2007 г.

Изглежда, че най-лошото предстои, като може да доведе до пълно унищожение на американската армия в Ирак, и да върне света към войната на Великобритания в Афганистан от средата на XIX век, когато местните племена избиха всички англичани, оставяйки жив само един, за да разкаже историята им.

Позицията на демократите е ясна - те няма да попречат на Буш за нова война.

На този фон назначението на Робърт Гейтс за секретар на отбраната може да има две обяснения. Едното е, че като човек от Студената война и участник в тогавашните оръжейни доставки в рамките на Иран (Контра) познава нещата в тяхната история и детайли.

Второто обяснение е, че атаката срещу Иран е трябвало да бъде новата "октомврийска изненада", но генералите в Пентагона са казали "не". Гейтс е изпратен там да оправя хаоса и да елиминира съпротивата. Заради това са и слуховете, че Израел е предупредил Буш, че трябва да нанесе преемптивен удар срещу Иран, като му е дал окончателен срок 6 месеца след изборите. Тази оценка се засилва и от Авигдор Либерман, един от най-големите ястреби и министър на новото министерство по стратегическите въпроси на Израел.

Разработва се и резервен вариант от бившия държавен секретар Джеймс Бейкър и демократа Ли Хамилтън, членове на нова комисия, които препоръчват САЩ да започне преговори с Иран и Сирия за Ирак. Буш е бил впечатлен от "тяхната позиция". Но Техеран няма намерение да отстъпи от своята ядрена програма за мирни цели, или да оказва помощ на САЩ в Ирак. Буш пък изключва каквато и да било възможност Иран да произведе ядрено оръжие. Преговорите винаги са "нещо срещу нещо" - quid pro quo.

Китай и Русия са на страната на Иран, което се диктува от техните национални интереси и едва ли ще отстъпят от тази позиция, особено Китай.

Ако има нещо добро в новия Конгрес на САЩ, то е, че в него все пак има хора, които знаят, че съществуват и други държави по света. Точно преди изборите се появиха някои публикации, от които може да се предполага, че основните неоконсерватори-архитекти на политиката на Буш - Ричард Пърл, Кенет Еделман, Дейвид Фрум, започнаха да се оттеглят от него. Дали Буш е отписан?

В САЩ продължава обработката на общественото мнение. Помощникът на държавния секретар за Близкия Изток Дейвид Уелч посочи всичките "грехове" на Иран в следната последователност: "Иран хвърли предизвикателство на цялата световна общност. Техеран постоянно нарушава международните норми и своите задължения пред МАГАТЕ, подкрепя насилието и терора в Ирак, Ливан и целия свят, отказа да предаде на правосъдието членовете на Ал-Кайда, които бяха арестувани там през 2003 г., поддържа ливанската Хизбула и палестинските терористични групировки.

И след всичко това, как да не хвърлиш бомби върху този Иран. Същият сценарий подготвяше войната срещу Ирак. Сега се използва срещу Иран.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ