Конспирация ли е теорията на конспирацията

Тайните конспиративни организации и техните мрачни секрети отново са световен бестселър. Нищо чудно. Темата е стара като света.

Различните окултни сдружения, активизираната роля на масоните във Ватикана, ролята на Opus Dei, сблъсъкът на цивилизациите, на Атлантизма и Евразиатството... Всичко това не е измислица, а реалност, която вече е на авансцената на световната политика, заедно с наблюдаваният ренесанс на религиозността, освободена от догмите.

Така или иначе, и през 2006 г. челна тема на световните медии беше езотериката. И отново пред човечеството се разкриват тайните на темплиерите, катарите, свободните масони, розенкройцерите, на Озирис и Хирам, Юда и Луцифер, Калиостро и Папус...

Но какво всъщност са тайните организации? Каква роля са играли и продължават да играят в така наречената световна конспирация, която е реално ежедневие?

Сериозните разработки на тази тема, за съжаление, са малко. Имаме обаче огромно количество произведения, написани от различни псевдоспециалисти, плагиати или от "алтернативни историци", както самите се наричат. Пример могат да бъдат Майкъл Байгент и Ричард Лей, които обвиниха Дан Браун в плагиатство на тяхната книга "Свещеният граал, свещената кръв", залегнала в "Шифърът на Леонардо".

Истина е, че повечето тайни организации не са измислени и съществуват реално, даже напълно официално. Така е с всички масонски ложи във Франция, които са официално регистрирани.

Опитвайки се да опростят нещата, специалистите разграничават две категории - тайни организации със земни цели, и секретни организации с инициацитивен (от инициация) тип.

Първата категория е много широка. Към нея могат да се причислят и организациите с престъпен характер - италианската Сosa Nostra, японската Якуза, различните терористични организации и преди всичко тайните политически сдружения като Тайният комитет на революционната акция (CSAR), известен като La Cagoule (Качулката), създаден през 30-те години от бивши членове на Френската акция (AF) за осъществяването на държавен преврат (неуспешен).

Но според други експерти, тайните организации, които заслужават това име, са само инициацитивните организации. Те се създават с използването на определени ритуали, церемонии и символи. Става дума за инициация, която има за цел "вътрешно трансформиране" на човешката личност.

Какво тогава ги различава от религиозните течения? Именно онази тайна, която е запазена само за посветените.

До големите официални и публични религии винаги са се създавали и секти, които са считали, че трябва да останат секретни. В древния Египет ги описват като "разсадник на инициацитивните организации". Повечето смъртни са се задоволявали с поднасянето на дарове пред храмовете и само някои щастливци са могли да влезат в тях, получавайки достъп до мистерията, особено онази, свързана с бога Озирис. Това разграничаване между посветените и профаните - Pro fanum (дословно - пред храма), има важно значение за разбирането на традицията, в която се вписват тайните сдружения. Тя се е утвърдила около трите големи религии - юдеизмът, християнството и ислямът, които са езотерични религии (от гръцкото exoterikos - публичен), което означава, че тяхното послание е насочено към колкото се може повече хора. Езотеричните движения (от гръцкото esotericos - запазено за избраните) е точно в противоположната посока.

Още през първите векове на християнството са се появили гностиците, които са били убедени, че Писанието съдържа някакъв укрит смисъл, който е достъпен само за елита. Някои евангелия, определяни като апокрифи (които не са били включени от църквата в библейския канон), споменават за особената връзка между Христос и Мария Магдалена, т.е. "Шифърът на Леонардо" не е измислил топлата вода.

От друга страна, евреите-кабалисти от средновековието са се опитвали да разкодират Тора-та.

В света на исляма са се появили суфистите, създали тайното братство Tarika, практикуващи и мистично разчитане на Корана.

Но истината е другаде, извън дословния текст на Писанията или извън външните впечатления - в "първоначалната мъдрост", "началната традиция", която предшества всички религии и чиито притежатели са именно тайните организации. Тази идея за свещената доктрина, черпеща от неизвестни традиции на народите на Изтока, е проникната цялата западна култура. Тя е един от фундаментите на съвременния езотеризъм, а от Средновековието и Ренесанса е вдъхновението на алхимиците, които също са били тайна организация.

Онези химици, които са опитвали да изпреварят своето време, са кръстосвали Европа в търсенето на новото знание и тайна. Използвали са елементи на християнския гнос и еврейската кабала.

Или традициите на херметизма, идейно течение, което се е родило в древна Александрия, и е било открито отново през XV и XVI век. Учениците на Николя Фламел са искали не само да правят от обикновените метали злато. Те са се опитвали да променят самите себе си. Търсенето на философския камък от тях е било метафора.

Тази цел е водела и рицаря и алхимика Кристиан Розенкройц, който е умрял на 120 години, въпреки че реално никога не е съществувал, както и тайното братство, носещо неговото име. Родил се е в началото на XVII век във фантазията на немските студенти. Розово-кръстоносните науки (които обхващат същите части - египетската мистерия, херметизмът, гносът, кабалата и алхимията) са събудили интереса на тогавашна Европа - от френския философ Картезий до англичанина Френсис Бейкън, автор на "Новата Атлантида". Но преди всичко на друга тайна организация, която е напълно реална и се е появила 100 години по-късно. Става дума за свободната масонерия.

В началото на XVIII век (първата ложа се е появила през 1717 г.) масонерията става резервоар, в който се вливат всички езотерични движения. И така, по време на инициацията, профанът преминава през ритуал, който прилича на някакво алхимично пречистване. По този начин както масонерията, така и всички други тайни движения, появили се след нея, се позовават на древните времена. В основата е легендата за майстора Хирам (от името на строителя на храма на Соломон, убит от работниците, които са искали да откраднат неговите знания.) Оттогава храмът е незавършен, а масоните трябва да работят за неговото довършване, търсейки загубената дума на майстора. Масоните обичат да се хвалят, че произхождат от семейството на темплиерите, въпреки че нямат никаква връзка с тях.

Но през XVIII век този рицарски орден е бил на мода. Темплиерите, преследвани 400 години по-рано от френския крал Филип Прекрасния, могат да раждат романтични фантазии. Оттогава те се появяват постоянно в най-различни хипотези. "Шифърът на Леонардо" например открива връзка между Мария Магдалена, темплиерите и катарите (което няма никакво основание, защото този напълно официален орден никога не се е превърнал в тайна организация.)

Но щом става дума за рицарите на Храма и йерусалимския ахрикект, защо да не споменем и за строителите на пирамидите? Именно. Някои масони търсят своя родовод от фараонската линия. През XVIII и XIX век, по време на френските експедиции, Европа е залята от вълна на египтомания, а "братята на пергела и триъгълника" полудяват на тема мистериите на Озирис.

През 1784 г. някой Джузепе Балсамо, известен повече като граф Калиостро, повече като граф Калиостро, създал в Лион първата египетска ложа с названието Триумфиращата мъдрост. Но тъй като се забъркал в някаква афера с бижутерия, намерил убежище в Италия, където бил преследван и осъден от папата за своите "дяволски практики".

Калиостро е инспирирал Дюма - баща и син, представял се е за гадател, и като други "братя", които създават цяла серия "отделения", като например Мартин де Паскуали, който през 1754 г. поставил началото на мартинското течение, е бил основател на ложата Chevaliers Macons de l’Univers.

Или неговият наследник Папус, който след един век ще стане най-славният френски окултист, съветник на руския цар Николай II, докато не го е заменил Разпутин. Папус е призовавал духовете (което тогава са правили и Артур Конан Дойл и Виктор Юго) и зад завесата на този спиритизъм е стимулирал различни тайни организации. Сред най-известните са Теософското движение, Херметичният орден на златния изгрев, или Astrum Argentinum.

Говори се, че масоните тайно работят за дявола. Това убеждение е на католическите среди - че масоните заговорничат за свалянето на бога, заради което са разпалили Френската революция.

Това е теорията на конспирацията, която по онова време прави фурор. Преди всичко на базата на легендата за Илюминатите. Тази група, която се е появила в Бавария през 1776 г. наистина е съществувала около 10 години, но са й приписвали влияние, което тя никога не е имала. Започвайки от XVIII век, илюминатите са били представяни като секта в рамките на масонерията (тайна организация в тайната организация), конспирираща най-напред срещу Людвик XVI, а след това срещу целия свят. Още днес на Илюминатите се посвещава огромна литература. С течение на времето те са проникнали в банката на Ротшилд, в Международния валутен фонд, ЦРУ, американската администрация и т.н., за да установят Новия световен ред, което също няма нищо общо с реалностите, тъй като новият световен ред се дължи на обективни икономически, геополитически и глобални тенденции, които вече се изчерпват.

Но това не пречи на теорията за масонския, а след това за еврейския заговор и конспирация.

В края на XIX, и особено през XX век, илюминатите отстъпват мястото си на евреите, въпреки че се твърди, че са се обединили и претопили взаимно).

Каква е тезата на тази теория? Че начело на свободната масонерия и по принцип на всички тайни организации стои еврейска върхушка, която има само една цел - да унищожи християнската цивилизация. За това говори Хитлер в "Моята борба". В резултат, неговата служба за борба с масонерията се настани в конфискуваната сграда на Великия изток на Франция. Режимът на Виши не изостана и създаде SSS (Служба за тайните организации), в която действаха преди всичко ветерани от La Cagoule.

И именно в тези среди се появи тезата за синархическия заговор и конспирация.

Какво е това синархия? Това трябва да е езотерична група, създадена от технократи, позоваваща се на идеите на мартинизма и финансирана от ционистки банкери, действаща в интерес на еврейските и англосаксонски сили. Тази теза се подкрепя от десните кръгове.

За левите кръгове синархичната хидра намира олицетворение в друга напълно реална организация с голямо влияние. Става дума за Трилатералната комисия, международна организация, създадена през 1973 г. от банкера Дейвид Рокфелер, чиито членове са и Валери Жискар Д’естен, Раймон Бар, Джордж Буш. Братовчедка на трилатералите е Билдербергската група, създадена през 1954 г., обединяваща световната финансова и политическа върхушка и спазваща принципа на секретността. Групата продължава да се събира на годишни срещи и остава напълно непрозрачна.

Фонът на тези теории е един и същ - че съвременната политика се ръководи от тайна организация, която изпълнява заповедите на "невидимата върхушка". Привържениците на крипто-историята са убедени, че и нацизмът е имал окултни източници, като Хитлер е бил манипулиран от групата Thule, немско дружество, появило се в началото на XX век.

И, разбира се, Джордж Буш. Той е член на тайното сдружение "Череп и кости" - Skull and Bones, създадено през 1832 г. на Иейлския университет.

Това означава, че образът на света от времето на Илюминатите не е станал с нищо по-прозрачен и теорията на конспирацията съвсем не е теория, а практика, реализирана от членовете на различни известни и неизвестни организации.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ