Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Литвиненко = Марков + папата
Литвиненко = Марков + папата + 11.09 + нова студена война
01.2007

На 24 ноември 2006 г. в Лондон почина бившият агент на руската Федерална служба за безопасност (ФСБ) и дисидент, 43-годишният Александър Литвиненко.

Най-напред английските лекари откриха в организма му следи от отровния талий и съобщиха, че подполковникът е получил смъртоносна доза - най-малко 500 милиграма от този високотоксичен метал.

След това смениха диагнозата - не е талий, а полоний-210. Междувременно здравето на Литвиненко светкавично се влоши и той почина. След време тази дата може да се окаже "официално начало" на новата Студена война.

Три седмици по-рано, на 1 ноември в 10 часа сутринта Литвиненко е имал среща в Millenium Mayfair Hotel в централен Лондон със Сергей Луговой, собственик на фирма за сигурност в Москва, дошъл в Лондон, за да гледа футболния мач между Арсенал и ЦСКА-Москва. На срещата са присъствали и двама други непознати на Литвиненко руснаци - Димитри Ковтун, бизнеспартньор на Луговой, и Вячеслав Соколенко. След това те заявиха, че на срещата Литвиненко е пил само чай. Луговой, бивша охрана на обекти в Москва на намиращия се в Лондон олигарх Борис Березовски и на някогашния премиер Егор Гайдар, отказа категорично да има каквото и да било съучастие в смъртта на Литвиненко. "Изненадан съм колко истерично някои хора искат да им припишат това" - каза той. След тази среща, в 15 часа Литвиненко се е пренесъл в района на "Пикадили" в суши-ресторанта Itsu, където се е срещнал с италианеца Марио Скамарелла, който му се е обадил и помолил да ускори срещата, която преди това е била уговорена за 10 ноември, за да "обсъдят много важни документи." Този италианец, представящ се като професор и следствен магистрат, е в състава на италианската парламентарна "комисия Митрохин", разследваща дейността на КГБ на територията на Италия по време на Студената война, оглавявана от Паоло Гуццанти и печално известния в България съдия-следовател Франческо Импозимато от процеса срещу Сергей Антонов. След срещата Литвиненко е казал в интервю за Би Би Си: "Излезе човек и предложи да се срещнем. Срещата се състоя на 1 ноември в един от ресторантите в центъра на Лондон. Той ми даде документи, в които е фамилията на човек, който може да е причастен към убийството на Анна Политковская. Няколко часа след тази среща вече бях в състояние на отравяне." Литвиненко не е имал време да разгледа подробно дадените му документи, тъй като се е почувствал зле. Той каза, че не може да обвини Скарамелла, че го е отровил: "Аз поръчах обед, но той нищо не яде. Изглеждаше много нервен - каза Литвиненко. Даде ми четири страници текст, като помоли да ги прочета веднага. Документът съдържаше списък на имена, в това число на офицери от ФСБ, които както се твърдеше, са участвали в убийството на Анна Политковская." Скарамелла казал на Литвиненко, че е получил смъртна заплаха. Документите, които той дал на Литвиненко и които са били видяни след това от "Индипендънт", обвинявали Литвиненко и Скарамелла в конспирация срещу ФСБ, заради което трябвало да бъде използвана сила, за да замлъкнат. В документите се сочело и името на пенсиониран агент от ФСБ, който отговарял за планирането на убийството на журналистката-дисидент Анна Политковская, в нейния московски апартамент през октомври 2006 г.

Всичко това се е случило на 1 ноември, когато, както заяви Литвиненко, е бил отровен.

Няколко дни по-късно беше приет за изследвания в Barnet General. Състоянието му се влошаваше и на 17 ноември той беше преместен в университетската болница College London.

На 19 ноември се появиха твърденията, че е бил отровен от талий. На 20 ноември беше преместен в интензивно отделение. Скотланд ярд заяви, че разследва случая като преднамерено отравяне на Литвиненко от Кремъл. На 22 ноември състоянието на Литвиненко се влоши окончателно, като лекарите промениха диагнозата и изключиха радиационно отравяне с талий. През нощта на 23 ноември, след инфаркт, Литвиненко почина.

На 24 ноември беше съобщено, че радиоактивният материал, намерен в хотела и ресторанта, които Литвиненко е посетил, е полоний-210. След това следи от полоний-210 бяха открити на много места в Лондон, в това число в резиденцията на Березовски, в няколко офиса, които са били посещавани от Литвиненко, и в някои самолети на British Airways, летящи до Москва.

Няколко часа след смъртта на Литвиненко адвокатът Александър Голдфарб прочете неговото посмъртно писмо, с което обвиняваше лично Путин за своето убийство. Това беше подето от медиите в Англия, САЩ и в други западни страни. И изведнъж всичко заприлича на нещо, което вече е било. Даже няколко пъти - Георги Марков, Сергей Антонов, папата и т.н.

Ясно беше, че става дума за убийство, чиято цел беше да се разгърне кампания, както с убийството на Анна Политковская, срещу Русия, нейните сегашни служби и лично срещу Путин.

Кои все пак са лицата, участващи в този сценарий?

Около Александър Литвиненко между 1 и 23 ноември в лондонските болници ставаха неща, които със сигурност не правят чест на британската медицина, която от момента на потърсената помощ от него на 1 ноември не можа да открие нито средствата за отравянето, нито самия този факт. Болестта му обрастваше с все повече атрибути на конспирологията (както при Георги Марков) - отрови, чужденци, неясни аутопсии, противоречиви диагнози и изявления. Състоянието на Литвиненко все повече приличаше и на симптомите на рак в последния 4-ти стадий. След това английската полиция подсказа и версията за "самоотравяне".

Вечерта на 23 ноември се появи и поредната сензация - болният, напълно неконтактен и в безпомощно състояние, сам е продиктувал и подписал (след това се разбра, че подписът му е ксероксиран) посмъртното си писмо. "Вие (т.е. Путин) успяхте да ме накарате да замлъкна, но на твърде голяма цена. Вие се оказахте безмилостен варварин. Един човек можете да накарате да замълчи. Но вълната на протеста ще обхване целия свят."

Почти като Димитров на Лайпцигския процес.

Писмото четеше на развален английски споменатият Александър Голдфарб, който се е срещнал с Литвиненко по време на излежаваната от него присъда. В края на 90-те години Голдфарб беше директор на програмата на Джордж Сорос за преустройство на руското правосъдие и е посещавал Литвиненко в затвора Лефортово. Преди това Литвиненко излезе на пресконференция още като служител на ФСБ и заяви, че му е било заповядано да убие олигарха Борис Березовски. Именно на Голдфарб Литвиненко се е обадил през 2000 г. преди да избяга от Русия. Тогава Голдфарб работеше за Березовски в САЩ, и замина за Русия, където организира бягството на Литвиненко през Турция за Англия.

След като пристигна в Лондон, Литвиненко отново беше до своя патрон Березовски, който му даде къща в северен Лондон и заплата като "съветник".

Кой всъщност е Литвиненко? Роден 1962 г. във Воронеж. През 1980 г. започва военна служба. Дослужил е до подполковник. От 1988 г. работи в органите на контраразузнаването на КГБ на СССР. От 1991 г. е в централния апарат на ФСБ, специализация - борба с тероризма и организираната престъпност. През 1997 г. е преведен в най-секретното подразделение на ФСБ - Управлението по разработка на престъпните организации на длъжност старши оперативен сътрудник, заместник-началник на 7-ми отдел.

След като избяга в Лондон със семейството си, той заяви, че е бил принуден да направи това "заради непрестанното преследване от службите на Русия." Истина е, че там срещу него се водеха дела по четири члена на наказателния кодекс - злоупотреба по служба, използване на оръжие, кражба на боеприпаси и взривни устройства.

Но Литвиненко беше главното действащо лице в скандала с така нареченото "дело за убийство на Борис Березовски." Литвиненко заяви, че е получил от своите преки началници заповед да убие Березовски, но е отказал и е уведомил олигарха. След 17 ноември 1998 г., когато на пресконференцията обвини руските служби в подготовка на покушение срещу Березовски, той беше арестуван и на 26 ноември 1999 г. оправдан от военен съд. Докато не се появи в Лондон никой не знаеше къде се крие. След като пристигна в Англия, разказа историята на своето бягство от Русия с помощта на Александър Голдфарб, в миналото еврейски дисидент и преводач на Андрей Сахаров, а сега американски гражданин. Голдфарб е помогнал на Литвиненко през Украйна да стигне до Турция, откъдето е кацнал в Лондон.

На 15 май 2002 г. Литвиненко получи политическо убежище в Англия. През май-юни 2002 г. беше задочно осъден в Русия на 3,5 години, с изпитателен срок една година.

След смъртта на Литвиненко, се разбра, че е работил не само за Березовски, но и за Леонид Невзлин, бившият изпълнителен директор на ЮКОС, избягал в Израел, който призна, че Литвиненко е идвал при него със секретни документи за ЮКОС, които могат да се използват срещу руските лидери.

Това означава, че Литвиненко е бил двоен агент на двама олигарси - Березовски и Ходорковски (чрез Невзлин), като информацията е стигала до израелския Моссад и до английското разузнаване MI-6. Ролята на Литвиненко в тази схема обикновено съкращава продължителността на живота. Той е станал проблем за няколко криминални синдиката и техните лидери.

Отговорът на въпроса "кой печели" е ясен - със сигурност не е Путин, ФСБ или руското разузнаване. Литвиненко беше твърде малка риба в този голям аквариум. Убийството му съвпадна със срещата на ЕС и Путин по енергийните въпроси във Финландия, която трябваше да се превърне в атака срещу руския президент и неговия "нов тоталитаризъм."

Убийството на Литвиненко трябваше да направи и връзка с убийството на Анна Политковская, която също неслучайно беше убита на 7 октомври - рождения ден на Путин. (Ще припомним, че убийството на Георги Марков от англичаните също беше на рождения ден на Тодор Живков.)

Връзката Литвиненко-Политковская трябваше да бъде основна.

Но коя всъщност беше "руската дисидентка - журналистка" Анна Политковская. Преди всичко не беше руска. Беше украинка - Анна Мазепа и работеше в "Новая газета" с антипутинска ориентация. Родена през 1958 г. в Ню Йорк, където нейните съветско-украински родители са били дипломати в ООН. След това се оказа, че от 1990 г. Политковская е била и американска гражданка, използваща домициалното право на гражданство, според мястото на раждане. Тя критикуваше действията на руските военни на територията на Чечня. Заради нейни публикации бяха арестувани или загубиха работата си доста руски военни. Всичко щеше да бъде наред, ако тя не получаваше поръчки за тези публикации директно от Березовски и Гусински.

Убийствата на Литвиненко и Политковская показват, че давлението върху Путин нараства. Ескалацията върви към нова Студена война. Путин, въпреки своята вътрешна дясноцентристка политика, водеща към либерализиране и задълбочаване на пропастта между бедните и богатите, се превръща във фокус на антируската кампания в САЩ, Англия, Италия и Израел. Много преди смъртта на Литвиненко и Политковская основните политически и пропагандни центрове на Запад правеха всичко за дискредитирането на кремълската администрация не заради "нарушаване на човешките права", а защото Русия препречи отново пътя към тяхната глобална хегемония. И даже ограничените крачки, които Путин предприема за защита на интересите на Русия, се оказаха напълно неприемливи за архитектите на новия световен ред. От няколко години всичко, което Путин прави, се представя от русофобите на Запад като работа на един откровен тоталитарист. Позицията на Москва за Ирак и Иран, и даже за Сахалин-2, стратегическото поражение на САЩ и Англия в Близкия Изток задвижват отново медийната западна машина, усъвършенствана в зомбирането на стотици милиони игноранти. Путин е представян като убиец, Хуго Чавес - като антисемит, Ахмадинеджад - като нов Хитлер, китайците - като антихуманна империя и т.н.

Ако има нещо все пак положително в убийството на Литвиненко, то е, че може да се използва в Италия за разследване на истинските извършители на атентата срещу папата, а в Англия - на истинските причини за смъртта на Георги Марков. Тези престъпления все пак трябва да бъдат изяснени веднъж завинаги. Иначе жертването на дребни пионки на голямата шахматна дъска ще продължи в безкрайност.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 140, January 2007
Кой сте вие, агент 007
"Казино Роял" беше 21-ят филм в продължаващата вече 44 години епопея на Джеймс Бонд (агент 007). И с него се върна към н...
    Престъплението с 3-ти и 4-ти реактор
Договорът между България и Европейския съюз за затваряне на реактори 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй" е корумпиран и невалиден и ...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com