Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Атаката срещу Иран предстои
Подготовката за война срещу Иран продължава с пълна пара
04.2007

Подготовката за война на САЩ и Израел срещу Иран върви с пълна пара. Според някои източници, атаката може да бъде още през април с удар срещу иранските обекти, в които се разработва ядрената програма. Други източници предвиждат атака до няколко месеца, т.е. докато САЩ попълнят арсенала си с по-силни антибункерни бомби, вероятно с мини-ядрени заряди.

Показателно е, че Техеран отново предупреди Запада да не прави "глупави движения и че ще бъде изненадан от отговора на Иран, ако бъде нападнат".

Едновременно в Израел бяха проведени учения на гражданската отбрана - най-крупните в историята на страната, в които се отработваше и преодоляване на последствията от ракетни удари.

Ситуацията остава крайно напрегната и неясна, въпреки търсенето на решение и по дипломатически път - нова резолюция на Съвета за сигурност, която може да даде на Техеран още 60 дни да прекрати обогатяването на урана. Срокът на предишната изтече на 21 февруари като иранският президент Ахмадинеджад заяви, че "Иран е получил технология за производството на ядрено гориво и сега нашата програма е като локомотив, който няма спирачки."

В администрацията на Буш подготовката за военна операция срещу Иран не спира. Едновременно се поддържа тактиката на дипломатическите опити на Държавния департамент.

Ролите са поделени. Чейни лансира военната опция, Кондолиза Райс - дипломатическата. Буш не изключва и двете. Целта му е смяна на режима в Техеран и постигане на контрол над иранския нефт. Ако това стане с дипломация - добре, ако не - ще бъде използвано оръжие. Везните натежават към война.

Други източници предполагат, че на Пентагона са необходими още 5-6 месеца, за да подготви военната операция. Разработката й е възложена на заместника на отбраната Гордън Ингланд, който действа с разузнавателните агенции на САЩ, Пакистан и някои страни от Близкия Изток. На зам.-държавния секретар Николас Бърнс пък е възложено да създаде единен американско-европейски дипломатически съюз, който да убеди Русия и Китай да се съгласят с по-остра резолюция срещу Иран в Съвета за сигурност. Бърнс трябва да постигне и съгласието на ЕС за евентуална военна операция срещу Иран и гаранции за техническа подкрепа от Йордания, Саудитска Арабия, Египет и Турция. Бърнс трябва да уговори съюзниците на Вашингтон да разрешат зареждането и прелитането над техните територии на бомбардировачи на САЩ. Според експертите, след изтичането на 7 месеца, американската авиация ще получи достатъчно количества нови бомби за дълбоко проникване, по-мощни от използваните в Ирак през 2003 г.

Само като безумие може да се оцени ситуацията, в която Буш ескалира подготовката за война срещу Иран, въпреки фиаското в Ирак. Това ще доведе САЩ до поражение в глобален мащаб. Да се воюва на три фронта наистина е безумие. Ядрените разработки на Техеран са само предлог. Реално, САЩ преследват други цели - постигането на контрол над персийско-каспийската енергийна елипса и над регионалните транспортни комуникации. Само в този случай рискът с война срещу Иран е оправдан. САЩ ще постигнат контрол над всички нервни окончания на целия свят. Икономиките на Европа, Япония, Китай и Югоизточна Азия ще зависят от лоялността им към Вашингтон. Заради това безумието в действията на САЩ е привидно. Новата война ще има идеологическо и организационно подсигуряване.

Военно-политическата върхушка във Вашингтон започна да обсъжда агресията срещу Иран още преди нахлуването в Ирак. В сухопътните, военно-морските и военно-въздушните сили, както й в морската пехота през последните четири години се отработваше операцията иранска свобода. В наследство, новият командващ на CENTCOM адмирал Фелън получи няколко оперативни плана под кода Тактика на иранския военен театър - TIRANNT.

През 2006 г. в Пентагона беше създаден директорат, разработващ иранската кампания, предприятията на атомната промишленост и ракетните установки в Иран. Тези обекти трябва да бъдат унищожени първи от авиацията и командосите на САЩ.

Ескалирането на военното планиране е последният ход в шестгодишната подготовка на администрацията на Буш за война срещу Иран, който още през 2002 г. беше включен в "оста на злото". Мотивът с иранските ядрени оръжия се появи по-късно. Веднага след събитията на 11 септември 2001 г. тогавашният зам.-държавен секретар на САЩ Стивън Хадли и ръководството на Департамента на отбраната - Ръмсфелд, Вулфовиц и Дъглас Фейт, започнаха съгласуването на иранския "дневен ред". Първата от тези срещи стана в Рим с аналитика на Пентагона за Ирак Лари Франклин, експерта по Близкия изток Харолд Род и известния със съчиняването на "българската следа" Майкъл Ледин (на който се спирахме в "Строго секретно"). Той свърза американците с известния ирански оръжеен търговец Манухер Чорбанифар. След януари 2002 г. разузнавателни източници започнаха да съчиняват информацията за "обогатяването на урана от Иран". Но по това време вниманието на Буш беше насочено към Ирак.

В началото на 2002 г. Ледин формира Коалиция за демокрация в Иран заедно с Морис Амитай, бивш изпълнителен директор на ционисткия Американско-израелски комитет (AIPAC).

През август 2002 г. на пресконференция във Вашингтон за първи път се появи обвинението, че Иран има тайна ядрена програма.

Няколко седмици преди атаката на САЩ срещу Ирак през пролетта на 2003 г., Иран съобщи, че изгражда ядрено съоръжение в Натанз за осигуряване на енергия за вътрешния пазар. Но обвиненията на САЩ и Израел, че Техеран има оръжейна ядрена програма продължиха. Белият дом възприе тактиката "никакви преговори с Техеран, война или нов режим, и пълен отказ от ядрената програма."

Но идеята на Белия дом за смяна на режима в Техеран умря през лятото на 2003 г. Към есента на 2004 г. линията към конфронтация с Иран беше възстановена с думите на Буш, че никога няма да позволи Иран да има ядрено оръжие. По същото време Пентагонът получи заповед да разработи военната опция срещу Иран до юни 2005 г. Но и тези планове се провалиха. От март 2006 г. действията на Буш станаха още по-открити. Той беше решил предварително, че Иран е виновен и няма смисъл да доказва своята невинност и да твърди, че Персийският залив принадлежи на персите, а не на американците.

В разгара на критиката срещу Буш заради поражението в Ирак, през ноември 2006 г. се показаха заглавията "Да бомбардираме Иран". Кога? Да направим това през 2007 г. Но най-напред да дадем време на дипломацията на ООН да демонстрира своето безсилие.

От началото на 2007 г. военната групировка на САЩ в Персийския залив има две задачи - да засили давлението върху Техеран, за да бъде извършен преврат, и, ако този план се провали, да проведе въздушна операция срещу основни обекти в Иран.

Новата резолюция на Съвета за сигурност е най-остра със своите санкции спрямо Иран, в това число забрана на оръжеен износ, замразяване на сметките на физически лица и фирми, участващи в ракетната програма на Техеран, призив да не се отпускат нови заеми и т.н. Трябва да се очаква, че Иран ще преразгледа връзките с МАГАТЕ.

С отказа на Москва да спазва договореностите с Иран за доставка на ядрено гориво за АЕЦ Бушер тя започва да следва линията на Белия дом, вероятно заради някакви бартерни договорености зад сцената. В тази обстановка обаче САЩ едва ли могат да очакват прогрес на дипломатическите контакти с Иран на територията на Ирак или в съседна Турция, особено след отвличането оттам на иранския генерал Али Реза Ашгари, бивш заместник-министър на отбраната на Иран и командващ Пасдарана.

Буш вече не може да развива едновременно двете линии - дипломатическата и военната. При него всички "мирни пътеки" водят към война. На среща в Пентагона през февруари е било обсъждано ескалирането на риториката спрямо "иранската опасност" по начин, който беше използван срещу Ирак.

Тревожни са и съобщенията, че израелските военни водят консултации с Пентагона да им бъде предоставен "въздушен коридор" над Ирак за нанасяне на удари по иранските ядрени обекти, дозареждане във въздуха и помощ в насочването към целите.

Това може и да е дезинформация в пропагандната война на САЩ срещу Иран - че Израел ще атакува и че американците ще му дадат коридор. Но ясно е, че Тел Авив все по-активно се включва в подготовката на тази война.

През януари се появи и друга тревожна информация, чиято проверка е трудна. Излетелите израелски изтребители за нанасяне на ядрен удар по Иран са били върнати от американските ВВС над Ирак. Това се е случило на 7 януари като основният източник на информацията е висш американски военен. Обикновено това става на така наречената "160-та станция", ясно очертан път, намиращ се на 160 км от Багдад. Всеки самолет, летящ зад тази точка, трябва да съобщи своите намерения. В противен случай американските F-15 заемат позиции над него и даже могат да го свалят. На 7 януари няколко израелски изтребители са преминали зад "Станция 160" преди да бъдат пресрещнати от три американски F-16. Всеки от израелските самолети е носил по една 20-килотонова ядрена бомба (атомният взрив, който изтри Хирошима от лицето на Земята и уби 140 000 души беше 13 килотона.)

Тези опити на Израел будят недоумение. Атака срещу Иран без предварителна подготовка е невъзможна. Преди всичко трябва да бъде унищожена иранската въздушна отбрана, която е много по- добра отколкото на Ирак. Руските СА-18 Игла са ефективни срещу ниско летящи самолети. Руснаците са приключили инсталирането и на две радарни системи около АЕЦ Бушер. През януари 2006 г. такава система беше пусната и около завода за обогатяване на атома в Исфахан. Друг сериозен проблем за Израел е първият спътник на Иран, който беше изведен в орбита от руска ракета. Той наблюдава и нисколетящи самолети много преди да навлязат във въздушното пространство на Иран. Русия достави за 1 милиард долара напредналите системи Тор М1, които унищожават крилати ракети, пускани от самолети на големи височини.

Мисия на израелски самолети срещу Иран е невъзможна, ако на връщане не направят дозареждане от американски въздушни танкери или ако американците не им позволят да кацнат в Ирак. Ниско летящите F-16 горят твърде много гориво, заради което пилотите предварително знаят, че след като се качат на самолета вече няма път назад. Това е еднопосочен билет.

Именно след 7 януари се появиха и информациите за начина, по който САЩ и Израел ще бомбардират иранските ядрени обекти. Най-напред ще бъдат хвърлени лазерно насочвани бомби, които "ще отварят тунели" в обектите. След това ядрените бомби ще бъдат насочени в тези тунели. Но как ще стане това никой не знае, защото в момента ядрените обекти на Иран със сигурност са най-добре охранявани и защитавани на Земята.

Цинични са и твърденията на САЩ и Израел, че при ядрена атака срещу иранските обекти няма да има ядрено замърсяване, тъй като обектите в Натанз се намират под 21 метра бетон. Но най-дълбокото проникване на най-голямата конвенционална бомба срещу подобни укрепени обекти е по-малко от 9 метра. А ядрена антибункерна бомба прониква само до 3-4 метра преди да избухне. Досегашните опити в Невада и в бившия СССР доказаха, че минималната дълбочина на взрива, за да се избегне ядреното замърсяване, е над 90 метра.

Но даже удар с минимални количества ядрени заряди ще постави началото на епохата на ядрените войни. Ключовият въпрос е, че само ядрени оръжия могат да гарантират на САЩ победа в тази война. Буш и американската върхушка се нуждаят от безапелационна победа в Иран. След поражението в Ирак само ядрени оръжия могат да гарантират на САЩ победа срещу обединения и военно силен Иран.

Без ядрени обекти и без контролна система, Иран, според Белия дом, трябва да вдигне бялото знаме и да се капитулира. Пълна безусловна капитулация. По този начин мечтата на Буш от Дисниленд или Холивуд ще се сбъдне. Но тази идея се роди в главите на хора, които, за да си осигурят печалба, ще продадат и въжето, на което ще бъдат обесени. Този път обаче няма да има печалба. Защото всичко ще изчезне в ядрената катастрофа.

Още през 80-те години бяха направени разработки, които доказаха, че само една малка атомна бомбичка, взривена някъде над Близкия Изток, е достатъчна цялото човечество да потъне бавно и мъчително в ледения мрак на "ядрената зима". Защото има и по-страшни неща от ядрената война. Взривовете и радиацията ще убият стотици хиляди хора. Но по-нататъшното развитие на събитията ще бъде още по-катастрофално. Мащабните процеси, които ще започнат на Земята след ядрената атака, ще погубят планетата като среда за обитаване на живи същества. Ако ядрената бомбардировка убие хиляди хора, "ядрената зима" ще убие милиарди.

Сценарият е ужасяващо прост - слънчевата светлина постепенно угасва, умират растенията, от студа изчезва храната и ... край.

Последните изчисления показват, че за това не са необходими столетия. Достатъчни са 10 години "ядрена зима" и населението на планетата ще се приближи до пълно изчезване.

Резултатът ще бъде безжизнена земя, безцелно правеща обиколки около избледнялото светило.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 143, April 2007
Световната пералня за пари
Войната с мръсните пари стигна и до България. Противодействието засега е непрофесионално. Но в близко време ще стане осн...
    Присъдата за Борисов
Нищо в написаното от американското издание Congressional Quarterly не беше изненада. Съдържанието, компилирано от журнал...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com