Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Къде са трите ядрени бомби
05.2007

За това четиво се изисква повишено внимание не само защото ви предлагам уникална информация, но защото тя има тясна връзка със ставащото днес в света.

Ако приема тезата, че дуетът Буш-Чейни са готвели ядрена провокация на територията на САЩ или Израел, за да имат "оправдание" за война срещу Иран, за това ще им трябва ядрен заряд. Той не може да бъде американски, руски, китайски или от Израел по разбираеми причини. Кой остава? Малко хора знаят, че доставчикът може да е ЮАР, или по-точно ЮАР отпреди ... 1991 г. На това обърнах внимание през декември 2006 г. във връзка със смъртта на Литвиненко в Лондон и предположенията, че е бил радиационно облъчен при манипулиране с ядрен заряд или негови компоненти, като полоний-210.

Ще започна от припомнянето, че през 1985-1990 г. бях кореспондент на "Работническо дело" за Африка. Това беше най-важното ни политико-идеологическо присъствие на черния континент със седалище в Адис Абеба и Хараре. В Етиопия, защото там беше Организацията за африканско единство, а в Зимбабве - защото страната беше председател на Движението на необвързаните и център на фронтовите държави срещу апартейда в ЮАР. Битката беше огромна. Решаваше се съдбата не само на цяла Африка, чрез най-мощната и богата държава на континента - ЮАР, нейното злато и диаманти, и ... ядрената й програма.

Мои информации стигаха до Живков, Балев и Йотов, в това число за споменатата ядрена програма на ЮАР по времето на режима на апартейда. Влизането ми в ЮАР през 1985 г. беше много важно. Бях първият журналист от Източна Европа (такъв останах до 1989 г.), пътуващ периодично до ЮАР, като информацията - официална и неофициална, вървеше и към Москва, Прага и Варшава.

За какво ставаше дума?

ЮАР започна да осъществява своята супертайна ядрена програма още от 1969 г., като разработваше ядрени оръжия и ракети-носители. Руснаците наблюдаваха този процес внимателно, но от разстояние, от Космоса. Още през 1975 г. южноафриканците бяха извършили два ядрени опита на 250 метра под земята във военната база Вастрап, в пустинята Калахари. През август 1977 г. съветски спътник беше заснел подготовката за нов опит. Вдигна се шум и ЮАР трябваше да го спре. Но през септември 1979 г. нещо голямо избухна в Индийския океан. Това беше ядрен опит в атмосферата на ЮАР и Израел, който се беше включил в програмата на Претория. Въпреки че беше изолирана, ЮАР постигна пълен ядрен цикъл с два реактора, построени от Франция до Кейптаун. Това означаваше, че ЮАР (заедно с Израел) имаше технологията на производство на ядрено оръжие.

През 1987 г. президентът Бота съобщи, че ЮАР може да се присъедини към Договора за неразпространение на ядрените оръжия. Но това беше трик на режима, за да търси де факто международно признание чрез преговори за него. На 5 юли 1989 г. ЮАР изстреля ракета с далечина 1500 км към остров Принц Едуард. Това обаче беше израелска ракета Jericho 2. По този начин Израел поставяше СССР и целия Близък Изток, в това число Иран, в обсега на своето ядрено оръжие, а ЮАР - цяла Африка, до Екватора. На 19 септември 1990 г. Претория направи нов опит с ракета и готвеше пореден - за пролетта на 1991 г. Тогава предполагахме, че ЮАР има 6-12 ядрени бойни глави.

Давлението върху Претория растеше. Напредваха и преговорите с чернокожото население за предаване на властта. През ноември 1990 г. президентът де Клерк се съгласи да подпише Договора за неразпространение на ядрените оръжия, което стана на 10 юли 1991 г. През март 1993 г. той съобщи, че ЮАР е прекратила ядрената си програма и е унищожила ядрените оръжия. След това властта премина към Мандела и АНК.

Но и до днес не е ясно какъв беше тогавашният ядрен потенциал на ЮАР и дали наистина беше унищожен, и ако не е бил, къде са отишли тези заряди.

Споменавам нарочно данни и дати, защото те са важни за онова, което ще последва и има връзка с днешния ден.

Дали например някоя от онези ядрени бомби на ЮАР днес не би могла да бъде използвана в провокация от Буш-Чейни на територията на САЩ или другаде, за да имат "мотив" за атака срещу Иран?

Има данни, че малко преди ЮАР да се присъедини към Договора за неразпространение на ядрените оръжия през лятото на 1991 г., през февруари 1991 г. самолет на Пентагона е превозвал три от ядрените бомби на ЮАР към остров Диего Гарсия, но заради пожар на борда или операция на една спецслужба пилотите са били принудени да ги изхвърлят, за да не се самовзривят. Бомбите са паднали в крайбрежните води на Сомалия.

Ще припомня, че тогава президентът на САЩ беше Джордж Буш-старши, а вицепрезидент - Дик Чейни. Вероятно тези три бомби бяха причината двамата да изпратят десантни части в Сомалия през февруари 1991 г., за да ги намерят и извадят. Какво е станало не е ясно, но бомбите май са успели да стигнат до черния международен ядрен пазар чрез така наречената израелско-руска мафия или чрез пакистанеца Хан.

При фабрикуването на "доказателствата" за войната срещу Ирак през 2003 г. Чейни, вече като вицепрезидент на Буш-младши, вероятно е мислел, че поне една от тези бомби е била купена от Саддам Хюсеин. Заради това беше съчинена и историята с "жълтия кейк" от Нигер, в която му помагаше италианското военно разузнаване SISM.

Бомба от ЮАР не е стигнала и до Иран, но може да е стигнала до САЩ, Израел или Англия. Смъртта на Литвиненко през ноември в Лондон може да има връзка и с бомбите от ЮАР. Ще припомня отново, че Литвиненко, с пристигналите от Москва Ковтун и Луговой, са посетили на 17 октомври 2006 г. лондонския офис на Erynis - международна фирма за контрактни наемници за Ирак с връзки в Израел и ЮАР. Двама от нейните бивши служители бяха южноафриканци, като единият беше убит в началото на 2006 г. от взрив в Багдад. Преди това, през март 2004 г., директорът на Erynis загина при катастрофа с хеликоптер в Англия. Твърде голяма смъртност, ако се вземе предвид, че тази фирма има връзки с международните израелски мафиоти Березовски, Ходорковски, Невзлин, Виктор Бут. В офиса на Erynis в Лондон, след смъртта на Литвиненко, бяха намерени следи от полоний-210, който се използва и за иницииране на верижните реакции в ядрените оръжия. Откъде е дошъл този полоний? От Русия, САЩ, Китай - едва ли. Дали пък не е дошъл от Израел, за да бъде използван за провокация на територията на САЩ, или Англия, за да се оправдае войната срещу Иран?

Предполагам, че тази схема след време може да се окаже близо до истината.

Положението сега в САЩ е както през 30-те години на XX век. Под краката им зее пропастта на кризата, застрашаваща самото им съществуване. Мислят, че могат да я преодолеят чрез глобална война, която ще преформатира света. Тази ГлобоАмерика се нуждае от огромна провокация. Войната е за унищожението на Русия, Китай и Близкия Изток. И когато започне, едва ли някой ще си спомни за трите ядрени заряда от ЮАР отпреди 20 години, които могат да са по-опасни от 20 000 бойни глави в арсеналите на САЩ и Русия. Защото са "ничии".

Заради това питам, къде са и какво е станало с тях.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 144, May 2007
Студената война Русия-САЩ
Русия и САЩ са в нова студена война. Горещите й точки са енергоресурсите, Близкият Изток, Кавказ, противоракетната отбра...
    За "Строго секретно", Бруно и маймуните
През последните месеци анализаторският потенциал на "Строго секретно" работи на обороти, изпреварващи другите подобни це...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com