Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact


'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Дилемата на Буш: to bomb or not to bomb
Какво се случи на 6 септември
11.2007

Вероятно на 6 септември светът беше на ръба на ядрената война. Между тази дата и 30 август в САЩ, Израел, Сирия се разиграваха много странни събития, като на 6 септември САЩ са били готови да нанесат ядрена и конвенционална атака по хиляди цели в Иран с помощта на Израел.

За това се разбра от изтичане на информация, чийто автори след време ще бъдат герои на САЩ.

За какво ставаше дума?

Събраната от различни източници информация показва следния възможен сценарий.

На 30 август 2007 г. за първи път след 1968 г. над САЩ летеше бомбардировач с ядрени заряди под своите криле. Според дошла от базата Minot информация, В-52 е пренасял 12 крилати ракети, от които 5 или 6 са били въоръжени с ядрени глави. ракетите са били AGM-129, приспособени за изстрелване от пилоните под крилата на самолета. Същите ракети са предназначени за доставяне на ядрена бойна глава W-80 с мощност от 5 до 150 килотона (бомбата над Хирошима беше 13 килотона, т.е. еквивалент на 13 000 тона експлозив).

За полета на В-52 от 30 август беше съобщено от Army Times на 5 септември (запомнете тези дати, защото са важни) от анонимни американски военни. Стана ясно, че бомбардировачът е излетял от базата Minot в Северна Дакота, и е кацнал в базата Barksdale, втората основна ядрена база на САЩ, която обслужва полетите към Близкия Изток, Ирак и Иран. И веднага се появи предположение, че ядрените заряди са били предназначени за атака срещу Иран.

В първите дни се предполагаха и други неща, за да се внуши, че ядрените глави и ракетите са били предназначени например за декомпозиране според договореностите от 2002 г. на САЩ с Русия. Това можеше да обясни защо са излетели от Minot, но не можеше да обясни, защо са кацнали в Barksdale вместо в базата в Туксон, където се декомпозират ракетите. Ядрените заряди пък се декомпозират в базата Амарильо в Тексас. Значи, нещо не беше наред в обясненията на Пентагона.

И начинът на транспортиране не отговаряше на официалните обяснения. Ракетите и зарядите, предназначени за декомпозиране, обикновено се транспортират със специални самолети С-130 и С-17. При никакви обстоятелства не се позволява транспортирането на ядрени оръжия в крилати ракети, качени в боен режим на бойни самолети. Така е според вътрешни правилници в САЩ още от 1968 г., след няколкото инцидента с ядрено оръжие. Според същите наредби ядрени оръжия, готови за използване, могат да бъдат извадени от складовете и качени на самолетите само с разрешение на главнокомандващия, т.е. на Джордж Буш, и началника на обединените щабове. Всички тези забрани бяха нарушени на 30 август 2007 г. Грешка при товаренето на ядрени оръжия на военен самолет също е невъзможна. В процеса участват твърде много хора с твърде ясни задачи. Всичко това означаваше, че някой на висше равнище в Белия дом или Пентагона е оторизирал натоварването на ядрените оръжия. И това е било направено заради много важна причина.

Накъде пътуваха тези ядрени заряди? Едната възможност беше да бъдат използвани за вътрешна провокация като 11 септември 2001 г. на територията на САЩ, която щеше да бъде представена като атака на терористи, за да бъде нанесен "ответен удар" срещу Иран. За такава възможност подсказа на 7 септември шефът на ЦРУ Робърт Хайдън, който заяви, че Ал Кайда фокусира върху цели, "които ще доведат до масови жертви и драматични унищожения в САЩ".

Втората възможност беше ракетите с ядрените заряди да са били предназначени за атака срещу Иран и че американски военни съобщаваха (вероятно с опасност за живота си в базата Minot е имало шест "неизяснени смъртни случая") на света, че Вашингтон готви криминален акт с исторически пропорции, т.е. първата ядрена война на планетата.

Последваха и други изтичания, от които може да се сглоби картината, че между 30 август и 6 септември американците са транспортирали крилати ракети AGM-129 с ядрени бойни глави W-80-1, предназначени за Близкия Изток чрез базата Barksdale в Луизиана. Но военни от ВВС са разсекретили дестинацията на ядрените оръжия и мисията е била провалена благодарение на вътрешната опозиция. Това означава, че провалът на операцията Bent Spear (така беше наречено от някои източници прехвърлянето на ядрените оръжия към Близкия Изток) не е резултат на вътрешна грешка, а на вътрешна съпротива на различни ешелони във ВВС и разузнавателните агенции срещу Буш и Чейни.

Още по-загадъчно е, че един от шестте ядрени заряда продължава да липсва. В такъв случай операцията Bent Spear е преминала към общонационална тревога, известна като Empty Quiver.

Появи се и информация, че неотдавна напусналият съветник на вицепрезидента Чейни по Близкия Изток - Дейвид Вурмсер, е споделил, че преди няколко месеца Чейни се е обърнал към Израел да нанесе ракетна атака по иранския ядрен обект в Натанз. Идеята на Чейни е била, че след ответния удар на Иран, САЩ ще нанесат масивна атака срещу него, за която вече ще имат "оправдание".

Израелската атака е била с кодовото наименование Operation Orchard.

Така стигаме до други, още по-странни събития, които се разиграваха през нощта на 6 септември на територията на Сирия и около нея и които и до днес са покрити със секретност.

Сутринта на 6 септември израелски изтребители извършиха нападение срещу предполагаем военен обект в Сирия, 160 км северно от град Ракка. Операцията е била срещу "ядрени материали, получени от КНДР в Сирия". Ще припомним, че през февруари 2007 г. Северна Корея официално заяви, че прекратява ядрената си програма на всичките си пет ядрени обекта и две строителни площадки, като се задължи да обнародва данни за тях на участниците в шестстранните преговори в Пекин.

Първите информации за израелската операция дойдоха от Сирия, която съобщи, че нейната противовъздушна отбрана е стреляла по израелски военни самолети, които са нахлули в нейното въздушно пространство и са хвърлили "някакви неща" в северната част на страната. След това самолетите са се насочили към Средиземно море със свръхзвукова скорост.

По същото време сирийската делегация беше в Турция и турците съобщиха, че два израелски горивни резервоара са били хвърлени на турска територия. Това може да означава, че самолетите са попаднали под някакъв обстрел и че са се освободили от допълнителните резервоари, за да увеличат скоростта и че са летели и над турска територия, северозападно от Сирия.

В началото Израел пазеше мълчание. Можеше да се предполага, че негови разузнавателни полети са привлекли вниманието на сирийската противовъздушна отбрана. Тел Авив не пусна даже измислена история. Сирия заплаши, че ще внесе инцидента в Съвета за сигурност на ООН. Русия отправи предупреждение към Израел.

Иран, който има съюзнически отношения със Сирия, заяви, че "ще подложи на бомбардировки територията на Израел в случай на военна агресия от страна на тази държава."

Американски източници пък твърдяха, че в операцията са участвали 8 израелски самолета и е била предшествана от операция на израелския спецназ. Ако е истина, може да се предполага, че става дума за поделението 269 Маткал, която е провело в Сирия операция по сушата. Американски източници съобщаваха и за "доставки на цимент" от КНДР за Сирия няколко дни преди инцидента, като внушаваха, че това е било ядрено оборудване, което е станало цел на израелската атака.

Създаваше се схемата, че КНДР е доставила на Сирия ядрено оборудване, срещу което Израел е провел въздушна и сухопътна операция с помощта на американското разузнаване. Имаше обаче и предположения, че става дума за преднамерена провокация на Тел Авив спрямо Дамаск в търсене на претекст за започване на нова война. Едновременно са проверявали възможностите да неутрализират противовъздушната отбрана на Сирия, въоръжена с установки от Русия, като предупреждение към Иран.

КНДР и Сирия категорично отрекоха сътрудничество в областта на ядрените технологии и Пхенян публикува остър протест срещу нахлуването на израелските самолети над Сирия. Двете страни декларираха, че обвиненията са изфабрикувани от САЩ заради политически причини. И дипломати, работещи с МАГАТЕ заявиха, че "не знаят абсолютно нищо за каквито и да било ядрени обекти в Сирия".

Така или иначе се оформи нова ядрена криза в Близкия Изток, този път между Израел и Сирия, а в по-широк контекст между Сирия, Иран и КНДР срещу САЩ и Израел.

И всичко това ставаше на 6 септември, което съвпадаше с тайнственото транспортиране на ядрените заряди в САЩ.

Най-вероятно между двете операции - Bent spear и Orchard, е имало тясна връзка.

Но и това не беше всичко. Странните събития продължаваха, като едно от тях беше в ... Перу, където на 15 септември "нещо" падна от небето и удари селцето Каранкас, като причини нетипични заболявания сред местните хора с признаци за радиационно отравяне. Обектът вероятно не е бил метеорит, както беше официално обяснено, а един от двата най-секретни американски военни сателита КН-13. Според военни източници, този американски сателит е бил унищожен на орбита, но неговият генератор, който съдържа радиоактивния изотоп Pu-238 не е бил унищожен и е паднал в далечния район на Перу, където стотици хора са заболели от радиация.

Не е възможно да е бил метеорит и според размерите на неговия кратер от 30 метра и силата на сблъсъка, която щеше да бъде регистрирана от всички сеизмични станции по света.

Още по-изненадващи, но много реални, са предположенията, че спътникът е бил унищожен от самите американци с атака срещу него от ВВС-базата във Ванденберг (Калифорния). Спътникът КН-13 участва в подготовката и провеждането на атаката срещу Иран с ядрени оръжия. Ако е така, това означава, че заговорът на генералите в армията на САЩ срещу Буш и неговите планове за война срещу Иран става все по-широка и обхваща все по-високи нива.

Вероятно всичките тези събития имаха връзка и със секретната програма на Пентагона Checkmate (шах и мат), активирана като подготовка за атака срещу Иран от юни 2007 г., т.е. по същото време, когато Чейни е работел над сценария за войната.

Checkmate е програма от времето на СССР и сега беше реактивирана. В нея участват около две дузини ВВС-офицери. Тя предвижда обезглавяващ удар по Иран и унищожение на 3000-4000 цели.

Според английски източници, израелската атака срещу Сирия е трябвало да съвпадне с атаката на САЩ срещу Иран ако не беше провалът с Bent Spear, бомбардировача В-52 и ядрените заряди. В плана за нанасяне на удар по Иран с ядрени оръжия са участвали Чейни, съветникът по националната сигурност Стивън Хадли, членове на групата Checkmate, които имат връзки с разузнаването на Израел и произраелското лоби във Вашингтон, новият външен министър на Англия - Дейвид Милибанд, израелските политици Ехуд Олмерт и Бенямин Нетаняху, френският президент Саркози и неговият външен министър Кушнер.

На 6 септември 2007 г. ядрената атака срещу Иран не се състоя, най-вероятно заради вътрешна съпротива във ВВС и разузнавателната общност на САЩ. От някои събития в този период в Русия и Китай може да се предполага, че техните разузнавания са знаели за предстоящата операция, което я прави още по-опасна. Ядреният кошмар продължава да виси над света.


You have read 1 of your 10 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.



 Issue 150, November 2007
18 години след 10-ти ноември
Преди 18 години, на 10 ноември 1989 г., в София станаха събития, които промениха хода на нашата история. Свалянето на То...
    Путин се назначи за наследник
Този път Путин наистина изненада всички. Досега се разглеждаха различни варианти за оставането му на висшия етаж във вла...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2018, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com