Русия навлиза в период, който ще определя нейното развитие поне до средата на XXI век. След доста дълга неопределеност руснаците взимат решения, които ще са важни за целия им живот.

Динамиката е голяма - изборите за Дума-та, съставянето на новото парламентарно мнозинство, определянето на Медведев за основен кандидат за президентските избори през март и т.н.

Целият този широк спектър от отминали или предстоящи събития е свързано с едно лице - на президента Путин. Той най-вероятно ще дефинира и политическия процес в Русия през следващите години, въпреки че ще напусне Кремъл и въпреки своята непоследователност, колебания и недостатъци. Ясно е, че това е най-добрата фигура, с която в момента разполага руската политика.

Вариантите са много - лидер на "Единна Русия", която контролира парламента, президента и правителството, премиер на Русия, президент на съюзната държава Русия и Беларус... Има и други варианти, като например "духовен лидер" на народа, както преди години Дън Сяо Пин.

Неслучайно вече се говори за "путинизма" и неговия износ, който пък се определя като фундаментално предизвикателство за Запада през XXI век. Същото се отнася и за руската суверенна демокрация.

Ако тези въпроси се задават, трябва да потърсим и отговорите. Партията на президента "Единна Русия" спечели категорично изборите и получи парламентарно мнозинство в Дума-та - т.е. 64 на сто. Там са и лявата "Справедлива Русия", компартията, както и Жириновски. Либералната опозиция получи съкрушително поражение, а заедно с нея и олигархичния модел, наследен от Елцин. Над 90 на сто от руснаците очакват, че Путин ще остане главна направляваща сила и арбитър на бъдеща Русия.

На този фон издигането на кандидатурата на сегашния първи заместник-премиер Дмитрий Медведев за президент едва ли беше изненада. Не е изненада, защото Медведев веднага заяви, че ако бъде избран за президент, ще предложи на Путин да стане премиер, т.е. ще има пълна приемственост. От тази гледна точка Медведев може би е най-подходящият следващ президент и е само тактически елемент от голямата стратегия.

Засега Путин прави всичко възможно да осигури приемствеността без катаклизми и загуби. Изборът на Медведев има плюсове и минуси. На първо място върху него не тежи сянката от миналото и попадане в полезрението на медиите или на правохранителните орган. На второ място, той не е от групата на "силоваците", т.е. на бившите служители на КГБ или ГРУ. На трето място през последните години той отговаряше за социалната програма на правителството и в тази област беше постигнат сериозен прогрес. На четвърто място липсата на опит в силовите структури означава, че няма да може да оспори властта на Путин или създадената вече структура. На пето място, през целия си доста кратък политически живот (все пак е на 42 години) Медведев е бил верен "оръженосец" на Путин в неговото най-близко обкръжение. Трудно е да си представим, че ако стане президент ще започне да възприема Путин като свой подчинен. И обратното. Едва ли Путин ще счита Медведев за свой началник, даже ако му стане премиер.

Как може да се излезе от тази колизия? С помощта на промяна на Конституцията? Но най-вероятно няма да има такива промени и Русия ще продължи да живее в логиката на реалния политически процес, чийто корени бяха заложени при Путин и за чиято промяна явно няма обективни предпоставки, особено ако се засили социалният елемент. С Медведев се сигнализира този момент.

Както с "Единна Русия", Путин ще инвестира своя висок рейтинг на страната на Медведев като ще гарантира неговото избиране. Дали Путин ще стане премиер засега не е ясно. Но липсата на ясен отговор показва, че засега той иска да има развързани ръце.

Заради това политическият живот в Русия още дълго време ще се концентрира не върху наследниците, а върху личността на сегашния президент, даже когато напусне Кремъл. Ясно е, че Путин лично е решил да е охранител на своето собствено политическо наследство и да е гарант, че след излизането от висшия кабинет неговата власт няма да бъде застрашена. Това ще бъде най-важната политическа интрига през 2008 г. Но как ще стане това е трудно да се предвиди.

Реално погледнато, Путин вече функционира като духовен лидер, не само като държавен глава. Има съществена разлика между президентите и духовните лидери.

По принцип руското обществено мнение е рационално, но въпреки това вече 8 години въпросът "кой е Путин" е без отговор. Но и така руснаците са готови да го подкрепят, без да ги интересуват подробности, още повече, че в момента Путин е и най-популярният световен лидер. Популярността му се дължи на много фактори. Той е умен и харизматичен. Допринесе за подобряването на живота на обикновените руснаци и извади 20 милиона от бедност, подобри пенсионната система, укрепи промишленото производство и износа, спаси рублата, елиминира повечето олигарси, намали корупцията, натрупа валутни резерви от 460 милиарда долара. За това се говори най-много.

Но най-важното е друго. Русия вече не е за продан, както беше след краха на СССР при Горбачов и Елцин. Путин възстанови държавния контрол върху огромните богатства и ги използва за подобряване на живота на руснаците. Той върна реда и отстрани корпоративните гангстери, които ограбваха недрата на Русия.

Русия вече "не е за продан". Тя отново е основен световен играч и сила, с която всеки се съобразява.

Путин постепенно добавя и социален елемент към своята политика, което противоречи на алчността, ръководеща американската и европейска политика.

За да се разбере личността на Русия, трябва да припомним, че в началото на първия му мандат, при него имаше пълно отсъствие на разбирането как работи държавата. И нито един от неговото обкръжение нямаше такава представа. Заради това имаше период, през който той беше или заблуден и не знаеше какво прави, или как да го направи.

Тук не става дума дали Путин е добър или лош, умен или глупав. Ясно е, че той дълго време преценяваше не само своите параметри, но и актуалните възможности на Русия, за да избегне фатални грешки. Беше крайно внимателен.

От тази гледна точка, неговото поведение е логично. Идвайки на власт на толкова млада възраст, той разбра, че трябва да изгради собствен властови вертикал, за да елиминира сепаратизма и олигархията.

В началото Путин се бореше в много лоша позиция - лежешком. От тази позиция да се спасява Русия не е лесно, а още повече да се определят целите на руснаците.

Но опасността за Русия не е отминала. Ако в близко време тя не започне бурно развитие според съветския образец, ще почне да се разпада и да губи територии.

Икономистите разбират, че благодарение на ръста на цените на световния пазар на енергоресури Русия получи вливане на финансов елексир в своите вени. И светът удивен забеляза как тя, вече отписана от всички сметки, започна да се надига, да мисли отново за величие и да строи планове за бъдещето. Почти полуживата мечка се изправи и се озъби. В края на 2006 г. в Америка започнаха да говорят за реалната опасност от неоимперските амбиции на Русия. И всичко това на фона на поражението на САЩ в Ирак и Афганистан и на тежката системна криза на Запада.

От друга страна, милиони руснаци с воля и желание искат да се отиграят за позорните и унизителни години. Ясно е, че по досегашния начин вече не може да се живее. Путинският зиг-заг от 2000-2007 г. завършва. Започва нещо ново.

Дали това ще бъде четвъртият стадий на революцията от 1991 г.?

Новата история на човечеството познава само четири големи революции, които се съпровождаха от унищожение на стария ред с пълна смяна на управляващия елит, със страшни разорения и гибел на милиони хора, а след това с мъчително възстановяване. Тези революции бяха: Английската буржоазна от втората половина на XVII век, Великата Френска (1789-1804 г.), Великата Октомврийска (1917-1937 г.) и Великата криминална революция след 1990 г., донесла гибелта на СССР и Източна Европа. Всяка от тези революции има няколко стадия.

Какви са те?

Първият е фазата на благородните надежди - "ще унищожим стария несправедлив и ще построим нов прекрасен свят".

Вторият стадий е на разрушителното торнадо на краха, на крушението, на войните, гибелта на промишлеността, науката и образованието, разпадането на обществото, деградиране на хората, пещерен национализъм, разгул на криминалността.

Третият стадий е на отблъскването от дъното на реакцията, на реставрирането. Фазата, когато идват диктаторите Кромуел, Наполеон, Сталин и започва въвеждането на ред в обществото, икономиката, армията, науката, културата.

В Русия сега настъпва четвъртият стадий. Какъв е той? Проблемът е, че трите предишни революции ставаха в неиндустриални или частично индустриални общества. Но великата руска криминална антисъветска революция на 90-те години става във високоиндустриалното общество на СССР. Кромуел, Наполеон и Сталин не са имали никакъв проблем, заради това техните революции имаха три стадия. А съвременната руска е в четвъртия. Това е борбата с инфраструктурната катастрофа, фазата, когато физически се разрушават системите за жизнеподдържането на градовете и страната като цяло, защото контрареволюцията от 90-те години ги амортизира и не вложи нито една рубла в инфраструктурата. Това ставаше в общество с атомни реактори, ядрено оръжие и балистични ракети, с космодруми и огромна гражданска авиация. Заради това никой не знае какво може да се случи в четвъртия стадий на революцията. Нито една страна няма опит на връщане от комунизма към капитализма.

Изходът е само един - борейки се с четвъртата фаза на регреса руснаците трябва отново да настигнат и изпреварят целия свят и да създадат реалностите и модела на новата епоха.

Именно от отговора на този въпрос зависи по какъв път ще тръгне Русия. Това означава, че Путин и неговият екип имат една задача - да превърнат Русия в нова страна. В противен случай тя ще бъде погубена от мегакорупцията и ще остане смътен спомен в историята на човечеството.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ