Визитата на Джордж Буш в Израел и някои страни от Близкия Изток за съжаление може да подсказва, че САЩ отново преминават към активна фаза на подготовка на война с Иран. Шефът на Белия дом изглежда все по-неадекватен, докато неговата алиенирана от света държава търси лидери, които могат да предложат скъсване с миналото.

На този фон дойде и инцидентът с петте ирански лодки в Ормузкия пролив, от който САЩ се почувстваха застрашени и заплашиха с ответен удар. Могат и да "изпреварят" - нали именно такава е доктрината на Буш за преемтивния удар.

Явно анализът на американското разузнаване от NIE осуети ентусиазма на Буш. Израел, респективно Моссад, реши да му помогне. По време на престоя на Буш в Израел ръководствата на Моссад и Аман (военното разузнаване на Израел) са предали на Шимон Перес доклад, според който "ядрената бомба на Иран може да бъде монтирана през близките месеци". Този документ, чието съдържание беше съобщено на Буш, би трябвало да стане противовес на доклада на американските спецслужби, в който се твърдеше, че Техеран е прекъснал през 2003 г. всички опити да изготви ядрено оръжие. След двучасовата среща на Буш с премиера Ехуд Олмерт и външния министър - Ципи Ливни, американският президент заяви, че Иран "представлява заплаха, и в бъдеще ще представлява заплаха."

Ясно беше, че визитата на Буш има някакъв "комплексен характер". Първото, което Буш направи, беше да определи близкоизточните приоритети на САЩ. Израел е на първо място, всички гаранции за сигурността на Израел и опит да се спечелят гласовете за изборите на произраелското лоби, особено на неговите финансови структури.

Второто, което Буш искаше да направи, беше да демонстрира някаква миротворческа мисия и опит да регулира израелско-палестинският конфликт.

Третата задача беше да покаже, че продължава да върви към война с Иран.

Ако е така, трябва да бърза. Войната срещу Иран няма да е опция за дълго време. Русия ще достави на Иран противоракетните комплекси С-300, които с Тор-М1 могат да предотвратят всеки опит на САЩ и Израел да плашат Техеран. Тор-М1 плюс С-300 за първи път ще осигурят на Иран модерна многоешалонна противовъздушна отбрана, покриваща основните стратегически обекти и населени места.

На този фон Буш би трябвало да се досети, че единствената му опция са преговорите с Иран. Но въпросът е дали Иран иска да преговаря с него. Иранският духовен лидер аятолах Хаменей каза, че няма смисъл за това.

Тези реалности са решаващи. Буш посети Израел, Палестина, Кувейт, Бахрейн, ОАЕ, Саудитска Арабия и Египет практически с празни ръце и с един голям блъф. Но на блъфирането му вече никой не вярва. Целият район е пълен с омраза към САЩ и с разбиране, че обиколката на Буш беше да се търси подкрепа за атака срещу Иран и че "мирният процес на Анаполис" няма да доведе до нищо. С една дума, арабите се отнасят към света на Буш като към политическо родео.

Това е истина. Задачата на Буш е да поддържа напрежението срещу Иран. Буш заяви, че фокусира върху възпирането на "враждебните намерения на Иран и че докладът на NIE по никакъв начин не намалява тази заплаха, а фактически изяснява тази заплаха."

Това зарадва Израел, който искаше да чуе, че анализът на NIE не променя американската политика спрямо Иран.

Но Израел трябва да разбира, че Буш не може да даде никакви обещания по никакъв въпрос, тъй като Иран постепенно става средносрочен и дългосрочен "проблем". Още повече, че се множат гласовете в израелската върхушка, че ще бъде добре, ако Вашингтон отвори директен канал за връзка с Техеран. Но ако това стане, Израел ще остане "сам на студа".

Несъмнено инцидентът в Ормузкия пролив беше много удобен и "навременен". Дали Вашингтон или Тел Авив го оркестрираха не е ясно, но той със сигурност помага на плановете на САЩ за масивни военни доставки за 20 милиарда долара за някои режими в Персийския залив. Освен това сегашният секретар на отбраната Робърт Гейтс призова към изграждане на ракетен чадър над страните от Персийския залив срещу евентуални ракетни атаки от Иран.

Но дали някой вярва в риториката на Буш за "агресивните амбиции на Иран"? Генералният секретар на Арабската лига Абу Муса постави въпроса: "Щом като Иран няма ядрена програма, защо трябва да бъде изолиран. Защо ще го наказват?"

Ясно е, че плановете на Вашингтон за създаване на съюз срещу Иран в района от прозападните арабски ръководители не е успешен. Обратното. Повечето арабски режими сами работят за сближаване с Техеран. Иран, от своя страна, засили дипломацията към съседите от Персийския залив. И директорът на МАГАТЕ ел Барадей посети Техеран точно в момента, в който Буш кацна в Персийския залив.

Иран постепенно изгражда положителен климат в района. Поканата към президента Ахмадинеджад да присъства на Съвета за сътрудничество в Залива в Доха и приятелският жест на краля на Саудитска Арабия той да посети хаджа в Мекка, също бяха в този контекст.

Техеран се насочи и към Египет. По време на визитата си в Кайро специалният пратеник на Хаменей - Али Лариджани, предложи възстановяване на дипломатическите отношения и сътрудничество в ядрената област.

От Кайро Лариджани замина за столицата на Сирия - Дамаск, където се срещна с генералния секретар на Ислямски Джихад Рамадан Шалах и с лидерите на ливанските движения Хамас и Амал. Целта на Лариджани в Дамаск беше ясна. Техеран иска да изрази своята солидарност с президента на Сирия Асад срещу опитите на Вашингтон и Париж да го привлекат в своята орбита.

Междувременно Ахмадинеджад фокусира върху вътрешните приоритети на Иран. Той съобщи, че бюджетът на Иран за започналата година предвижда 30 на сто увеличение и преразпределение на част от приходите от нефта пряко към обикновените хора.

Техеран запазва самообладание, въпреки че разбира, че с наближаването на края на мандата на Буш действията му могат да станат отчаяни. Хаменей предупреди, че Иран трябва да остане бдителен и че продължава да преминава през "кризисен период".

Администрацията на Буш е в капан. Иран се оказа сериозен противник, който не може да бъде изплашен. Слуховете за противоречия сред управляващите в Техеран се оказаха празни приказки.

Опасността е сега Техеран да не помисли, че е благоприятен момент за установяване на контакт със следващата администрация на САЩ. Ситуацията отпреди години с Джими Картър не може да се повтори. Следващата администрация в САЩ ще се контролира от същите сили, които дърпат конците и на Буш-младши.

Междувременно Израел продължава своите тренировъчни военновъздушни мисии извън страната - над Средиземно море, в САЩ, Канада, Италия и други страни. Израелските пилоти тренират атака срещу далечни цели - като Иран, и изстрелване на ракети с далечен обхват.

Тревожна е и новата разработка на американския Център за стратегически и международни проучвания (SSIS), анализираща сценария на ядрена война между Израел и Иран.

Разработката предвижда, че евентуален ядрен сблъсък между Израел и Техеран може да продължи три седмици, ако, разбира се, Иран произведе някога собствено ядрено оръжие, с което Израел вече разполага (според различни източници той има най-малко 200 ядрени заряда) и средства за изстрелването им от суша и море.

Според авторите, Израел може да оцелее при ядрен сблъсък именно защото има ядрени оръжия. Израел има намерения да нанесе удари по Техеран, Табриз, Исфахан, Шариз, Язд, Керман, Кум, Ахваз, Керманшах и т.н., като бомбите му ще бъдат насочвани от собствени сателити и от космическата мрежа на САЩ.

Ако Сирия се включи в конфликта, "ядреният отговор" на Израел може да доведе до смъртта на 18 милиона сирийци (25 милиона са предвидени за Иран). Ако Египет влезе в битката срещу Израел, той ще нанесе ядрен удар по Кайро и ще унищожи Асуанския язовир. Ако се вземе предвид, че в резиденцията на израелския премиер Ехуд Олмерт беше построено атомно скривалище Израел може наистина да се готви за такъв сценарий.

Универсалната "рецепта за свободата", която Вашингтон за пореден път се опитва да наложи в непослушния район-мишена беше сравнена със запалването на лека кола, на която всичките четири гуми са спукани.

Все по-интересна е инициативата на Москва за Близкия Изток, която предполага участието и на онези страни, които Вашингтон не покани в Анаполис.

Главното обаче се състои в това, че руските предложения не са абстрактни и имат икономически пълнеж. Русия може да предложи на Близкия Изток проект за газопровод, продължава руско-турското трасе на "Синия поток" в Ливан, Йордания, Израел и Палестина. При това палестинското трасе, ще стига до крайбрежната част на автономията, т.е. в сектора Газа, който се контролира от Хамас.

В Израел също има някаква еволюция в резултат на "противоборството между реалистите и фанатиците".

Докато десните разсъждават кого най-напред да ударят - Иран или Сирия, левите израелски политици се обръщат с лице към Русия. Но общо взето както десните, така и левите в Израел започват постепенно да се еманципират от политиката на Белия дом. Провалът на Анаполис и обиколката на Буш в Близкия Изток показаха, че американските рецепти за Близкия Изток не са нужни никому, даже на техния стратегически съюзник - Израел.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ