Русия навлезе в 2008 г. с най-силните си геополитически позиции след края на Студената война.

Сривът отдавна беше прекратен. Същото се отнася и за упадъка на нейната икономическа и военна сила. Страната се къпе в долари и евро от изнасяния нефт и газ, метежът в Чечня беше потушен. Изграден беше властовият вертикал, който спря териториалното дезинтегриране.

Всичко това е свързано с "фактора Путин". Някои руски анализатори твърдят, че поне 30 на сто от успехите на Русия бяха постигнати благодарение на Путин, който е динамично развиваща се със страната политическа величина, т.е. днес съвсем не е такъв, какъвто беше през 1999, 2001 и 2003 г.

Заради това Путин остава. Въпреки че ще напусне президентския пост през март, той ще остане. Другото е производна. Путин започна строителството на нова Русия и не може да си отиде без да довърши работата. Недострояването обикновено става заради липса на ресурси. При Путин такъв мотив няма. На негово разположение са всички ресурси в невиждани в новата история на Русия обеми, практически неограничени. Защо да остава строителството незавършено?

Има и други причини. Путин не може да напусне и да остави след себе си силно конкуриращи се групировки. Борбата им, излязла извън контрол, много бързо може да стане фактор за деградиране на постигнатото. Значи, става дума за контрол над елитите и над личното обкръжение. От тях могат да дойдат повечето рискове за Русия и откровеният страх, свързан със смяната на Путин. Сега задачата му ще бъде да балансира построения от него модел на държавно управление и да го насочи към социалната област.

Модернизирането на Русия ще бъде дълго и мъчително. Заради това Путин остава за дълго и онези, на които не им харесва ще трябва да се примирят с този факт.

През отминалите 2-3 години стана ясно, че между Путин и останалите руски политици съществува голямо разстояние, даже между Путин и избрания от него за наследник Дмитрий Медведев. Дали след Путин ще дойде периодът на по-малките ръководители, както в САЩ след Айзенхауер или Кенеди, или имаше късмет, че начело на САЩ беше Буш?

През 2007 г. Путин показа още едно качество. Той не само можа да обедини елита, но и умее да говори с населението и да се вслушва. С една дума президентът показа и умение да създава и управлява политическите процеси.

Да проведе толкова сложна "многоходова" операция за съхраняване на важни позиции във властта без да нарушава законите, без да влиза в конфликт с руското и световното обществено мнение, не е просто. Всеки друг ръководител, с такова голямо обществено одобрение, би отишъл на трети мандат. Но това щеше да бъде изход, който ще върне Русия към времената на авторитарното управление. Ако преди това в СССР имаше несменяеми генерални секретари, сега щеше да се появи несменяем президент. Но Путин не поиска да възражда института на несменяемите лидери и не наруши правилата на играта. В определен смисъл и това е негова победа, което му дава възможност да напусне президентския пост, на свои условия.

Това се дължи на три неща. На първо място е високата му популярност, на която всички западни лидери могат да завиждат. На второ място е запазването на основните лостове, които му дават възможност да управлява и когато няма да е в Кремъл. На трето място, на разположение на Путин е такъв силен лост като партията "Единна Русия" и нейната подкрепа в Дума-та, където тя има конституционно мнозинство. Прекрасно разиграна партия. По този начин той може да превърне Русия в парламентарна република и да получи като премиер неограничени пълномощия, което едва ли ще направи. Но такъв вариант все пак е възможен. Така Путин показа дарба да играе едновременно на няколко шахматни дъски и да постига своето.

През 2007 г. всички политически реалности излизаха и свършваха при Путин.

Когато годината започваше, всички предполагаха, че приемникът ще бъде Медведев. Но през февруари Путин назначи за първи вицепремиер Сергей Иванов. Медведев мина на втори план и се изравни с Иванов, който ставаше все по-силен и всички предполагаха, че той ще бъде назначен за премиер. Но през септември премиер стана Зубков и тогава всички започнаха да предричат, че той ще е новият президент. Но Путин се върна към кандидатурата на Медведев и показа, че държи в своите ръце всички лостове на властта. Тук може би надделя любовта на Путин към изненадващите ефекти, което при други обстоятелства би могло да му донесе големи неприятности. Или влияние оказаха някои вътрешни фактори, страхуващи се от "силовия" Иванов.

По този начин Путин създаваше видимата част на политическия процес, зад който има и скрит дневен ред. От всички потенциални наследници, които имаха почти еднакъв рейтинг, той избра онзи, който от началото беше най-близо до него, въпреки че на Медведев му предстои да измине дълъг и тежък път, какъвто измина и Путин. Не е изключено след години да се окаже, че Сергей Иванов лично е агитирал за Медведев.

Разбира се, Медведев тепърва ще бъде анализиран и оценяван. Но в момента направените от него обещания се съсредоточават върху социалната политика. Има и намерение да превърне Русия в най-голямата продоволствена държава на света. Дали е демагогия? Едва ли. Защото като вицепремиер той отговаряше за социалните програми и имаше време да прецени реалното състояние на Русия и нейните възможности. Че те са налице, никой не се съмнява. Русия потенциално е най-богатата страна на Земята, т.е. и руснаците могат да бъдат най-богати ако използват тези богатства.

Показателно е, че след първоначалните положителни оценки на Запад, че Путин е избрал "либерал" и "прозападник" постепенно там започнаха да се връщат към "мрачните оценки", че Русия отново ще зависи от капризите на един човек. Реално, единственият извод, който правеха е, че Медведев не е служил в КГБ, заради което може да има други възгледи за бъдещето на Русия. След това определиха Медведев като "зависима и декоративна" фигура без да се замислят, че той все пак беше мениджър на най-голямата световна корпорация "Газпром", което показва инфантилност или преднамереност на западните анализи.

Но те имат друг, по-важен проблем. Защото важна черта на 2007 г. беше започналата поредна надпревара във въоръжаването - отначало на думи, а сега и на дела. Реанимирането на Студената война може да се счита за свършен факт, още повече, че Русия отново е водещ играч на световната арена.

Най-важният момент беше речта на Путин в Мюнхен, която фактически промени геополитическия образ на света. До този момент, по подразбиране или мълчание, всички считаха, че еднополюсният свят, в който доминират САЩ, е нещо, което не подлежи на съмнение. И че това би могло да се оспорва само от такива "лунатици" като президентите на Иран или Венецуела. Но когато това беше казано от президента на втората по въоръжение страна в света, която съвсем не е маргинална, беше скъсан печатът на мълчанието и отправено към САЩ предизвикателство. По този начин Русия потвърди своето връщане на световната арена и като единствена в света се позиционира като противовес на САЩ. Реално нито Китай, нито Индия, нито Европа могат да направят това.

И сега Русия може да събира дивиденти от всички, които не искат американската хегемония. В позиционните битки по ДОВСЕ, ПРО на САЩ в Чехия и Полша, Косово или Иран, някакви големи провали Русия няма. Просто тя отстоява своите интереси. И това беше предвидено в мюнхенската реч на Путин.

На дневен ред е Косово, което може съществено да промени ситуацията не само в Европа. На дневен ред е и Иран, като още не е ясно какво ще прави Буш - дали ще се откаже от война срещу Техеран, или става дума за приспиване на бдителността на иранците преди нейното начало. И тук Русия вече зае ясна позиция - доставя горивото за атомната електроцентрала Бушер и ще я пусне в експлоатация.

Спрямо Европа Москва замрази геоикономическото интегриране, което се дължи на промяната на поведението на Германия и Франция с идването на власт на Меркел и Саркози, които се отказаха даже от полусуверенната си политика в полза на пълното подчинение на САЩ.

Разбира се, на Запад се опитват да се възползват от смяната на президента на Русия. Те имат добре отработени методи на Балканите, Балтика, Грузия. Освен с цветна революция, могат да се опитат да дестабилизират Русия по канала, минаващ през корумпираните елити, предимно в енергийната област с износна насоченост.

Във военната област, която анализираме от няколко години, нещата са най-динамични. Моментът за спиране на новата надпревара във въоръжаването като че ли беше изпуснат. Бедата е, че освен заплахата с взаимно унищожение, двете основни световни сили не могат нищо да измислят. Проблемите на Русия със САЩ, НАТО или ЕС не са нови. Но сега Русия най-накрая заяви какви са нейните интереси и че има намерение да ги защитава.

Русия си върна и възможността да продава на другите страни големи количества мощни, надеждни и съвременни оръжейни системи, благодарение на своя богат военнопромишлен опит, който силно се отличава от липсата на подобен опит при САЩ.

Стотици години Русия е водеща континентална държава, доминираща на огромните пространства на Евразия и неведнъж е водела дълги кръвопролитни войни, в които са участвали милиони войници от всяка страна. В Русия практически винаги е съществувала командна икономика, при която държавата контролира значителна част от ресурсите и се разпорежда с тях според своето виждане при царя, генералните секретари и при Путин. Осигуряването на превъзходството във военната мощ, числеността на армията и техниката винаги е било считано за главна задача на държавата. СССР победи в Отечествената война (1941-1946 г.) нацистка Германия. Това беше най-дългият, най-кървавият и най-свирепият военен конфликт в историята на човечеството. Русия победи, защото можа да произведе огромни количества евтини и надеждни оръжейни системи, които бяха прости, но високоефективни и лесно можеха да бъдат заменяни с други системи.

Това е основата, благодарение на която, Русия и сега само за няколко години можа да демонстрира нови уникални оръжия.

И още нещо важно. Ръстът на заплатите на руснаците през 2008 г. ще бъде най-висок сред всички страни от Европа - 10,3 на сто, при средна за целия свят от 1,9 на сто и 1,5 на сто - за цяла Европа. Ръстът на брутния национален продукт на Русия през 2007 г. беше 7,7 на сто, а инвестициите нараснаха с 20 на сто, въпреки че пролича една опасна слабост - Кремъл не използва огромните потоци от нефтодолари, за да изгради система от крупни национални банки и да постигне истински кредитен суверенитет. Това е бомба със закъснител. Опасността продължава да съществува в резултат на безумната либерална политика от времето на Елцин и чудовищната некомпетентност на "пазарните реформатори".

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ