Съобщението за предстоящи доставки от Русия за Иран на напредналата версия на зенитно-ракетните комплекси С-300 беше определено като изненада.

Наистина в тази информация се съдържа една голяма новина. Руският комплекс С-300 прави войната с Иран почти невъзможна или безсмислена. С-300 в момента са едни от най-съвършените системи за противовъздушна отбрана в света и още през 1999 г. те биха могли да пресекат цялата натовска агресия срещу Югославия още в зародиш.

Интересното е, че информацията за предстоящи доставки на С-300 се появи в края на декември 2007 г., един ден след като от Техеран съобщиха, че в страната са пристигнали руски военни техници за инсталиране на руските антиракетни батареи Тор-М1, които трябва да охраняват иранските ядрени инсталации и само няколко дни след като Русия достави първата пратка ядрено гориво за реактора в Бушер и потвърди задълженията си да го пусне в експлоатация.

Сравнението на датите може да означава и съгласуваност на доставките от Русия за Иран, въпреки опроверженията. И този път съобщението за предстоящи доставки на С-300 дойдоха от Иран, от неговия министър на отбраната Мустафа Наджар. От Москва в началото нямаше официална реакция, след това последва опровержение.

Тор-М1 е предназначен най-вероятно за защитата на обогатителните инсталации на Иран в Натанц и Исфахан и за прехващане на бомбардировачи, безпилотни самолети, лазерно-насочвани високоточни бомби, или крилати ракети, движещи се със 700 км/час, ракетите на Тор-М1 с обхват до 25 км могат да унищожат наближаващото въоръжение на врага 12 км преди да направи контакт с целта. Забележителна черта на Тор е неговата възможност да функционира при всякакви атмосферни условия през деня и нощта. Батареята от 8 ракети, разположена върху брониран влекач, функционира като автономна командна платформа за събиране на разузнавателна информация, определяне на целите, изстрелване на ракетите и тяхното насочване по време на полета. Комплексът може да следи 48 цели едновременно като компютърът избира автономно 10-те най-опасни от тях и отговаря до 5-8 секунди. Екипажът е защитен срещу ядрено, химическо и биологично нападение.

Комплексите С-300 са още по-напреднало и мощно оръжие. Те са разработени за прикритие от въздушно нападение на военни и промишлени обекти, а така също на цели градове и крупни населени пунктове, и превъзхождат по своите характеристики всички западни аналози. Именно С-300 осигуряваха противовъздушната отбрана на Москва десетки години, докато неотдавна започнаха да ги заменят с новите още по-съвършени комплекси С-400.

Най-близкият западен аналог на С-300 е американският MIM-104 Patriot и RIM-66 SM-2.

Системата С-300 осигурява поразяване на всички съвременни и перспективни самолети, в това число на самолети, произведени с технологията Stealth. Те са ефективни срещу крилати ракети и други средства за нападение. Тяхна основна черта е, че са и убийци на балистични ракети. С-300 поразява цели от височина 10 метра до практическия таван на бойното им прилагане в условията на интензивно радиолокационно противодействие. С-300 унищожава високо летящи балистични ракети със среден радиус на действие, които са гръбнака на ракетните сили на Израел, с обхват от 1 до 40 км.

Заедно Тор-М1 и С-300 осигуряват на Иран превъзходство срещу всяка самолетна или ракетна атака.

Друга черта на С-300 е неговият уникален метод за насочване. Това намалява времето за разполагане до 5 минути. На второ място ракетите са капсулирани и не се нуждаят от допълнителна поддръжка през целия си живот. Не е изключено и Сирия да получи С-300, като по този начин Техеран и Дамаск да изградят обединено военно противовъздушно командване, което ще защитава срещу атака територията между Средиземно море и Персийския залив.

С получаването на С-300 противовъздушната отбрана на Иран ще премине на качествено ново равнище. Военните акции срещу тази страна ще носят огромни загуби във въздуха без гаранции за постигане на поставените цели.

Ще припомним, че около доставките на Тор-М1 и С-300 се води и голяма дипломатическа игра и характерното за оръжейните доставки надлъгване. Историята започна преди 3 години, когато в края на 2005 г. Русия сключи договор с Иран за 770 милиона долара за доставка на Тор-М1, който е бил изпълнен към 2007 г. На вълната на появилата се тогава истерия дойде и съобщение за договор между Москва и Техеран за доставка на С-300. Това обаче беше опровергано от руските военни среди. "Русия не е водила и не води преговори с Иран за доставка на зенитни ракетни системи С-300, заяви през януари 2006 г. тогавашният министър на отбраната Сергей Иванов." Опровержения правеха и представителите на "Рособоронекспорт" в Иран. Вероятно проверяваха и възможната реакция срещу доставките. Така беше и със Сирия, когато Москва обеща на Дамаск оперативно-тактическите ракети Искандер-Э. През октомври 2007 г. Путин заяви, че Русия няма да взима предвид исканията на САЩ да спре военните доставки за страни, чиито режими не се харесват на Вашингтон и неговите едностранни политически оценки.

Има голяма аналогия между доставките на Тор и С-300. При първите съобщението също беше голяма изненада, след което последва бърза доставка. Дали няма да е същото и със С-300?

Някои среди допускат и още по-радикален вариант, че С-300 вече са били доставени на Иран и че се подготвя тяхното въвеждане на въоръжение заедно с Тор-М1 и Панцир.

С-300 са много комплексна и сложна система и за тях са необходими години от подписването на договора до момента на доставката. Други източници споменават, че става дума за 5 комплекса С-300 на стойност 800 милиона долара, като не се изключват доставките да идват направо от арсенала на руските въоръжени сили.

Косвено потвърждение, че Москва ще достави на Иран С-300 се появи още през 2005 г. Това беше информацията за военен контракт между Сирия и Иран, според който Сирия ще препродаде на своя съсед 10 комплекса Панцир руско производство. Въпросът е в това, че този ракетно-оръжеен комплекс отначало беше разработван именно за взаимодействие с ракетния комплекс С-300. При това С-300 като далекобойно средство на ПВО трябва да прехваща целите на далечните подстъпи до 150 км, а Панцир да прикрива близката сфера и самия С-300 от поразяване.

При масово изстрелване на крилати ракети или на други средства "въздух-земя", С-300, който има само 4 пускови установки, може да не успее да презареди. Именно тук влиза в действие Панцир, който трябва да прехваща пропуснатите цели в близък бой. Сам по себе си Панцир се отличава със слаба система за радиолокационно откриване на целите, но в него е предвидено съвместно действие с комплекса С-300. По този начин Панцир, заедно с С-300, представлява завършен и готов за използване ракетен комплекс, който няма аналог в света.

Имайки на въоръжение С-300 с Панцир и Тор-М1 войната срещу Иран става изключително опасна за нападателя.

Възторгът на Техеран от евентуалните доставки е разбираем. В Израел пък новината за възможното получаване от Иран на С-300 предизвика голяма загриженост, която в края на декември вече беше на първите страници на вестниците. Общият тон е, че руският ракетен щит ще направи Иран почти неуязвим за възможни авиоудари на САЩ и Израел.

Но реакцията на Израел може да означава, че той ще се опита да нанесе удар по военните обекти на Техеран преди влизането на бойно дежурство на С-300. Другият изход на Израел е да търси военна или дипломатическа подкрепа от Вашингтон, където също не са във възторг, че Иран може да разполага в своята отбрана със С-300.

С-300 води началото си още от Студената война. Разработката на този комплекс започна в средата на 60-те години. Въоръжените сили на СССР поискаха от промишлеността да създаде унифициран зенитно-ракетен комплекс за сухопътните войски, флота и войските на ПВО, който да унищожава всички видове въздушни цели. Новият комплекс С-300 се появи в средата на 70-те години като главно искане към него беше многоканалността, т.е. способността му да обстрелва едновременно няколко цели, и мобилността. През 1978 г. беше приет на въоръжение първият сериен вариант С-300ПТ на мобилни прицепи. През 1982 г. беше приета първата самоходна модификация на С-300. През 1991 г. тя демонстрира своя потенциал и свали на учения балистична мишена, имитираща ракетата Пършинг.

По-нататъшно развитие на С-300ПМ, приет на въоръжение през 1993 г., е неговата износна модификация С-300 МПУ1.

Главното отличие е неговата ракета, способна да поразява цели, летящи със скорост 2,5 км/сек.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ