Оставам с нескромното впечатление, че с периодичността на моите коментари от доста време оказвам възпиращо влияние върху разширението на политическата параноя в света. И обратното. Ако престана поне за малко да обръщам внимание на някого, той веднага се опитва да направи нова поразия, в това число и президентът на суперсилата САЩ - Джордж Буш-младши. Истина е, че има и симптоми, че САЩ готвят отстъпление по цялата линия в Близкия Изток, преди всичко в Ирак. Дано да е така. Но за мен по-важно беше, че докато в София се разиграваше поредният акт от европейската газова драма, почти никой не обърна внимание на визитата на Буш в Близкия Изток. А съвсем никой не забеляза неговите думи, казани в Музея на холокоста "Яд Вешем" в Израел, които биха могли да се определят като принос в световната игноранщина, ако не бяха някои нюанси.

Какво каза Буш? Каза, че "ако злото съществува, ние трябва да му се противопоставим." И добави: "Ние би трябвало да бомбардираме Аушвиц."

Доколкото мога да се досетя, Буш е правил паралел между някогашния нацистки концлагер Аушвиц-Биркенау (Ошвиенчим-Бжежинка в днешна Полша) и съдбата на евреите в него към 1944 г., с днешния ден, в който Иран за Буш е новата нацистка Германия, а неговият президент - Ахмадинеджад, е днешният Хитлер. Заради което най-добре е Иран и президентът му да бъдат бомбардирани.

Оставяйки настрана нелепостта на сравнението, ще направя едно малко отклонение. Така се случи, че към края на 60-те години на миналия век, като млад човек, с баща ми (лека му пръст) посетихме същия Аушвиц (Ошвиенчим). Баща ми изпълняваше доста интересна задача - да се провери колко българи е имало в Аушвиц, за да им се постави паметна плоча (което впоследствие стана). Но още тогава правеше впечатление несъответствието в цифрите на ликвидираните в Аушвиц различни националности, в това число и българите, и реалните жертви на Холокоста (около 600 000), които обаче световният ционизъм направи на ... 6 милиона. Цифрите бяха важни, тъй като станаха и една от причините за прословутите събития на 1968 г. - най-напред през пролетта в Полша, а през лятото и есента - в ЧССР. Помня тези събития добре, защото на място лично ги наблюдавах и защото и в двете страни - Полша и ЧССР, те бяха инспирирани от световния ционизъм. Убеден съм, че когато съм бил в Аушвиц, Буш (с когото сме почти връстници), не е бил чувал въобще за него.

Но сега говори за "бомбардировки на Аушвиц", т.е. на Иран, като отново рязко изостри военната риторика срещу Техеран, въпреки че четири седмици по-рано неговият собствен национален разузнавателен институт - National Intelligence Estimate (NIE), съобщи, че Иран няма никаква военна ядрена програма от 2003 г. (от Москва добавиха, че не я е имал и преди 2003 г.).

Но сега Буш не вярва на тази своя елитна професионална структура, на която плаща милиарди долари. Вярваше на лъжите на същите структури през 2003 г., когато те твърдяха, че Ирак има оръжие за масово унищожение, което му послужи за "оправдание" на онази война. Но сега, когато същите хора му казват, че Иран няма военна ядрена програма, той не им вярва и върви към война с Техеран. Наистина е забавно. Преди той обвини спецслужбите, че са го подвели с неточна информация за Ирак, а сега ги обвинява, когато му дават точна информация за Иран.

Но нещата стават по-малко забавни, ако се вземе предвид, че Буш посети Близкия Изток и Израел почти веднага след споменатия по-горе анализ на NIE с първата си президентска визита в района, като целта му съвсем не беше "мира между Израел и Палестина", а да обсъди и координира с Тел Авив евентуалната война срещу Иран и как да я започнат.

Със сигурност неслучайно по същото време в Ормузкия пролив стана инцидентът с петте ирански скоростни лодки, "атакували" три американски военни кораба. Това беше добре дошло за Буш, който отново повтори, че Иран е заплаха за световния мир, а Израел заяви, че по никакъв начин не може да постигне мир с него и започна да брои ядрените си оръжия и новите ракети "Джерихо" с обхват над 2500 км.

Тъй като по-младите читатели не помнят, ще припомня, че морските инциденти са специалност на САЩ. След Пърл Харбър те влязоха във Втората световна война, след инцидента в Тонкинския залив започнаха войната срещу Виетнам. С подобна фалшива операция оправдаха и бомбардировките срещу Либия в средата на 80-те години.

За да станат нещата още по-опасни, в Персийския залив продължават да се намират две американски самолетоносачни групи и няколко подводници.

Ако се свържат координатите на казаното дотук, алармата започва да свири. Междувременно малко по на Изток, в Пакистан, беше убита Беназир Бхуто. След като се разсее "мъглата", ще се окаже, че "войната срещу тероризма" е пренесена почти до границите на Китай.

Това е същността. На дневния ред на Буш и неговите кукловоди не е конкретна война, а войната въобще. Важно е да се започне някаква нова голяма война - утре Иран, вдругиден Русия или Китай. Може би ситуацията щеше да е различна, ако авантюрите в Афганистан и Ирак бяха завършили набързо. Но това не се случи. Те се превърнаха в стратегическо поражение за САЩ и НАТО.

Къде са сега САЩ? Икономиката им е съсипана и е във виртуално състояние, ипотечният пазар на имотите също, дългът им е колосален, навлизат в рецесия, всички бягат от долара, номерът с финансирането на войните им от другите държави вече не минава. Историята се повтаря, тъй като се повтаря. Буш и неговите неконсерватори си мислят, че с нова война ще могат да се откачат от куката, на която са увиснали. Заради това ще рискуват регионална война с Иран, глобална с Китай и Русия. Или с целия свят. Той обаче вече се досеща, че САЩ в края на XX век и началото на XXI век олицетворяват онази нацистка империя, която Буш иска да бомбардира. Заради това той трябва да има война и ще направи всичко възможно да я започне. Американците казват: The must - have war - "Войната, която трябва да се има на всяка цена."

И човечеството продължава да затъва в изключително сериозна криза. Говори се за ипотечната криза от 2007 г., за нова фаза на финансовата криза от 1997 г., за второ издание на американската Велика депресия от 30-те години на XX век. Това може да е вярно. Но главният проблем е, че преди всичко става дума за общоцивилизационна криза, като някои от нейните елементи все още не могат да се обяснят в рамките на съществуващите теории и практики, и заедно създават необикновената картина на някаква друга реалност.

Ясно е, че този процес трябва да бъде спрян, но в рамките на съществуващия модел той не може да бъде спрян. Значи трябва да бъде ликвидиран, защото е нежизнеспособен.

Не е ясно какви са шансовете. Дали създателите на новия Франкенщайн могат да го спрат или той вече е извън контрол.

Изводите са наистина езоповски. Но трудно е да се намери по-добър начин, когато някой плещи глупости за Аушвиц, а ти знаеш за какво всъщност става дума и даже каква е истината.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ