Какво и защо се случи /10/

През 1990 г. в Източна Европа, в това число и в България, започна най-свирепата в историята на човечеството социална контрареволюция. Тя съвпадна с критичната фаза на така нареченото глобализиране, което притежава аргументи с наистина убийствена сила - слабите са убивани до пълно изчезване от картата и историята. Изразът "България беше върната в каменния век" вече се разбира и от най-глупавите.

Онези, които отричаха дарвинизма, бяха опровергани. Особено в социалната сфера. Защото това, което става в България, е джунгла в джунглата, социален дарвинизъм в действие. Алчността и криминализацията бяха издигани до ранг в държавна политика, водеща към икономически крах и национална гибел.

Много от "демократите", които станаха проводници на окупирането на България от американския долар и НАТО, сега се оправдават, че "така стана навсякъде в Източна Европа, даже в СССР." Нищо подобно. Никъде в Източна Европа няма такъв кошмар, като в България. Сравнението с бившия СССР и сегашната Русия е още по-нелепо. Истина е, че в Русия се осъществява колосален грабеж от олигархичните структури, но те ограбват преди всичко недрата на тази страна, докато в България, заради ресурсната й бедност, новата криминално-политическа върхушка ограбва останалите българи. Това се опитват да нарекат капитализъм. Абсурд.

Реформите на 80-те години, започнати от нелегитимната "кръгла маса", убиха в зародиш възможността за построяване на някакъв пазарен капитализъм в България. Защото капитализмът не може да съществува без капиталисти, т.е. у нас има капитализъм, който го няма.

"Бизнес-елитът" се състои в огромното си мнозинство от бандити, които не разбират от нищо - нито от предишната, нито от сегашната система. Те разбират само едно - как да грабят трофеи, да отнемат и делят чуждото. В България беше изграден трофеен капитализъм. Заради това историята, която при другите се повтаря като фарс, у нас се повтаря като още по-голяма трагедия.

Само за две десетилетия България се срина на последно място в Европа. Ако се прибави и геополитическото й унищожение от атлантизма на САЩ и НАТО, ситуацията е още по-трагична. Тази хищническа и безплодна за развитието на България прослойка беше родена през 1990-1996 г. от преразпределението на народното богатство и криминалната приватизация. Приватизирането не е толкова опасно, защото може да бъде отменено чрез обективни икономически процеси. По-ужасното е, че то роди криминален елит, който днес е най-голямата опасност за функционирането на държавата и нормалния живот на българите.

Разразилата се битка пусна механизма на гражданската война, като разграбването на многомилиардната собственост отне живота на хиляди хора в цялата страна - разстреляни, взривени, изгорени. Колко са реално - никой не знае. Така криминалната контрареволюция придоби формите на гражданска война между една малобройна върхушка и целия народ. За да бъде победена, държавата трябва да бъде разложена, развратена и деградирана. А държавата, това е обществото. Значи и обществото трябва да бъде разложено, развратено и деградирано. Именно това става от 20 години. И продължава.

Ето защо България вече е част от онова, което в Европа се нарича постфашизъм. Деградирането и развращаването на народните маси става с помощта на дебилизиращи и примитивни медии и телевизии. Превръщате се в безмозъчно мнозинство, което с упоение гласува за политически клоуни и шоумени. И даже им се радвате. "Я, какъв мошеник. Ако е откраднал за себе си, значи, ще може да открадне и за нас."

Това е и характерна черта на целия европейски постфашизъм - цинично манипулиране на електората и демонтиране на системата на социалната държава, постепенното елиминиране на средната класа и нарастване броя на бедните, като свръхбогатата върхушка се отделя в някаква "висша раса" с крещяща парвенющина и показен разкош на провинциални новобогаташи. И тази елитарна свинщина се защитава от държавната администрация, която паратизира на гърба на мнозинството и е чадърът на организираната престъпност в силовия сектор. Много от онези, които получиха достъп до него жадуват за лично обогатяване на всяка цена, използвайки своето право на насилие и пълномощията на властта, дадени им от вас самите.

Това е срастването на силовите структури с организираната престъпност, октоподът на криминалната върхушка и престъпната администрация. Оставена без никакъв обществен контрол тази милитаризирана маса започна да живее свой собствен живот, занимава се с изземане на общественото богатство и чуждата собственост.

По този начин контрареволюцията от 1989 г. не е само криминален проблем. Тя предопределя перманентната нестабилност на съвременна България, невъзможността й да се развива по нов път или да строи съвременно производство. И тя застрашава с окончателен разгром България още до 2020 г.

Метастазите на 90-те години, които унищожиха съществуващия дотогава държавен промишлен и научно-технически строй, изградиха прослойка на грабители, готови да постигнат обогатяване на всяка цена. Появиха се собственици, които, за да забогатеят, унищожиха собствените си предприятия. Получи се "елит", който не може нищо друго, освен да присвоява чуждото. Получихме "капиталисти", които презират почтения труд. Не, дайте им милиарди веднага, в джоба, без труд, от разграбване, преразпределение, от наркотрафик.

Процесът се задълбочава. След унищожението на химическите, металургичните и суровинни центрове, обект на разграбване станаха малките и средни предприятия за производство на колбаси, млечни продукти, мебели. Никаква свещена частна собственост не се появи. На нейното място има плячка, която постоянно трябва да се защитава от другите бандити, които се опитват да я откраднат.

На този фон властта се използва само за обогатяване на някакви нови кланове.

След провала на "либералните реформи" сега се правят някакви "леви" опити за неосоциална вътрешна политика и връщането под държавен контрол на "поне нещо". Но и те търпят фиаско, защото самият бюрократичен корпус е заразен от рака на 90-те години. Заради това е и жестоката междуособна война във властта между разни групировки.

Процесът на губителното преразпределение продължава. И тъй като останалото за доразграбване е все по-малко, джавкането за кокала е все по-жестоко. Корупцията расте и постоянно се възпроизвежда. Няма елементарна управленска компетентност. Липсва система за подбор и подготовка на кадрите. Вместо тях има търговия с чиновнически постове. Няма и опити за мобилизиране на нова идеология, която, поне да се опита да сплоти нацията и да създаде условия за почтен труд.

Тази криминална анархия доведе до разлагане на обществото и държавата. Държавната администрация, целият чиновнически корпус е прояден от тотална корупция.

Примерът на новия български "елит" разлага всички, които не искат да се трудят. По този начин беше унищожена даже етиката на труда. Настъпи незапомнено бягство от България на човешкия капитал, който при ресурсната ни бедност е нашето най-голямо богатство. Нищо чудно. Няколко поколения не виждат възможности да се реализират в условията на "нова България". Това я обрича на изостаналост. Гине всичко по-сложно, високотехнологично, наукоемко.

Трофейната икономика не понася вътрешния прогрес. Заменя го с внос на техники и технологии от Запада, като криминалната бюрократична система от всички възможни решения избира най-скъпите и най-неизгодните, защото само по този начин може да поддържа своята корумпираност и да усвоява бюджета, който сама си определя. Това доведе до криза на инфраструктурата и техносферата.

Вместо обещания, либерален капитализъм получихме каменен век, общество на диваци, живеещи в условията на взаимното изтребване.

Такава система е обречена. Няма да издържи и четвърт век. Тя вече е фалирала. На дневен ред е крещящата необходимост от предотвратяване на катастрофата. България се нуждае от кардинално лечение на метастазите на 90-те години. Това означава преди всичко смяна на така наречения "елит". Може и по криминален път.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ