В България отново често се говори за приватизацията, осъществена през 90-те години, наричана "реформа", "преход", "либерализиране", "бягство от тоталитаризма" и т.н. И все по-често се задава въпросът, дали е възможно преразглеждане на някои приватизационни сделки.

Според нас, не само е възможно, но е и задължително. Защото именно приватизацията беше основният инструмент за разгрома на България и нейната икономика.

От достъпни данни се вижда, че от целия приватизационен процес в държавната хазна са влезли само около 2,5 милиарда долара. Това означава, че реално България е била продадена само за 2,5 милиарда долара и че всичко останало, надминаващо 100 милиарда долара, е било разграбено, изнесено, унищожено. Загубите от приватизацията по този начин надминават загубите на България от всички досегашни балкански и световни войни.

Това е приватизацията от 90-те години, което е и окончателно опровержение на мита за великата полза от приватизирането. Икономиката на България беше продадена на безценица. Доходите от нея се оказаха пропорционално десетки пъти по-ниски от приватизацията в Бразилия, Аржентина, Мексико, Русия, Китай, Полша, Чехия, Словения и т.н.

Приватизацията съвсем не беше някаква нова гениална идея, измислена от нашите демократи и реформатори, за да изведат от кризата социалистическата икономика, а отдавна известен в света икономически механизъм за тотално разграбване. През последните 15 години приватизационни сделки се осъществяваха в 120 държави, но ако при тях се стигаше до някакво повишаване на ефективността на икономиката у нас беше точно обратното. Превърна я в гробища, чрез елементарното разграбване на страната. Националното богатство не се изкупуваше от най-талантливите и предприемчиви представители на бизнеса, а се раздаваше на братовчеди и бандити, които бяха близки до властта. Новите собственици съвсем не се стремяха да развиват производството. Те разпродаваха евтино в чужбина онова, което можаха, и изнасяха капиталите. По този начин грабежът беше повдигнат на квадрат. Светът и сега не престава да се удивлява как една страна, чието население е бедстващо от безработица и немотия, може да има толкова милионери и милиардери.

Нито една от обявените цели на приватизацията не беше постигната.

На първо място не бяха получени средства за решаване на насъщните социални проблеми. Иначе не можеше и да бъде, тъй като приватизацията беше подменена с грабеж.

Няма и никаква ефективност, която, според реформаторите, неизбежно трябваше да повиши статута на частника и да облагодетелства всички българи. Напротив. Българският частник се оказа толкова "ефективен", че дневното производство е само 50 на сто от производството в "кризисната" 1990 г.

Може би те ще се похвалят със създаването на широк социален слой собственици? Нищо подобно. Според Световната банка, в България беше създадена най-висока концентрация на собствеността чрез приватизацията и най-високо равнище на нов монополизъм. Днес 87 на сто от богатството на България принадлежи само на 11 на сто от населението. Останалите 89 на сто получиха само 13 на сто от богатството. Такова социално неравенство няма никъде по света.

Новобогаташите са ясни. Това са около 1000 души, които всяка година увеличават своето богатство с пъти повече, отколкото правителството дава за всички социални нужди на страната.

А какво получиха бедните от реформите?

Както се казва - кукиш. Даже по-малко. Реалните парични приходи на българите и днес са по-ниски от равнището им от 1989 г.

Фактически приватизацията в България се оказа най-грандиозната афера в цялата нейна история. На народа просто му откраднаха страната. Заради това в общественото съзнание приватизацията получи епитета "криминална". Оценката е устойчива и такава ще остане завинаги. А обществената оценка по този въпрос има колосално значение за ефективността на функционирането на цялата икономика и за липсата на заинтересованост и каквато и да било мотивация на голяма част от населението, т.е. общественото мнение е, че правото на собственост беше разпределено противозаконно. Заради това и досега са призивите към прокуратурата да се заинтересува от легитимността на различни документи. И така ще бъде още десетилетия. Докато този въпрос не бъде закрит, собствениците ще действат само с краткосрочна мотивация да извличат максимални изгоди лично за себе си. Оттук е и колосалното изтичане на капитали от България и опортюнистичното поведение на мениджърите, разбиращи, че рано или късно това ще свърши.

Това е родовата болест на криминалното приватизиране.

Повечето българи забравиха как беше осъществена тази чудовищна измама с боновете, финансовите пирамиди, фалиралите банки, огромните злоупотреби с преразпределението на националното богатство.

Главната причина за унищожението на цели отрасли на българската промишленост беше именно криминалната приватизация. Тя роди и напълно изопачен стереотип за предприемаческо поведение. Оказа се, че може да се забогатее за една нощ без да се прави нищо, просто да се дръпнат конците на корумпираните структури във властта и се получаваше богатството даром.

Това роди много дълга и тежка болест на нашата икономика - ориентирането на най-активните хора към присвояване на чуждото. Да накараш днес нашите предприемачи да работят за 10, 15 или даже за 20 процента печалба, което е мечтаният максимум на Запад, е нещо нереално. Свикнаха да получават 100, 200 и 500 процента печалба, т.е. свръхбързо свръхзабогатяване за сметка на присвояването на чуждото или измамата на другите. Последствията са чудовищни.

С това се обяснява и непреставащото мошеничество. Достатъчно е някое предприятие да изплува и да започне да печели, и веднага ще се намерят кандидати да прехванат собствеността му, да сменят мениджмънта, да отклонят потоците от доходи. Заради това най-късият път към богатството в България, според резултатите от приватизацията, не е създаването на нещо ново - инвестиция или техническо постижение, а присвояване на чуждото.

Това води до безкрайно преразпределяне на собствеността. Може много да се говори, че приватизацията е приключила. Това е илюзия, тъй като преразпределението на собствеността продължава всеки ден. Нелегитимността на собственическите права ражда безкраен стремеж към преразпределение с помощта на правоохранителните органи, акционери, съдии, данъчни полиции, компромати, изнудване, рекет и т.н.

Това е криминалната приватизация, която е основната причина за корупцията в България.

Как да се излезе от това кошмарно тресавище? Без онова, което се нарича преразглеждане на резултатите от приватизацията нищо няма да стане. Рано или късно Върховният съд на България ще трябва да се заеме с тези резултати, да поеме материалите от прокуратурата и от Сметната палата, да ги анализира и да покаже незаконните приватизационни сделки, за да може в обозрим период, до 1-2 години, да се разгледат и да се вземат окончателни решения. Обществото никога няма да се примири, че "братовчедите" на Костов получиха "Нефтохим" и "Кремиковци" за 1 лев, че някакъв магураджия е милиардер, че борчетата са наркобарони, и т.н.

По принцип в световната практика има начин за решение на този проблем. В Англия преди години беше въведен данък върху прираста на капитала, който заработи. Такъв прогресивен данък може да бъде установен и у нас. Ако собственикът препродава приватизираното имущество, да се наложи прогресивен данък, даже до 90 на сто, върху ръста на капитала. Това е достатъчно. Ако собственикът не иска да продава имуществото, тогава компенсационен данък може да бъде установен върху дълговите натрупвания, разчетен за дълъг период. И накрая, ако предприятието е разорено, и няма никаква печалба, виновните трябва да се наказват, както навсякъде по света за мошеничество и престъпление.

Последният въпрос е възстановяването на конкурентноспособността на нашата икономика. Тук позицията и на сегашното правителство е направо предателска. Чиновниците продължават да разпродават останките от държавното имущество и даже структури, които по никакъв начин не могат ефективно да функционират с условията на пазарна икономика, тъй като по принцип не са насочени към извличане на печалби, а към задоволяване на основни обществени нужди.

Крайно важно ще бъде връщането на определени права на собственост на трудовите колективи, тъй като само те имат психологията на дългосрочни собственици, заинтересовани в развитието на предприятието. И няма нищо странно, ако получат права като в Европа - да имат свои представители в бордовете на директорите и да контролират поне имуществото на предприятието да не се разграбва. Но приватизаторите пречат на това с всички сили чрез ниско заплащане и безработица.

Ако това не стане, трябва да се премине към друг вариант - поемане на определени важни активи обратно от държавата, т.е. ренационализиране, каквито случаи има стотици в световната практика като повечето са били успешни. Става дума за енергетиката, високо технологичните и стратегически отрасли.

С една дума - без преразглеждане на приватизацията няма да мине.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ