Геополитиката на православието /11/

Темата за религията в съвременния свят е много деликатна. Още повече, ако се обсъжда от светска гледна точка. Но религията има и друга същност. Това е нейното обществено, културно и преди всичко геополитическо дело.

Несъмнено през последния период едно от челните места в геополитиката на православието заема ситуацията на църквата в Украйна и дейността на Константинополския патриархат в тази държава, която няма нищо общо с каноническите основи на църковното устройство.

От началото на 90-те години на XX век православната църква на Украйна преживява дълбока криза. Ситуацията на Украйна може да се определи като "многоцърковна". Православната църква в Украйна се превърна в бойно поле на политически борби и се разцепи на няколко "украински църкви", своеобразни църковни партии, представляващи различни политически интереси. Така, въпреки каноничната Украинска православна църква на Московския патриархат, съществува и църква на Киевския патриархат, украинска църква на Константинополския патриархат, украинска автокефална църква и Украинска католическа църква.

Съществуването на всички тези паралелни и маргинални църкви има един общ идеологически вектор, принципното им отделяне от Московския патриархат според формулата "Украйна не е Русия", заради което и мотото на новопоявилите се "украински църкви" е тяхната "нерускост".

Жертва на тази политическа програма е Украинската православна църква на Московския патриархат, която не само е част от единната руска православна църква, но и продължава да свързва Украйна с Русия.

От своя страна останалите неканонични разколнически църковни организации, Киевският патриархат или Украинската автономна православна църква съществуват само благодарение на непосредствената подкрепа на заинтересованите политически сили.

Проблемът е, че в това противостоене се включва и Константинополският патриархат.

Неведнъж сме писали, че след разпадането на СССР, използвайки тежкото положение на Руската православна църква, Константинополският патриархат, провеждаше политика на отстраняване на влиянието на Руската православна църква, оспорвайки и нарушавайки пространството на нейната канонична юрисдикция. Действията на Фанара неведнъж бяха обсъждани от Москва като неканонични и разколнически. От няколко години Фанара се опитва да осъществи експанзия и в Украйна, която е област на каноничната юрисдикция на Московския патриархат. Програмата минимум на Фанара е отделянето на Украинската православна църква от юрисдикцията на руската православна църква. Програмата максимум е въвеждането на украинската православна църква в собствената юрисдикция на Фанара.

Заради това с благословията на Фанара се осъществява проектът за създаване на "поместна православна църква" на Украйна чрез обединяването на всички споменати неканонични църкви.

Константинополският патриарх Вартоломей I се изказа за създаването на тази украинска поместна църква още през 2001 г. След това за тази идея се "закачиха" украинските политици от "оранжевата" фракция на Тимошенко и Юшченко с молби Фанара да продължи да се намесва на каноничната територия на руската православна църква и да легитимира непризнатите църкви и украински разколници.

Ядро на бъдещата украинска поместна църква трябва да стане така нареченият "киевски патриархат", който съобщи през април 2007 г., че очаква признаване от страна на Константинополския патриархат.

Какво отговаря Фанара? Вартоломей I заяви, че "ако московският патриарх ще проявява упорство, ще решим проблема в едностранен порядък."

Представители на Фанара редовно се срещат с разколниците и автокефалистите.

За обосноваване на своите претенции към територията на Украйна, Константинополският патриархат през 2005 г. заяви, че Руската православна църква няма юрисдикция над Киевската митрополия, тъй като Фанара никога не е признавал предаването й в лоното на Московския патриархат през 1686 г. и счита Украйна за своя канонична територия. Това е скандално, тъй като станалото през 1686 г. преподчинение на Киевската митрополия на Московския патриархат е по молба на Сабора на украинските епископи и е потвърдено от всички източни патриарси, в това число - Константинополския Диониси и Йерусалимския Досифей. Още до 2000 г. Фанара определяше заявленията за принадлежността на Украйна към юрисдикцията на Константинопол за "съвършено лъжливи."

Освен това активно поддържаният сега от Фанара проект за създаване на украинска "независима църква" е проява на ереса на филетизма, т.е. подчиняване на църковните интереси на национално политическата конюнктура.

Православната църква не признава филетизма като принцип на църковната организация, тъй като църковното управление с многовековна история трябва да се осъществява въпреки политическите обстоятелства и внезапната поява или изчезване на нови държави. Пример за абсурдността на филетизма е трагичната ситуация в Сръбската православна църква. Още по времето на съществуването на Югославия на нейната канонична територия беше изкуствено създадена така наречената Македонска православна църква. Сега се появява Черногорска църква, ще последват хърватска, босненска и т.н.

Дейността на Фанара в Украйна е открито неканонична и разколническа. Има и призиви да бъде разгледана на църковен съд.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ