В България след 1990 г. се появи капитализъм, който беше наречен бандитски, разбойнически, грабителски, хищнически, криминален, олигархичен. Регресът е ужасяващ, той ни върна не към капитализма, а към феодализма. Появи се общество урод, в което 98 на сто са роби и 2 на сто господари, разпореждащи се с властта и закона.

Ако се отсеят думите и димните завеси, вече е ясно, че през 1989 г. беше извършен контрареволюционен преврат - политически, икономически и социален.

Онова, което стана в СССР и социалистическите страни, беше без прецедент в историята на човечеството. Едва ли ще има такава контрареволюция и в бъдеще. Тя стана отгоре надолу. Системата беше обезглавена.

За България този преврат беше особено тежък, тъй като се съпровождаше и от геополитическа контрареволюция, т.е. насочване към пагубния евроатлантически либерален модел.

Появилият се нов прозападен елит беше толкова неподготвен, че не разбра, че на Запад никой не се нуждае от него, освен за едно нещо - разгрома на България.

В резултат на извършения през 1990 г. либерално-реформистки преврат, в България настъпи грандиозен грабеж. Според изчисления на нашия икономически екип, българите бяха ограбени с около 100 милиарда долара. Такава цифра никой не може да си представи и тя минава без особено ехо.

Какво са 100 милиарда долара?

• това е строителството на 25 атомни електроцентрали като "Белене"
• това е строителството на 200 милиона квадратни метра суперлуксозни жилища, т.е. на всеки българин по 25 кв.м, а на всяко семейство по 100, и решаване на жилищния проблем за целия XXI век
• това е строителството на 10 000 км автомагистрали (в момента действат около 600 км) и на 35 000 км железопътни линии
• това е строителството на нефтопреработващи комбинати с мощност 300 милиона тона нефт, т.е. почти цялото производство на Русия, и изграждането на 35 000 км магистрални нефтопроводи
• това е изграждането на автомобилостроителен гигант с качеството на "Мерцедес" за производство на 25 милиона леки коли годишно
• това е производството на 10 000 супермодерни изтребители и на 50 000 танка.

Либералният експеримент на перестройчиците от групата на Луканов-Младенов беше основната причина за това историческо бедствие.

Днес така наречените либерал-реформатори и атлантисти вече признават, че 18 години след "реформирано развитие" страната не можа да стигне равнището на България от периода 1985-1989 г., който, според тях беше кризисен.

Вероятно равнището на брутния национален продукт днес щеше да бъде 2,4 пъти по-голям от онзи през 1989 г. Ако бяха запазени социалните принципи на разпределение, сега жизненото равнище на българите щеше да бъде 2,1 пъти по-високо, т.е. средногодишният доход на един българин щеше да бъде около 12 800 долара. Реалните приходи щяха да бъдат обаче по-високи, тъй като тогава издръжките за жилище и енергия бяха около 5 пъти по-ниски, отколкото сега.

През целия период след 1990 г. постсоциалистическа България неотклонно следваше курса на либерални пазарни реформи. Това беше програмиран крах, който насочи икономиката не към рационални и необходими действия, а към бърза печалба на всяка цена.

И настъпи момент на най-важния избор - или да се откажем от либералното самоядство, или да преживеем още по-голяма катастрофа. Защото крахът на либералните реформи е заложен в тях самите. Никой вече не се опитва да ни внушава, че през периода 1985-1989 г. България е била в криза.

Ако това е било криза, защо тя не минава в новата либерална пазарна система? И въобще, колко дълго продължават кризите в икономиката и защо в България тя въобще не минава. Изучаването на новата история на различни държави показва, че в пределите на една икономическа система спадът обикновено е максимум 7 години. Кризи с продължителност повече от 7 години в новата история липсват.

Но ние в България вече 18 години живеем в непрекъсната криза с пълно разрушаване на иновационната инфраструктура и наука, на всички механизми на научно-техническия прогрес. Самата продължителност на кризата в България и другите бивши социалистически страни говори за нейния системен характер.

Няма никакви основания да се счита, че през 1985 г. в България или в другите социалистически страни назряваше непреодолима криза. Друг факт също е показателен - отхвърлянето на социализма едновременно във всички социалистически страни само за една година доказва, че сривът на икономиките не беше обусловен от вътрешни фактори, а от външни. Едновременното падане на режимите в няколко благополучни страни като ГДР, Чехословакия, Полша и България потвърждава онова, което е неоспоримо - че те бяха предадени от Горбачов. Тогавашният генерален секретар на ЦК на Чехословашката комунистическа партия Милош Якеш каза: "Цялата церемония по прощаването със социализма премина стопроцентно под покровителството на тогавашния съветски КГБ." Живков отиде по-далеч и обвини Горбачов в предателство и в огромен политически примитивизъм.

Българската криза от края на XX век и началото на XXI век е уникален пример за идеологическо "paдиоактивно разпръскване". Образът на нашата вселена се разруши на хиляди отломки. Всеки живее, пипайки около себе си, без да вижда. Никога още нацията не е била отхвърляна толкова назад във времето. Народът се лута между надеждата и отчаянието.

Не е изненадващо, че мястото на социалистическата утопия беше заето от вулгарната социалдарвинистка утопия. Асоциализмът, дошъл на мястото на социализма, стана синтез на архаично неоварварство, с основна характеристика "приватизиране" и унищожение на населението. Това е институционализирана деградация на обществото, което не е нито капиталистическо, нито буржоазно. Това е разбойнически паразитен социоизтърсак, облечен в либерални дрипи. Това е приватизиран свят в неоробовладелски, неофеодален или неофашистки вариант. Хиперолигархичната върхушка, стремейки се да запази властта, взе курс към унищожение на така наречените "ненужни милиарди". Тази политика получи названието ултралиберализъм и глобализиране, хвърлили света в спиралата на огромни сътресения.

Всяко общество има свой предел на търпението. При различните нации то е на различно равнище, което се дължи на историческото "колективно самосъзнание" на народа и неговия инстинкт за самосъхранение.

При българите прагът на търпението след 1990 г. се оказа много висок не само заради историческите особености и липса на "колективно самосъзнание", но защото у нас започна демонтаж не на социализма, а на народа.

В основата на обществото до 1990 г. лежеше принципът на социалната справедливост. Имаше принцип, имаше и реални норми. Те не бяха безупречни, но със сигурност не бяха оръжие за деструкция.

Българите обаче бяха излъгани. Клъвнаха. Преминаха към втората фаза. Съгласиха се на чужда социална справедливост. При немците или французите това никога нямаше да стане, но с българите стана, т.е. бяха убедени, че справедливостта е декадентство и демагогия. Западът никога не е живял по нормите на социалдарвинизма. Там винаги са поддържали своята йерархия от социални норми. Но при нас наложиха асоциални норми. Обществото ни има нова ценностна скала, която измерва бандитите и проститутките. Именно този модел започнаха да ни натрапват шоково.

Ясно е, че този "нов свят" не може да издържи проверката на реалностите.

Стигна се до срив и в образованието, една от най-силните черти на този народ. 50 на сто от учениците вече са убедени, че ще успеят без да учат, въпреки че са обречени на бедност и унижение в новата социална йерархия и ще деградират.

Така стигаме до споменатата граница на търпението, която всеки момент може да бъде прекрачена. Българите са убедени в незаконността на властта във всички нейни форми и разцветки. Народът е морално готов за освободителна борба, но засега не се сеща за това.

Оспорва се и легитимността на парламента, тъй като никой не живее според законите. По-просто е да се каже, че властта е незаконна. Реалната политика не е в правителството.

Как да се намери изход от тази ситуация? Как да се разруши тази психооперация, на която заложиха като на печеливш номер в световното политическо казино? Последва уродството на нашата "демократична" революция, на нашите икономически реформи, приватизирането на националното богатство и т.н. Смисълът на всичко това беше да бъде отстранен народът от властта. Да бъде демонтиран народът чрез неоробовладелство.

Това е налаганият от Запада сценарий на разпадане на глобалната система на относително малки и различно устроени политикоикономически единици и превръщането на голяма част от света в неоварварска зона, която трябва да бъде колонизирана или поробена. Това е новият глобален фашизъм, наричан вече глобофашизъм. Но това нещо е невъзможно, не защото вече се провали веднъж, а защото светът е твърде голям и сложен, за да бъде управляван от един център, освен ако 90 на сто от човечеството не бъдат ликвидирани. Опитите ще продължат. Опасността е голяма.

На първо място, това ще бъде кастово-йерархичен строй с рязко ограничаване на достъпа до образованието, най-напред с помощта на пазара, след това със социалното закрепостяване.

На второ място, това ще бъде общество с принципно лошо масово образование - несистематично, откъслечно, мозаечно.

На трето място, истинската наука, преди всичко теорията и прогнозирането, ще се превърне в кастово занятие на върхушката, а долу ще остане "фолклорът".

На четвърто място, на масите вече се предлага затъпяваща развлекателност в режима "нон стоп", правеща от тях тълпа от дебили.

На пето място, политиката окончателно ще умре и нейното място ще заеме шоу-бизнесът.

Но тази глобосистема сама се унищожава, защото елиминира цялата средна класа и създава напълно нови опасни класи, които вече са над 50 на сто от населението. Те преобладават и се противопоставят не по линията "капитал-paботна сила", а по линията "живот-неживот". Политиката се заменя от биология и битка за оцеляване. Това са семената на такъв социален гняв, в сравнение с който досегашните пролетарски революции ще бъдат цветни градинки.

В тази ситуация в изродения XXI век са възможни напълно нови идейно политически комбинации. Защото капиталът, превръщащ се в глобофашиъм, застрашава и цялото християнство, европейската цивилизация, огромната част от човечеството, социо- и биосферата. Единственият начин да се оцелее е да бъде ликвидирана олигархията, раждаща глобофашизма.

Катастрофата на България след 1980 г. не може да се обясни без страшната дума "геополитика". Защото всичко през тези 18 години ставаше на фона на световната геополитическа революция и нейния вариант у нас.

В България беше извършена не само социална, но преди всичко геополитическа контрареволюция, която може да се определи като "атлантическо западнизиране". Дали именно това бяха намеренията на онези, които през 1989 г. дърпаха конците на преврата в София не е ясно. Но ясно е, че други сили успяха да прехванат събитията и ги насочиха в посока, която за няколко години доведе нацията и държавата до безизходица.

В крайна сметка геополитиката победи идеологията. Най-доброто потвърждение е, че сега, въпреки изчезването на идеологическата база на източноевропейския социализъм, атаката на Запада, под формата на геополитическото разширение на НАТО и ЕС, продължава.

Именно в този безпрецедентен момент България се оказа най-слаба. Нейните исторически и геополитически корени бяха пресечени и тя потъна в сферата на влиянието на англосаксонизма, атлантизма, НАТО-визма и западноевропеизма. Страната ни, която е предопределена да е част от Евразия, на стиковката на един от най-важните сегменти на света - между Европа и Близкия Изток, стана част от западната геополитическа конструкция.

Този геополитически преврат се прикриваше с някаква "реформа", "детоталитаризиране", "европеизиране" и т.н. На сцената изплуваха игноранти, които станаха угодническа прислуга, за да спечелят от ситуацията. Най-лошото е, че от нея загубиха милиони българи и че даже онези, които си мислят, че са спечелили, скоро ще загубят всичко. Защото и те не са предвидени на масата на господарите. Те са само временни лакеи. Друг въпрос е защо се наплодиха толкова лакеи.

На този фон България е на най-неподходящото място, в най-неподходящото време, с най-неподходящите хора. Тя беше ограбена, разорена, унищожена. Такива загуби не е имало в нито една война в миналото. Едва ли някой може да изчисли последиците от съзнателното убийство на държавата. Но България не е изключение, а потвърждение на ставащото по света. Не сме и най-трагичният случай, има много по-лоши. Срещу цялото човечество изригва расистка ненавист и налагане на социалдарвинизма. Изборът е да се живее на колене, или да се умре изправен.

Това е и отговорът на въпроса "какво и защо се случи", който анализирахме през последните месеци в нашата поредица.

Той може да бъде поставен и иначе. "Ние тях, или те нас", като в двата въпроса и тяхната последователност се крие отговорът.

Българите са единодушни, че новият "политически елит" са "бандити, неудачници, ненормалници". Това обаче е опростяване на нещата. Защото толкова унищожителни поражения върху България не биха могли да нанесат и най-големите кретени. Значи, причината не е само в умствената кондиция на новия елит, а в неговия статут.

Предишният елит беше н с ясна национална привързаност и идентичност. Колективното "ние" го обединяваше с народа. Днешният елит поначало не се отъждествява с "този народ" и с "тази страна". Неговото "ние" се отнася за международните центрове на властта, от които е назначаван, а не към "туземното население". Заради това съдбата на "тази страна" въобще не ги интересува. И да искат, не могат нищо да направят, защото са слуги на непресичащите се пространства на своя народ и на глобалния елит.

Никога, нито една нация не е била връщана толкова назад. Не са ограбвали толкова безогледно нейните ресурси и права. Една от причините е, че новопоявилата се върхушка не е представител на собствения си народ. Оттук е и поразяващата неадекватност и неефективност на протеста, превръщащ се в маргинален заради липсата на канали за реализация.

Крушението на социализма в СССР и източноевропейските страни доведе света до еднополюсност. Западът се обяви за победител, атлантизмът беше наложен на Европа, в това число и на България. Извършена беше геополитическа контрареволюция, в която на България се падна незавидната роля на ограбена и изоставена държава.

В този контекст България ще застане пред необходимостта от нов елит или нова революция.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ