В балканския геополитически терариум се появи най-опасното влечуго - "независимо Косово". По Балканите отново броди призракът на етническите войни и на нова "велика държава", която в исторически кратък период може да върне континента към средновековието.

Появата на "независимо Косово" не е ново явление, отчитайки, че в региона неведнъж са били провъзгласявани различни "велики държави" и че той е бил фронт на сблъсъци на много империи - Римската, Византийската, Османската, Австро-Унгарската, Руската, Немската...

Косово от една страна е опит за повторение на историята, а от друга е уникално, тъй като трябва да е съкрушителен удар по следвоенното устройство на целия свят.

Това е намерението на САЩ и ЕС - да се поставят извън рамките на международното право и да взривят ООН. Този заговор пролича в края на декември 2007 г., когато на съдбоносното заседание на Съвета за сигурност на ООН се обсъждаше проблема със статута на тази автономна провинция на Сърбия. Тогава САЩ и Англия заявиха, че ООН не е в състояние да вземе решение, отговарящо на международната общност, заради което САЩ и ЕС ще решават съдбата на Косово и Сърбия със силите на НАТО и Евросъюза. По същество ставаше дума не толкова за Косово, колкото за това, че НАТО и ЕС ще делят суверенна държава, пълноправен член на ООН - Република Сърбия, според своите собствени планове и извън полето на международното право.

Това се съпровождаше от решението на ЕС да изпрати своя мисия в Косово, която ще замени администрацията на ООН там. Негативно към това решение се отнесоха Кипър, Гърция, Румъния, Испания и Словакия. Рязко негативна е и позицията на Русия. В Москва считат, че всяко решение трябва най-напред да бъде одобрено от Съвета за сигурност на ООН.

Последваха президентските избори в Сърбия. Двама основни претенденти - Тадич и Николич, имаха еднаква позиция спрямо Косово, но я разиграваха в две посоки - първият към ЕС, вторият - към Русия.

Обявяването на "независимостта" от Прищина в тези обстоятелства беше "закономерно". Появява се първата европейска наркодържава, първата НАТО-държава, която ще доведе до дълготрайно дестабилизиране не само на Европа, но и на целия свят.

Ситуацията напомня подготовката за Мюнхенския сговор от 29 септември 1938 г., когато Англия, Франция, Германия и Италия разделиха Чехословакия между Германия, Полша и Унгария. Нещо подобно става и сега. Във всеки случай за първи път от създаването на ООН Западът даде да се разбере, че както през 1938 г. (тогава все още съществуваше Лигата на нациите), повече не се интересува от мнението на ООН по международните проблеми.

Фактически, ситуацията върви към подготовка на военни действия в Европа, както между 1938 г. и 1939 г. и след Мюнхенския сговор, когато Лондон и Париж, при мълчаливото одобрение на САЩ, се надяваха да умиротворят Хитлер и да насочат неговата агресия срещу Русия.

Колко висок трябва да е за САЩ и Запада косовският залог, щом като Вашингтон говори, че е готов да стигне даже до военно изостряне в Европа, а в Брюксел заявиха, че ще пратят в Косово сили на НАТО. Колко висок трябва да е залогът, щом като САЩ и ЕС са готови да стигнат до унищожение на ООН?

САЩ искат да върнат Европа към 1999 г., когато унищожиха и разчлениха Югославия, за да установят своето военно господство на Балканите и в Европа. Тогава успяха, защото Елцин изигра ролята на Чембърлейн и Деладие. Но сега ситуацията се отличава от 1999 г. , преди всичко, защото Москва изтрезня. Тя разбра своята стратегическа грешка от 1999 г. и няма намерение да я повтори. Става дума и за съдбата на целия свят и неговото следвоенно устройство.

Защо САЩ отидоха на такава крайно опасна провокация? Отговорът е ясен. Заради огромната икономическа криза и войните в Ирак и Афганистан, САЩ губят господстващото си положение, постигнато след краха на СССР. И сега са готови на всякаква авантюра, за да си върнат онази роля или да забавят слизането от сцената. Европа, която все още не осъзнава сериозността на ситуацията, се принася в жертва.

Но ако нещата тръгнат по лошия сценарий, кой ще снабдява Европа с енергоресурси, какво ще става в Близкия Изток и Иран. Разбира се, има и сили, които се борят срещу тласкането на Европа към нова война. Но ситуацията може да върви именно в скицираната по-горе посока. Нали все пак вече имаше един Мюнхенски сговор?

На пръв поглед в случая с Косово става дума за етнически конфликт между албанците и сърбите, за взаимоотношенията между автономната провинция Косово и Република Сърбия. Но само на пръв поглед. По същество става дума за опити на някои държави, начело със САЩ и Англия, да върнат международното право към епохата на колониалните времена, когато действаше не силата на правото, а правото на силния.

В случая с Косово западните държави представят ситуацията така, че албанците представляват в провинцията болшинство, заради което имат право да обявят независимост от метрополията. Действително, в резултат на военните действия от края на 90-те години, областта беше напускана масово от сърбите и се появи прилив от имигранти от Албания. Сега там живеят около 2 милиона албанци и около 150 000 сърби. Но проблемът не се свежда до констатацията на този факт, а до това как се стигна до нея. От гледна точка на международното право, решаващо значение има фактът, че това стана по насилствен път. На първо място през втората половина на 90-те години на територията на Албания беше създадена партизанска армия, състояща се от етнически албанци, която нахлу на територията на съседна суверенна Сърбия. След това в бойни действия с редовната Югославска народна армия (ЮНА) така наречената Освободителна армия на Косово (АОК) претърпя поражение. Тогава в боя влезе НАТО. Но за помощта си за АОК нямаше никакви законни основания. Съветът за сигурност предписа на пакта само защита на мирните жители на провинцията - албанците и сърбите, от действията на ЮНА и АОК. Но НАТО открито застана на страната на АОК.

През 1998 г. АОК завладя голяма част от територията на провинцията. Но след това АОК беше разгромена от Югославската народна армия и избяга на територията на Албания. През септември 1998 г. заместник-държавният секретар на САЩ Ричард Холбрук успя да извие ръцете на президента на Сърбия Слободан Милошевич и го принуди частично да върне ЮНА в казармите. Тяхното място беше заето от 2000 миротворци от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, след което територията на Косово отново беше заета от отряди на АОК. От пролетта на 1999 г. авиацията на НАТО започна да бомбардира Сърбия и след 78 дни - на 10 юни 1999 г., тя капитулира. Съветът за сигурност в същия ден прие резолюция 1244, която потвърди териториалната цялост на Сърбия и принадлежността на Косово към нея.

Но намиращите се в Косово отряди на АОК, под прикритието на частите на НАТО, пристъпиха към етническа чистка. Изпъдени бяха над 230 000 сърби. Контактната група на ООН, състояща се от ЕС, САЩ и Русия, не можа да изработи решение и на 10 декември 2007 г. съобщи на Съвета за сигурност за своето фиаско. САЩ и ЕС се обявиха за предоставяне на Косово на независимост.

Позицията на Москва е, че това не може да стане без съгласието на двете заинтересовани страни - Белград и Прищина, което се базира на резолюцията 1244, която признава териториалната цялост на Сърбия, и на второ място - на съществуването на Хелзинкския заключителен акт на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа от 1975 г., според която промените на границите на суверенните държави са възможни, но само със съгласието на съответните страни. Този документ никой не е отменял.

А какви са аргументите на САЩ и Косово? Те имат само един. Случаят с Косово е "уникален", заради което Прищина може да направи изключение. В какво се състои уникалността не е ясно. Русия обаче счита, че случаят с Косово излиза извън рамките на частен епизод, заради което Съветът за сигурност на ООН трябва да отчита универсалните принципи на международното право.

Но случаят с Косово е наистина уникален. За първи път за целия следвоенен период западните държави искат да създадат прецедент в сферата на международното право, когато група държави със сила откъсват от по-слаба държава територия и установяват над нея своя юрисдикция. Фактически Западът предлага да се върне международното право към колониалните времена. Така САЩ и Западът създават прецедент, който ще пренесат към Африка, Азия и Океания. След това ще дойде ред на Европа. И на Русия. Ще се окаже, че Сибир й принадлежи "несправедливо". И Тибет - на Китай.

Независимостта на Косово е крачка към появата на Велика Албания на Балканския полуостров.

Тя ще засили апетитите на Албания да присъедини не само Косово, но и части от Гърция, Сърбия, Македония. Това по коренен начин ще промени балканската карта.

Преди много години европейците пуснаха на континента племето на вандалите от Северна Африка. В резултат, Рим падна и беше ограбен. Сега Европа отново е на прага на огромни сътресения. Албанската мафия вече контролира със своите нарко-пипала целия континент. Наркобизнесът й достигна невиждани размери, които могат да бъдат сравнени само с Афганистан.

Дали европейците ще направят отново фаталната грешка и ще пуснат новите вандали в своя дом. Признаването на "независимостта" на Косово по същество означава именно това. Или в Брюксел си въобразяват, че конфликтът е далеч и могат да се греят на него за сметка на чуждото нещастие? Нищо по-погрешно. Тяхната врата вече подпалена.

В тази ситуация Русия отново е принудена да се намеси. Дали именно на нея се пада да спре "албанския марш", ако никой друг не може?

Преди сръбските президентски избори и двамата кандидати - Тадич и Николич, посетиха Москва за подкрепа. Руското ръководство не се обяви в полза на конкретен кандидат. То посочи недопустимостта от едностранна независимост на Косово и готовността за противодействие на всяко решение, излизащо извън рамките на международното право. Огромна подкрепа за Сърбия стана и нейното присъединяване към газопровода "Южен поток".

Но мотивацията на Тадич и Николич не беше еднаква. Лидерът на сръбските радикали, ползващ се с масовата подкрепа на населението, беше готов на най-плътно взаимодействие с Русия. Проблемът му обаче е, че той е чужд на новата руска върхушка, която проявява ирационална сдържаност към симпатизиращите на Русия политически лидери и среди в Беларус, Украйна, България или Сърбия.

При Тадич политическата му еволюция е близка до еволюцията на новата руска политическа класа. Но заради ръста на националното самосъзнание и Тадич беше принуден да приеме патриотичната риторика, която преди това отхвърляше, заради което и той трябваше да пътува до Москва, за да търси там подкрепа, въпреки че вече беше готов да капитулира и да сдаде Косово.

Сега Русия трябва да търси нови форми на стратегическо сътрудничество със Сърбия. Това може да е икономически съюз и особени отношения в сферата на отбраната или преференциално двустранно сътрудничество.

В Европа беше подписан нов Мюнхенски сговор. Европейците сами пуснаха новите вандали в балканския терариум, техният началник - Тачи, неслучайно се нарича "змията".

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ