Основите на геополитиката

Преминаването на руския "Газпром" през Балканите към Европа продължава. След договора с Италия и България за прокарването на Южния поток, руснаците купиха и 51 на сто от сръбската нефтена държавна компания NIS.

В София маргинални политически сили се опитаха да спекулират с договора за Южния поток. Тази демагогия може да е изключително опасна за националните интереси на България, която е жизнено заинтересована в преминаването на газови и нефтени трасета през наша територия. И защото има и някои други фактори, заради които не само българите, но и цяла Европа трябва да се молят на "Газпром" да прекара Южния поток колкото се може по-бързо и по него да тече газ, а не въздух под налягане. За какво става дума?

Става дума за все още малко известни цифри, които са в сферата на слуховете.

Според данни на "Газпром" от 2005 г., компанията разполага с най-богатите в света запаси от природен газ. Неговият дял в световните доказани запаси са около 29,1 трилиона кубометра, което е около 17 на сто от световните запаси (над 60 на сто от руските). През 2005 г. "Газпром" е добил 547,9 милиарда кубометра (общо в Русия се добиват 635 милиарда), от които 316 са били потребени в страната, 151 отиват за Европа и 77 се доставят на Украйна (37,6), Беларус (19,8) и Балтика.

В своите бъдещи планове "Газпром" има намерение да увеличи запасите си с още 23,5 трилиона кубометра до 2030 г., т.е. почти двойно повече от днешните, за сметка на усвояването на шелфовите и континентални месторождения, в това число шелфът на Карско и Баренцово море: през 2008 г. - ще започне добивът от Приразломния залеж, през 2013 г. - от Щокмановия, през 2015-2017 г. - от Обско-Тазовския, след 2020 г. - Ленинградския, Крузенщернския и Русановския залежи. Освен това се предвижда и създаване на четири газодобивни центрове в Източен Сибир и Далечния Изток със запаси от около 60 трилиона кубометра.

Но и това не е пределът. "Газпром" към 2030 г. трябва да достигне добив от 610-630 милиарда кубометра, но липсата на инфраструктура в новите райони ще се нуждае от големи инвестиции. Заради това "Газпром" създава смесени предприятия с чуждестранните партньори, които в условията на стремителен ръст на енергоресурсите са заинтересовани в новите добивни райони.

Едновременно "Газпром" иска да стане глобален лидер в сферата на доставките на енергоносители и да излезе на пазарите на Китай и Югоизточна Азия, да усвои Ямал, Източен Сибир и Далечния Изток, да дострои Северния и Южния поток, да започне доставките на втечнен природен газ за САЩ. "Газпром" има намерение да работи на максимума на своя потенциал, както производствен, така и инвестиционен и добивен, което носи много неизвестни.

Заради това "Газпром" развива дейност в Туркменистан. Туркменистанстанският газ е по-евтин за усвояване и по-достъпен от газа на Щокмановия залеж и транспортирането му от Средна Азия е по-лесно, отколкото от районите на Ямал. Туркменистан несъмнено е голям производител на газ. Очаква се да има огромни резерви, за които вече се води ожесточена битка между Украйна, ЕС, САЩ и Китай. Тя обаче има смисъл само ако Туркменистан има газ в излишък за износ и ако наистина има толкова, колкото твърди, в това число не само за Южния поток, но и за хипотетичния Набукко.

Малко известно например е, че след връщането на президента на Туркменистан от Русия през януари 2007 г., където обсъждаха доставките на туркменистански газ за руската страна във връзка с кризата в Украйна, и в самия Туркменистан започнаха проблеми с подаването на газ за отопление. В селските местности подаването беше въобще прекратено. Тогава се появиха за пореден път слуховете, че туркменските газови богаства са "малко преувеличени."

Износът на газ от Туркменистан става по две линии. Единият тръбопровод с неголяма мощност свързва Туркменистан с Иран (за Иран е по-евтино да купува газ за приграничните си райони от съседен Туркменистан). Но основният път на газа от Туркменистан е линията Средна Азия-Център, по която газът се доставя през територията на Узбекистан в Русия, а след това стига до други потребители, на първо място Украйна.

Магистралният тръбопровод Средна Азия-Център, според договореностите от есента на 2007 г., трябва да бъде модернизиран и разширен. В момента по него минават до 55 милиарда кубометра годишно. Предвижда се съществено увеличение.

Според официални туркменски данни от 2006 г., в страната са открити 149 газови месторождения с потвърдени запаси от около 5 трилиона кубометра. Само Давлетабадският залеж беше оценяван на 1,7 трилиона. Такива бяха оценките от 1996 г. През 2006 г. неговият капацитет вече беше оценен на 550 милиарда кубометра, т.е. два пъти по-малко.

Напоследък се наблюдава и рязко спадане на налягането на газа в тръбата, водеща от залежа до узбекската Хива.

И какво може да излезе? Че 25-годишният контракт на Туркменистан с "Газпром" е неизпълним заради простата причина, че Туркменистан няма толкова газ, колкото е контрактувал или обещал. Дали ще изпълни обещанията си спрямо "Газпром", ако се вземе предвид, че от началото на 2009 г. пое задължението да доставя и по 30 милиарда кубометра годишно газ на Китай. Не трябва да се забравя, че през същата година "Газпром" разчита да получи от Туркменистан около 50 милиарда кубометра, като в бъдеще доставките трябва да растат.

Съгласуваният проект на Прикаспийския газопровод, който ще захранва и Южния поток, е за 30 милиарда кубометра. Пълнене с туркменистански газ се предвижда и за спорния засега Набукко. Освен това всяка година Туркменистан доставя на Иран милиарди кубометра газ. Да не забравяме, че има и проект за Трансафганистански газопровод от Туркменистан, през Афганистан и Индия, за още 30 милиарда кубометра.

Важни са връзките с Китай, които са неприятна новина за Украйна. Китай се е договорил за покупки от Туркменистан по 195 долара за 1000 кубометра. "Газпром" искаше за този газ от Китай европейски цени, т.е. по 250 долара за 1000 кубометра. Китай даваше 100 долара. Търгът беше спечелен от Туркменистан, който се съгласи на 195 долара. По този начин за Русия в бъдеще може да не е рентабилно да доставя газ по предишните цени на Украйна, тъй като голяма част от горивото е туркменистански газ, заради което Украйна я очаква ново повишение на цените, което тя няма да издържи.

Но основният въпрос е, дали Туркменистан разполага с такива количества газ. Това е една от най-интригуващите тайни на световния енергиен пазар. Заради това Ашхабад съобщи за съгласието си през 2008 г. да бъде проведен международен одит на крупните залежи на страната Гунорта, Елотен и Осман. Не е изключено те да се окажат недостатъчни да задоволят дългосрочните нужди на всички клиенти, които нервно следят опитите на Ашхабад да диверсифицира своя износ. През 2004 г. американската консултингова компания DeGolyer-MacNaughtan оцени споменатия Давлетабадски залеж. Резултатите не бяха публикувани, което даде основания за съмнения дали Туркменистан може да изпълни поетите ангажименти, въпреки че съобщи, че запасите възлизат на 4,5 трилиона кубометра. Самите одиторски фирми оставиха тези думи без коментар.

Какво може да означава за Русия и другите участнички в тази газова драма, евентуалното изясняване, че Туркменистан не може да изпълни своето ангажименти за газа.

На първо място ще се появи дефицит в износния портфейл на "Газпром". Туркменският газ е напълно обвързан с украинския пазар. Това означава, че Киев или трябва да търси други доставчици или "Газпром" ще намали вътрешното си потребление, което е невъзможно заради газифицирането на нови райони на Русия.

За справка, Украйна годишно купува от Туркменистан 36 милиарда кубометра газ и още 24 милиарда получава като заплащане на транзита на 128 милиарда руски газ през своята територия.

Ако запасите на Туркменистан останат само на хартия, откъде "Газпром" ще вземе необходимите количества за вътрешния и външния пазар. От наличната информация не е ясно как може да стане това. Северните залежи Щокман и Ямал са все още в предварителен стадий и се нуждаят от много пари и време.

Какво ще прави Украйна?

На първо място може да се стигне до ситуацията, че "Газпром" направо ще се откаже от украинския пазар. Онези, които си мислят, че Северният газопровод по дъното на Балтийско море или Южния - по дъното на Черно море, се прокарват само, за да бъде наказана Украйна се лъжат. За нея газ може въобще да не бъде предвиден, защото го няма. И "Газпром" ще предпочита да го продава на Германия и Европа. Най-важни ще са постъпленията на максимално големи валутни средства. Това е пазарът.

Да се спрем накратко и на още един проект на "Газпром" - газопроводът към Китай. Проектът предвижда Русия да построи два газопровода до Китай с пропускателна възможност от 60-80 милиарда кубометра годишно. Първият трябва да тръгне до пет години. Според "Газпром", от Китай настояват за цена на газа на руско-китайската граница от 100-110 долара за 1000 кубометра, въпреки че обеща да дава на Туркменистан по 195 долара. Но Китай едва ли ще издържи и ще повиши цената за руския газ, което ще отклони нови количества на "Газпром" на Изток.

И тъй като обсъждаме по-лошия вариант, може да се стигне до най-неприятната изненада, че допълнително заявените големи доставки за износ на газ от Русия и Туркменистан практически са неизпълними. Разбира се, Русия ще намери изход за себе си, за сметка на съкращаването на износа за Европа, която трябва да се моли "Газпром" да прокара Южния поток и всякакви други потоци откъдето може, даже през Северния полюс.

Истината е следната. Европа сега и в обозримо бъдеще няма да намери по-надежден доставчик на газ от Русия. Приказките за някакво диверсифициране или "независимост" са на глупаци за глупаци. За Иран поне засега не може и дума да става точно в момента, когато Русия му помага да не стане жертва на американска или израелска агресия. Такъв дълг се изплаща с десетилетия. За всеки случай през декември 2007 г. бяха прекратени доставките на газ от Иран в Турция. И така не се разбра каква е причината - политиката или студът. И Турция трябваше да моли "Газпром" да я спасява.

Русия остава единственият главен доставчик на газ за Европа и доставките ще растат. Затова строят и Северният и Южният поток през Балтийско и Черно море, които не са миражи като "алтернативните" проекти.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ