Когато през есента на 2007 г. предвиждахме, че барелът нефт може да стигне 100 долара почти никой не вярваше. Но се случи. Цените на нефта наистина преодоляха бариерата от 100 долара. Това не беше толкова трудно да се предвиди, тъй като цените на нефта растат само в долари, т.е. отразяват обезценяването на американската валута, но остават непроменени в евро, йени, рубли, юани и т.н.

И така, нефтът преодоля бариерата от 100 долара. Няма значение, че няколко седмици по-късно барелът се върна до 90 долара. Защото по-важното беше, че очерта най-новият рубеж от 200 долара за барел.

На пръв поглед навлизаме в областта на фантастиката, но скоро тя може да е пазарна и икономическа реалност. Защото доста реално е към края на 2008 г. нефтът наистина да стигне 200 долара.

Разбира се, за да се направи този 200-доларов коктейл, трябва да има и определени условия. Какви може да са те?

Първият фактор може да е ОПЕК. Организацията, която според своята дефиниция би трябвало да отговаря за онова, което добива. Но през последните две десетилетия ОПЕК постоянно търси причини да си измие ръцете и да покаже своята безпомощност при формирането на нефтените индекси. На всяка среща на високо равнище или конференция страните-членки сочат необходимостта да се вземат мерки. Но нищо не се взема и цените продължават да пълзят нагоре.

През есента на 2007 г. ОПЕК увеличи добива, но пазарът практически не реагира. Причините бяха няколко, започвайки от това, че световните нефтопреработващи комбинати просто не са готови да приемат и преработят такива количества въглеводороди, и завършвайки с това, че всички решения на ОПЕК стават известни няколко месеца преди тяхното взимане и борсите ги "изяждат" предварително. Заради това днес ОПЕК вече не е онази сила, която сама може да определя цените на нефта, но играе все пак важна роля благодарение на съсредоточените в нейните участници запаси от нефт.

Втората причина на огромната нестабилност е ситуацията в страните, добиващи нефт. Тя е добре известна. Голяма част от всички нефтени запаси се намират в страни с политическо и военно напрежение, което ежедневно добавя към цените на нефта от 10 до 40 на сто от неговата реална стойност. Така например заради саботажи, Нигерия и Ирак могат да бъдат изключени от нефтената карта на света за период от няколко часа до няколко седмици, което налага предварително ценово и количествено подсигуряване.

Третият фактор е политиката. Нефтът е най-тясно преплетен с политиката още от средата на XX век, а сега вече е определящ и може да бъде открит във всички действия и стълкновения. Той е най-важният фактор за политиката на САЩ през последните 15 години.

През 2007 г., когато съобщиха за навлизането на американските самолетоносачи в Персийския залив и за техния "обстрел" от брега на Иран, цените на нефта само за няколко минути се качиха с 10 долара. В края на 2007 г. Турция пък стана катализатор като съобщи за възможно нахлуване в Северен Кюрдистан. Но Кюрдистан е Ирак, а Ирак е нефт. Заради това навлизането в Кюрдистан само на 300 турски войници принуди нефтените борси да се замислят с какви нефтени цифри ще посрещнат 2008 г. Тогава се размина.

Но и сега ключът към постигането на споменатите 200 долара лежи в плоскостта на актуалните и евентуални военни действия в Близкия Изток, като най-вероятен в момента е сблъсък между Турция и кюрдите в Ирак, и между Израел и Иран. И Буш все още има време да започне война и срещу Иран.

Каква е следващата потенциална причина за 200 долара за барел нефт? Това са атмосферните условия. Те могат да станат сериозен катализатор за цените на нефта през септември-октомври 2008 г. Това е времето на традиционните урагани на крайбрежието на САЩ. Още са живи спомените за "Катрина" и "Рита", които извадиха от строя голямата част от добивните мощности в Мексиканския залив. Ако и тази година ураганите се разбушуват, цените на нефта могат да добавят само заради тях още 20 долара. С всяка година ураганите стават все по-силни и все по-чести. Ако се излиза от прогнозите на синоптиците, глобалното затопляне и промените в Гълфстрийма могат да създадат ураган-гигант, който още не е бил създаван в природата.

Следващият фактор е така наречената "роля на личността" в нефтената история. Олицетворението й стана президентът на Венецуела Уго Чавес. Полковникът в неизменната червена риза никога не забравя да спомене какво ще стане в света през близките години и да даде своите прогнози за цените на нефта. Впрочем, само той единствен предвиди, че в края на 2007 г. нефтът ще струва невероятните за януари 2007 г. 100 долара. Но се случи. Днес лидерът на Венецуела говори за 200 долара за барел и спря доставките на нефт за ExxonMobil. И веднага, като че по заповед, сделките за края на 2008 г. започнаха да се сключват именно за ... 200 долара. Няма никаква магия. Просто Венецуела притежава огромни ресурси, както от обикновен, така и от тежък нефт в делтата на Ориноко и Чавес кара инвеститорите да се вслушват в онова, което говори.

И президентът на Ирак Ахмадинеджад обича да разсъждава по темата, какво ще се случи, ако изведнъж Иран затвори Ормузкия пролив, през който минава целият нефт от Близкия Изток в случай, че бъде нападнат от Израел или САЩ. От такива думи цените на нефта обикновено се опитват да се "отдалечат" колкото се може повече.

Към тези причини може да се прибави и Русия, която обаче е стабилизиращ фактор. Но и там може да има изненади заради изключително недружелюбното отношение към Москва на САЩ и НАТО. Освен това Русия не по-малко от другите производители е заинтересована в ръста на цените на нефта и за това винаги може да се добави някоя "извънредна причина". Още повече, че търсенето постоянно расте.

Какви алтернативни източници? Вие сънувате. През 2024 г., ОПЕК въобще няма да може да задоволи нуждите на всички страни. САЩ и Китай продължават да увеличават своето потребление, а най-старият и прост закон в икономиката за ръста на цените на дефицитни стоки никой не е отменял.

И така нефтеният 200-доларов коктейл е готов. За да бъде направен не е необходима някаква магия, а действието на няколко причини, едновременно или отделно: ОПЕК да продължи досегашната си политика, въстаниците в Нигерия да продължат да атакуват американските платформи, да продължат военните действия в Близкия Изток, да се появят няколко урагана на бреговете на САЩ. Да разбъркат коктейла ще дойдат Чавес и Ахмадинеджад, които няма да се откажат от това удоволствие. И в края на 2008 г. нефтът ще струва 200 долара. Запомнете тази прогноза.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ