Ген. Юрий Балуевски, началник на Генералния щаб на Русия, заяви, че неговата страна няма намерения да атакува когото и да било, но ще използва ядрени оръжия в превантивен удар при генерална заплаха за своята сигурност и че това може да стане само в съответствие в руската военна доктрина. Приета през 2000 г. тя предвижда, че Москва може да използва ядрени оръжия, за да се противопостави на ядрена атака срещу Русия или неин съюзник или голяма конвенционална атака, която представлява критичен риск за руската сигурност. През 2000 г. Русия изостави военната доктрина на СССР и декларира, че може да използва ядрени оръжия срещу всеки агресор.

Ситуацията напомня 70-те и 80-те години на миналия век, когато Варшавският договор имаше драматично превъзходство над НАТО при конвенционалните сили и можеше да превземе Западна Европа за броени дни. Единственото нещо, което би могло да ги спре, беше ядреното оръжие на САЩ.

Сега е обратното. Русия има доста по-слаби конвенционални сили и единственото нещо, което може да спре САЩ и НАТО са руските ядрени сили или превантивен удар с тях.

Изявлението на Балуевски съвпадна с доклада за реформиране на НАТО, подготвен от бивши командващи в пакта, които препоръчаха също преемптивна ядрена атака за защита на страните-членки на НАТО. Въпреки думите, че по този начин ще се противодейства срещу по-нататъшното разпространение на ядреното оръжие, е пределно ясно, че НАТО заплашва Русия.

И на отминалото заседание на Съвета "Русия-НАТО" двете страни потвърдиха изострените противоречия за ПРО на САЩ в Европа и Договора за ограничаване на въоръжените сили в Европа (ДОВСЕ).

В същия контекст са и плановете на руското министерство на отбраната да промени конфигурацията на своите сили в Калининград в отговор на ПРО в Полша и Чехия.

На 9 май тази година, за първи път след 17-годишно прекъсване от времето на Горбачов, в парада в Москва ще вземат участие и ракети.

Вероятно ще бъде показан мобилният комплекс "Топол-М", който е гордостта на ракетните войски със стратегическо назначение. Ракетата е на влекач широк 4,5 метра, дълга е 25 метра и тежи над 100 тона.

Интерес представляват и появилите се в средата на януари съобщения, че Русия има намерение да разположи военни бази на Балканите и в Южна Америка, което беше опровергано, но все пак продължава да се коментира.

Разбира се, разполагането на руски ядрени ракети на Балканите не е реално, тъй като на предния край такива средства не се разполагат, защото са твърде уязвими не само за противоракетите, но и даже за обикновените снайперисти.

Но слуховете може да не се дължат на военни, а на политически планове. Появата даже на малко бойно подразделение извън границите на Русия на дипломатически език означава "демонстрация на военно присъствие." На Балканите сега се разиграва една от най-острите геополитически схватки. Разширяването на НАТО, подкрепено с ПРО-ешалона на САЩ в Полша и Чехия, носи нови заплахи за Русия, които трябва да бъдат парирани. Заради това Москва може наистина да търси плацдарм за нова военна база, която да играе ролята на възпиращ фактор.

Ето защо Русия ще засили своите позиции в съюзна Беларус, където могат да се появят и високоточни крилати ракети. Москва води преговори за бази с Узбекистан.

Възстановяването на постоянното присъствие в Средиземно море пък означава, че сегашният пункт за техническо подсигуряване на руските кораби в сирийския Тартус няма да е достатъчен и може да се появи необходимостта от пълноценна военноморска база.

Заради постепенното обграждане на Русия от военни бази на САЩ и НАТО Москва е принудена да търси и симетрични отговори на латиноамериканския континент. Ръководството на Куба вероятно няма да е против връщането на руския военен контингент на острова. И Венецуела може да даде база на Русия на своя територия, като появата на руска противоракетна отбрана под носа на САЩ ще бъде най-добрият симетричен отговор на ПРО на САЩ в Полша и Чехия.

Засега тези идеи са в сферата на предположенията.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ