21 януари си заслужи поредното название "черен понеделник". Последва нов "черен понеделник" през февруари. Не че никой не ги очакваше. Напротив, очакваха ги, но всеки имаше надежда, че тежката криза, обхванала САЩ няма да се отрази толкова силно върху останалите страни още от началото. Не познаха. Този път "черните понеделници" започнаха на Изток - тръгнаха от Япония, Индия, Китай, Хонг Конг, Южна Корея, след това смазаха и Европа, където основните борсови индекси паднаха средно със 7 на сто.

2008 г. започна бурно и това ще бъде определящо за следващите няколко години, т.е. икономиката и кризата, а не войната и оръжията. Местата им се заменят. Изненадите могат да бъдат още по-големи, защото даже песимистите, не очакваха такъв срив на фондовите пазари на целия свят, нито предсрочното намаляване на лихвения процент в САЩ до 3 на сто. Не очакваха, че основната тема на традиционния икономически форум в Давос ще станат проблемите в световната финансова система.

Но всичко това се случи, което означава само едно - продължителната рецесия в САЩ е неизбежна и ерата на долара свърши. Формулирането чак сега на тези огромни проблеми от някои известни световни икономисти е смешно. Достатъчно е да споменем, че прогнозата на Джордж Сорос за разпадането на единния доларов свят е буквално повторение на текстове от "Строго секретно", но с четиригодишна давност.

Това обаче не е най-важното. Важното е, че самото поведение на финансовите власти на САЩ и на елита на така наречения Западен проект създава атмосфера на безнадеждна ситуация. Предварително определеният като "знаменит" план на Буш, т.е. последното му обращение към нацията и представянето на новия бюджет, се оказаха празни приказки. Ставаше дума за това, че предложените от Буш 150 милиарда долара ще стигнат за поддържане на структурните диспропорции на американската икономика за около ... 2 седмици.

Разбира се, в никакъв случай не считаме, че западният елит няма никакви планове. Но те не могат да са решение, а по-скоро ще са насочени към спасяване на статуквото или ще са опит за възстановяване на тяхната власт над света. Това обаче е най-спорно, защото престана да работи моторът, който осигуряваше на Западния проект развитие и преимущество по отношение на другите глобални проекти.

Едно е ясно - пълноценната продължителна рецесия в САЩ е неизбежна. И целият останал свят ще бъде въвлечен в процес на рязко забавяне на темповете на ръста. Това ще се отрази и върху България.

Неочакваното намаляване на лихвения процент от Федералната резервна система на САЩ до 3 процента беше направено твърде късно, за да може да се спре рецесията. Сега Европа и голяма част от Азия също са лице в лице с неизбежен икономически спад, но може все пак да се разминат с рецесията. Въпросът вече не е, и това е мнението на всички водещи икономисти по света, дали САЩ ще направят меко или твърдо кацане, а колко твърдо ще бъде то.

Рецесията ще се развива и задълбочава най-малко до 1-2 години. Кулминацията й трябва да бъде към края на 2009 г. и никой не може да я предотврати.

И в Давос експертите бяха много песимистични в своите оценки и вече не го криеха. Може да се твърди, че именно там беше пуснат маховикът на всеобщата предкризисна истерия.

Текущата криза не е само следствие на срива на пазара на недвижимостите. Това е край на 60-годишния период от развитието на системата на кредитирането, основана на долара, като резервна валута. Това е финално дезинтегриране на глобалната монетарна валутно-финансова система, криза на кризите, която е надвиснала над цялото човечество.

САЩ вече не могат да се разширяват. Крахът на СССР ги хвърли към контрола на неговата бивша сфера на влияние. Американците направиха този скок и се сблъскаха с неизпълнима реалност, за да запазят имперския си статут трябва да имат на разположение не 5, а 10 милиарда потребители. Откъде да ги вземат, щом като физически ги няма? В отсъствието на нови потребители върхушката на САЩ започна да стимулира чрез кредитите вътрешното потребление, което доведе до огромна дългова криза.

Това разкри с пълна сила гнилата основа на съвременната световно финансова система - частният характер на контрола над паричното обращение и емисията на американският долар.

Заради това днешната финансово-икономическа парадигма не е само в състояние на криза, тя е на ръба на краха, който не може да бъде предотвратен. Значи, трябва да се търсят нови парадигми, тъй като съвременната финансова система е нежизнеспособна.

Това дава възможност за доста точно описание на действията и събитията, които могат да се очакват в световната икономика през 2008 г. Годината ще се характеризира с постоянно преструктуриране на финансовите институти на доларовата зона, което ще разкрива все по-нови несигурни и изгнили участъци.

Защо проблемите на американския пазар предизвикаха толкова драматични международни последствия и доведоха до парализиране на доверието между водещите частни банки на САЩ и Европа? Това може да се обясни с две думи "структурирана секюритизация", т.е. "структурирано подсигуряване".

Тези думи изразяват същността на класическата пирамида. Под секюритизация се разбира практиката да се свалят кредитите заедно с рисковете от баланса на банките веднага след отпускането на кредита. Сваляйки кредитите в "подсигурени пакети" банките получаваха нови налични средства, което им даваше възможност практически мигновено да отпускат нови кредити, само за да ги секюритизират и да се отърват от тях. И така нататък. По този начин подсигуряването се разглеждаше като универсална схема за унищожение на риска и бързо извличане на печалби. По същество това е като лиценз за печатане на пари.

През последното десетилетие "структурираното подсигуряване" наред с нарастването на огромния сумарен дълг на САЩ от 50 трилиона долара, стана централно явление в световната финансова система. На суперфинансовите пазари на САЩ и Европа по същество се случи онова, което стана в Албания през 1997 г., когато там едновременно рухнаха няколко финансови пирамиди на местни наркобосове. При това американските субстандартни ипотечни кредити, т.е. договорите, сключвани с лица, неспособни да внесат първата вноска от цената за получаване на недвижимия имот или с недостатъчно равнище на доходите за сигурно връщане на заема - започнаха да играят ролята на "отровни отпадъци", тровещи цялата система и заплашващи с нейното унищожение. Субстандартните кредити се отпускаха на лица, които не могат да ги върнат. Но банките, отпускащи тези кредити, не бяха разтревожени от натрупването им, тъй като ипотечните кредити мигновено се препродаваха на крупните банки, които с тях създаваха, наред с другите дългове, така наречените "ценни книжа на основата на пула от кредити" (ABS). Тези бумаги, от своя страна, се продаваха на други банки, хеджфондове, застрахователни компании, частни пенсионни фондове и прочее финансови учреждения по целия свят.

По този начин рискът никога не изчезваше, а се натрупваше и разпространяваше по целия свят. В резултат, вече никой не знаеше колко риск е натрупан по света заради американската ипотечна криза.

Всяка финансова пирамида може да действа толкова време, колкото на пазара съществува увереност, че "играта ще продължава". Но тази увереност изчезна, когато пирамидата на секюритизацията рухна в началото на август 2007 г. Банките вече загубиха доверие в своите партньори. И никой сега не знае колко "отровни отпадъци", свързани с пазара на американските недвижимости, са скрити в балансите на банките. Никой не знае реалната стойност на "подсигурените активи".

Положението на Федералния резерв на САЩ беше подкопано. Перифразирайки Фуше, за тези банкери можеше да се каже, че по-страшна от алчността е само глупостта, т.е. те не можеха да предвидят последствията от собствената си дейност.

Разбира се, сега банките правят всичко възможно, да избегнат последиците от устроената от тях самите криза. И се надяват, че системата на "подсигуряването" ще бъде спазена, т.е. че ще им бъде позволено да изхвърлят своите отровни отпадъци в някакво "хранилище", създадено за сметка на обикновените американски данъкоплатци, което не е възможно по никакъв начин.

Някои експерти сравняват сегашната финансова криза с Великата рецесия в САЩ от 1929 г. Това може да е адекватно, ако се вземе предвид, че причината за тогавашната криза беше масивната финансова спекулация от предишните години, когато капитализирането на американския фондов пазар през 1926-1929 г. се утрои. Но тогава изключение от глобалната криза беше СССР, който разгъна мащабна програма на индустриализиране и изграждане на инфраструктурата. Това е съществено различие между тогавашната и сегашната криза.

Втората разлика между Великата депресия и сегашната криза е все още модното понятие "глобализиране", т.е. безпрецедентното взаимно проникване на финансовите пазари, което води до разпростиране на кризата от САЩ по целия свят. Но тази разпространена представа за глобализирането не отчита парадоксалната причина за глобализационния процес - че безпрецедентното взаимно проникване се съпровожда от също толкова безпрецедентно поляризиране и неравномерност на световното развитие, което унищожава глобализирането и формира многополюсна световна система. Заради това е и надеждата, че американската криза няма да се прехвърли върху Китай, Индия и въобще Евразия, и че те могат да изтеглят света от тази огромна пропаст.

Може би американското ръководство ще успее да отклони икономическия крах, но до 2009 г. той е неизбежен и ще бъде много тежък заради още една причина - че американските домакинства са претоварени с дългове - средно по 120 000 долара, и за да се опитат поне да ги изплатят ще трябва да ограничат своето потребление. Военният спасителен вариант, т.е. традиционният начин за стимулиране на американската икономика, вече достигна своя предел с военен бюджет от трилион долара.

От друга страна, Китай, Индия, държавите от тихоокеанския район и Русия стремително развиват своята реална икономика. Голяма част от Латинска Америка се отдалечава от САЩ, благодарение на което техните икономики започват да процъфтяват след десетилетия стагнация.

Това означава, че рецесията в САЩ наистина ще създаде сериозни трудности за европейските и азиатски страни-износителки, но те все пак са по-малко зависими от американския пазар, отколкото преди 10 или 5 години. Китай има достатъчно ресурси, за да преориентира своята икономика към задачите на вътрешното си развитие. Мюсюлманските нефтодобиващи държави отдавна преориентираха своите стокови потоци към Азия. Собствените икономически и суровинни ресурси на Русия са големи и в обозримо бъдеще могат да неутрализират въздействието на кризата, излъчвана от САЩ.

Това е надеждата, че не всичко е неизбежно. Кризата, чийто център са САЩ, може да се окаже шанс за преразглеждане на цялата световна икономика в полза на вътрешното, национално и регионално развитие, преди всичко в Евразия, която се оформя като мегаикономическата групировка на планетата.

Предстои смяна на парадигмата не само на валутно-финансовата, но и на глобалната икономическа система.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ