В началото на февруари в района на Средиземно море, Близкия Изток, Персийския залив и Западна Азия се разиграваха странни събития. Те ставаха на хиляди километри едно от друго, но въпреки това вероятно имаха връзка помежду си. Още по-странно е, че се разиграваха под водата и че всички те бяха свързани с глобалните комуникации и Интернет.

Проблемите започнаха на 30 януари, когато беше съобщено, че два подводни комуникационни кабела са били прекъснати в района на средиземноморския бряг на Египет, което напълно прекрати интернетния и телефонен трафик от Египет до Индия и до много други точки помежду им. Двата прекъснати кабела носеха три четвърти от международните комуникации между Европа и Близкия Изток.

След началните информации се появиха други, според които единият от кабелите е бил прекъснат при брега на Франция, в района на Марсилия. Това даваше три възможности. 1/ Че кабелът е бил прекъснат при брега на Франция и че погрешно е било съобщено, че е бил прекъснат при Египет, тъй като върви от Франция до Египет; 2/ че е бил прекъснат при брега на Египет и погрешно е било съобщено, че това е станало при Франция, тъй като върви от Франция до Египет; 3/ че кабелът е бил прекъснат и при Египет и при Франция едновременно, водейки до объркване в съобщенията.

След това обаче се появи информацията за прекъсване на два кабела при брега на Египет и на един - при Франция, което означава, че под водите на Средиземно море на 30 януари са били прекъснати три комуникационни кабела.

Що се отнася до кабелите до брега на Египет, в началото беше съобщено, че са били прекъснати от котва на кораб. Но на 3 февруари министърът на комуникациите и информационните технологии на Египет заяви, че видеозаписите на тези води показват, че 12 часа преди и 12 часа след времето на прекъсването на кабелите, в този район не е имало трафик на кораби.

Но прекъсването на кабелите тепърва започваше. На 3 февруари за прекъснат подводен кабел беше съобщено в Персийския залив, на 55 км от Дубай. На 3 февруари беше съобщено за още един прекъснат подводен кабел, този път между Катар и Обединените арабски емирства.

Всичко това доведе до тридневно прекъсване на телефонния и интернетен трафик. Единствените две страни, които не бяха засегнати от тези прекъсвания бяха Израел и Ирак.

Объркването беше допълнено от едно закъсняло съобщение, че на 1 февруари е бил прекъснат подводен кабел, минаващ през Суецкия канал и Шри Ланка. Това вече май беше шестият кабел.

Но и това не беше всичко. На 4 февруари дойде ново съобщение. Ставаше дума за прекъснат кабел в Персийския залив до Бандан Аббас (Иран) и на още един кабел в близост до Малайзия.

Това означава, че прекъснатите кабели вероятно бяха осем или девет в течение на една седмица като всичките, с изключение на един, ставаха във водите на мюсюлмански държави, което подсказваше, че може да става дума за саботаж.

Ако е така, това означаваше координирана програма за подводен комуникационен саботаж от един или няколко изпълнители. Има ли такива потенциални изпълнители? Отговорът е "да" - САЩ и Израел. Имат ли техническите средства да извършат това? Да. Имат ли причина за това? Да.

Това не беше малка операция. Ставаше дума за прекъсване на кабелите на най-големите комуникационни тръби в района, които са стратегически цели.

Ясно е, че става дума за няколко много важни неща, които на пръв поглед нямат нищо общо помежду си, но при по-внимателен анализ са тясно свързани.

На първо място, в края на февруари трябваше да започне работа нефтената борса в Иран, на която нефтът се търгува не в долари. Това, както неведнъж сме писали, ще има огромни икономически и геополитически последици за САЩ и американската икономика. Страхът на Вашингтон се засили и от договореностите на Бахрейн, Кувейт, Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства до 2010 г. да въведат съюз с обща валута, което ще бъде колосален удар срещу долара.

Прекъсването на кабелите предизвика огромни комуникационни проблеми. Това може да е свързано и с опит за шпиониране на цялата комуникационна мрежа в района на Близкия Изток и Азия, т.е. някой да се е включил към кабелите, за да ги подслушва. Банките, авиолиниите, телефоните, корабите, вестниците, телевизиите, университетите, военните - всички използват Интернет. А военната доктрина на САЩ счита Интернет за нещо, срещу което трябва да се воюва. Трябва да се поставят под шпионски контрол и банковите центрове в Египет, Саудитска Арабия, Абу Даби, Иран, Турция и Кувейт.

Няколко дни преди тези събития Вашингтон беше вбесен от отказа на страните от ОПЕК да увеличат добива на нефт. Друга причина за нервността на САЩ беше отказът на Турция да прекъсне връзките с иранската банка Mellat, чрез която Иран има достъп до глобалните финансови ресурси.

Голям страх за САЩ дойде и от Саудитска Арабия, която в дните преди подводните събития предупреди Вашингтон да се откаже от заплахите срещу Иран, или ще последва масов отказ на Риад от американския долар в колосалните саудитски нефтени контракти. Това, наред с иранската нефтена борса, е най-големият кошмар за американската върхушка.

В тези обстоятелства предположението, че САЩ или Израел са прекъснали основни подводни кабели, свързващи банковите и финансови центрове на Близкия Изток с глобалните им партньори могат да са основателни. През онези дни банковите центрове на страните от Близкия Изток загубиха достъпа до световната междубанкова комуникация - SWIFT, която всеки ден носи над 12 милиона трансфера до Саудитска Арабия и Близкия Изток.

На този фон не трябва да се оставя без внимание и информацията, че точно по същото време Русия изпрати бомбардировачи и изтребители в района на Атлантика и Арктика. Ставаше дума за стратегическите бомбардировачи Ту-160, Ту-95 и Ту-22 и изтребители Миг-31 и Су-27, като задачата им включваше разузнаване и ракетни атаки по надводни цели на хипотетичен неприятел, въздушни обекти и презареждане във въздуха.

Със сигурност не трябва да се оставя без внимание и факта, че точно на 1 февруари в израелското пристанище Хайфа пристигна американският антиракетен крайцер San Jacinto въоръжен с антиракетните комплекси AEGIS в "случай на ракетна атака на Иран срещу Израел." Дали това беше част от същата операция, която в крайна сметка трябва да завърши с война срещу Иран. Със сигурност неслучайно и военните в Израел призоваха израелците да започнат да готвят "ракетни стаи" като защита срещу "ракетен дъжд, който ще падне върху израелската държава при бъдещ конфликт, който ще става с масивно използване на балистични оръжия срещу цялата територия на Израел."

Споменахме и за възможността от залагане на подслушване на подводните оптични кабели. Това също не е изключено. Когато се залага подслушване на подводните кабели има временно прекъсване на информационния поток, който ще бъде засечен от оператора и ще предизвика контрамерки. Освен това повечето кабелни оператори подсигуряват своите системи чрез използването на две отделни линии, чиито географски маршрути са отдалечени и прекъсването на единия се компенсира от втория.

Какво беше подозрителното при разглежданите прекъсвания? Че последните от тях съвпадаха именно с тези вторични резервни кабелни маршрути, което може да обяснява и тоталното прекъсване. За да не бъде открито залагането на подслушване на кабелите най-добре е да бъде извършено тяхно пълно прекъсване с "котва на кораби", като спечеленото време дава възможност спокойно да се заложи подслушване и в напълно различен от споменатите район.

Ако е така, се появява въпросът, къде например през онези дни е била американската подводница "Джими Картър", която е уникална шпионска машина, изпълняваща редица суперсекретни задачи в случай на война и подводно шпиониране.

Иначе ще трябва да приемем обяснението, че една котва на някакъв кораб между 30 януари и 4 февруари скъса няколко подводни кабела в различни части на света, намиращи се на хиляди километри една от друга.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ