Едно събитие остана незабелязано, въпреки че има огромно значение не само за католицизма, но и за така наречената "световна конспирация". Става дума за йезуитите и ставащите в тяхната върхушка сериозни промени.

Досегашният върховен генерал на йезуитите Петер Ханс Колвенбах получи разрешение от папа Бенедикт XVI да се оттегли като глава на ордена, известен като "Обществото на Исус" (оттам идват и йезуитите) на 79 години. Йезуитските върховни генерали са наричани "черни папи" не само защото се движат в черни дрехи, но и защото имат задкулисно влияние, като запазват позицията си обикновено доживотно. На мястото на Колвенбах беше избран нов "черен папа", испанецът Адолфо Николас - на 71 години. Това стана на конклава на йезуитите, започнал на 19 януари.

71-годишният Николас е роден на 29 април 1936 г. във Валенция (Испания). Става йезуит през 1953 г. След получаване на степен по философия е изпратен в Япония да учи теология и става духовник в Токио през 1967 г. След това получава докторска степен по теология от Йезуитския Грегориански университет в Рим и се връща в Япония да преподава системна теология в Университета "София" в Токио. През 1978-1984 г. е директор на Източноазиатския институт в Манила. През 1991-1993 г. е ректор на програмата на йезуитски учени - схоластици в Япония. През 2004 г. е определен за модератор на Йезуитската конференция за Източна Азия и Океания. Преди това работи три години в бедни райони на Токио, където живее с филипински и азиатски имигранти. Николас говори испански, японски, английски, френски и италиански.

В писмо на йезуитите от 10 януари папа Бенедикт XVI ги призова да потвърдят своята тотална привързаност към католическата доктрина, особено по въпроса на междурелигиозния диалог и различните аспекти на социалния и сексуален морал.

Това е напълно непозната тема за българите и за източното православие, но е много важна за католицизма, особено за неговата вътрешна структура.

Заради това са необходими няколко важни пояснения.

TJ, SI - от латинското Societes Iesu, сега най-често е използвано SJ - от английското наименование The Society of Jesus, е мъжки орден на римокатолическата църква. Неговото начало е около 1534 г., когато в църквата "Свети Дионизи" на хълма Монмартър група студенти от Сорбоната, начело с баска Игнаци Лойола (1491-1556 г.) се заклеват в чистотата, бедността и поклоничеството до Йерусалим. Законът официално е утвърден от папа Павел II през 1540 г. и има за задача да шири християнската вяра чрез публична наука, т.е. духовни упражнения. Днешното наименование йезуит обаче е провокация спрямо началната идея и идва от испанското jesuita, което означава "лицемер, тартюф".

През първите четири века на своята дейност, йезуитите се борят за реформация в образованието и изпълняват мисионерска работа в колониите в Америка и Азия. Въпреки успехите им Ватикана ги принуждава да се откажат от мисията си в Китай под предлога, че толерират "погански обичаи". Тяхната дейност влиза в противоречие с местните светски и църковни власти, заради което са изпъдени от много страни: Португалия - 1759 г., Франция - 1762 г., Испания - 1767 г., Малта - 1768 г.

Йезуитите са обвинявани в интригантство, фалшив морал, конспиративни начини на действие, скрито влияние върху църковните и светски власти, казуистика, с която са печелили теологични и правни дилеми.

През 1773 г. папа Климент XIV официално разтурва ордена. Касационният декрет обаче не е съобщен на част от източноевропейските и руски територии и йезуитите продължават да действат там. През 1814 г. папа Пий VII възстановява дейността на йезуитите по целия свят.

Истинският ренесанс на ордена настъпи чак след Втората световна война и особено след Втория ватикански сабор, като продължава да е обект на критика, обвиняван в твърде теоретично образование, подлизурщина спрямо управляващите, презрение към бедните и налагане на религиозен фанатизъм. Сегашните йезуити са сред най-влиятелните и най-многобройни ордени в католическата църква. Техният брой е около 20 000. Имат собствени университети, астрономични обсерватории, геофизични институти, радиостанции, списания и училища.

Йезуитите се считаха за елит на католическата църква докато предишният папа Йоан Павел II не им подряза отново крилата. Сега, след смяната на Колвенбах, отново са на път да станат герои, този път при Бенедикт XVI, за когото има слухове, че самият е йезуит.

Още преди изгрев слънце "черният папа" на йезуитите от своя офис в Рим, гледа към територията на "белия папа", т.е. Ватикана. Прозорците на техните апартаменти са на няколкостотин метра и са първите, в които всяка сутрин се запалва светлината в целия Рим. След това двамата - "белият" и "черният" папа, самотно отправят своите молитви. Това са двамата най-силни лидери на католицизма. Отношенията им са пълни с бури от любов и ненавист.

Йоан Павел II ограничи тяхното влияние и беше на крачка да забрани тази "лека кавалерия", създадена от Игнаци Лойола, готова на всичко в критични ситуации за католицизма. Йезуитите сами се определят, че "живеят на ръба".

Именно тази прекалено предана дейност създава на йезуитите проблеми във Ватикана. През 1974 г. на Генералната конгрегация на йезуитите те решиха дейността им да бъде свързана със "защита на справедливостта по света." Това предизвика истинско земетресение. Йезуитите - съюзниците на кралете и богатите, започнаха да откриват света на бедните в гетата. Това беше дълбоко трансформиране на черното расо в работнически комбинезон. Но още през 1955 г. йезуитът Хосе Мариа Лянос отправи предизвикателство към фашисткия режим на Франко и се пренесе да живее в предградията на Мадрид. На същото място през 1974 г. пристигна друг йезуит - Хосе Диез Алегрия, баща на теологията на освобождението на Грегорианския университет в Рим. Интересно беше, че йезуитите четяха Маркс и религиите на Изтока. Ангажирането им в освободителните движения в Латинска Америка изостри отношенията им с папата.

В средата на 60-те години представителите на най-консервативните кръгове във Ватикана започнаха да се бунтуват срещу дейността на Йезуитското дружество.

През 1981 г. йезуитите вече бяха в Рим в немилост. Полският папа Йоан Павел II никога не стъпи в аулите на Грегорианския университет в Рим (наричан фабрика за кардинали) и умишлено унижаваше йезуитите. Войтила, като продукт на Студената война, не можеше да разбере ентусиазма на йезуитите към марксизма, демокрацията в рамките на ордена, подкрепата за антиконцепцията.

През 1981 г. слабостта на йезуитите беше използвана от ултраконсервативната католическа група Opus Dei и други неоконсервативни движения, които им отнеха ключовите позиции. За йезуитите престанаха да говорят, а те почти през две десетилетия слязоха от сцената.

Във Ватикана обаче забравиха, че йезуитите бяха оцелели 467 години. След смъртта на Йоан Павел II все повече католици искат връщане на йезуитите във върхушката на католическата църква.

Отношенията им с папа Бенедикт XVI се затоплиха. Той даже назначи йезуита 65-годишният Федерико Ломбарди, за шеф на своята пресслужба, като освободи Наваро Валлс, който беше от Opus Dei.

Така, 35-та Генерална конгрегация на йезуитите в Рим на 19 януари освободи Петер Ханс Колвенбах, избран за "черен папа" през 1983 г., който ръководеше 20 000 йезуити, 200 университета, 700 училища, културни и религиозни проекти в 127 държави.

За разлика от богатството и показността на Ватикана, седалището на йезуитите е просто и сурово. Тук няма произведения на изкуството, нито стилни мебели. Цари абсолютна тишина. В лабиринта от коридори и стаи няма жива душа. Тук-таме има умивалници от мрамор с ленени кърпи.

Битката между Колвенбах и Йоан Павел II беше дълга и изтощителна. Колвенбах посети неотдавна Куба и се срещна с Фидел Кастро (който като момче е посещавал йезуитско училище). Но отношенията между йезуитите и Йоан Павел II останаха напрегнати и враждебни до смъртта на папата.

Сега Бенедикт XVI лично е позволил Колвенбах да се оттегли. Дали това е капитулиране на йезуитите от техните вътрешни борби? Със сигурност неслучайно Бенедикт е поискал от новия "черен папа" да потвърди "пълната си привързаност към католическата доктрина."

И йезуитите отново са готови на всичко - Ad maiorеm Dei Gloriam - "За по-голяма хвала на Бога."

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ