Основните централи на световния шпионаж

Кризата с дейността на Британския съвет (British Council) на територията на Русия едва ли беше изненада. Тя нарастваше отдавна, за да се стигне до обвиненията от страна на Москва, че английското разузнаване използва Британския съвет като прикритие за събиране на разузнавателни сведения и вербовка на агенти.

Това всъщност е основната задача на създадения още през 30-те години на XX век Британски съвет - под прикритието на културна организация, уроци по английски език и пропаганда на Шекспир, да се осъществява разузнавателна дейност.

Официално Британският съвет е културна организация, частично финансирана от правителството на Великобритания, но по-голямата част от постъпленията в бюджета му, който възлиза на 551 милиона лири, са доходи от търговска дейност. Една трета от финансирането идва от британското министерство на външните работи.

Британският съвет в над 110 страни по света има 7900 сътрудници - широка мрежа за шпионаж не само в Русия, но и в Африка, Азия и в България, където с подобна дейност напоследък се прочу друга подобна структура Crown Agents.

Разбира се, Британският съвет и новият външен министър Дейвид Милибенд отхвърлиха руските обвинения, че Съветът е шпионажен параван. Но факт е, че напрежението между Москва и Лондон е на най-високото равнище от времето на Студената война.

Нещата не са нови. След сключването през 1994 г. на културната спогодба Британският съвет откри в Русия 15 отделения. Но Москва отдавна твърди, че споразумението от 1994 г. не дава реални правни основи за работата на съвета в Русия. Лондон твърди обратното и двете страни работеха над нов договор за културните центрове, с който трябва да се оправи статута на Съвета и правилата за неговата дейност в Русия. Но през май 2004 г. руските данъчни органи направиха обиски в неговите офиси, тъй като печели "крупни пари от уроците по английски език, като ги укрива и не плаща данъци."

Това стана на фона на отказа на Лондон да екстрадира бившия олигарх Борис Березовски, избягал в Англия. През 2005 г. Съветът изплати по данъчните искания 1,4 милиона лири на Русия.

През януари 2006 г. Русия възобнови данъчното разследване само няколко дни след като Федералната служба за безопасност залови английски дипломати, занимаващи се с шпионска дейност и с финансиране на неправителствени организации.

През ноември 2006 г. напрежението нарасна след като бившият агент на КГБ Александър Литвиненко беше отровен в Лондон с полоний, което вероятно беше работа на самите британски служби, на Березовски или на нелегален ядрен трафик.

През май 2007 г. Лондон поиска от Русия да предаде бившия агент на КГБ Луговой по обвинение в участие в убийството на Литвиненко. Русия отказа.

През юни 2007 г. Москва нареди на отделението на Британския съвет в Екатеринбург да се изнесе от зданието на консулството на Англия в този град, тъй като там ползва дипломатически имунитет, който не му се полага.

През юли 2007 г. Лондон изпъди четирима руски дипломати. Москва отговори със същото.

През декември 2007 г. Министерството на външните работи на Русия се разпореди да бъдат закрити отделенията на Британския съвет извън пределите на Москва.

На 14 януари 2008 г. Съветът отказа да се подчини и продължи работата на своите филиали в Санкт Петербург и Екатеринбург.

На 15 януари руските спецслужби извикаха сътрудниците на Съвета на разпит.

На 17 януари Съветът временно прекрати работа в Петербург и Екатеринбург.

Неслучайно Британският съвет фигурира даже в книгите на Джон Ла Каре като "шапка" на английския шпионаж.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ