Преди години започнахме един наш анализ за Русия с приблизително следните думи: "Мечката вдигна глава и погледна с мътен поглед наоколо. Нейният тежък поглед се спря на група зверове, които ожесточено спореха недалеч от нея. Вече деляха кожата й. Но сега всички я гледаха шокирани и се питаха, може ли ранена мечка отново да се изправи на крака."

Тогава ставаше дума за началото на възраждането на Русия. Мечката се изправи, заобиколилите я зверове и до днес са в шок.

Но пред Русия сега стоят различни проблеми. Тя е и пред президентски избори, чийто резултати ще са известни, когато четете тези редове.

И отново всички се надпреварват да я анализират и отново изходната точка на анализите в САЩ и Европа е русофобията, което ги обрича на априорна погрешност. Защото Русия става все по-прагматична в своята политика, икономика и външнополитически курс. Засега върви по капиталистически път. Следващият етап ще бъде неизбежното социализиране и връщане към социализма в нов вариант.

На този фон първият въпрос, кой ще е новият президент на Русия, не е толкова важен. Това ще бъде Дмитрий Медведев (б.а. - в момента, когато пишем тези редове няма съмнение, че той ще наследи Путин).

Но защо Путин избра именно него, въпреки че само допреди 9 години Медведев беше университетски преподавател и въобще не е мечтал за политическа кариера. Вероятно Путин се е консултирал със Сергей Иванов, Виктор Зубков и с лидерите на четирите партии.

Защо избра Медведев? Отговорът трябва да се търси във формулировката на Путин, който няколко пъти се изказа какъв, според него, трябва да е президентът на Русия. "...Три качества са основни - порядъчност, честност, професионализъм, но главното ще бъде умението да бъде отговорен за взетите решения. Бих искал бъдещият държавен глава да продължи политиката, която се провеждаше през последните години."

От това се вижда, че най-важните качества на новия президент на Русия трябва да са професионализмът, порядъчността, честността и приемствеността в политиката. Вероятно при Медведев се изрази съвкупност от тези фактори.

Ясно е, че промените в политическия и икономическия живот на Русия, независимо от техните разнопосочни оценки, се нуждаят от млади хора. Защо млади? Защото Русия връща култа към младостта след демографската криза и търси млади хора, които да вършат работа, а не се занимават с политически машинации.

През 1999 г. Медведев стана ръководител на администрацията на Путин, след което и неин ръководител. Това важно място реално е вицепрезидентско. Медведев се справи със задачата да води личните дела на Путин и да определя онези, които ще имат достъп до него. След кариерата в президентската администрация той стана първи вицепремиер и под негово наблюдение "Газпром" се превърна в най-крупната компания в света. Медведев се изяви с преданост към работата и умение да вниква в същността на нещата. Разбира се, значение имаше и фактът, че се познава с Путин още от Ленинград, че са работили заедно и т.н. С една дума, досега Медведев дължи целия си политически живот именно на Путин.

Но благодарение на "Газпром" Медведев добре знае и принципа на държавно-частното партньорство, тъй като именно държавният концерн е инициатор на много социални програми. Той знае как да преговаря и от позицията на "енергийната сила".

Интересно е, че засега Медведев е смятан за умерен либерал, добре говорещ демократ, подчертан дипломат и типичен представител на средната класа в Русия, в която се формира политическият елит. Други считат, че личните качества на Медведев няма да са достатъчни за управлението на Русия, той не е достатъчно харизматичен, мек е по въпросите на вътрешната политика, реално не се е потил в кухнята на външната и военна политика. Има и други "против". Но тези качества вероятно не са били крайно необходими, тъй като най-важното е новият президент да бъде порядъчен, дееспособен, ефективен и съвременен човек. А Путин ще мине в сянка. Дали ще стане премиер или ще оглави съюзната държава на Русия и Беларус не е ясно.

Но, така или иначе, от Медведев през следващите години ще зависи много.

Един от нерешените предишните години проблеми беше административната реформа. Не е решен и въпросът за въвличането на руснаците на ниво местно самоуправление и законотворчество, което е най-важно за развитието на гражданското общество или на руската суверенна демокрация. На практика това означава, че при Медведев ще стане трансформиране на сегашния "вертикал на властта" във "вертикал на закона". Иначе казано, властта във "вертикала на властта" трябва да принадлежи на закона, а законът трябва да се формира от народа. Това прозвуча още в първите предизборни изявления на Медведев. Ако законът се определя от мнението на народа, този вертикал на дело ще служи на народа. Медведев има намерение да продължи да реализира националните приоритетни проекти - пенсиите, газифицирането, раждаемостта, образованието.

Медведев беше спечелил изборите предварително. Той все пак беше кандидатът на управляващата партия, на елита в центъра и регионите, на медиите и на целия административен ресурс. Срещу него беше Зюганов (комунистите пак не успяха да намерят по-подходяща кандидатура) и клоунът Жириновски.

В предизборните си речи Медведев отново подчерта, че конституцията няма да бъде променяна, т.е., че ще е не толкова продължител на започнатото от Путин, колкото негов заместник. Да играе друга роля е невъзможно. Но какво ще стане след 1-2 години? Путин промени Русия, но тя ще продължава да се променя.

Не е тайна, че голяма част от управлението на Путин беше да води война на няколко фронта - вътрешни и международни. Задачата на Медведев ще бъде смяна на стилистиката, което личи в обещанията за правова държава, борба с корупцията, вярност на демократичните идеали. Всъщност никой никога не е бил срещу тези лозунги никъде по света. Ръстът на качеството на живота, управлението на структурите на гражданското общество също са важни неща.

Но Медведев все пак не е консенсусен кандидат. За редица вътрешновластови групировки неговото издигане стана неприятен сигнал. Докато Путин е до него, те мълчат. Но след това? Ще започне ли война сред руската "чиновническа вселена". И за собствеността също? Трябва ли да се очаква пореден предел? Когато на форумите Медведев говореше, че Русия се нуждае от десетилетия мирен живот, ставаше дума не само за външните заплахи. Той се обръщаше и към някои вътрешни групировки и предупреждаваше да не се стига до сблъсъците, които традиционно съпровождат смяната на стопанина в Кремъл.

Но внушението, че руският елит е разделен на непримирими групировки също не е истина. Не е истина и че предаването на властта ще се превърне в схватка на булдози, че ще се повторят събитията от 90-те години, когато властта беше на улицата. Тези очаквания на Запада са нереални. Руската власт няма да се разпадне.

Веднага след съобщаването на името на Медведев за наследник, Русия излезе от Договора за ограничаване на въоръжените сили в Европа и на следващия ден помоли Британския съвет да си събира куфарите. Последва подписването на Южния поток в Рим, София и Белград, срещите на Путин с президента на Узбекистан, доставката на последната партида гориво за атомната електроцентрала Бушер в Иран и т.н. С една дума, всички опити за стимулиране на антипутинската опозиция отвън водят до противоположни резултати. Между другото и досега равнището на западната аналитика е обратно пропорционална на равнището на информационната откритост след падането на "желязната завеса".

Но зад всичко това може да се крие една огромна поредна маневра на САЩ и на Запада спрямо Русия и пореден опит за нейното унищожение. Това е точната дума.

Досега то беше предвиждано няколко пъти като последният доклад беше "Алтернативни варианти за бъдещето на Русия до 2017 г., написан от американския Център на стратегически и международни изследвания CSIS, който въпреки реномето си, мирише на жълт скандал. И за първи път от времето на разпадането на СССР американците, които досега вещаеха разчленяване на Русия и спореха само кога точно ще започне този процес, сега й предричат не бърза смърт, а бъдеще с нелоши перспективи и претенции за великодържавност.

Какво ги накара да променят своите прогнози? Има ли в тези най-нови анализи двойно дъно, което е адресирано към целевите групи вътре в Русия и което може да се окаже свързано с появата на нови хора в Кремъл?

Наистина прави впечатление, че от втората половина на 2007 г. не само във военния, но и в идеологическия и аналитичен сектор на американската върхушка се наблюдава странно явление - мозъчните тръстове на САЩ се опитват даже да внушат на Москва - стройте своята нова империя, преминавайте към външна експанзия, използвайте отслабването на САЩ, не изпускайте своя шанс.

Явно става дума за капан. Какъв е той? Дали е опит за повторение на сценария с разпадането на СССР или натрапване на погрешна оценка на Москва за нейните реални възможности, разчитайки, че нейната нова експанзия ще я изчерпи окончателно и ще я ликвидира като междувременно ще свърши и работата на САЩ да им запази територията спрямо Китай.

Какво е това? Държавата, която положи толкова сили за унищожението на СССР сега иска разширение на Русия? Каква е тази негова геостратегическа игра на заклетите "приятели" на Русия.

Неведнъж сме анализирали, че до лятото на 2007 г. западният печат атакуваше все по-остро Русия и Путин с ненавист или с пренебрежение - "диктатура на бивши офицери на КГБ, нова нефтена фашистка държава". И сега изведнъж в американските и английски медии се появява одобрение за успехите в икономиката, за възраждането на националната увереност на руснаците. Дали са оценили, че този път ще доведе до по-сигурна гибел на Русия.

Всичко като че ли започна веднага след лятото на 2007 г., когато на Русия дадоха зимната олимпиада 2014 г. в Сочи. Но това беше началото. Дойде споменатият декемврийски доклад на SCIS, посветен на три сценария - за бъдещето на Русия до 2017 г. на групата на Ендрю Качинс. Въпреки своята прозрачност и даже наивност, те заслужават внимание. Най-успешният от тях беше озаглавен "Изстрел в тъмнината" - установяване на диктатура на "православния великодържавен чекист." Според сценария на SCIS подобен режим в Русия, съвместяващ умната икономическа политика и твърдото авторитарно управление (с пряко използване на опита на хитлеристка Германия), постига икономически ръст, а след това преминава към интегриране в една неоимперия от най-ценните останки от СССР. Инспирира се политически преврат в Туркменистан и идване на власт на марионетно правителство като по негова молба Москва въвежда там свои войски. По този начин тя осигурява контрола над огромните запаси от природен газ в Каспия. След това тя взима под свой контрол Казахстан и Азербайджан, интегрира се с Беларус. В резултат се появява нова супердържава, с която САЩ трябва да строят нови съюзнически отношения в общата борба с ислямския тероризъм, признавайки правото на Москва на своя сфера на влияние.

Тази теза не е нова. САЩ се нуждаят от появата на нов СССР - като враг или като съюзник, за да оправдаят своето съществуване и да намерят противотежест на Китай и след като използват и новия СССР, ще го разчленят окончателно.

Наистина озадачаващо е как вчерашните врагове се грижат за великодържавното възраждане на Русия.

Първата мисъл е такава - коварните янки се опитват да тласнат отслабената Русия на пътя на имперското строителство, за да изтощят окончателно и без това оскъдните й сили в създаването на имперска химера, което ще доведе до разпадането на Русия. Което е и целта на САЩ. Руснаците ще използват ресурсите и средствата си за построяването на нов Съюз и ще останат до счупеното корито.

Но това може да има и друго обяснение. САЩ, които са в криза, чийто резултати не могат да се предвидят, едва ли искат дезинтегрирането на Русия. Играта е много по-сложна.

И така, владиците на безпрецедентната системна криза на САЩ разсъждават по следния начин - нека Русия вземе под контрол колкото се може повече постсъветско пространство, което САЩ не успяха да превземат след разпадането на СССР, и ние, след това ще контролираме самата Русия чрез нейната нова капиталистическа система и олигарси, чиито пари са на Запад и които никога няма да помислят за връщане към истинския СССР с неговата идеология и геополитика. По-добре контролът над Евразия да се осъществява от подчинената на САЩ Москва, отколкото на новия гигант на съвремието Китай.

Играта на американците трябва при всички положения да е печеливша. Организирането на неоимперски организъм около Русия ще послужи за консолидирането на самите САЩ, които са в процес на дезинтегриране. Новата руска опасност ще тласне Европа обратно към САЩ, ще сплоти НАТО. Новата руска империя обаче няма да може да се сравни по никакъв начин с бившия мощен СССР. От него ще липсват Украйна, Балтика, Средна Азия... Тази нова руска империя ще бъде манипулирана и използвана от САЩ като бойно оръжие срещу Китай. Срещу нея ще бъде насочен и ислямският фундаментализъм.

Именно заради това на САЩ сега не е нужно вторично разпадане на Русия. Те нямат никаква възможност да покорят руските пространства. Те нямат и възможности да контролират Средна Азия и Казахстан. Те не могат да спечелят в Ирак или Афганистан, камо ли в Русия. Нямат нито войски, нито предишното информационно-психологическо влияние, нито подходящи оръжия. Мираж е и икономическата мощ на САЩ. А ако Русия все пак се разпадне, тогава САЩ ще се сблъскат с китайците, европейците, мюсюлманите и японците на руското наследство.

Заради това може да се опитат да тласнат Москва към създаването на удобна за САЩ неоимперия чрез която ще контролират Евразия, докато САЩ излязат от кризата и отново направят нов опит за глобално доминиране.

Но трябва да се отговори и на друг въпрос - защо в САЩ са уверени, че могат да направят свое оръжие новата руска империя. Защо разчитат, че ще могат да манипулират тази държава, която ще включва като минимум Русия, Беларус, Абхазия, Южна Осетия, Казахстан, Туркменистан и Азербайджан. Какъв може да е отговорът?

Американците са уверени, че такава нова руска свръхдържава ще стане най-слабата и най-малко развита сред останалите световни силови центрове - САЩ, Китай, ЕС, Индия. Американските геошахматисти считат, че е възможна руска империя, която ще се строи около добива и транспортирането на нефта и газа и която няма да се развива по пътя на високите технологии и иновации, не само заради едностранния си суровинен профил, но и заради традиционната бюрократична система на управление, към която САЩ искат да тласнат отново Русия. А като всяка крайно бюрократична система тя ще взима най-неефективните решения. Плановете на Путин и Медведев Русия да стане напреднала технологична държава ще се провалят. Новата руска империя ще тръгне по губещ път, което я обрича на вечно изоставане. Потоците от нефтодолари ще отидат за външна експанзия и свръхпотребление на местния елит, който ще държи парите си на Запад, ще учи децата си на Запад, ще купува имоти в Англия, Франция и Швейцария. Ще се получи гниеща империя с измиращо славянско население, без осигурена продоволствена база, лишена от съвременна банкова система. С една дума - суровинен придатък към развитите страни, зависима от западните технологии в телекомуникациите и компютърната техника.

Западът ще контролира примитивното управление на Русия. В тези условия тя неминуемо ще загуби съревнованието с американците в научно-техническата и военно-промишлената надпревара. С една дума, САЩ ще излязат от системната си криза чрез окончателното ликвидиране на Русия, като на първия етап ще й помогнат да си въобразява, че изгражда нова империя, а реално ще бъде управлявана суровинна марионетка. Тя ще бъде използвана като пушечно месо срещу китайците и мюсюлманите, като охрана на богатствата на Евразия. Животът на тази неоимперия ще бъде кратък, тъй като тя ще се самоунищожи.

В общи линии това е новата политика на Запада спрямо Русия.

Оттук идва и въпросът, какво ще прави Русия в тези условия. Отговорът може да бъде само един. Русия трябва да извърши истинска технологична революция на иновациите. Това е единственият шанс - не да прави нови империи, за да оцелее при липсата на обединяваща идеология.

Но от друга страна се налага тезата, че в сегашните си граници Руската федерация е губещ проект. И тя би трябвало да си върне поне част от загубеното през 1991 г.

Несъмнено, на първо място е съюзът с Беларус. Така Москва няма да позволи да бъде затворен санитарният кордон от Балтика до Черно море. Беларус е важен военен плацдарм. Освен това Беларус е и важен коридор за тръбопроводите към Европа.

Същото се отнася за Южна Осетия и Абхазия, където над 80 на сто от жителите имат руско гражданство. Ако Грузия влезе в НАТО, Русия ще получи в тези райони плацдарми за удари по базите на пакта в Закавказието.

Русия трябва да запази и своите позиции в югоизточната част на днешна Украйна, която е продължение на историческата Рус. Крим е стратегически важен, той дава възможност за проектиране на сила в Черно море, в проливите и на Балканите. Русия трябва да задържи и Приднестровието, което има развито селско стопанство, металургия и електроенергетика. Вероятно ще се стигне до конфедериране с Казахстан. По този начин ще се разшири и влиянието в Туркменистан с неговите огромни запаси от природен газ. Ако Москва не постигне това, тези райони ще бъдат заети от американците и европейците със свои марионетни или националистически русофобски режими.

Това може и да се случи, ако руснаците не победят противника като осигурят иновационно високотехнологично и инфраструктурно развитие на своята държава и на близката чужбина. Русия трябва да се превърне в гигантска строителна творческа площадка, за което има всички ресурси. Тя все пак е най-богатата държава в света и не й трябва никакво одобрение от Запада. Тя трябва да върви по своя път на стабилно устойчиво развитие и реално забогатяване на държавата и на руснаците - свободни граждани, без корумпирана бюрокрация, социален или класов гнет. Страна, която може да решава всички световни въпроси и да стане основният, определящ и уравновесяващ фактор на планетата.

Всъщност Русия вече няма какво да губи. Полето за маневри е все по-тясно. Всяко забавяне може да бъде трагично. И Русия рано или късно ще рухне. Рискът е огромен. Играе се за всичко. Но ако успее, Русия наистина ще бъде новата империя.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ