В предишните части на поредицата "Лунната измама" се спряхме на невероятните фалшификации на американците с носещата ракета Сатурн-5, с използването на снимки от автоматични сонди, вместо от пилотирани кораби и на някои елементи от схемата на лъжата.

В нея важно място се пада и на полета на Аполо-8, т.е. на полета, който беше изстрелян на 21 декември 1968 г. от космодрума "Кенеди" и с който за първи път стартира ракетата Сатурн-5. На борда му имаше екипаж от трима души.

Както споменахме в предишните броеве, на 4 април 1968 г. американците напълно неудачно завършиха безпилотните изпитания на ракетата Сатурн-5 и никой не възприе сериозно последвалото почти веднага - на 23 април, решение на NASA да не извършва повече безпилотни полети и изпитания на ракетата и направо да изпрати Сатурн-5 с Аполо към Луната.

Според съобщенията на NASA, Аполо-8 стигна до Луната, направи около нея 10 обиколки с обща продължителност 20 часа и се върна на Земята. По този начин, наред с другото, постави и още един рекорд - за първи път, без да извършат нито един пуск на автоматизирани кораби до Луната и тяхното връщане на Земята, американците наведнъж изпратиха дотам и кораб и екипаж и ги върнаха. Чудо на чудесата. И всичко мина прекрасно.

Какви доказателства обаче дадоха от NASA, че Аполо наистина е стартирал от околоземна орбита и е стигнал до Луната? По принцип нищо ново, освен онова, което преди това показваха автоматичните космически апарати. Предложиха и няколкостотин снимки на самите астронавти на земята, със семействата, по време на тренировки, няколко фотографии на Земята, на ракетата Сатурн-5.

Показаха и няколко цветни снимки на Земята от разстояние, които можеха да са направени от американския спътник АТС-3. Показаха и няколко снимки на Луната и на лунната повърхност, които трябваше да свидетелстват за пребиваването на Аполо-8 около Луната, които със същия успех, можеха да бъдат от автоматичните сонди. Показаха и три снимки на Земята, изгряваща над Луната. Но не трябва да забравяме, че първите снимки на Земята над лунния хоризонт NASA получи от Orbiter-1, две години преди полета на Аполо-8.

С една дума, серията снимки, представени от NASA от името на астронавтите, не се отличаваше с нищо от онова, което пращаха космическите спътници и сонди.

Използвайки снимките от своите лунни сонди, и СССР със същия успех би могъл да твърди, че съветски космонавти първи са летели около Луната и аргументите им щяха да бъдат аналогични на онези, които NASA представи от името на Аполо-8.

Какво обаче астронавтите наистина можеха да покажат от лунната орбита и да докажат за своя полет до Луната? Можеха да направят един наистина невероятно качествен филм, още повече, че са били около Луната цели 20 часа.

Според NASA, астронавтите са направили филм "от терминатора до терминатора" (терминаторът е границата между осветената и неосветена страна на Луната.) Ако са летяли на 110 км над Луната, от тази височина, от хоризонта до хоризонта, полетът над осветеното полукълбо на Луната би бил около 1 час. Следователно, NASA би трябвало да покаже поне един едночасов филм от полета над Луната, който щеше да бъде нещо фантастично. Все пак за първи път човек толкова отблизо снима и гледа Луната. Но и до днес споменатият филм "от терминатор до терминатор" не е видян от никого, нито пък NASA го е демонстрирала на широката общественост. Нищо, въпреки че именно това щеше да застреля всички скептици, съмняващи се, че американците са стигнали с Аполо-8 до Луната.

Въпроси се появяват и във връзка със снимките на прехода от светлата към тъмната страна на Луната, за което, според някои експерти, е бил използван гипсов макет на Луната. А онова, което NASA показва като изгрев на Земята над Луната, е направо едно елементарно мултифилмче, върху което личеше почеркът на измамата.

Общо, NASA по никакъв начин не можа да докаже, че е имало пилотиран полет на Аполо-8 около Луната.

Но това беше само началото. Предстоеше по-важното - самото кацане на Луната с така наречения лунен модул. И веднага се появяваше въпросът, дали този лунен модул е бил достатъчно изпробван, ако става дума за самия процес на кацането.

Според NASA, американските астронавти шест пъти кацаха и излитаха от Луната с лунните модули. Това наистина е уникален пример за безаварийно функциониране на най-сложна космическа система, която нито веднъж не е била изпробвана в реални условия.

Лунният модул не е бил изпробван на Земята, тъй като не може да лети при земната сила на притеглянето. Тягата на неговите двигатели е много по-малка от теглото му, така че той просто не може да се откъсне от Земята. Заради това е могъл да бъде изпробван само в Космоса. Според NASA той е бил изпробван по време на безпилотния полет на Аполо-5 през януари 1968 г. След това имаше още две пилотирани проби на околоземна орбита с Аполо-9, и на окололунна - с Аполо-10. Но при по-внимателен анализ на описанията на NASA става ясно, че лунният модул не е бил изпробван по своето главно предназначение - кацане на Луната и излитане от нея нито веднъж.

Кацането е един от най-опасните моменти от космическия полет. Защо обаче NASA е рискувала да изпрати на Луната астронавтите без да изпита лунният модул в автоматичен режим по неговото основно предназначение? Отгоре на всичко да вкараш хора в този модул, е да ги обречеш на сигурна смърт. Но NASA не осъществи никакви безпилотни полети на лунния модул, нито при кацането, нито при излитането от Луната. Нямаше нужда. Целта им беше да измамят цялото човечество, устройвайки лъжата на всички времена и народи. Само за да излъжат, че са изпреварили съветите в лунното надбягване.

Така например се оказа, че:

• Два напълно облечени в скафандри астронавта от Аполо по никакъв начин физически не могат да се поберат в модула, отгоре на всичко да отворят вратата му, тъй като тя се отваря навътре, а не навън. Те не биха могли да излязат от модула облечени в своите скафандри;
• Астронавтът от Аполо физически не би могъл да премине през тунела, свързващ кораба-майка с лунния модул. Той е твърде тесен. Но на снимките на NASA астронавтите минават през отвора напълно свободно, което потвърждава, че и тези снимки са били правени на Земята.
• На кадрите, направени по време на полета до Луната, се вижда синя светлина, влизаща в илюминаторите на кораба. Но тъй като в открития Космос няма атмосфера, която може да раздели светлината на спектри, космосът е абсолютно черен. Тези снимки са били направени на Земята, най-вероятно в товарния отсек на свръхзвуков самолет в дълбоко пикиране за създаване на ефекта на безтегловността;
• Направените от "кацналите" на Луната астронавти снимки показват модул, стоящ на равна ненарушена повърхност. Това по никакъв начин не може да бъде, ако наистина са кацнали с помощта на реактивни двигатели. Всички места на прилуняването щяха да са сериозно нарушени и разровени. Значи, и тези снимки са били направени на Земята;
• Даже в разглобен вид в лунния модул не би могъл да се побере лунният ровер. Снимките, направени "на Луната", показват как астронавтите се насочват към модула, за да изкарат оттам ровера. След което снимките прекъсват;
• Лунният модул се разби по време на единственото си изпитание на Земята. След това започна да "каца" направо на Луната и да "излита" оттам;
• Нито един астронавт след това не написа нито една статия или книжка "Как кацнах с модула на Луната и как се върнах с него на Земята".

Сега не ни остава нищо друго, освен в следващия брой да седнем в този феноменален модул и заедно с астронавтите на NASA да кацнем на Луната.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ