Светът се управлява от икономиката. А икономиката на света навлезе в кризата на кризите. Досега кризи имаше през 1929 г., 1971 г., 1973 г., 1997 г., 1998 г., 2002 г. Но колкото и свирепи да бяха, те не доведоха до смяна на базата, или както се казва - на парадигмата, т.е. на модела и на системата. Но сегашната криза не е просто поредна криза. Тя е криза, която води към унищожение на фундаменталната парадигма.

Опитвам се отдавна да ви представя ситуацията с най-обобщаващите параметри на съвременната финансово-икономическа ситуация. Ще ги повторя отново.

Брутният продукт, т.е. фактически добавената стойност, създавана от целия свят за една година, според паритета на покупателната способност, възлиза на около 60 трилиона долара, като скоростта на неговия ръст е около 4 на сто годишно.

Брутният национален продукт, т.е. добавената стойност, създавана от САЩ за една година, е около 10 трилиона долара. По този начин делът на американската икономика в световната е около 20 на сто.

Същевременно обаче сумарният дълг на всички субекти на американската икономика - федералното правителство, администрацията на отделните щати и общини, корпорациите и домакинствата, сега е над 50 трилиона долара, т.е. той е пет пъти по-голям от брутния национален продукт на САЩ. Проблемът обаче не е, че е пет пъти по-голям, а че скоростта на ръста на американския брутен продукт е ниска - около 2 на сто според официални данни, но реално - около нулата. А скоростта на ръста на сумарния американски дълг от години е 10 на сто, т.е. 5 трилиона долара годишно, което се равнява на половината от брутния продукт на САЩ. Ако се вземе предвид, че в този продукт 70 на сто са услугите, те по никакъв начин не могат да обезпечат американския дълг, който се покрива от реални активи само в 40 на сто. Това е пирамида на пирамидите!

Докато делът на американския брутен продукт в световното производство е около 20 на сто, делът на американците в световното потребление е 40 на сто, т.е. САЩ потребяват 40 на сто от произведените в света нови активи. Съвършено очевидно е, че механизмът, който осигурява потребление два пъти по-голямо от собственото производство, е емисията на дългове. Именно под емисията на дълговете става и емисията на доларите.

Това е същността на сега действащата финансово-икономическа система, изградена в еднополюсния свят, в който господстваха САЩ и техният долар. Но САЩ са само инструмент на глобалната власт на парите, т.е. на финансовия капитал. Преди години Мао казваше, че "винтовката ражда властта." Олигархията на САЩ промени тези думи на "доларът ражда властта." Но ако доларът рухне, САЩ ще трябва да се простят с мечтата за световно господство. А без тази мечта САЩ едва ли ще оцелеят като единна държава, тъй като друг мироглед освен утопията за тяхното световно господство американците нямат.

Икономиката, т.е. светът, построен върху кредитната емисия на долара като основна световна валута, завърши. За какво говорим? Говорим за това, че материалната основа на американското доминиране повече я няма. Остана силовата основа и хората, които управляват сега САЩ, компенсират отсъствието на икономически лостове със силови. Но и това се изчерпа много бързо.

Всъщност САЩ навлязоха в тази криза още през 70-те години на миналия век, след загубената война във Виетнам. Тогава в Политбюро на ЦК на КПСС сериозно се обсъждаше въпросът за краха на "основния враг", т.е. на САЩ. СССР и неговите тогавашни съюзници имаха достатъчно сили и средства да превърнат за 5 години САЩ в държава на "третия свят". Но реализацията на този проект беше отклонена. На първо място никой не знаеше в чии ръце ще попадне ядреният потенциал на САЩ, а на второ - ръководството на СССР при "късния Брежнев" не беше убедено, че ще може да се справи с отговорността на целия свят. Отгоре на всичко се пръкна и Горбачов. И именно при него през 1986 г. СССР навлезе в криза, аналогична на американската от 70-те години. В САЩ обаче взеха друго решение - да унищожат СССР и световния социализъм. Това беше самоубийство от алчност и глупост. Защото САЩ нямаха нито сили, нито средства, нито идеология да удържат позицията на единствен световен лидер. Кризата им беше отложена във времето, но заради това натрупа още по-унищожителна сила.

Ситуацията стигна своя предел. САЩ няма никъде повече да се разпростират. От Антарктида до Гренландия стандартите на потребление са единни, единни са и производителите. След краха на СССР пазарите станаха глобални, усвоен беше практически целият свят. И този модел престана да е жизнено способен бързо. Огромният им двоен дефицит стана доказателство, че САЩ дълги години живееха над своите реални възможности, на кредит, за сметка на другите, чрез натрапването на култа към парите, удоволствието и насилието. За първи път в историята на човечеството икономиката стана толкова безнравствена и неморална.

Но икономиката движи света. Значи, появи се опасност за самия свят. Дилемата е или доларът изчезва, или светът ще направи това.

Отговорът е ясен. На долара е съдено да изчезне. Светът, след като премине през кризата, може и да се спаси, ако лиши от власт световната олигархия. Днес 358 милиардери имат доход, надвишаващ съвкупния доход на 45 на сто от цялото население на Земята. Квинтесенцията на това чудовищно неравенство е глобалният мафиотско-олигархичен синдикат, на чийто връх седят най-богатите крезове на планетата, които определят хода на световните процеси. Те контролират основните планетарни ресурси, купуват правителства и парламенти. Това е еднополюсният свят. И само сривът на доларовата парадигма може да го унищожи.

Всичко е в гъста мъгла, но все пак могат да се предвидят някои неща.

От положителна страна, кризата ще върне света от глобализирането към суверенизирането, ще нарасне ролята на държавните институции в световната икономика и международните отношения. В повечето страни ще се появят правителства на националните интереси, които ще приемат програми за национално възраждане. Сред незападните цивилизации ще вървят активни процеси на консолидиране и диалог.

И на Запад разбраха, че кризата е неизбежна и след нея ще се появят няколко глобални силови центрове, които ще бъдат независими един от друг. Въпросът е какви ще бъдат тези центрове - ще има китайски, японски, индийски, европейски, американски, руски. Но ясно е, че англоамериканският блок вече няма възможности да контролира света с финансови и военни методи.

Ако глобалният срив не се случи до 2010 г., със сигурност ще се случи до 2012 г. Това ще бъде кризата на кризите. От оборот ще бъдат извадени налични поне 1 трилион долара. Същото ще стане и с десетки други виртуални трилиони, които ще ударят икономиките на всички страни. Американците ще "простят" на всички ...своите дългове от 50 трилиона и ще се опитат да се измъкнат като Мюнхаузен. Няма да успеят. В световната икономика ще се появи хаос и държавите ще започнат да прилагат икономически модели за защита на националните икономики.

Човечеството ще получи шанс за спасение и за връщане към хармонията със Земята и Космоса.

Заради това вече отвсякъде се чува: "Да живее кризата на кризите, глобалната, безпощадната и пречистващата."

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ