Какво и защо се случи /11/

Историята, която при другите се повтаря като фарс, при нас се повтаря като още по-голяма трагедия от предишната. Възходът ни в този фарсов трагизъм е без прецедент и в Европа.

Страната ни преживява дълга и дълбока криза. По всички основни показатели се движим назад. България, с иначе жилав и издръжлив народ, е болна. Каква е диагнозата?

Отговорът се крие именно в думата "народ". Защото за последните 18 години беше демонтиран и разглобен основният двигател на нашата история - българският народ. Всичко останало е следствие.

Това беше направено от така наречения "нов елит". И докато народът не бъде събран отново и не си върне своята национална памет, разум и воля, няма да има изход от кризата. Първата крачка е елиминирането на основната причина за унищожението на народа - неговият нов елит.

Това не е криза през каквито България е минавала в миналото. Това е жестока изява на унищожението на една държава и демонтажа на нейния народ.

Външните атрибути на държавата и въобще на националната независимост са силната държавност и наличието на национален проект, поддържан от по-голямата част от обществото. В народа, за разлика от населението, хората са свързани така, че "цялото е по-голямо от сумата на частите. Именно тук се раждат понятията народно мнение и народна сила.

При социализма "хората от народа" прекрасно знаеха тази проста истина и правеха всичко възможно за съхраняването му като цялост, охраняваха неговата вътрешна свързаност. При така наречената "демокрация" забравиха за народа като го замениха с "гражданско общество". Но връзките, свързващи хората в народ, могат да бъдат прекъснати и демонтирани. И това стана пред нашите очи за удивително кратък исторически период, за да се стигне до въпроса, дали въобще има български народ.

И в миналото е имало такива случаи, когато народи са били демонтирани, за да унищожат тяхната памет и воля. Това винаги е било причина за национални катастрофи и даже за изчезването на големи империи и народи.

Днес демонтирането на народа е едно от най-важните средства на войната за всички времена.

Във войната срещу България именно за това става дума. Тя се води чрез демонтирането на народа, като основното средство е "елитът".

Тази технология е основната опасност. Народът и държавата са двете страни на един и същ процес. И двете боледуват едновременно, но различно. Държавата губи авторитет и легитимност, чиновниците разграбват и разпродават на едро и дребно. Народът се разпада, не ражда деца, равнодушието и безсилието овладяват всички и ги давят в своята мътилка.

Населението се събира в народ от обща мирогледна матрица, т.е. около общо културно ядро, което трябва постоянно да се обновява и ремонтира. Но срещу него може да се извършват и диверсии, да се взривява. При държавите с подкопано културно ядро рязко отслабва суверенитета. Властта се отрича с истерични емоции. Но резултатът от този спектакъл е със същия мащаб като от война, в това число пълното отнемане от народа правото на национална власт и определяне на собствен бит. Когато властта и пътят му се налагат отвън, правото на независимост се самоунищожава.

До края на 90-те години българският народ съществуваше. След това новият "елит" и "политическа класа" с ненавист започнаха да произнасят думите "народ, държава и страна." Демонтажът на народа се води целенасочено, с използване на силови, престъпни и криминални технологии. Народът трябваше да бъде заменен от "демокрацията". Нали тя е власт на демоса, т.е. на народа. Нищо подобно - нито демокрация, нито демос, нито народ. Започна студена гражданска война между представителите на така наречения демос и предишния български народ. Основните оръжия бяха психологическата, информационната и икономическата война.

В условията на постсоциализма най-важна се оказа икономическата война, която лиши народа от неговата обществена собственост чрез приватизирането на земята и промишлеността и откраднатите лични спестявания. Това доведе до срив на народното стопанство и загуба на социалния статут от огромни маси работещи, технически персонал и квалифицирани селски работници.

Рязкото обедняване доведе до още по-рязка промяна на начина на живот, преди всичко в образованието, здравеопазването, жизнените планове, потреблението. Извършена беше контрареволюция в материалната култура на народа и неговия мироглед.

В същата посока действа и информационната и психологическата война, чиято цел е да бъде разрушено културното ядро на народа. Настъпи демонтаж на историческата памет, подиграни или осмяти бяха народните символи, идиоти си присвоиха национализма и патриотизма, разпалват се антидържавни настроения и неприязън към институциите, властта, армията, училищата, болниците.

По този начин беше демонтирана централната матрица на българския народ. От народа остана население или маса от хора, които нямат надличностно съзнание и колективна воля, загубили способността за логично мислене и откриване на причинно-следствените връзки.

Заради това в момента народът е болен и лишен от дееспособност. Но даже в това състояние продължават да му нанасят удари. Обещаваната поява на масовата средна класа не настъпи. Появи се патологична социална система.

Българският социум се намира в ситуация, която може да бъде описана като липса на чувство за единство, заради липсата на общи икономически и социални интереси. За преобладаващата част от хората значение придоби точно противоположният фактор - дълбокият социален разкол на българското общество. Това положение е закономерен резултат от пазарните либерални и "демократични" преобразования или по-точно от начина, по който през 90-те години беше осъществена приватизацията. В резултат, и сега едни социални групи се борят за оцеляване и осигуряване поне на някакво сносно съществуване на своите семейства, а други - за трупане на нови собствености и капитали.

С течение на времето пропастта се увеличава, тъй като социалната дистанция между различните доходи не намалява. Липсва национална идеология и национална идея.

Националната идеология не може да се измисли, не може да се натрапи. Тя може да се формулира, систематизира и предложи на нацията тогава, когато одобряваните от повечето хора ценности и цели кристализират вътре в самото общество. Само тогава тя става сплотяваща сила.

Ясно е, че демонтираното общество, в което по-голямата част от населението се чувства ограбено и обидено, не е конкурентно и жизнеспособно. То ще изчезне и загине, или сегашната ситуация трябва да бъде променена радикално.

В състояние ли е така нареченият "нов елит" да прекрати демонтирането на народа, да спаси неговото културно ядро и социалните основи на България? Отговорът е ясен- това не е възможно. Защото те нямат нищо общо с коренните интереси на България и стратегическите й перспективи.

Заради това за елита корупцията в България е най-удобният орган на държавно-политическото устройство. За бизнеселита корупцията създава възможност да купи услугите на властта по ниска цена. Заради това този елит предопределя демонтажа на народа. Той не може да бъде различен от това, което е реално. Да се очаква да направи нещо, за да ограничи собствените си интереси заради интересите на народа е мираж.

Това обаче не дава на България никакви шансове за развитие, за преодоляване на социалния разкол.

Така стигаме до въпроса за легитимността на този елит. Отговорът е, че той е нелегитимен във всяко едно отношение, преди всичко заради своя бандитски генезис.

Това означава, че този елит трябва да бъде унищожен. Не сме нито първи, нито последни. През такива моменти са минавали много други народи. Инстинктът за оцеляване и съхранение на народа се събужда. Той набира сили.

Мощната кампания за демонтиране на народа на историческа България нанесе много тежък удар, но главната цел все още не е постигната. Народните основи издържаха с представите за добро и зло, съставляващи ядрото на българската култура. Започва етапа на елиминирането на този елит. Безполезно е да се защитаваме от тези нови видове революции. Угрозата виси над всички нас и скоро няма да отмине.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ