Централен орган на българския зрял капитализъм

В Афганистан и Ирак не участваме в никакви стабилизиращи мисии. Не носим никаква демокрация. Българските политици изпратиха там войници на война и носят цялата отговорност. Юридическият термин е военопрестъпление - и за едните, и за другите.

Самата дефиниция ужасява за една малка държава, която никога преди това не е участвала в толкова арогантно военопрестъпление срещу нелегитимно нападнати държави и напълно беззащитно цивилно население. Няма никаква "война срещу тероризма." Има военопрестъпление на няколко държави, на техните политици и военни. За съжаление, България е в тази група.

Нищо не спечелихме от Иран, въпреки обещанията на Кобургготски и Паси. Нищо няма да спечелим и от Афганистан. Идва време за плащане.

В агресията срещу Ирак България участва от март 2003 г. Днес повечето конституционалисти са убедени, че това е грубо нарушение на българския закон, в това число на конституцията. Но Народното събрание одобри решението на правителството, заради което и то е в групата на военнопрестъпниците.

Иракската и афганистанска война са нелегитимни и от гледна точка на международното право. Администрацията на САЩ говореше за изпълнение на резолюция 1441 на Съвета за сигурност на ООН, която заплашваше Ирак със сериозни последствия, ако режимът на Саддам Хюсеин не ликвидира оръжията си за масово унищожение. Но тази резолюция не говореше за атака срещу Ирак. Край на опитите за легитимиране на войната срещу Ирак чрез резолюция 1441 сложиха думите на генералния секретар на ООН Кофи Анан, който през септември 2004 г. определи военната агресия срещу Ирак като нелегална и незаконна.

Тогава Буш започна да експонира тезата за огромната заплаха от режима на Саддам, който произвежда оръжие за масово унищожение, в това число ядрено.

След агресията обаче спецагенциите на САЩ признаха, че такова оръжие в Ирак никога не е имало, с което отпаднаха и опитите за легитимиране на войната. Но България изпрати войници в Ирак и продължава да ги изпраща, въпреки че основни съюзници на САЩ се изтеглиха и продължават да се изтеглят - Испания, Италия, Чехия, Словения, Австралия, Доминика, Филипините или Тайланд.

България помага на САЩ, въпреки че в Ирак вече се води гражданска война - шиитите убиват сунитите, сунитите - шиити и кюрди, които, като най-верни съюзници на САЩ, пък са избивани от още по-верния американски съюзник турците, които са член на НАТО, организацията, в която решаващ глас имат американците.

Шиитското мнозинство по времето на Саддам беше потискано. Сега шиитите си го връщат на предишните потисници, което принуди сунитите да минат към въоръжена нелегална съпротива. Кръгът на безумието прави пълна спирала и е на изходна точка с "малкия" нюанс, че една държава и един народ бяха унищожени.

Дневно тук са убивани 50-100 иракски цивилни, от които 20-50 са жертви на така наречените "ескадрони на смъртта". На всяка бомбена атака другата страна отговаря със същото. Според някои източници, в момента в Ирак действат 25 милиции и 18 нелегални военни организации.

Мисията за "носене на мира" е арогантна утопия. Ирак затъва в кръв и няма признаци, че ситуацията ще се промени.

Когато гласуваха изпращането на нашия контингент в Ирак, българските "политици" твърдяха, че целта е да си върнем дълговете и даже да получим достъп до иракския нефт и във възстановяването на Ирак. Още през 2003 г. стана известно, че американските текущи разходи по окупирането на Ирак са 1,2 милиарда месечно. Американската армия беше около 130 000, т.е. излизаше, че един американски войник струва месечно 25 000 долара. Ако се направят няколко сравнителни изчисления ще се окаже, че благодарение на българското присъствие в Ирак американците годишно пестят около 350 милиона долара, а за отминалите пет години - 1,7 милиарда. Те са спестили, но ние сме загубили, освен онези милиарди, които никога няма да се върнат.

От участието на български фирми във възстановяването на Ирак или на неговата нефтена промишленост излезе също едно голямо нищо. Още преди четири години изчислихме, че за да може България да спечели от мисията в Ирак, трябва да получи контракти за наши фирми за най-малко шест милиарда долара.

Оттогава до днес нищо не се е променило. Едно обаче е сигурно - от иракската война загубихме страшно много. Глупости са и обещанията, че Ирак ще ни изплати поне част от дълга, с който ще строим магистрала "Хемус".

Още по-трагично е положението ни в Афганистан. Войната там едва започва и ще завърши с ново стратегическо поражение на САЩ и НАТО, в това число и на България.

Нищо не печели и българското военно командване. То няма никаква конкретна визия за действията в конфликти, определяни като асиметрични, проектирани върху някакви наши отбранителни нужди. Липсват и програми за конкретно обучение. Всичко се ограничава до бърза подготовка на групи войници, чиято цел е да изпълняват задачите, възлагани им от американците в Ирак и Афганистан.

Въпросът е на какво всъщност се учат нашите войници в Ирак и Афганистан - да патрулират, да дават наряди, да изпълняват полицейски функции и да участват в две военопрестъпления.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ