Човечеството е в изключително сериозна криза. Реалната картина показва, че става дума за повторение на Великата депресия от 1929 г. с някои корекции, с още по-голяма дълбочина.

Кризата се развива вече от осем години, но истинската й същност не се осъзнаваше даже от специалистите, да не говорим за "основното течение" на общественото съзнание, обработвано от медиите.

Всички виждаха, че нещо лошо става на пазара на недвижимостите в САЩ, всички виждаха че нещо лошо става на пазара на нефта, който надмина 100 долара, всички виждаха, че златото вече е 1000 долара за унция, всички виждаха, че лошо става и на глобалния продоволствен пазар. Ето защо, да се говори, че сегашната рецесия в САЩ или предишната ипотечна криза от 2007 г. е изненада, е смешно. Напротив. Това не са нови неща.

На пръв поглед става дума за второ издание на Великата депресия от 30-те години на XX век. Но нещата са още по-лоши, тъй като сегашната криза носи не само икономически, но и общоцивилизационен характер. Всеки отделен елемент на ставащото пред очите ни все още може да се обясни с някакви икономически теории. Но взети заедно, те дават съвършено необичайната картина на друга реалност.

Най-яркият пример е, че сумарният дълг на всички субекти на американската икономика, който днес надминава 50 трилиона долара, представлява около 5 официални брутни национални продукта на САЩ. От такава яма излизане няма.

От 3-4 години анализираме това с теорията за структурните причини за кризата на американската икономика. От началото на 2007 г. анализираме, че признаците за изострящата се криза стремително се множат и че техният мащаб става критичен. Прогнозирахме, че нефтът ще надмине 100 долара, че златото ще стигне 1000 долара, че ще започне бясна надпревара, кое ще е първо - войната на САЩ срещу Иран или икономическият крах на "супердържавата".

Припомняхме, че най-дълбоката точка на срива на предишния исторически цикъл беше през 1933 г., когато в Германия на власт дойде Хитлер, а в САЩ беше обявен "новият курс" на Рузвелт.

Ако се есктраполира сегашният цикъл, структурната криза едва ли ще бъде отслабена и към есента ще започне нейна нова вълна. Точката на тоталния срив може да бъде между началото на 2009 и началото на 2011 г.

Прословутото глобализиране изигра на човечеството и преди всичко на неговите инициатори - САЩ и ЕС, най-лошата шега. Всички негови плюсове сега, по време на новата Велика депресия, ще се превърнат в унищожителни минуси и тя неминуемо ще разруши досегашната валутно-финансова система.

Геополитическите последствия никой не може да предвиди. Защото САЩ и ЕС направиха всичко възможно да свържат тази система с атлантизма и либералния модел на икономиката. Но за какъв либерализъм може да се говори, когато се разрушава самият либерален модел, който продължи няколко столетия. Това е моделът за стимулиране на разделението на труда, на икономическия ръст и на научно-техническия прогрес по пътя на кредитирането от един частен емисионен център в САЩ. И още от началото на XVI век човечеството, доброволно или насила, беше вписвано в този модел. В началото той действаше и осигури на Европа, а след това и на САЩ, световно доминиране. Но сега, след като либералният модел, би трябвало да победи навсякъде, той стигна до своята гибел.

Ето защо досегашната геополитика е пред земетресение. Както се казва, "според голямата сметка" човечеството стана заложник на тази безумна ситуация. Тя провокира и размножава и онези конфликти, които бяха замразени, което води до изграждането на няколко световни центрове.

Единият вероятно ще бъде англо-американският, вторият - европейският, третият ще бъде китайският, четвъртият - латиноамериканският, петият - руският, шестият - ислямският и т.н.

Но ясно е, че голямата част от човечеството вече не може да се инкорпорира с англо-американския блок, тъй като е съвършено непонятно по какъв начин и с какви средства той ще контролира този процес. Освен това третира останалите като колонии и суровинни придатъци. Заради това кризата ще удари и Източна Европа - Полша, Украйна, Унгария, Чехия и България. Те са напълно безпомощни.

Онези, които сега твърдят, че кризата ще продължи около 9 месеца и след това всичко ще се върне на място, или са шарлатани, или наистина нищо не разбират. Как ще стане това, щом като само преди няколко седмици борсите в Европа загубиха 450 милиарда евро, опитвайки се да спасят ситуацията, но не успяха. Плавно приземяване няма да има. Ще има такъв удар, че ще се чуе и на Марс. Започващата паника показва, че никой не може да удържи ситуацията под контрол.

Структурата на световната финансова система не е в състояние да се върне или да възпроизведе началната ситуация. Основната причина е колосалният дълг на САЩ, който продължава да расте. И изведнъж САЩ са пред дилемата - да станат страна от Третия свят, да се разпаднат или да започнат Трета световна война.

Нещата звучат страшно, но са такива.

Рецесията в САЩ ще се съпровожда от други неприятни моменти. Резултатът от американското падане няма да се почувства веднага. Ефектът се появява във формата на финансова криза и след известно време ще премине в производствен срив. А междувременно потреблението на енергия ще продължи да расте и барелът нефт ще надмине и 200 долара, което ще доведе до нов ефект - едновременна стагнация и инфлация на световната икономика, т.е. глобална стагфлация, каквато в историята на човечеството досега не е имало.

По този начин се образува огромна пропаст между необходимите мерки за преодоляване на кризата и реалните възможности. В тези условия рязко нараства опасността, че сегашното и следващо ръководство на САЩ ще се опитат да излязат от кризата като разпалят нова война. Още повече, че тези върхушки не са способни по никакъв начин да управляват ситуацията. Те, чисто и просто, не знаят какво да правят. При тях има силно изкушение да излязат от сложното положение като нападнат Иран, т.е. кризата може да излезе от финансовите граници и да доведе до начало на нови военни действия. Заплахата е напълно реална, т.е. хаотизиране на световните процеси.

Тук САЩ и Западът отново разработват различни варианти, така че да приключат процеса на глобализирането в своя полза. Така например някои икономисти твърдят, че новият световен ред ще се появи от "много голям безпорядък, предизвикан от катастрофи и войни със средна и малка интензивност. Страшното е, че присъстващите в момента на сцената в САЩ политици са отлични агенти на този хаос. Заради това единственият шанс за САЩ да удържат своята роля на световен жандарм е да блокират спокойното развитие на събитията и да прекъснат процеса на формиране на единно икономическо инфраструктурно и политическо пространство, преди всичко на огромната територия на Евразия.

Историята показва, че в тази стратегия няма нищо ново. Тя е отдавнашно средство на английската дипломация за разкол на европейските държави, за да не се допусне алианс на империите на континентална Европа срещу острова. И днес, когато процесът на обединяване на Евразия, т.е. на глобалния материк в термините на геополитиката, стигна до опасен на англосаксонската цивилизация рубеж, "глобалният "остров", чиято роля от Англия премина към САЩ, предприе поредна проваканция, за да разцепи Евразия.

Проверен начин да бъде взривен за дълго процесът на евразиатската интеграция са национално-териториалните конфликти. Не мина месец от едностранното провъзгласяване на независимостта на Косово и метастазите на този рак плъзнаха към Белгия, Тибет, Испания, Кипър, Кюрдистан, Палестина, Нагорни Карабах, Приднестровието, Дания. Косовският "прецедент", насочен срещу сърцето на Европа задейства. САЩ преминаха към открита война срещу всички.

Първата вълна на сегашната световна рецесия - ипотечната криза, започна в края на 2006 г. и засегна три основни групи най-рискови ипотечни кредити, начело със Subprime, чийто смисъл е в предоставянето на ипотечни кредити на онези, които едва ли ще могат да ги платят, като сумата от заема надминава 55 на сто от дохода на потребителя или 85 на сто от стойността на залога. Този вид кредити започнаха бързо да растат. През 2001 г. техният обем беше 150 милиарда долара, през 2005 г. - 600 милиарда, през първото тримесечие на 2007 г. - 1,3 трилиона долара.

Но значението на високорисковите ипотечни кредити се свежда не до темповете на техния ръст, а до огромната система от деривати, при които следващият кредит се използва за обезпечаване на предишния. В резултат на развитието на тези деривати, т.е. производни инструменти, ръстът на ипотечните книжа беше огромен: през 2004 г. те бяха 8 трилиона долара, през 2005 г. - 17, през 2006 г. - 46 трилиона. От това се вижда, че необезпечените деривати доведоха до краха на цялата система.

Основна причина за ръста на отпускането на необезпечени ипотечни кредити са и спекулациите. От друга страна ипотеката в САЩ стана заместител на социалната помощ и заедно с изчезването на средната класа тя неотклонно растеше. По този начин бедните стават по-бедни, а богатите - по-богати.

В съвременните САЩ обедняващата средна класа се нуждае от допълнителна ипотека в качеството на социална помощ. Но още сега дългът на средното домакинство възлиза на 120 на сто от неговите годишни доходи, а спестяванията на всички домакинства през 2007 г. бяха само 0,7 на сто от брутния национален продукт на САЩ. В резултат, ипотечната криза се изразява не само в банковата система, но и в ежедневието на американците, които започнаха масово да фалират.

Последиците от ипотечната криза излязоха бързо от ипотечния пазар, както в САЩ, така и в Европа. Настъпи рязко съкращаване на междубанковото кредитиране. Огромни загуби от милиарди долари имаха Citygroup, Stenley Morgan, Merill Linch, HSBS, Fremi и т.н. Bалира Bear Stearns.

Кризата на ипотечните кредити вероятно ще достигне своя пик през април. В навечерието на президентските избори, които ще бъдат още по-манипулирани, отколкото през 2004 г., администрацията на Буш не може да си позволи значителни провали или фалит на една от крупните банки. Заради това ще поддържа ликвидността на банковата система, ще сваля лихвите, което ще засилва инфлацията и ще продължи да обезценява долара, който вероятно ще достигне до 1,8 за едно евро. Това вече ще е колосална валутна криза. Засега доларът се поддържа от Китай, Япония, Тайван, Сингапур. Но и те се сблъскват с огромен проблем. Заради запазването на своя износ, трябва да продължат да поддържат долара, а заради запазването на стойността на своите активи трябва да напуснат максимално бързо доларовата зона. Политиката на подкрепа на долара е все по-малко ефективна, заради това се наблюдава масово бягство от него.

Не по-малко очевидни са и факторите, които ускоряват падането на долара. САЩ не могат да си позволят, или по-точно не искат да си позволят, рецесия преди изборите от политическа гледна точка. Девалвация, т.е. обезценяване на долара, е за предпочитане пред рецесията. Но това, така или иначе, ще ускорява бягството от долара. Въпросът е с каква скорост. Критични дати засега се очертават две: април, когато отчетността на банковата система ще покаже мащабът на укриваните по-рано загуби от ипотечната криза, и краят на август - началото на септември, когато след приключването на олимпиадата, китайските власти повече няма да се стремят да запазят стабилността на целия свят на всяка цена. Тогава САЩ ще навлезат в колапса на своята реална икономика - доколкото я имат, и даже при максимална стабилност на световните валутни пазари доларът може да се срине до 1,8 за евро.

Ясно е, че днешната глобална финансова система представлява една напълно дерегулирана и неустойчива среда. Тя стои пред избора - или да създаде система за действащо регулиране, или разрушение, т.е. поява на редица валутни зони, както беше преди Втората световна война. Това ще спре глобалното интегриране и ще е краят на глобализирането, според идеите на неговите инициатори.

Към началото на последното тримесечие на 2008 г. кризата ще се засили неимоверно от комулативното действие на различни фактори като САЩ ще бъдат в нейния епицентър - колапс на реалната икономика, финалният етап на пукането на имотния и финансов балон, срив на американския долар. Това ще съвпадне и с бюджетната криза за 2009 г.

8-12 месеца след това, т.е. към края на 2009 г. или началото на 2010 г., естественият ход на нещата ще доведе САЩ до последния рубеж на икономическия и политически крах. В течение само на една седмица ще се стигне до фалит по вътрешните и външни държавни задължения, финансовата система ще рухне, САЩ ще изпаднат от собствената икономика, ще започнат масови фалити на бизнеса, на вълни ще се развива кризата на производството и потреблението, безработицата и нищетата ще придобият масов характер, системата на социалната защита ще престане да съществува, ще се засилят гражданските вълнения.

Това нито финансовата, нито политическата власт на САЩ не искат да допуснат. И може би ще започнат хиперинфлационна "терапия", ново консолидиране на значителна част от националното и световно богатство в ръцете на американския финансов елит, индукция на световен икономически колапс, получаване на пряк контрол над значителна част от световните активи. Възможно ли е това? Едва ли.

На челно място ще бъде отново огромният бюджетен дефицит, който днес възлиза на 20 на сто от БНП. При запазване на сегашната структура на доходите, бюджетният дефицит може да стигне даже 70 на сто. Следователно, за привеждане на бюджетния дефицит към нормално състояние от 2-3 на сто, ще е необходимо намаляване на стойността на долара 2,5-3,5 пъти. И така, доларът към 2012 г. ще трябва да възлиза максимум на 25 на сто от неговата днешна стойност, като най-вероятно това ще бъде 20 на сто. По-просто казано, доларът на САЩ ще бъде обезценен 4-5 пъти, т.е. едно евро ще струва около 7 долара.

Може да се стигне до тотално изкупуване на активите, които ще струват 5-7 пъти по-евтино, отколкото днес, т.е. ще са на безценица. В разгара на бюджетната криза стойността на всички активи в САЩ ще падне толкова силно, че ще убие желанието на всички да ги купуват. За продан ще бъдат около 15 милиона жилищни единици, без да се броят онези милиони домове, които американците биха искали да продадат като виждат какъв кошмар е около тях. На пазара ще се въргалят огромни количества търговска и индустриална недвижимост. Ще продължава неудържимото падане на акциите, което ще разори целия бизнес. Тогава може да се появи някой спасител - "целият в бяло", който може и да е Федералната резервна система на САЩ, която ще изкупи абсолютно всичко.

По същество това ще е опит за възпроизвеждане на предишното статукво на династичните олигарси Ротшилд, Рокфелер, Варбург, Хариман, Морган. Ще се появи нов клуб на най-влиятелните финансови кланове.

Паралелно ще бъдат поразени икономиките на повечето други държави в които ще се развива криза, която ще прилича на американската. Дефицитът на ликвидност на пазарите на САЩ ще засили още повече вътрешната дефлация и спада на инвестициите.

До каква степен обаче американската криза ще се разпространи върху другите държави е дискусионен въпрос. Може да се каже, че САЩ ще направят на света една огромна услуга.

Отсега може да се твърди, че последствията за другите страни ще бъдат доста по-слаби, отколкото в САЩ, заради простата причина, че в САЩ в търговията на едро и дребно, недвижимостите и финансите създават 52 на сто от брутния национален продукт и сътресенията на тях ще бъдат много по-силни, отколкото при икономиките на Китай, Русия или Германия.

Не е ясно какво ще става с Китай, който сега е основният доставчик на потребителски стоки за САЩ. Вероятно рецесията ще се отрази негативно, но няма да е критично. Сега износът представлява около 37 на сто от китайския брутен национален продукт, износът за САЩ е 40 на сто от общия обем на износа, т.е. не надминава 10-12 на сто от китайския БНП. Ако той изчезне въобще, което е малко вероятно, китайската икономика ще има нулев ръст (сега е 11 на сто), но това няма да е рецесия или катастрофа, което парадоксално ще е полезно на Китай, тъй като се нуждае от охлаждане на икономиката.

Какво ще стане с Русия? И тя има шанс, при добро и разумно управление, да избегне последиците от американската криза. Трябва да се помни, че сегашната ситуация не е родена от високите цени на нефта, още повече, че енергоемкостта на развитите икономики, в това число на САЩ и Европа, през последните години намалява. В Москва може би най-накрая ще стигнат до извода, че не е необходимо да изнасят толкова нефт и газ именно за да спасяват Европа и САЩ и че трябва да се върнат към ускореното модернизиране на своята икономика.

Дали САЩ готвят нова голяма война? Няма съмнение, че само от тази гледна точка сегашните безсмислени действия на техните политици придобиват някакъв смисъл. Когато кризата на дълга стане неизбежна, като Великата депресия от 1929 г., тогава капиталът ще започне нова голяма война. Всичко останало - ръстът на цените на нефта, разработката на най-нови ядрени заряди, създаването на самолети-роботи, приемането в НАТО на нови членове, спешните външни заеми - е само подготовка за голяма война. Нефтът е спусъкът за войната, но причините за нея са в самата западна политикоикономическа система. По-точно, самата западна система е причината.

Заради това казваме отдавна, че кризата е системна. Има две решения. Или тя ще бъде унищожена, или ще се измени, като се елиминира емисионният център и спекулативният капитал. Това обаче политическият елит на Запада няма намерение да прави.

Значи, остава войната. Как ще започне и как ще завърши, никой не знае.

В момента наблюдаваме бясна надпревара между наближаващата война и наближаващата тотална криза. Кой ще изпревари? Ако светът иска да се спаси, трябва да предизвика и ускори краха на САЩ.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ