След предизвикалата сензация експедиция в Арктика Москва събра необходимите сведения за подаване заявка за права в комисията на ООН. Но конкурентите едва ли ще отстъпят без бой.

Веднага след като руските учени съобщиха за успешното изследване на Арктика срещу тях започна да се оформя арктическа Антанта, начело със САЩ, Канада и Норвегия. Премиерът на Канада Стивън Харпър истерично заяви: "Това е наша страна, това е наша собственост и наше море. Арктика принадлежи на Канада." Разбира се, в това той не вярва, но ясно е, че Канада има намерения да отстоява своя "суверенитет в Арктическия район".

Руснаците не са съгласни. В края на ноември 2007 г. в Петербург руските учени организираха първата среща на представителите на геологическите служби на Русия, Дания и Канада по въпроса на външната граница на континенталния шелф в Арктика. Те се обмениха с резултатите, взети от хребетите Менделеев и Ломоносов от руските учени и от съвместните датско-канадски изследвания в арктическия басейн.

Колкото и да е странно, хората на науката намериха общ език и без да обръщат внимание на политиците стигнаха до извода, че по много параметри резултатите на различните държави съвпадат. Анализът на получения материал показва, че изненади от страна на учените едва ли ще има. Те са уверени, че са събрали доказателства, че хребетите Ломоносов и Менделеев са продължение на континенталния шелф на Руската федерация, което е достатъчно за подаване на заявка в ООН за границата на този шелф.

Но това не означава, че правителствата на тези и други държави ще се вслушат в учените. Едно нещо е науката, друго е Русия, която в тази област е основен съперник на САЩ, Канада и Норвегия.

И други държави, които досега въобще не претендираха за Арктика, изказаха "загриженост" по повод руските претенции. Интересът на САЩ е ясен. Съвсем неотдавна администрацията на Буш представи в Конгреса доклад за новия източник на природен газ. Да го добиват те планират от така наречените газови хидрати, които се срещат в изобилие на дъното на океана, преди всичко в района на Арктика.

Този вид полезни изкопаеми са наричани "горящ сняг" и неговите запаси, според американски оценки, са 200 000 трилиона кубометра. Газхидратът е когато във водна или ледена кристална решетка - така нареченият клатрат, е зашита молекулата на газа. Един кубометър хидрат съдържа средно 100 кубометра метан. Такива залежи са разположени в придънните шелфови отлагания на дълбочина около 450-500 метра. Запасите им наистина са невероятни. Ако прогнозните запаси от газ на планетата възлизат на 300-600 трилиона кубометра (при доказани 147 трилиона) прогнозните запаси от газохидрат възлизат до 200 000 трилиона кубометра.

Първите газохидратни залежи вече са разработвани. Такова например е руското Месояхское месторождение, осигуряващо с газ Норилския никелов комбинат. Там в сондата вкарват метанол, хидратът се разлага и на повърхността излиза чист газ. Месояхският залеж беше първият в света, още от началото на 60-те години.

Всичко това може да доведе в близко време до пълна промяна на световната газова карта и на представите за необходимостта от внос на природен газ от други страни, в това число от Русия.

През 2007 г. американските изследвания бяха фокусирани върху възможностите за добив на газови хидрати в Арктика и за определяне на характеристиките на арктическите хидрати.

Ако Русия защити правата си над арктическия район, американците и канадците няма да имат възможност да добиват тази нова суровина там.

И сега пред Вашингтон стои задачата да постигне признаване на Арктика като международна територия с правото на добив и разработка от всички заинтересовани страни. Москва обаче доказва, че Арктика и сега, както преди 300 години, принадлежи предимно на руската държава. През новата 2008 г. спорът би трябвало да се реши, но може и да не стане толкова бързо.

Така или иначе, започва великото арктическо противостоене между Русия, САЩ, Канада, Норвегия и още няколко държави.

Експедицията Арктика 2007, която постави флаг на дъното, пределно ясно представи и руските претенции към 1,2 милиона квадратни километра от океана, към грамадни запаси от нефт, газ и ценни метали, които са скрити под ледовете и водите на Северния ледовит океан.

Обикновено всичко започва от флаговете и вимпелите. С тях вървяха към Северния и Южен полюс експедициите на Нансен, Пири, Амундсен, Скот. Но поставянето на флаговете е само първата крачка. След тях трябва да върви реална експанзия. Русия добре разбира, че ако загуби контрол над арктическите води ще е твърде опасно за нея. Става дума не само за природни богатства на дъното на океана, но и за въпроси от военната стратегия. От Ледовития океан, особено, ако се окажат верни прогнозите за топенето на неговите ледове, ще бъде удобно Русия да бъде обстрелвана с ракети.

За СССР арктическото направление беше едно от приоритетните, но не се ограничаваха само с флагчетата. Сталин завоюва Арктика не с кучешки впрягове, а с арктическа авиация и ледоразбивачи. Бяха създадени мощни корпорации, които откриха водното трасе покрай северните брегове на СССР. Появиха се дрейфуващите станции, първата от които оглави Папанин. След 1945 г. пробивът беше запазен - атомни ледоразбивачи с база в Мурманск, атомни подводници, плуващи под ледената повърхност и изплуващи на полюса. СССР разполагаше със силно параходство по Северния път. На Колския полуостров базираше най-силния стратегически флот - Северният.

Но след 1991 г. арктическото настъпление на Русия спря и мощната северна инфраструктура започна да се руши. Днес Русия отново иска да докаже, че е рано да бъде отписвана от сметките, особено от американците, канадците, норвежците и датчаните, които вече са започнали да делят руските полярни владения. И сега Русия, след като отправи своето предизвикателство, не може да допусне започналата борба да завърши с ново национално унижение.

Каква може да бъде стратегията на руската полярна експанзия през XXI век? Ясно е, че това може да стане в рамките на концепция, която ще се обвърже с развитието на Далечния Изток, като и двете трябва да бъдат вписани в дългосрочния план за развитието на Руската федерация. Все пак усвояването на природните богатства на Ледовития океан няма да започне утре, а към 2040-2050 г. Но ограждането на участъците трябва да започне още днес, като северната експанзия на Русия трябва да започне да дава резултати още сега.

На първо място, както предвиждат руските експерти, на Север трябва да се появи скоростен и относително евтин транспорт, който ще позволи да се доставят товари до всяка негова точка много по-бързо, отколкото със сегашните кервани от кораби и ледоразбивачи. И много по-евтино.

Става дума за оригиналната търговско-транспортна система, предложена от конструкторското бюро Малахит още през 90-те години - строителството на атомни подводни танкери, които могат бързо и целогодишно да се движат по Арктика.

Отделно се разработват проекти на арктически екраноплани с далечно действие, които трябва да летят над ледовете на височина няколко метра със скорост 300-500 км/час.

Развитието на такава комплексна транспортна система не само ще поевтини усвояването на полярната зона, но ще даде мощен тласък на корабостроенето в Архангелск. Екранопланостроенето за Арктика ще роди машини, които ще работят в целия свят.

Отделен раздел в развитието на полярната транспортна авиация ще са така наречените кросполярни маршрути, т.е. полетите от Азия и Европа до Америка, през полюса, по най-краткия път.

Арктика ще стане и колосален полигон за използването на нови енергийни установки - малогабаритни АЕЦ, метроелектростанции, нови системи за жизнено подсигуряване на градове и селища. Това ще помогне за решаване на проблемите на енергетиката не само на Русия. На арктическа площадка ще се изпробват нови уникални системи за топлоизолация, енергопестене и бързо строителство без бетон и цимент.

Отделна тема е военното присъствие на Русия в арктическия басейн. Ще бъде създаван принципно нов подводен флот на основата на многоцелеви подводници. Ще влезат на въоръжение системи от свръхнискочестотна хидроакустика, която превъзхожда по далечината на откриването най-добрите американски образци и която беше успешно изпробвана още през 1984 г. в реални бойни условия. Още днес руснаците, с помощта на 20 малки евтини антени, поставени на дъното, могат напълно да прикрият Баренцово море - между Норвегия и Нова Земя, което ще направи невъзможно скритото проникване тук на натовски и американски подводници. Вероятно ще бъде разконсервиран и полигонът на Нова Земя, където ще бъдат изпробвани ядрени оръжия от ново поколение.

По този начин Русия има шанс да започне една колосална северна експедиция по много направления - транспортни, енергийни, природно-ресурсни, научно-изследователски, морски и космически.

Флагчетата и вимпелите вече бяха поставени. Започва историческият арктически път на Русия.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ