Военните операции на турската армия в северните райони на Ирак срещу Кюрдската работническа партия (ПКК) внасят нови опасни елементи в Близкия изток. САЩ и Израел се опитват да въвлекат района в нова война, която най-добре е да водят с ръцете на турците. А още по-добре, ако се стигне до война на Турция с Иран.

От някои турски източници се появи прогнозата, че "войната срещу Иран ще бъде започната от САЩ и Израел с помощта на Турция. След като техните сили се окажат недостатъчни, Англия, Франция и силите на НАТО, в това число на Турция, ще бъдат също въвлечени".

От други източници се съобщава за договор между САЩ, Турция и федералната администрация на Южен Кюрдистан за изграждането в Южен и Северен Кюрдистан, т.е. в Северен Ирак и югоизточна Турция, на две стратегически военни бази на САЩ, насочени срещу Иран и Кавказ. Базата в Турция ще е до границата с Иран - ще припомним, че във военната база на САЩ в Инджирлик (Южна Турция), която досега играеше важна роля във всички англоамерикански инвазии в Близкия Изток, след края на Студената война, има поне 90 ядрени бойни глави.

Върху Турция се оказва давление от САЩ и Израел да прекъсне своите доста широки икономически връзки с Иран. В турските медии, се разгаря все по-остра иранофобия като Техеран е обвиняван във финансиране на ПКК и че "ако получи ядрено оръжие, ще стане регионална суперсила, която е готова да подкрепи своята агресивна политика с ядрена заплаха."

Иракската ядрена заплаха беше и причина за визитата на вицепрезидента Дик Чейни в Турция през март. Неговата предишна визита беше през 2002 г., когато търсеше подкрепа от турския премиер Еджевит за войната срещу Ирак. Сега на масата е Иран, въпреки че Чейни не говори открито за това, но обсъжда санкциите на Съвета за сигурност и "нуждата от изолиране на Иран." Чейни е предупредил за "ядрената заплаха" от Иран срещу Турция.

Ще се върнем отново към публикуваната тук карта, която още при нейната поява стана важен сигнал за политиката на САЩ към "новия Близък Изток".

Тя се появи през юни 2006 г. в Armed Forrces Journal и изобразяваше предполагаемите държавни граници в Близкия Изток, които авторите считаха за "оптимални и справедливи."

На тази карта Ирак беше разделен на сунитска и шиитска част със "свободния град Багдад" помежду им.

В западната част на Саудитска Арабия около Мека и Медина, беше "създадена "Свещена ислямска държава". Самата Саудитска Арабия беше изтласкана във вътрешните пустинни райони, като всички нейни съседи получават териториални придобивки. От Иран бяха откъснати големи парчета в полза на Азербайджан и "свободен Белуджистан". Като цяло, авторите на картата в своя модел явно се стремяха да се ръководят от етнически и конфесионални фактори, като добавяха към тях и собствена фантазия.

Особено впечатление правеше наличието на картата на "независим Кюрдистан", съставен от значителни територии, влизащи сега в Ирак, Иран, Турция и Сирия.

В края на Първата световна война в плановете на държавите от Антантата имаше и вариант за създаване на Кюрдистан от земи, откъснати от Османската империя. Според Севрския мирен договор от 1920 г., сключен от победителите с Турция, на Кюрдистан се предоставяше автономия, като в течение на една година там трябваше да бъде проведен референдум за окончателно самоопределение.

Но това бяха пожелания, които останаха нереализирани заради революционните събития в този район - национално-освободителното движение на самите кюрди и революцията в Турция. Част от кюрдските лидери започнаха да се борят за независимост и с англичаните, окупирали след победата Турция, и с турците. Идването на Кемал Ататюрк на власт в Турция доведе до преразглеждане на условията на Севрския договор. Според Лозанския договор от 1923 г. бяха установени съвременните източни граници на Турция, като кюрдските земи се оказаха поделени между четири държави. Англичаните тогава фактически изоставиха кюрдското движение, което се оказа съюзник на Ататюрк. За това изигра своята роля практическото отсъствие на етнически противоречия между кюрдите и турците в предишната Османска империя. Но след като укрепи своята власт, Ататюрк не изпълни обещанията да даде на кюрдите автономия. Националноосвободителната им борба продължаваше, но всички опити да провъзгласят кюрдска държавност (най-значителните бяха през 1924-1925 г., начело с шейх Пир Саид, и 1927-1931 г. - под ръководството на Ихсан Нури паша) не бяха успешни. В иранската част на Кюрдистан и в Ирак, контролиран от англичаните по онова време, кюрдите също се опитваха да създадат своя власт, но без резултат.

В Турция, след потушаването на кюрдските въстания, Ататюрк взе курс към етнократичен модел на държавата. На кюрдите бяха отказани правата на публично използване на родния език. Техният радикален отговор бяха въоръжените операции на активистите от ПКК.

В другите страни ситуацията беше различна. В Ирак, след идването на власт на партията Баас през 1968 г., кюрдите за първи път реално получиха автономия. Впоследствие, отношенията между баасистите и кюрдите преминаваха през различни периоди. Режимът на Саддам Хюсеин търпеше тази автономия и не я отмени.Противоречията между кюрдите в Иран и иранската държава са по-малки заради относителната етническа близост на кюрдите и персите. Там съществува провинция Кюрдистан, но иранските провинции не са автономни образования, а окръзи на централната власт.

Американските операции срещу Ирак през 1990-1991 г. и 2003 г. доведоха до взрив на кюрдското национално движение. Днес даже марионетният проамерикански президент на Ирак е кюрд.

Но това е само прелюдията към създаване в Северен Ирак на пълноценно огнище на кюрдска държавност. На кюрдите не е нужна власт над Ирак, на тях име нужна своя държава.

Бунтуват се и кюрдите в Турция. Това принуди Анкара през 2003 г. да запази неутралитет по време на американското нахлуване в Ирак. Но Турция е все пак най-важният съюзник на САЩ в района, заради което създаването на кюрдска държава се спира именно от нея. Сега обаче ситуацията е такава, че може по съществен начин да промени политиката на САЩ по отношение на така наречените предноазиатски техни съюзници. На САЩ спешно е нужен пълноценен стратегически плацдарм в този район, по подобие на Косово на Балканите. Ясно е, че плановете за такъв плацдарм в Ирак се провалиха. САЩ се готвят за война срещу Иран и ще направят всичко възможно в нея да въвлекат Турция и НАТО.

Но "Кюрдският проект", както и проектът на "Голям Азербайджан", или за Балуджистан в Иран, може да се използва за взривяване на ситуацията в Иран.

Ще пожертват ли САЩ Турция заради появата на независим Кюрдистан и отслабването на Иран? Турция, особено ако й предложат пълно членство в ЕС и Азербайджан като протекторат, по принцип би могла да се отнася към кюрдите като към зъбобол, от който може да се отърве.

Ако САЩ няма да имат възможности да запазят своето присъствие в Ирак ще задействат проекта "единен и независим Кюрдистан", с който ще взривят Близкия Изток и отново ще ловят риба в мътна геополитическа вода. Наблюдавайки какво става в Косово и в Пакистан, вероятно САЩ ще преминат в близко време към действие като прехванат инициативата от Турция. Рискът за тях е огромен - да загубят най-верния си васал. Но рискът да загубят всичко в Близкия изток може да е още по-голям и да оправдае създаването на "единен Кюрдистан".

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ