Голямата игра

След края на Студената война една от любимите теми на САЩ и Запада стана "огромната и растяща заплаха от страна на Китай." В това няма нищо чудно. В САЩ много хора живеят и печелят от сегашния колосален военен бюджет, за който трябват оправдания. Явно войните в Афганистан и Ирак не са достатъчни. Трябват още по-големи заплахи, като Русия или Китай. Срещу терористите не са необходими самолетоносачи с ядрени ракети. Но заплахата от Пекин може да свърши работа.

Истина е, че Китай предприема ответни мерки в областта на въоръжаването, но това не може да елиминира въпроса кой кого всъщност заплашва: Китай - САЩ или САЩ - Китай.

Безпрецедентният промишлен ръст на Китай през последните 20 години, благодарение на който той вече е икономическият колос на света, поставя и въпроса за сигурността на САЩ, които изхождат от презумпцията, че всяко потенциално предизвикателство на американското господство е заплаха за тях.

От военна гледна точка въпросът има ясен отговор. Китай, въпреки внушенията на САЩ и НАТО, не представлява заплаха за САЩ. Фактите опровергават претенциите за мнимата китайска военна заплаха. Цифрите просто не съвпадат.

През последните три години много се говореше за двузначните цифри на ръста на китайските разходи за отбрана. Китай наистина ги увеличава. Но голяма част от допълнителните разходи бяха насочени към обновление на информационните системи, въоръженията и комуникациите.

През същия период обаче Пекин съкрати числеността на армията си почти до половината на равнището през 1990 г. Освен това военните разходи през 2006 г. бяха около 35 милиарда долара, което е само 7 на сто от военния бюджет на САЩ, в това число и разходите за войните в Ирак и Афганистан. Даже ако не се включват тези разходи, военният бюджет на САЩ в момента е по-голям от разходите за отбрана на всички други държави, взети заедно. През 2007 г. фактическите военни разходи на Китай бяха по-големи от 2006 г. Но даже да се приеме най-големият вариант, че са били два пъти по-големи, т.е. около 70 милиарда долара, те пак са по-малко от 15 на сто от американския военен бюджет.

При сухопътните сили Народно-освободителната армия на Китай на действителна военна служба наброява 2,3 милиона военнослужещи. Това не е малко. Но САЩ, които имат население една четвърт от китайското, имат 1,4 милиона войници. Истина е, че китайците имат и един милион резервисти. Но те трябва да регулират и над 12 000 км граници с Индия и Русия, функция, която САЩ не изпълняват по канадската и мексиканската граница. Освен това тези 1,4 милиона американски войници са значително по-добре въоръжени от китайските.

При военновъздушните сили на Китай много от образците са от 40 години. Армията на Китай представлява заплаха за Тайван, както твърди Вашингтон, но Тайван разполага с най-съвременни военновъздушни сили, което не трябва да се подценява.

Слабо звено на китайските въоръжени сили е военноморският флот. Китай няма океански военен флот и трудно е да си представим, че може да го построи в обозримо бъдеще. Сега, от съществуващите в света 21 големи самолетоносача, 12 са американски. Китай няма нито един, т.е. съотношението е в полза на САЩ 12:0.

Подобна е и картината при подводниците. Често се използва аргумент за подводната експанзия на Китай, че той разполага с 55 подводници и има още няколко в строителство. Но 50 от тях са дизелови, които трябва да изплуват на повърхността или на малка дълбочина, за да попълват запасите от кислород. Това ги прави уязвими за откриване и унищожение от шпионските спътници и ракетните установки на САЩ. Въпреки че тези подводници са опасно оръжие, те не са съвсем надеждна защита срещу военните технологии на САЩ и въобще не представляват заплаха за тях. Това е просто средство за сдържане и не е чудно, че китайците искат да имат повече атомни подводници от сегашните пет.

От своя страна, САЩ в момента имат 72 подводници, от които всичките са атомни и строят още, в това число ударната подводница от клас "Вирджиния", която съвсем не е предназначена за отбрана.

Реално, най-опасният фактор за китайците е именно подводният потенциал на САЩ в Тихия океан, където са дислоцирани две трети от американския стратегически подводен флот. Най-малкото две от тези атомни подводници се намират в състояние на бойна готовност в Тихия океан, което означава, че във всеки момент са готови да нанесат удар в течение на 15 минути след получаване на заповедта. Тъй като всяка подводница носи 24 ракети с ядрени бойни глави (средно по 6 на всяка), командирите им имат почти 300 бойни глави, готови за незабавно изстрелване. Това е достатъчно да се насочат по няколко бойни глави към всяка от 18-те пускови шахти на Китай, в които се намират китайските ядрени ракети, способни да достигат САЩ. Китайците могат да получат предупреждение твърде късно или въобще да не получат такова.

От своя страна, Китай има 100-400 ядрени оръжия. Но само 18 пускови шахти могат да поразяват западното крайбрежие на САЩ като ракетите не могат да бъдат изстреляни бързо. САЩ от своя страна имат почти 10 000 ядрени бойни глави и възможности за тяхното доставяне и за пълно унищожение на всеки китайски град с население над 1,5 милиона души, като ще им останат достатъчно запаси за да заплашват и целия останал свят.

Това показва, че китайците ще имат проблеми да разширят своето влияние в тихоокеанския район, тъй като в него са дислоцирани и много американски войници, матроси, морски пехотинци и персонал на военновъздушните сили: 18 000 са на Аляска, Хаваите - 60 000, 37 000 са в Япония, 5000 - на Гуам, 30 000 - в Южна Корея. Съотношението отново не е в полза на Китай. САЩ общо имат над 700 военни обекти и бази извън своите граници, докато Китай няма нито един такъв обект.

От това се вижда, че Китай има много повече основания да се страхува от САЩ, отколкото обратното. И това се дължи не само на фактическия военен потенциал, но и готовността да бъде използван. За разлика от САЩ, които имат над 250 000 военнослужещи в чужбина с обслужващ персонал, флот, ВВС и системи за доставки равни на възможностите на целия останал свят, китайската армия, военноморският флот и военновъздушните сили са в рамките на своите граници и по никого още не са стреляли.

При липса на провокации от страна на САЩ, китайците няма да се стремят да отговарят на САЩ във военно отношение, както правеше СССР. Строителството на океанския военноморски флот например изисква не само строителството на самолетоносачи, но и на съпровождащи снабдителни и други кораби, което ще се нуждае от увеличаване на броя на изтребителите, бомбардировачите и т.н. Това пък ще се нуждае от големи разходи за стандартни операции в морето, плюс допълнителен персонал. И така нататък.

Даже ако китайската икономика може да покрие разходите по създаването на такива големи военноморски сили, те ще бъдат доста неефективни, без бази извън страната за снабдяване и дозареждане, като китайското правителство ще бъде принудено да ги търси и изгражда.

От гледна точка на физическите размери, демографията и обема на промишленото си производство, Китай доминира в Югоизточна Азия. От началото на XXI век той активно участва във формирането на търговските връзки в АСЕАН не само, за да поддържа доминиращата си позиция, но и да разбива близките пазари, за да намали зависимостта си от пазара на САЩ.

Същото се отнася и за китайските отношения с Индия. Двете големи държави имат обща граница и еднакво голям интерес към поддържането на Индийския океан, открит за търговията.

Това показва, че от страна на Китай няма заплаха за САЩ. Обратното - конфронтацията не е неизбежна. Основната причина за стремежа на Китай да разполага с океански военноморски флот са САЩ. Заради огромния си износ към всички страни по света и заради факта, че 90 на сто от световната търговия и почти 70 на сто от целия нефт се пренасят по морски път, Китай е жизнено заинтересован в демилитаризирането на Тихия и Индийския океан, и въобще на световните морски пътища.

Но твърде агресивната външна политика на САЩ, в съчетание с тяхното военно превъзходство, дава на китайците причини да не вярват на Вашингтон.

През последните години САЩ не са предложили нито една конструктивна инициатива, за да поддържат сътрудничество с Китай, въпреки че имат с него огромен търговски дефицит. Напротив. САЩ постоянно провокират Китай с политиката си спрямо Тайван. САЩ биха могли да ратифицират и Конвенцията на ООН за морското право, както вече направиха 155 държави (в това число и Китай) след като тя беше приета през 1982 г. Важна крачка по този път може да стане и подписването на мирен договор между САЩ и КНДР. Всичко това ще намали вероятността от военна конфронтация на САЩ с Китай и ще ограничи причините за ръста на китайските военни разходи.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ