Глобален военен преглед

На 21 февруари 2008 г. американският шпионски спътник USA-193 с маса от около 9 тона, т.е. колкото един автобус, беше унищожен в Космоса с ракета, изстреляна от крайцер на САЩ. Спътникът беше загубил управление и според предварителни данни трябваше да падне на Земята в края на февруари - началото на март. Но заради внушителните си размери той едва ли щеше да изгори напълно в плътните слоеве на атмосферата, заради което американците решиха да го унищожат на орбита от около 210 км. Обикновено шпионските спътници летят на ниска орбита, за да могат да правят максимално добри снимки на обектите на Земята.

Такава беше американската версия. Но дали тя беше достоверна?

Първото изтичане на информацията за падащия секретен спътник на САЩ се появи в края на януари. Пентагонът я потвърди и допълни - спътникът, с размери на автобус, е пълен със секретна апаратура и представлява допълнителна опасност, тъй като вози и половин тон отровно гориво хидразил и детайли от токсичен берилий. След подготовката на общественото мнение, президентът Буш се разпореди да бъде унищожен спътника с ракета-прехващач Standard-3 (SM-3) от корабна противоракетна отбрана Aegis. Именно това предизвика тревога в Русия и Китай. За какво ставаше дума?

Данните, получени от мрежата от датчици и локатори, разположени на сушата, водата и във въздуха, потвърдиха, че противоракетата SM-3 осъществи сблъсък със спътника, който се намираше в последния стадий на полета преди влизане в атмосферата. Пускът на SM-3 беше от крайцер в Тихия океан. Ракетата порази движещия се със скорост на 26 000 км/ч спътник на височина 247 км над Земята.

Американците твърдяха, че унищожават спътника не само защото ще падне на Земята със суперсекретна апаратура, но и заради токсичното гориво в неговия резервоар. Задачата беше максимално да бъде повреден резервоара, така че колкото се може повече гориво да бъде разпръснато преди влизането на спътника в горните слоеве на атмосферата. Според американците, горивото с пълно название диметилхидразин може да причини сериозни проблеми. Общо в резервоара е имало 450 кг гориво.

Но Москва и Пекин бяха разтревожени от нещо друго. Защото американците използваха този спътник за проверка на разгръщаната сега от тях противоракетна отбрана в противоспътниково качество.

Според руските и китайски военни, никой в САЩ не беше направил оценка от опасността от евентуалното падане на спътника USA-193, и никой в САЩ не успя да аргументира необходимостта от прехващане на падащия спътник със средствата на ПРО.

Представителите на Пентагона твърдяха, че операцията по унищожението на спътника имаше други цели за разлика от Китай, който през януари 2007 г. свали свой стар метеорологичен спътник, за да демонстрира военни възможности. Американците обаче се стремяха да защитят "човечеството от отломките на спътника." Но ясно беше, че е дошъл ред на САЩ да демонстрират противоспътниковите оръжия.

От военна гледна точка, кинетичното прехващане на неуправляем спътник на Националната разузнавателна агенция - NRO, на САЩ с ракета SM-3, изстреляна от крайцер, е реален случай на оперативно военно използване. Много преди да изтече информацията за тези намерения спрямо спътника, който аварира още при изстрелването си на 14 декември 2006 г., администрацията на САЩ тайно събра група от 200 военни специалисти. Заповедта за стартирането на програмата беше дадена на 4 януари 2008 г. по следния начин - да се оцени дали свалянето на сателита с ракета е възможно и бързо да бъдат събрани технологичните средства, които са необходими за успешна реализация на задачата.

Подготвени бяха три модифицирани ракети SM-3, основната на ракетния крайцер Lake Erie, и две запасни - на ескадрени миноносци, т.е. в случай на неуспешен първи пуск, да има възможност за два поправителни. Стойността на едната ракета е около 10 милиона долара.

Нормално в такива случаи е спътникът да падне сам, като избегне населени райони. Но в случая решението беше спътникът да бъде следен с кораби и радари в Тихия океан, телескопи на Хаваите и специални самолети. Самият крайцер Lake Erie участва в опити за прехващане на "противникови ракети в полет" през последните шест години. Ракетата SM-3 на него е била модифицирана, за да може да се насочи към сателита, чиито топлинен "подпис" е по-малък от балистичната ракета по време на полет. Заради това прехващачът е бил оборудван и с телеметрична апаратура. Тя е нужна не за установяването на поразяването на космическия апарат, а за тестване на самия прехващач, т.е. САЩ изпробваха изгражданата от тях ПРО-система.

Войните на бъдещето ще бъдат преди всичко информационни, а спътниковите групировки ще са ключов елемент от информационното обезпечаване на връзка, навигация и разузнавателни данни в реално време. Изваждането от строя на няколко космически апарата ще разстрои работата на цялата орбитална групировка. Именно заради това противоспътниковото оръжие е стратегическо. И именно заради това Русия и Китай се опитват да внесат в ООН договор за забрана на извеждане на оръжие в Космоса, което се отхвърля от САЩ.

Оправданието с токсичното гориво явно беше лъжа. В случая ставаше дума за замразен хидразин. В момента, в който той започне да се нагорещява ще се пръсне като балон и ще се изпари напълно без да представлява никаква заплаха за околната среда. Освен това, чрез унищожението на спътника на орбита, американците създават облак от негови отломки, който никой не знае накъде се движи и какво може да причини. Той може да унищожи спътници или космически кораби на ниски и високи орбити или да пада върху атмосферата години наред.

Появи се и въпросът, какво би било ако USA-193 е носил ядрен реактор или ядрено оръжие.

Конструкцията и задачите на USA-193, разбира се, бяха тайна. Но най-вероятно той беше радарен сателит с висока резолюция, която предава качествени кадри от обектите на земята.

P.S. Не трябва да се подценява и вариантът за поредна шашмалогия на САЩ, които не са свалили, а са взривили USA-193. Разликата е огромна.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ